Мотиви
към присъда по НОХД № 1392 / 2017г. по описа на ПдОС
ОБВИНЕНИЕ
И СТРАНИ
Окръжна
прокуратура – гр. П. е
повдигнала обвинение срещу Д.К.Г. за това, че на **.2016
г. на път III-З75 (П.
– П.) в района
между километри 22-ри и 23-ти, в отсечката между с. Й.Г.и кръстопътя В.м., обл.
П.,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мицубиши Каризма“
с peг. № ***- е нарушил правилата за
движение, а именно: чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП (Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие), при което по
непредпазливост е причинил смъртта на Й.В.Х.ЕГН ********** - престъпление по
чл. 343 ал. 1 б. ив“ вр.с чл.
342 ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По отношение
на индивидуализиране на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в порядъка между осем месеца и една година
лишаване от свобода, както и съобразно това наказание съдът да съобрази периода
от време, за който подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС. Счита, че следва да се приложи института на чл.66 от НК и се определи
минималния изпитателен срок от три години. Изтъква наличието на многобройни и смекчаващи
отговорността обстоятелства относно личността на подсъдимия, както и като изключително
такова наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.
ЗАЩИТНИКЪТ
на подс.Г. поддържа становището на
прокурора, акцентира на изключително добрите характеристични данни на
подсъдимия, моли за минимални наказания лишаване от свобода и лишаване от
права.
ПОДСЪДИМИЯТ
се признава за виновен, съжалява за стореното, пледира за минимални наказания. Той призна изцяло обстоятелствата, описани в обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тях.
Производството протече по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371
т.2 от НПК.
В
хода на производството не са конституирани други страни.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият
Д.К.Г. е роден на *** ***, живущ в същото населено място, българин, български
гражданин, със средно образование, работи като технически съветник в „И.д.“ ЕООД гр.К., женен, неосъждан,
ЕГН **********.
Д.Г.
***, но определени дни през седмицата водел тренировки по бойни изкуства в зала
в гр.П.. За целта пътувал от гр.К. до гр.П. и обратно с лек автомобил, като обичайно взимал със себе си
и младежи от гр.К., които тренирали при него.
На 25.04.2016 г. подсъдимият също
водел тренировки в гр.П., след което заедно със свидетелите М.С., Т.Н. и Д.Н., последните
двама непълнолетни, същата вечер потеглили от П. за гр.К.. Пътували с лек
автомобил „Мицубиши Каризма“ с peг. № ***.
Автомобилът управлявал подс.Г., от дълги години правоспособен водач. Превозното
средство било регистрирано на името на сина му К. Г. (справка ПП - том 1,
л.134). На предната дясна седалка до водача се возел свид. М.С., а свидетелите Н.
и Н. – били седнали на задната седалка.
Маршрутът им на движение бил по главен път III-375 пътя П. - П.. Около 21,10-21,20 часа, движейки се на територията на
обл.П. в посока от изток на запад, управляваният от подсъдимия автомобил
подминал разклонението за гр. С. и навлязъл
в отсечката на пътя между с.Й.Г.и кръстопътя В.м., в района между 22-ри и 23-ти
километър. Движел се по дясната лента, в
посока към кръстовището, поддържайки скорост около 74 км/ч. В този участък
платното за движение се състояло от две срещуположни пътни ленти, разделени от
маркировка във вид на единична прекъсната линия. Общата му широчина била около
7,20 м, а всяка лента - по 3,60 м. Било 
тъмно, валял силен дъжд, видимостта
била лоша. Имало и насрещно движещи се моторни превозни средства, поради което
подсъдимият управлявал автомобила на
къси светлини на фаровете. Това допълнително ограничавало зоната на видимост
на водача.
Въпреки тази ситуация на намалена видимост, произтичаща от комбинацията на
посочените специфични атмосферни условия и липсата на алтернативно осветление /извън
населено място/, подсъдимият поддържал скорост на управление на автомобила от 74
км/ч, която не била съобразена с обективните данни на пътната обстановка и не
му позволявала да спре в рамките на осветената от фаровете реална зона на
видимост.
По същото време в този участък от пътя (между 22-ри и 23-ти километър) пред
лекия автомобил „Мицубиши Каризма“ с peг. № ***и в неговата лента за движение се намирала пешеходката Й.В.Х., на
70 годишна възраст, облечена в сравнително тъмни дрехи - с шарено горнище и
тъмносиньо анцугово долнище, без да ползва някакви светлоотразителни елементи
по облеклото й или други източници на светлина. Тя също се движела в посока от
изток на запад, намирайки се в дясната част на пътната лента, нарушавайки
предписанията на чл. 108 ал. 1 от ЗДвП за движение на пешеходците, която норма въвежда
задължение за движение по тротоар или банкет на пътното платно.
Й.Х. /с ЕГН **********/ била жител ***, българка, българска гражданка,
пенсионерка. Най-близкият й кръг на живи ближни / л.132 и л.141 от том 1/
включвал внуците й К.К. и Й.П. и брат й С.Х., разпитани като свидетели в хода
на разследването.
Х. в началото на 2014 г. претърпяла мозъчен инфаркт (инсулт), а след това
била лекувана от личния й лекар свидетелят д-р Н.Я. от мозъчносъдова болест
(старчески изменения). Вследствие на
заболяването й на моменти била неадекватна, което намирало израз в прояви на
паметови смущения и проблеми с ориентацията. Именно като последица от тези неблагоприятни изменения в
здравословното й състояние възрастната жена се оказала без обяснима причина и с неясна цел на главния
път III-375 (П. - П.) по това необичайно време – късно вечерта и в дъжд, както и в
небезопасен вид.
Когато автомобилът, управляван от Г. със скорост около 74 км/ч, наближил
пешеходката на около 35-45 м, тогава тя косо променила траекторията си на
движение, като все още движейки се по принцип в същата посока, тръгнала и
наляво към средата на пътната лента. В този момент жената била забелязана като
силует за първи път от подсъдимия и от седящия на предната седалка пътник М.С.,
при което свидетелят, възприемайки я като друг вид участник в движението,
извикал, че има колоездач. Понеже въпросното разстояние от 35-45 м
съответствало и на реалната зона на видимост на водача на светлината на
фаровете конкретно към пешеходката, водачът Г. реагирал чрез екстрено
задействане на спирачната система, но поради несъобразения характер на
поддържаната от него скорост, не съществувала техническа възможност да бъде
предотвратен ударът с предвидимото препятствие, каквото представлявала пешеходната
Й. Х.. Така след около 1,95 сек. в ситуация на неизбежност, предизвикана от
собственото му поведение на несъобразяване на скоростта на движение на
управляваното от него МПС с оглед пътната ситуация, за да може да спре пред
всяко предвидимо препятствие, подсъдимият с предната дясна част на управлявания
от него автомобил блъснал със скорост вече от около 65 км/ч лявостранично задно
в тялото пострадалата, като мястото на удара било на около метър - метър и
половина южно от северната граница на платното за движение. Вследствие на удара
последвало възкачване на Х. на предния капак на автомобила, удряйки се в
предното му обзорно стъкло, при което то било счупено в дясната му част, след
което тя била отхвърлена и паднала на платното за движение. Блъсналото
я превозно средство подминало тялото й, когато било спряно от водача му. После Г. на заден ход го върнал и установил крайно вдясно на
пътната лента, доближавайки го със задната му част на около 3 м до
пострадалата.
От
силата и механизма на сблъсъка на Х. били причинени тежка черепно-мозъчна
травма с контузия на мозъка и мозъчни кръвоизливи, които предизвикали
притискане и парализа на жизненоважни мозъчни центрове на дихателната и
сърдечната дейност, в резултат на което тя починала на място.
След спирането на превозното средство подсъдимият и свид. М.С. слезли и се
приближили до трупа, светейки с мобилен телефон. По липсата на жизнени реакции
преценили, че човекът е починал. Тогава поставили на известно разстояние светлоотразителен
триъгълник, за да обозначат наличието на произшествие, а около 21,22 часа свид.
С. се обадил на националния спешен тел. 112 и съобщил за инцидента.
В резултат на това на местопроизшествието пристигнал автопатрул на РУ на
МВР гр.С. в екип от свидетелите А.К. и С.Л., които го обезопасили. На място подс.Г.
бил изпробван от полицейски служител с техническо средство за употреба на
алкохол, което показало отрицателен резултат.
Пристигнал и автомобил на спешна помощ, като медицинските работници също
констатирали, че пострадалото при инцидента лице е починало.
В хода на започналото разследване след извършен оглед на
местопроизшествието (том 1, л.12-13, протокол на л.15-16 и фотоалбум на л.
17-24) лекият автомобил „Мицубиши Каризма“ с peг. № ***бил иззет.
При реализирането на това процесуално действие загиналото лице - предвид
вида на облеклото му, късата дължина на косата му и формата на лицето му, било
възприето като от мъжки пол, в какьвто смисъл и намерило отражение в съставения
протокол. Впоследствие при извършения вече допълнителен оглед на трупа (том 1,
л.25-26, протокол на л.27-28 и фотоалбум на л.30-36) било установено, че се
касае за жена.
Съобразно извършената съдебномедицинска експертиза (том 2, л.2-6) при
изследването на трупа на Й.Х. са били установени контузия на главата,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка в двете челни
области, кръвоизлив и контузия на малкия мозък, кръвоизлив в мозъчните
стомахчета, оток на мозъка, счупване на телата на 6-ти шиен и 10-гръден
прешлен, счупване на 1-во и 2-ро и 3-то до 7-мо ребро вляво, счупване на 10-то
ребро вдясно, счупване на лявата ключица, счупване на малката и голямата
пищялна кост на десния крак и малката пищялна кост на левия крак,
кръвонасядания около местата на счупване, кръвонасядане на меките тъкани по
задните повърхности на ляво и дясно бедро, кръвонасядане по кожата в
теменно-слепоочната област вляво и тилно-слепоочната област вляво, множество
охлузвания и кръвонасядания по лявата лицева половина, разкъсно- контузна рана
в областта на дясната скула, охлузвания и кръвонасядания по горните крайници,
гръдния кош и хълбочната област вляво, кръвонасядания по меките черепни
покривки.
Крайният експертен извод формулирал като причина за смъртта на Х. претърпяната
тежка черепно-мозъчна травма, вследствие настъпилото ПТП, с контузия на мозъка
и мозъчните кръвоизливи, които са довели до притискане и парализа на
жизненоважни мозъчни центрове - на дихателната и сърдечната дейност.
Специалистът по съдебна медицина в заключението е констатирал и че описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет със значителна кинетична енергия и добре отговарят да са получени
при претърпяно пътнотранспортно произшествие – т.е. при удар на пешеходец от
лек автомобил. Според вещото лице е налице причинна
връзка между претърпения пътен инцидент и настъпилата смърт.
При провеждане на производството е била назначена и изготвена и петорна
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (том 2, л.65-110).
Според изводите й скоростта на движение на лекия автомобил „Мицубиши Каризма“
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 74 км/ч,
а в момента на сблъсъка - около 65 км/ч. Ударът е настъпил ляво - странично -
задно в тялото на пешеходката Й. Х.. Изследването е установило, че дължината на
пътния спирачен път, който представлява опасната
зона за спиране - тоест установеното
от съдебната практика и теория минимално разстояние, което изминава едно
моторно превозно средство от момента на възприемане и реагиране на възникналата
опасност от неговия водач до окончателното преустановяване на движението, в
конкретната пътно-климатична обстановка при движението на превозното средство на
Г. с поддържана скорост от около 74 км/ч., е възлизала на 80 м.
Експертизата е констатирала и че средната дължина на осветената зона пред
автомобила при движение на къси светлини е около 70-80 м, но конкретната
видимост за водача към пешеходеца е съответствала на разстояние около 35-45 м пред автомобила.
В рамките на експертизата е бил обоснован извод, че в създадената пътна
ситуация водачът на лекия автомобил „Мицубиши Каризма“ е нямал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез екстрено спиране. Скоростта му на движение (около 74 км/ч) била технически
несъобразена.
Ангажираните с експертизата вещи лица са дали отговор, че водачът би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се
е движел със скорост, по-малка от 45 км/ч.
С цел постигане на максимална прецизност в хода на разследването била ангажирана допълнителна комплексна
петорна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (том 2, л. 123-140),
която е обективирала следните изводи:
- в конкретните пътно-климатични условия (движение нощем, липса на
алтернативно осветление, силен дъжд) и условия на осветеност при движение на
къси светлини водачът на лекия автомобил „Мицубиши Каризма“ е имал техническа
възможност да забележи пешеходеца като обект на разстояние около 35 - 45 м,
което представлява и разстоянието на конкретна видимост за водача към
пешеходеца;
- скоростта в конкретните пътно-криматични условия, при която водачът на превозното
средство би имал техническа възможност да спре, преди да измине разстоянието на
конкретна видимост към пешеходеца, е 45 км/ч. Дължината на пълния спирачен път
(опасната зона) при движение с такава скорост е 40 м;
- скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди задействане
на спирачната му система е била около 74 км/ч. Ако се приеме, че пешеходката Х.
е представлявала предвидимо препятствие на пътя, с което водачът е следвало да
се съобрази, то тогава тази скорост е била по-голяма от скоростта 45 км/ч, при
която би имал техническа възможност да спре, преди да измине разстоянието на
конкретна видимост към пешеходеца.
Обемът от процесуални действия по делото е обхванал и реализирането на
химически изследвания на проби от кръвта на водача Д. Г. (том 2, л.9) и
пешеходката Й. Х. (том 2, л.14), резултатите от които не са показали наличие на
алкохол.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И АНАЛИЗ
Гореописаната фактическа обстановка се установява от следните, събрани по
делото доказателствени материали:
От показанията на всички свидетели
по делото, дадени в хода на досъдебното производство. Процесът в съдебна фаза протече
по специфичните правила на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият
призна всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинитения акт и се
съгласи, той и защитникът му, да не се събират
доказателства за тях. Същевременно съдът прецени и с определение обявяви
на страните, че няма да събира такива доказателства, тъй като събраните в хода
на досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия, освен това
са събрани при спазване процесуалния ред в НПК.
Свидетелските показания са в логическа последователност, непротиворечиви
помежду си, обективни, и в съвкупност с писмените доказателства и експертизите,
подкрепят изявлението на подсъдимия относно признаването на всички факти по
обстоятелствената част на обвинителния акт. Те водят на безспорна установеност
на гореизложената фактическа обстановка. Т.е. самопризнанието на подсъдимия не
е изолирано, а напротив подкрепя се от ангажираните способи за доказване в
настоящото наказателно производство.
Свидетелите С., Н. и Н. са пътували с подсъдимия по време на инцидента и
лично и непосредствено пред разследващия орган са пресъздали възприетите от тях
факти. Пристигналите на место К., В. и Л.
свидетелстват за обстановката на пътя и обстоятелствата, които са възприели
след инцидента. Разпитани са и близките на починалата относно нейното
здравословно и психично състояние /Х., К., П./, както и личният й лекар и кмета
на селото /свид. Х. и Я./ за същите обстоятелства.
Фактите по делото се установяват и от всички писмени доказателства, събрани
на досъдебното и съдебно производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал, както и протоколите от
извършени процесуално-следствени действия, които непосредствено се ползват от
съда в производството по Глава 27 от НПК – уведомление
за започнато досъдебно производство, протоколи за разпити, протоколи за оглед
/л.12 том 1/ на местопроизшествие, на труп, съдебномедицинска експертиза,
химически експертизи за липсата на алкохол в кръвта на подсъдимия и
пострадалата, автотехническа експертиза /л.15-62 том 2/, комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза /л.65 и сл. том 2/ и допълнителна такава /л.123-140
том 2/, справки от АИС „БДС“, удостоверение за наследници /л.132/, справка от
Централа база – КАТ за регистрация на МПС, справка за нарушител по ЗДвП за
подс.Г. /л.133/, справка от Районен център 112 гр. К., писмо на Областно пътно
управление гр.П. заедно със схема на пътен участък, Заповед за задържане на
лице по ЗМВР, характеристична справка, справка съдимост, приложени медицински
документи относно здравословното състояние на починалата Х. /намиращи се в края
на том 1/.
За изясняване на обективната истина
по делото допринасят и приобщените веществени доказателства: лек автомобил
„Мицубиши Каризма“ с peг. № ***, намиращ
се на съхранение в РУ на МВР гр.С./, по който настъпилите побитости и
увреждания са били използвани при техническите експертизи относно определяне на
скоростта на движение, освен от изложеното от свидетелите по делото. Сред
кориците на делото се намира и оптичен диск от РЦ 112 – К., приложен в плик на л.156 от том 2 от делото, видно от
който е налице сигнализиране на инцидента, непосредствено след настъпването му.
Съдът напълно кредитира заключенията, на които се е позовал и
представителят на държавното обвинение в обвинителния акт, а именно – съдебно
медицинската експертиза относно установените увреждания на пострадалата и
причината за смъртта от медицинска гледна точка, химическите изследвания за
липсата на алкохол, и на петорната комплексна автотехническа и медицинска експертиза
и допълнителната такава. Първата съдебно-автотехническа експертиза на в.л. С.
не е в противоречие с петорните експертизи, но тя не обхваща тази конкретика и
обем на изследваните въпроси, така както са намерили отражение и установени
вече в разширените експертизи.
Изследвайки механизма на състоялия се пътен
инцидент, експертите в комплексната първа и допълнителни
експертизи /л.65 и сл. и л.123-140 т.2/ - инженери и медици, са възприели като
най-вероятна от техническа гледна точка ситуация, при която водачът Д.Г. е
управлявал лекия автомобил „Мицубиши Каризма“ по дясната лента на платното за
движение на път III-375 (гр.П. - гр.П.)
в посока от изток на запад. През това време пешеходката Й.Х. се е движела по
дясната част на платното за движение в близост до дясната граница на дясната
лента, откъдето се е насочила косо наляво към средата на платното за движение.
Водачът е реагирал в момента, в който е имал техническа възможност да забележи
пешеходката на разстоянието на конкретна
видимост около 35 - 45 м пред автомобила, като екстрено е задействал
спирачната система, но въпреки това след около 1,95 сек е настъпил удар, който
е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на превозното средство
и ляво - странично-задно в тялото на пешеходката. След него Х. е била
отхвърлена напред, падайки на платното за движение. Направени са изчисления с
необходимите познания относно пораженията по тялото на починалата и тяхното
положение, както и наличните повреди по автомобила с оглед установяване
скоростта му на движение.
Експертният състав е обособил две основни причини за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка: 1) пешеходката е предприела пресичане
на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, и 2) ако се приеме, че тя е представлявала предвидимо препятствие на
пътя – при движението на МПС, управлявано от водача на лекия автомобил Д. Г. със
скорост 74 км/ч. е нямал техническа възможност да избегне удара. Такава би имал
при движение със скорост, по-малка от 45 км/ч, тогава би могъл да избегне удара
чрез безопасно екстрено спиране от момента, в който е имал техническа
възможност да забележи пешеходката. Такава възможност е имал при наличие на
конкретна видимост към нея, която в случая предвид пътно-климатичната
обстановка е била равна на около 35-45 м.
Комплексната експертиза е правила изчисления и от гледна точка на
технически съобразена скорост с разстоянието на осветеност пред автомобила и с
разстоянието на обща видимост за водача, определяйки я
съответно на 70 км/ч и 61 км/ч. Тази видимост обаче е коментирана от експертите
с оглед възможността водачът да държи МПС на пътното платно и общо да наблюдава
обстановката, без оглед на налични конкретни препятствия на пътя.
Според нормата на чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, съобразена е тази скорост
при движение нощем и/или при намалена видимост, която позволява спиране в
пределите на конкретната видимост на водача пред автомобила за наличие на
препятствия, които могат да бъдат предвидими. Относно предвидимото препятствие
следва обсъждане по-долу.
В случая, както вече се установи, според петорните експертизи /първа и
допълнителна/ разстоянието на конкретната видимост на водача пред автомобила е
било около 35-45 м и единствено скорост, по-малка от 45 км/ч, е давала
техническа възможност за предотвратяване на удара чрез спиране в границите на
зоната на видимост.
Съобразно разкритите по делото факти се установява, че с гореописаното му
поведение на водач на моторно превозно средство подс.Д.Г. е нарушил нормативно
установеното и задължително за спазване правило за движение, регламентирано в
чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, което е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Повелята на чл. 20 ал.2 изр.1 от ЗДвП изисква водачите на пътни превозни
средства да се съобразяват с атмосферните условия и с конкретните условия на
видимост при избор на скоростта на движение, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. В конкретната пътна обстановка логиката на този
законов текст въвежда задължение за водача, управляващ нощно време и в
условията на намалена видимост, да избере такава скорост, която да му
предоставя възможност за спиране на превозното средство в пределите на
дължината на видимата зона на водача (т.е. в рамките на осветеното от фаровете
разстояние на конкретна видимост на водача пред автомобила) при поява на
препятствие, предотвратявайки контакт с него.
При така установената в хода на настоящото производство фактическа
обстановка и анализът на събраните доказателства и ангажирани доказателствени
средства в хода на производството, СЪДЪТ направи следните изводи от правна
страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
С гореописаното деяние подсъдимият Д.К.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл, 343 ал. 1 б. „в“ вр.с чл.
342 ал. 1 от НК.
От обективна страна, на 25.04.2016 г. на път III-375 (П. - П.) в
района между километри 22-ри и 23-ти, в отсечката между с. Й.Г.и кръстопътя В.м.,
обл. П., при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мицубиши
Каризма“ с per. № ***- е нарушил правилата за движение – конкретно - чл. 20 ал. 2 изр. 1
от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие”, като по непредпазливост е причинил смъртта на Й.В.Х.ЕГН **********.
От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил виновно - по
непредпазливост под формата на престъпна небрежност. Той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Съгласно постановките в ТР 28/84г.
на ОСНК на ВС изискването за намаляване скоростта на движение, вкл. и при
необходимост от движение на къси светлини, поради редица фактори, както в
случая е било наличието и на насрещно движещи се МПС, водачът всякога трябва да
съобразява скоростта си на движение с оглед разстоянието на видимост пред
автомобила. В това разстояние се включва както възприемането на опасността, така и възможността превозното
средство да бъде спряно в тези граници /т.9 от ТР/. В случая възприемането
конкретно на пострадалата е било в порядъка 35-45м пред автомобила, след
съблюдаване от коментираните експертизи на всички фактори на движението. В
противен случай тази опасност предварително е поставена от водача, ако той не е
избрал скорост на движение, позволяваща му да спре автомобила в рамките на
опасната зона, т.е. ако разстоянието на видимост е несъответна на скоростта му
на движение. В същия смисъл са и решения №№ 688-76-III НО на ВС, 3/76г. по н.д.
2/76г. на ПлВС, Р 955-77- III, Р 16-86- III - „ При управление на МПС нощем по
неосветен участък от пътя максимално допустимата скорост се намалява, а
разминаването задължително се извършва на къси светлини, като скоростта се
намалява и до предели, даващи възможност на водача да спре в рамките на
видимостта пред него.”, Р 1329-74- III.
Действително водачът на МПС при движение не е длъжен всякога да има предвид
абстрактната възможност за настъпване на пътно-транспортно произшествие /ПТП/.
Той обаче трябва да управлява автомобила с такава скорост, която се оправдава
от влиянието на възприеманите реално външни фактори, които характеризират
пътната обстановка. А в случая те са безпорно установени, описани в
обвинителния акт и признати от предаденото на съд лице, които обективно в
процесната вечер е възприемал – движел се е нощем, при силен валеж и мокра
настилка, при насрещно движещи се МПС, на къси светлини, при скорост около 74 км/ч. Същевременно
тяхната преценка, т.е. наличието на отрицателно действащи фактори на пътната
обстановка против сигурността на пътя следва да е обективна, а не субективна,
така, че да могат да се възприемат като затрудняващи движението. А в случая
това е било именно така. Подсъдимият е следвало правилно да ги прецени, за да
намали скоростта си на движение и при възникване на препятствие за движението
да има готовност и възможност да спре, за да предотврати настъпването на ПТП, в
случая препятствието, което се е явило е било пешеходката Х. в сравнително
тъмни дрехи и в небезопасен вид, което е допринесло за настъпване на ПТП, но не
е единствената причина за това. Поради това и поведението му е виновно, при
описаната по-горе форма на непредпазливост, която е и по-леката от престъпната
самонадеяност. В този смисъл е и Р 154-2000г.- II НО, Р 1220-74- III НО.
В хода на разследването се установи, че скоростта на движение на МПС,
управлявано от подсъдимия не е следвало да превишава 45 км/ч, зца да може да
бъде преустановено движението му преди да настъпи удар с пешеходката. От една страна подсъдимият е счел, че пътната
ситуация по времето и мястото на ПТП не е криела рискове за него, което обаче е
бил длъжен да предвиди, и е елиминирал възможността да настъпи произшествието.
От друга страна, пострадалата се е намирала в небезопасен вид на пътя по същото
време и място и е предприела косо движение към пътното платно, поради което
въпреки предприетото от Г. екстрено спиране, след по-малко от 2 сек. фаталният
удар е настъпил. В случая и двамата /водачът и пешеходката / самостоятелно като
участници в движението са поставили вече причината за настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие. Последното не се дължи само и единствено на неправомерното поведение на Х.,
защото подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди неправомерният резултат,
установявайки такава скорост на движение, която в тези неблагоприятни пътни
условия би му позволила да преустанови движението си в рамките на конкретната
видимост пред него /в случая установена на 35-45м/. Наличието на изключително
съпричиняване е взето предвид от съда и обсъдено при определяне и налагане на
наказанието, което следва по-долу.
Действително в случая се поставя въпросът относно обстоятелството, налице
ли е предвидимо препятствие - т.е.
наличието на пешеходец през нощта, извън населено място. В това отношение съдът напълно споделя
сочената от прокурора съдебна практика относно третиране като такива пешеходци
намиращи се на пътно платно нощем, извън населени места. По-горе вече бе
цитирано Решение № 3/76г. по н.д. № 2/76г. на ПлВС, както и Тълкувателно
решение № 28/84г. на ОСНК. В същата насока са и Р 578-2012- II /хипотеза,
обсъдена от решаващите съдилища, при която пострадалата пешеходка се е намирала
в средата на пътното платно пред автомобила на осъдения и е попадала в обхвата
на късите светлини на МПС, в рамките на които водачът е следвало да очаква
всякакви опасности на пътя/, Р 72-2015- II, Р 421-2015- III, Р 332-85- III
/наличие на пешеходец на пътното платно в лентата за движение при липса на тротоар
или банкет/, Р 147-2014- III , Р 45-2016- II и Р 176-2015- II /касаещи казуси,
при който е ангажирана отговорността на подсъдимия, блъснал пешеходец, намиращ
се на платното за движение, нощем, в неосветена част на пътя, при наличие на
намалена видимост и движение на къси светлини/.
Пострадалата не е представлявала абстрактна и непредвидима опасност за
движението на пътя, с която подсъдимият не е следвало да се съобрази. Нерегламентираното
присъствие на пешеходец на пътното платно не освобождава водача на МПС да вземе
мерки за неговата безопасност, да намали скоростта и при необходимост да спре,
за да избегне сблъсък. В случая пешеходката Х. не е представлявала внезапно
препятствие в опасната зона за спиране
на МПС, управлявано от подсъдимия, защото последният е избрал скорост на
движение, увеличаваща опасната зона за спиране, включително извън периметъра на
видимост /видимостта към пешеходката е била 35-45м, а спирачният път близо 80м/.
Поради това е и налице пряка причинна връзка между нарушаването на правилата за
избор на съобразена скорост от страна на водача Г. и увреждането на
пострадалата. Констатираното по-горе
несъобразяване с атмосферните и пътно-климатични условия на пътя от страна на
водача на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Г., не води на извода за
наличието на „случайно деяние” по чл.15 от НК, изключващо ангажирането на
наказателна отговорност, именно поради несъблюдаване от негова страна на
задължителното предписание по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. Защото със своите
поведенчески прояви сам се е поставил в невъзможност да изпълни произтичащите
от тази норма задължения. Т.е. поведението му е в причинно-следствена връзка с
настъпилия противоправен резултат, макар и дълбоко допринесен и от
пострадалата.
Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление,
предвиденото в закона наказание е от две до шест години лишаване от свобода.
При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че същото следва да бъде определено
съобразно разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Налице са и многобройни, както
и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Това мотивира съда да
приложи нормата на чл.58а ал.4 от НК при постановяване на присъдата, защото
съответстващо на доказателствата по делото и по-благоприятно за подсъдимия е
приложението на чл. 55 НК. Налице са за това законовите изисквания, и това е
по-благоприятно за дееца. В случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Наред с това е налице и изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, произтичащо от съпричиняването от страна на пострадалата. Липсва
каквото и да е отегчаващо вината обстоятелство. Подсъдимият е личност с много добри
характеристични данни. Той е с чисто съдебно минало, семеен, с деца, в зряла
възраст и по време на житейския си път, който е не е малък, както правилно
отбеляза прокурора, той е бил примерен гражданин, без каквито и да е противообществени
прояви. Трудово ангажиран е, освен това е заел социално-обществена позиция,
водейки занимания за лица от 12 до 60годишна възраст – бойно изкуство за
самозащита, има редица ангажименти с тази своя допълнителна и общественополезна
дейност, включваща и непълнолетни лица /в случая и свидетелите Н. и Н./ и лица
в напреднала възраст. Безспорно изрядно е процесуалното поведение на Г. в хода
на цялото наказателно производство, още със стартирането му. След злощастния
инцидент той е предприел мерки за обезопасяване на мястото на произшествието,
поставил е светлоотразителен триъгълник, предприел е действия
непълнолетните Н. и Н. да останат в
автомобила, предвид ударения на пътя и лежащ там човек, сигнализирал е органите
на реда, като обаждането е извършил С., съдействал е изцяло за разкриване на
фактите по делото, давал е ясни сведения, без да се опитва да представи факти,
които да са в негов интерес и да не съответстват на обективността.
Нуждата за приложение на чл. 55 НК
произтича и от изключителното смекчаващо
отговорността обстоятелство - огромното
в случая съпричиняване от страна на
пострадалата на противоправния фатален резултат. Тя се е движела в небезопасен
вид на пътно платно между населени места, нощем при липса на каквато и да е
осветеност на мястото и дрехите й, на място, забранено за пешеходци. Правилно е
определено поведението й като почти самоубийствен акт от прокурора в неговата
пледоария, без това да елиминира вината на подсъдимия, обсъдено по-горе, който
в случая е имал лошия шанс да удари пострадалата, макар и несъобразявайки изискванията
по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. Независимо от това, в случая съпричиняването от
пострадалата е безспорен факт. Съдебната практика е непротиворечива и
последователна, че съпричиняването от страна на пострадалия представлява счекчаващо
отговорността обстоятелство за дееца, а в случая то има и характер на
изключително такова. Довод в тази насока е и явната липса на конкретна причина
лице да се намира в това състояние и на пътя нощем между населени места и в
дъжд, тъй като установено по делото е, че пострадалата е имала мозъчно
заболяване, предполагащо периоди на дезориентация. Отчитайки всички тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав намери, че най-правилното, справедливо
и съответно на фактите по делото и наличните за това доказателства, е наказание
в размер на седем месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съставът на съда прецени, че не се налага
подсъдимият да бъде лишен от свобода реално, като се изолира от обществото.
Това по никакъв начин не е необходимо за неговото поправяне и превъзпитание.
Подсъдимият демонстрира критично отношение към стореното, както се акцентира и
по-горе той е далеч от критериите за личност с обществена опасност. Налице са и
формалните изисквания на чл.66 от НК – Г. не е осъждан на наказание лишаване от
свобода до сега, както и наложеното му наказание е под три години лишаване от
свобода. Поради изложеното съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от
свобода на подсъдимия с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 59 ал.1 т.1 НК от
горното наказание лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което
подсъдимият Д.К.Г. е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР на 25.04. 2016 г.
и е бил освободен на 26.04.2016г.
На основание чл. 343г от НК съдът
наложи на подсъдимия Д.К.Г. наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила. Това наказание е
равно по размер на наказанието лишаване от свобода. Видно е от справката за
нарушител /л.133 том 1/, че подсъдимият има дългогодишен опит като водач на МПС,
считано от 1983г. и до сега НЯМА наложени наказания за нарушение по ЗДвП - така той се очертава като примерен участник
в движението като водач на моторно превозно средство. Поради това, наказанието лишаване от право да
управлява МПС, каквото право се налага да упражнява и във връзка с ежедневните
си обязаности и провеждани тренировки в друго населено място, не следва да
надвишава срока на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Съдът при постановяване на присъдата
отсъди вещественото доказателство лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с per. № ***, намиращо се на съхранение в РУ на МВР гр.С. да се върне на неговия
собственик – сина на подсъдимия – на К. Д.Г., с ЕГН: **********, тъй като на
негово име е регистрирано и липсват данни да е притежание на друго лице, а
вещественото доказателство - оптичен
диск от РЦ 112 - К. е необходимо да остане приложено по делото.
Направени са разноски в хода на наказателното производство в досъдебната фаза общо в размер
на 2169,54 лв./ от дос.пр. - л.7 – за изплащане на сумата от 115,92лв., л.12 –
25лв., л.111 – 390лв., л. 113 – 243лв., л.115 – 251,50лв., л.117 – 212,52лв.,
л.120 – 212,52лв., л.141 – 192лв., л.143 – 160лв., л.145 – 173,88лв., л.147 –
19,32лв., л.149 – 173,88лв./. На основание чл.189 от НПК съдът ги възложи в
тежест на подсъдимия, тъй като бе признат за виновен в извършване на
престъплението, за което бе предаден на съд.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :