Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.06.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на десети март, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12
707 по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ искането на «Е.»
ЕООД за спиране на производството по делото.
[2] ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД да заплати на Р. А.Н. следните суми:
- 19 869,85 лева обезщетение за
забавено изпълнение за периода 01.01.2013 г.-07.10.2015 г. на предварителен
договор от 28.05.2009 г., изменен със споразумение от 03.08.2012 г., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
плюс законната лихва от 07.10.2015 г. до окончателното изплащане;
- 928,08 лева разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Р. ***, а „Е. ЕООД е с адрес *** 33.
[3] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Р.Н. срещу „Е.“ ЕООД:
-
иска по чл.
79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за разликата над 19 869,85 лева до пълния предявен
размер от 51 000,00 лева;
-
иска по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД изцяло.
[4] ОСЪЖДА
Р.Н. да заплати на „Е.“ ЕООД 928,08 лева разноски по делото на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
СГС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ПО ИСКАНЕТО ЗА
СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО
[6] Съдът приема,
че искането за спиране на производството по делото е неоснователно. Съдът
приема това, тъй като решението по гр. д. 11 608/2014 г. на СГС, 7-ми с-в,
не е обуславящо за правилното решаване на настоящото дело. Това в още по-голяма
степен важи, ако ВКС не допусне обжалване на решението на САС или допусне
такова, но потвърди решението на САС и решението на СГС влезе в сила. Затова
съдът отхвърля искането.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[7] Р.Н. заявява в искова молба от 07.10.2015 г., че с ответника „Е.“ ЕООД (Е.) са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – магазин 2. По този
договор ищцата е заплатила на ответника 196 054,00 евро, а той е следвало
да ѝ предаде владението на магазина на 31.10.2010 г. Към тази дата
магазинът е следвало да бъде изцяло завършен.
[8] Е. е прехвърлил на Р.Н. собствеността на магазина, но не ѝ е
предал владението, понеже магазинът не е бил в завършен вид, а на груб строеж.
От това неизпълнение на договора ищцата е претърпяла вреди, тъй като от
31.10.2010 г. до подаването на исковата молба тя не е могла да отдава под наем
магазина и така не е получила 51 000,00 лева. Е. не е заплатил на Р.Н.
такова обезщетение. Затова тя моли съда да осъди Е. да ѝ заплати: 1.
51 000,00 лева обезщетение за вреди от неизпълнението на договора; 2.
25 773,74 лева обезщетение за забава от 31.10.2010 г. до 07.10.2015 г.
(исковата молба, л. 3-4; уточнителната молба, л. 18; протокола от с. з. на
30.09.2016 г., л. 174-гръб).
2. На ответника
[9] Е. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове. Той е направил
няколко възражения. Първо, магазинът е бил напълно завършен още в края на 2012
г., но оттогава досега сградата не е получила разрешение за ползване поради
административна бавност. Второ, срокът за предаване на сградата с разрешение за
ползване е бил променен по съгласие на страните от 31.10.2010 г. на 31.12.2012
г. Трето, в договора е било уговорено заплащането на неустойка при забава на Е.
до шест месеца, а при забава над шест месеца, Р.Н. е имала право само да развали
договора и да получи договорено обезщетение, но не и на търсеното обезщетение. Четвърто,
размерът на търсения наем е прекомерен. Пето, ищцата търси обезщетение от
договора и по друго дело и, ако ѝ се присъди обезщетение по двете дела за
едно и също неизпълнение, тя би се обогатила. Шесто, исковете са погасени по
давност за периода преди 07.10.2012 г.
[10] Е. също е направил и възражение за прихващане за 19 058,29 лева –
9 779,15 лева, които ищцата дължи на ответника по анекс от 03.08.2012 г.,
и 9 279,15 лева, които ищцата дължи на ответника като цена за покупката на
паркомясто, както и по 200,00 лева обезщетение за забава върху всяка сума от
21.10.2012 г. до 18.02.2016 г. Ето защо Е. моли съда да отхвърли предявените
искове (писмения отговор, л. 27-33).
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[11] Не се спори,
че на 28.05.2009 г. Р.Н. и Е. са сключили предварителен договор. С него Е. се е
задължил срещу заплащане на цената от Р.Н. да ѝ прехвърли собствеността
върху два обекта: магазин 2 с паркомясто 13; апартамент 1 и паркомясто 1. Р.Н.
е следвало да заплати цената за магазина и паркомясто 13 на четири части:
23 550,00 евро задатък при сключването на предварителния договор;
94 200,00 евро след представянето от Е. на удостоверение за завършеност на
обекта на груб строеж; 94 200,00 евро, след като Е. е представил акт
образец 15; 23 550,00 евро, след като Е. е представил удостоверение за
въвеждане в експлоатация (договора, чл. 2-3, л. 7).
[12] Страните са се
задължили да сключат окончателен договор в двуседмичен срок, след като Е. е
получил акт образец 15. Уговореният срок
за предаване на владението е бил 31.10.2010 г. (договора, л. 5, л. 8).
[13] Е. се е
съгласил да заплати неустойка на Р.Н. от 0,5% върху стойността на неизвършените
строителни работи, когато забавата му е била до шест месеца. Ако забавата е
била над шест месеца, страните са уговорили Е. да възстанови на Р.Н. задатъка в
двоен размер, както и всички суми, които тя е изплатила на Е. по договора
(договора, чл. 5, ал. 3, л. 8).
[14] На 12.02.2010
г. Е. е прехвърлил на Р.Н. собствеността на магазин 2 и паркомясто 13. Те са
били със степен на завършеност груб строеж (нотариалния акт, л. 4). Не се
спори, че Р.Н. е заплатила на Е. договорената цена.
[15] На 03.08.2012
г. Р.Н. и ЕАСТ са сключили споразумение. С него те са се договорили Р.Н. да
заплати на Е. още 20 000,00 евро. Срещи това Е. се е съгласил да прехвърли
на Р.А. собствеността на още едно паркомясто, както и да извърши довършителните
работи в магазин 2 и апартамент 1. Довършителните работи са включвали: поставяне
на подово покритие и интериорни врати; боядисване с латекс; поставяне на фаянс
на ½ от височината на стените в тоалетната на магазина и по целите стени
на тоалетната в апартамента, както и поставяне на санитария.
[16] Р.Н. е
заплатила 6 000,00 евро при подписването на споразумението. Останалата
част е следвало да плати така: 5 000,00 евро за довършителните работи е
следвало да заплати до 20.10.2012 г.; 5 000,00 евро към момента на
прехвърлянето на собствеността на паркомястото на 15.09.2012 г.; 4 000,00
евро към момента на представяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация до
31.12.2012 г. (споразумението, л. 75-76).
[17] На 20.09.2012
г. Е. е прехвърлил на Р.Н. паркомясто 4. Е. е получил от Р.Н. цената за
паркомястото (нотариалния акт, л. 77-78).
[18] Към края на
септември 2012 г. Е. е бил поставил подовото покритие и интериорни врати в
магазин 2 и апартамент 1. Той е бил боядисал стените с латекс. Е. е бил
поставил и фаянс на 1,5 метра от пода в тоалетната на магазина, при обща
височина 3,25 метра, но не е бил поставил санитария, а в банята на апартамента
е бил поставен фаянс по целите стени и е била монтираната санитария
(заключението на вещото лице Ц., л. 145-148; показанията на свидетелите Борисов
и Николов, л. 176-177). Цената за закупуването и поставянето на санитарията,
която не е била поставената в тоалетната на магазина, е 365,00 лева, а 50,00
лева е цената на поставянето на още 1 кв. метър фаянс в тоалетната на магазина,
необходим за достигане на ½ от височината на стените (допълнителните заключения на вещото лице Ц.,
л. 165 и л. 213).
[19] Липсват доказателства на 20.10.2012 г. Р.Н. да е
заплатила на Е. 5 000,00 евро за довършителните работи. Затова съдът
приема, че тя не е направила това.
[20] Не се спори,
че Е. не е получил удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в
която се намира процесният магазин. Липсват доказателства това да се дължи на
административни пречки. Затова съдът приема, че не получаването от Е. на
удостоверение за въвеждане в експлоатация не се дължи на административни
пречки.
[21] Средният
пазарен наем за магазина от 31.10.2010 г. до 07.10.2015 г. е 50 865,00
лева (заключението на тройната експертиза, л. 216). За периода 01.01.2013
г.-07.10.2015 г. този наем е 29 434,00 лева (пак там).
[22] Р.Н. е
заплатила: 3 070,95 лева държавна такса (л. 2 и л. 17); 415,00 лева на
вещи лица (л. 89, 107, 167-168) и 100,00 лева на адвокат (л. 194). Липсват
доказателства Р.Н. да е заплатила адвокатското възнаграждение, договорено по
договора на л. 142. Затова съдът приема, че тя не го е платила. Е. е заплатил: 4 000,00
лева на адвокат (л. 36-37); 735,00 лева на вещи лица.
IV. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ
СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[23] Р.Н. е предявила два иска. Първият иск е по чл. 79,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, претърпени вследствие
на неизпълнение на договор поради забава. Искът е частично основателен. Вторият
иск е по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава. Той е неоснователен и
съдът го отхвърля.
1.
По иска по чл. 79,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
[24] Съгласно
чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска обезщетение за забавата. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор между ищеца и ответника; 2.
неизпълнение от ответника на негово задължение по договора; 3. ищецът да е
претърпял вреди от неизпълнението; 4. ответникът да не е заплатил обезщетение
на ищеца.
[25] Съдът
установи, че между Р.Н. и Е. е бил налице договор. Едно от задълженията на Е.
по договора е да получи удостоверение за експлоатация, за сградата, в която се
намира процесния магазин. Това първоначално е следвало да стане до 31.10.2010
г., но със споразумението от 03.08.2012 г. страните са променили този срок до
31.12.2012 г. Е. не е получил такова удостоверение. Следователно той не е
изпълнил част от уговореното.
[26] Ако Е.
беше изпълнил уговореното и беше получил удостоверение за ползване на сградата,
Р.Н. би могла да отдава магазина под наем или да го използва по предназначение,
като магазин. Поради неизпълнението на Е., тя не е могла да прави това. Така тя
не е могла да получи 29 434,00 лева приходи от магазина от 01.01.2013 г.
до 07.10.2015 г. Е. не е заплатил обезщетение на Р.Н.. Налице са предпоставките
за уважаването на иска.
[27] Е. е
възразил, че не дължи такова обезщетение, защото е била уговорена неустойка.
Уговарянето на неустойка не изключва търсенето на обезщетение за забава, когато
изправната страна има интерес от това. Затова съдът приема това възражение за
неоснователно.
[28] Е. е
възразил и, че искът е погасен по давност. Давността е петгодишна (чл. 110 от ЗЗД). Вземането на Р.Н. е възникнало на 01.01.2013 г. и към 07.10.2015 г. –
подаването на исковата молба – давностният срок не е бил изтекъл. Затова
вземането на Р.Н. не е погасено по давност. Възражението е неоснователно.
[29] Е. е
направил и възражение за прихващане. Той твърди, че Р.Н. му дължи 19 058,29 лева – 9 779,15 лева по анекс
от 03.08.2012 г.; 9 279,15 лева за покупката на паркомясто, както и по
200,00 лева обезщетение за забава върху всяка сума от 21.10.2012 г. до
18.02.2016 г. Съдът установи, че Р.Н. е заплатила на Е. цялата цена за
паркомясто 4 (това недвусмислено се установява от нотариалния акт на л. 77).
Следователно в тази му част възражението за прихващане е неоснователно.
[30] Съдът установи, че по споразумението от 03.08.2012
г. Р.Н. е следвало да заплати на Е. 5 000,00 за довършителни работи по
магазин 2 и апартамент 1, които Е. се е задължил да извърши. Р.Н. е следвало да
заплати на Е. тази сума до 20.10.2012 г. Е. е извършил довършителните работи в
уговорения срок, като не поставил единствено санитария и 1 кв. метър фаянс в
тоалетната на магазина. Цената, необходима за поставянето на санитарията и 1
км. метър фаянс е 415,00 лева.
[31] Р.Н. не е заплатила на Е. 5 000,00 евро на
20.10.2012 г. Следователно тя дължи на Е. 9 364,15 лева (5 000,00х1,95583-415,00).
Вземането е станало изискуемо на
21.20.2012 г. и оттогава Р.Н. е изпаднала в забава. Обезщетението за забава
върху 9 364,15 лева от 21.10.2012 г. до 18.02.2016 г. е 3 172,37
лева. Е. включва във възражението си за прихващане само 200,00 лева.
Следователно цялото вземане на Е. към Р.Н. е за 9 564,15 лева. За тази
сума е основателно възражението за прихващане на Е.. Ето защо от 29 434,00
лева съдът изважда 9 564,15 лева. Така се получава, че искът на Р.Н. е
основателен за 19 869,85 лева.
[32] Съдът
осъжда Е. да заплати на Р.Н. 19 869,85 лева обезщетение за забава за
изпълнението на договор. Съдът отхвърля иска за разликата над 19 869,85
лева до пълния предявен размер от 51 000,00 лева.
2.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
[34] Съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към
ответника; 2. ответникът да е изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил
обезщетение на ищеца.
[35] Съдът установи,
че Р.Н. има вземане от Е.. Вземането за обезщетение не е било с определен
падеж. Следователно изискуемостта му е настъпвала след покана. Такава в случая няма. Затова Е. е изпаднал в забава
най-рано с подаването на исковата молба – 07.10.2015 г.
[36] Не е налице
предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
3. По разноските
[37] Р.Н. търси разноски. Тя е направила такива за 3 585,95 лева.
[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 19 869,85 лева при предявен размер от 76 773,74 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на Р.Н. 928,08 лева разноски по делото 19 869,85/76 773,74х3 585,96).
[39] Е. също търси разноски. Той е направил такива за 4 735,00 лева.
[40] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 56 903,89 лева при предявен размер от 76 773,74 лева. Затова съдът осъжда Р.Н. да заплати на Е. 3 509,53 лева разноски по делото.
Съдия: