Определение по дело №2711/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4218
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20213100502711
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4218
гр. Варна, 2*.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 202********** по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122 от ГПК за определяне на местно компетентен съд
по повдигат спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – София за
разглеждане на предявения иск с правно основание чл.500, ал.1, т* от КЗ от „Бул Инс“ АД
срещу Н. Г. А. да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1295.08лв., представляваща
общ сбор на заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1270.08лв. и
ликвидационни разноски в размер на 25.00лв. по застрахователна полица
№BG/02/1180027*955, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Производството е било инициирано пред Районен съд – София по предявения иск с
правно основание чл.500, ал.1, т* от КЗ от „Бул Инс“ АД срещу Н. Г. А. да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 1295.08лв., представляваща общ сбор на заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 1270.08лв. и ликвидационни разноски в размер на
25.00лв. по застрахователна полица №BG/02/1180027*955, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
След извършена справка в Национална база данни е установено, че настоящия и
постоянния адрес на ответника е гр. Варна, ж.к. „*****“ №****, вх*, ет.*, ап.**.
С определение *028/10.08.2021г. производството по гр.дело №2021111044110 по
описа за 2021г. е прекратено и изпратено на Районен съд – Варна при съобразяване на
нормата на чл.1* от ГПК, който съд с определение №7087/*.11.2021г. по гр. дело
№202*110115*9 е повдигнал спора за подсъдност.
При така установените факти и с оглед вида на предявения иск следва да бъде
преценено налице ли е специалната подсъдност по чл.1* от ГПК, за която съдът принципно
следи служебно или следва да се приложат правилата на общата такава по чл.105 от ГПК,
която съдът съблюдава само по възражение на ответника.
1
Предявеният иск е с правно основание чл.500, ал.1, т* от КЗ, с който ищецът Аажира
регресната отговорност на ответника, в качеството на водач, който виновно и
противоправно е причинил вреди при управление на МПС и напуснал произшествието. В
случая, регресното вземане се търси не въз основа на качеството на водача на МПС на
„застраховано“ лице, респективно ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.2,
ал.2 от КЗ въз основа на сключения застрахователен договор по посочената застрахователна
полица, а по силата на специално уредената в закона регресна отговорност. Отговорността
на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от
специалния фактически състав на закона – чл.500 КЗ. В този смисъл, макар законът да му
признава качество „застрахован” във връзка с реализиране на деликтната му отговорност
спрямо увредения, респективно функционално обусловената от нея отговорност на
застрахователя на „Гражданската отговорност“ ответницата няма качеството потребител по
смисъла на пар.*, т.1 от ДР на ЗЗП, както и ползувател на застрахователна услуга тъй като
не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора по този иск. Наличието на
договор между застрахователя и водача, макар да е елемент от фактическия състав на
отговорността, не е предмет на иска, а преюдициално правоотношение.
След като ответникът в настоящия случай няма качеството на потребител, то спрямо
нея е неприложима спецалната подсъдност по чл.1* ГПК, която урежда подсъдността при
предявен иск срещу потребител.
Следователно е налице общата подсъдност по чл.105 от ГПК, но съдът не може
служебно /по свой почин/ да упражни преценка за наличие или не на местна подсъдност по
аргумент от чл.119, ал* от ГПК.
Предвид изложеното местно компетентен да разгледа при това положение предявения
иск е първоначално сезирания Районен съд – София, на когото следва да бъде изпратено
образуваното гражданско дело.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен Районен съд - София за разглеждане на
предявения иск с правно основание чл.500, ал.1, т* от КЗ от „Бул Инс“ АД срещу Н. Г. А. да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 1295.08лв., представляваща общ сбор на
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1270.08лв. и ликвидационни
разноски в размер на 25.00лв. по застрахователна полица №BG/02/1180027*955, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ИЗПРАЩА дело на Районен съд – София за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ДА СЕ ИЗПРАТИ заверено копие от настоящото определение за сведение на
Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3