РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№1348
Град Пловдив, 23 юли 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и
двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и с
участието на прокурор БОРИС МЕНДЕВ, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 359 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба на З.Х.Ч., ЕГН: **********, с
посочен адрес ***, против решение № 19 от 20.01.2020 г. на директора на ТД на
НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане с
изх. № С190016-137-0011441/27.12.2019 г., в частта, с която е разпореден отказ за погасяване по давност на публични
вземания, издадено от К.Ч., на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране" при ТД на НАП Пловдив, издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК.
Посочва се в жалбата, че решението е незаконосъобразно и немотивирано в обжалваната част, в която е отказано прекратяване на ИД №
*********/2016 г., поради изтекла погасителна давност на вземания за здравни и
социални осигуровки по декл. обр.6
за отчетните 2010 г. и 2011 г. и отписване на тези задължения. Твърди се, че с
разпореждането неоснователно не е уважено направеното от лицето искане за
погасяване по давност на посочените публични задължения. Според
жалбоподателката петгодишната давност не е прекъсната с изпратеното съобщение
за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 221 от ДОПК № 160016-048-0027711 от
30.11.2016 г., веднага след образуването на изпълнителното дело. Поради това,
че въпросното съобщение за доброволно изпълнение не й е било редовно връчено,
същото не може да й се противопостави и да произведе действие по чл. 172, ал. 2
от ДОПК и да се счита за действие, прекъснало давността. Посочва, че за
изпълнителното дело е узнала едва с връчено съобщение за доброволно изпълнение
на 25.11.2019 г., като до този момент не й е било известно, че има образувано
изпълнително дело. Твърди, че не са били спазени процедурите на чл. 29 и чл. 30
от ДОПК по връчване на първото съобщение за доброволно изпълнение, поради което
към 25.11.2019 г. публичните вземания от 2010 г. и 2011 г. са били погасени по
давност, съответно на 01.01.2017 г. и на 01.01.2018 г. Моли да се отмени решението на директора на ТД
на НАП – Пловдив, както и разпореждане с изх. № С190016-137-0011441/27.12.2019
г., като се признае изтекла погасителна давност по отношение на спорните
публични вземания. Претендира разноски.
Ответникът - директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. П., изразява
становище за неоснователност на жалбата, като намира решението за правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Подробни
съображения са изложени в депозирано по делото писмено становище. Възразява за
прекомерния адвокатски хонорар. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за
възможността за встъпване в настоящото производство, чрез участващия прокурор,
намира жалбата за неоснователна.
По отношение на допустимостта, съдът счита следното:
Жалбата е подадена чрез административния орган на
31.01.2020 г. от надлежна страна и в преклузивния седемдневен
срок, а решението е връчено на жалбоподателката на 27.01.2020 г. на ръка, видно
от представеното по делото заверено копие на процесното
решение от ответната страна /л. 12/.
Административен съд – гр. Пловдив в настоящия си
състав, намери за установено следното.
С възражение от 29.11.2019 г. до ТД на НАП -
Пловдив жалбоподателката Ч. на основание
чл. 171 от ДОПК е оспорила като погасени по давност, следните задължения:
- към фонд ДЗПО за период 01.01.2010
г. - 31.12.2010 г. в размер на 63,00 лв. главница и 77,62 лв. лихва;
- към НЗОК за период 01.01.2010
г. - 31.12.2010 г. в размер на 100,80 лв. главница и 88,88
лв. лихва;
- към фонд ДОО за период 01.01.2010
г. - 31.12.2010 г. в размер на 182,70 лв. главница и 191,91 лв. лихва;
- към фонд ДЗПО за период 01.01.2011
г. - 31.12.2011 г. в размер на 252,00 лв. главница и 212,97 лв. лихва;
- към НЗОК за период 01.01.2011
г. - 31.12.2011 г. в размер на 403,20 лв. главница и 313,76 лв. лихва;
- към фонд ДОО за период 01.01.2011
г. - 31.12.2011 г. в размер на 821,52 лв. главница и 694,28 лв. лихва.
С разпореждане изх. № С190016-137-0011441/27.12.2019
г. е бил разпореден изричен отказ за погасяване по давност на
посочените публични задължения, като е прието, че за събиране на тези задължения на 26.11.2016
г. е образувано изпълнително дело № *********/2016 г. и до задълженото лице с
пощенски оператор е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
С160016-048-0027711/30.11.2016 г., като са налице доказателства за двукратно
посещение на адреса от пощенския оператор и информация, че писмото е
непотърсено от адресата, въпреки оставените съобщения за него. С предприемане
на действия по принудителното изпълнение е прието, че давността е прекъсната и
е започнала да тече нова 5-годишна давност, която към момента на постановяване
на разпореждането, не е изтекла.
За да остави без уважение жалбата, директорът на ТД на
НАП – гр. Пловдив е приел за установено следното:
В ТД на НАП - Пловдив срещу З.Ч. е образувано
изпълнително дело № *********/2016 г. В тази връзка й е изпратено съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № С160016-048-0027711/30.11.2016 г., с което
същата е уведомена за образуваното изпълнително дело и за вида и размера на
дължимите задължения, като е поканена да ги изплати в 7-дневен срок от
съобщаването. Според административния орган съобщението за доброволно
изпълнение е изпратено за връчване на длъжника по изпълнителното дело чрез
лицензиран пощенски оператор, както и че от приложената обратна разписка за
доставяне, Ч. е уведомена за адресираната до нея пратка и е поканена в офиса на
пощенския оператор да получи същата, но е останала непотърсена от
жалбоподателката.
В изпълнение на задължението си да осигури събираемост на установените ликвидни и изискуеми задължения
на длъжника, публичният изпълнител е издал постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С190016-022-0096559/21.10.2019 г. за обезпечаване на
задължения в общ размер към датата на постановлението, възлизащ на 6874,02 лв.,
на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, с
което е наложен запор върху вземане от трето задължено лице - работодател
Дирекция „Регионална служба по заетостта“ - Пловдив за сумата от 6874,02 лв. За
запора е изпратено запорно съобщение изх. №
С190016-119-0015995/21.10.2019 г. до Дирекция „Регионална служба по заетостта“
- Пловдив, с вх. № 10-00-283/28.10.2019 г.
Констатирано е, че процесните
публични вземания за Фонд ДОО, Здравно осигуряване и ДЗПО за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. са установените с декларация №
160021002004926/22.04.2011 г., представляват изискуеми данъчни задължения,
петгодишният давностен срок на които е започнал да
тече от 01.01.2012 г. и би следвало да изтече на 01.01.2017 г., но същият е прекъснат на 26.11.2016 г. с
образуване на изпълнително дело № *********/2016 г., за което на длъжника е
изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
С160016-048-0027711/30.11.2016 г., съответно е заличен с обратно действие
изтеклият давностен срок и е започнал да тече отново законоустановеният такъв. Междувременно, с налагане на
запор върху вземане от трето задължено лице-работодател с ПНОМ с изх. №
С190016-022-0096559/21.10.2019 г., давностният срок е
спрян, поради което петгодишният давностен срок
не е изтекъл.
Към настоящия момент абсолютната
десетгодишна давност също е прието, че не е изтекла.
По отношение на публичните вземания за Фонд ДОО,
Здравно осигуряване и ДЗПО за периода 01.01.2011 г. -
31.12.2011 г. е констатирано, че са установени с Декларация №
160021202892531/08.05.2012 г. и представляват изискуеми данъчни задължения,
петгодишният давностен срок на които е започнал да
тече от 01.01.2013 г. и би следвало да изтече на 01.01.2018 г., но същият е прекъснат на 26.11.2016 г. с
образуване на изпълнително дело № *********/2016 г., за което на длъжника е
изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
С160016-048-0027711/30.11.2016 г., съответно е заличен с обратно действие
изтеклият давностен срок и е започнал да тече отново законоустановеният такъв. Междувременно, с налагане на
запор върху вземане от трето задължено лице-работодател с ПНОМ с изх. №
С190016-022-0096559/21.10.2019 г., давностният срок е
спрян, поради което петгодишният давностен срок не е
изтекъл. Към настоящия момент е прието, че и абсолютната десетгодишна давност
също не е изтекла.
Посочва се също така в решението, че съобщението за
доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК е изпратено за връчване от
публичния изпълнител чрез лицензиран пощенски оператор, като пратката е върната
в ТД на НАП Пловдив с отбелязване „непотърсена“, поради което е прието, че
публичният изпълнител е изпълнил вмененото му с чл. 221, ал. 1 от ДОПК
задължение да изпрати на длъжника съобщение, с което да му даде 7-дневен срок
за доброволно изпълнение с указания за правата на лицето, както и последиците
от липсата на доброволно изпълнение.
Освен това е прието, че не може да бъде основание за
отмяна на оспореното разпореждане фактът, че жалбоподателката не е уведомена за
наложените обезпечителни мерки, доколкото запорно
съобщение изх. № С190016-119-0015995/21.10.2019 г. е връчено на Дирекция
„Регионална служба по заетостта“ - Пловдив на 28.10.2019 г., а съгласно
разпоредбата на чл. 202, ал. 3 от ДОПК запорът се смята наложен спрямо третото
задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното
съобщение. При това положение е прието, че законодателната уредба недвусмислено
определя момента, от който обезпечителните мерки проявяват своето действие, а
именно от часа в деня на връчване на запорното
съобщение на третото задължено лице. Все в тази насока се твърди и че посоченото
законодателно решение, както и произтичащото такова от разпоредбата на чл. 195,
ал. 4 от ДОПК, съгласно която длъжникът не се уведомява за искането за
обезпечение, са показателни за целта на законодателя да бъде защитен държавният
интерес и да се отнеме възможността на длъжника да се разпореди с имуществото
си с цел да възпрепятства събирането на задължението.
И най-сетне административният орган е приел, че чрез
действията си жалбоподателката създава затруднение и невъзможност да бъде
открита и впечатление, че не желае да бъде намерена, за да бъде уведомена за
предприетите спрямо нея действия с цел междувременно погасяване по давност на
задълженията, от което обаче некоректно поведение, съгласно правната логика,
същата не следва да черпи права. Отделно е посочено и че задълженията, за които
се претендира, че са погасени по давност, са за ДОО, Здравно осигуряване и
ДЗПО, установени с Декларации с №№ 160021202892531/08.05.2012г. и
160021002004926/22.04.2011г., определени в същите от самото задължено лице,
следователно то е наясно с вида и размера на задълженията си, както и със
срока, в който е следвало да ги плати.
В хода на съдебното производство от страните не са
ангажирани нови доказателства, въпреки дадените в тази връзка указания с
определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На първо място следва да се посочи, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно
изискванията на чл. 266, ал. 1 от ДОПК в предвидената от закона форма и при
спазване на административнопроизводствените правила
за това, като не са налице основания за неговата нищожност. Впрочем, спор по
тези обстоятелства и по установените факти няма.
Спорът по делото е правен, като
противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство,
се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират
най-общо във въпроса налице ли е погасяване по давност на публичните задължения
на жалбоподателката за Фонд ДОО, Здравно осигуряване и ДЗПО за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г., установени с декларация №
160021002004926/22.04.2011 г. в общ размер на 704,91 лева, както и за Фонд ДОО,
Здравно осигуряване и ДЗПО за периода 01.01.2011 г. -
31.12.2011 г., установени с декларация № 160021202892531/08.05.2012 г. в общ
размер на 2697,73 лева.
На първо място съдът намира за основателни
направените възражения за ненадлежно уведомяване на жалбоподателката за
образуваното срещу нея изпълнително дело № *********/2016 г., респ. за
ненадлежно връчване на изготвеното съобщение за доброволно изпълнение по чл.
221 от ДОПК изх. № 160016/048/0027711/30.11.2016 г. Това е така, защото
последното е изпратено на адреса за кореспонденция на жалбоподателката, а
именно град Пловдив, ***, но в обратната разписка е налице отбелязване, че
пратката е непотърсена, съответно е положен и подпис на куриера. По делото
обаче, не са представени доказателства за редовно връчване на съобщението за
доброволно изпълнение по реда на чл. 29 – 32 от ДОПК, поради което и същото не
може да породи предвидените в чл. 172 от ДОПК, последици. Не са представени
доказателства да са правени други опити за връчване на лицето.
При това положение, следва да се приеме,
че към датата на подаване на възражение вх. № C190016-0629681/29.11.2019 г., процесните задължения по декларация №
160021002004926/22.04.2011 г. в общ размер на 704,91 лева и по декларация №
160021202892531/08.05.2012 г. в общ размер на 2697,73 лева, са погасени по
давност и като такива същите следва да бъдат отписани, а изпълнителното
производство прекратено.
Това е така, защото, съгласно чл. 171, ал.
1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок, а публичните вземания по декларация №
160021002004926/22.04.2011 г. за период 01.01.2010 г.
- 31.12.2010 г. е следвало да бъдат платени през 2011 г., като давностният срок започва да тече от 01.01.2012
г. и изтича на 31.12.2016 г., съответно публичните вземания по декларация №
160021202892531/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г.
- 31.12.2011 г. е следвало да бъдат платени през 2012 г., като давностният срок започва да тече от 01.01.2013
г. и изтича на 31.12.2017 г. В този срок, както вече бе казано, не са
предприети действия, които по смисъла на чл. 172, ал. 1 и 2 ДОПК (в приложимата
редакция), да са довели до спиране или прекъсване на давността. Съгласно цитираните
разпоредби давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване
на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно -
за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или
отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато
актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на
обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода
на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане
или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за
установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на
давността започва да тече нова давност – ал. 3.
Все в тази насока следва да се добави, че
давността като правен институт е установен в полза на длъжника по парично
вземане, респективно на владелеца по вещноправни
правоотношения. С изтичането на отнапред установен срок в единия случай се
погасява паричното задължение, а в другия случай се поражда право на
собственост върху вещ. Поради тази причина действията, с които се
прекъсва/спира давностния срок следва да бъдат
насочени пряко срещу длъжника, така че той да е известен, че кредиторът иска
изпълнение на ликвидното и изискуемо парично задължение, т.е. длъжникът следва
да е уведомен, че кредиторът претендира упражняване правото си на вземане и
претендира длъжникът да изпълни корелативното си задължение за плащане.
Намерението на кредитора да иска изпълнение на задължението, действията му във
връзка с това задължение, които не са насочени пряко към длъжника или пък
действията на кредитора по изпълнение на паричното вземане, за които длъжникът
не е уведомен, не могат да имат за пряка последица прекъсване/спиране на давностния срок.
В доктрината и практиката няма съмнение,
че погасителната давност е юридически факт от категорията на събитията,
представляващ определен от закона период от време. Според едно от основните
теоретични разбирания, изтичането на този период от време има за последица
пораждането на субективно непритезателно право за
длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение, заявяването на което
в съдебното производство например е основание за съда да отхвърли претенцията
за плащане като неоснователна, т.е. то е установено в полза на длъжника.
Изложеното до тук налага оспореният
административен акт - решение № 19/20.01.2020 г. на директор на ТД на НАП –
Пловдив и потвърденото с него разпореждане изх. № С190016-137-0011441/27.12.2019
г., издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от К.Ч. на длъжност главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която е отказано
погасяване по давност на публични задължения, възникнали по декларация №
160021002004926/22.04.2011 г. в общ размер на 704,91 лева и по Декларация №
160021202892531/08.05.2012 г. в общ размер на 2697,73 лева, да бъдат отменени.
На основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК,
делото в посочената част следва да бъде върнато като преписка на публичния
изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по възражение вх. №
C190016-000-0629681/29.11.2019 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, подадено от З.Х.Ч.,
при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Предвид
изхода на делото, направеното искане от жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски, се явява основателно. Такива се констатираха в
размер на 310 лева, от които 10 лева държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Съдът
намира за неоснователно направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Това е така, защото в настоящия случай се касае за оспорване действия на
публичен изпълнител, които пряко и непосредствено засягат имуществената сфера
на жалбоподателката, което определя настоящия административноправен
спор като такъв с материален интерес. При това положение, размерът на
адвокатското възнаграждение, определено съобразно правилата на чл. 8, ал. 1 във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, се явява такова в размер на 344,16
лева, който размер очевидно е по-висок от претендирания
и заплатен от жалбоподателката такъв. Казано с други думи, не са налице
основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Предвид изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 19/20.01.2020 г.
на директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него разпореждане изх. №
С190016-137-0011441/27.12.2019 г., издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК
от К.Ч. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в
частта, с която е отказано погасяване по давност на публични задължения,
възникнали по декларация № 160021002004926/22.04.2011 г. в общ размер на 704,91
лева и по декларация № 160021202892531/08.05.2012 г. в общ размер на 2697,73
лева.
ВРЪЩА преписката на публичния
изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по възражение вх. №
C190016-000-0629681/29.11.2019 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, подадено от З.Х.Ч.,
при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на З.Х.Ч., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева,
разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: