№ 26
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900075 по описа за 2024 година
„Т.Б. Д” АД, ЕИК ********** е предявил срещу Община Е.П. обективно съединени
искове с правно основание чл.99, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.72 от Закона за
енергийната ефективност и чл.99, ал.1 във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД –
1. за заплащане на сумата от 486 505.37 лева, съставляваща цедирано на ищеца с
договор за цесия № 4411.0620/07.07.2020 год. вземане от „О.Л.Б.“ ЕАД, ЕИК **********,
съставляващо незаплатени от длъжника Община Е.П. двадесет и четири погасителни вноски,
дължими към дати 20.03.2021 год., 20.04.2021 год., 20.05.2021 год., 20.06.2021 год.,
20.07.2021 год., 20.08.2021 год., 20.09.2021 год., 20.10.2021 год., 20.11.2021 год., 20.12.2021
год., 20.01.2022 год., 20.10.2022 год., 20.11.2022 год., 20.12.2022 год., 20.01.2023 год.,
20.02.2023 год., 20.03.2023 год., 20.04.2023 год., 20.05.2023 год., 20.06.2023 год., 20.07.2023
год., 20.08.2023 год., 20.09.2023 год. и 20.10.2023 год. по погасителен план – приложение 1
към анекс 2/14.05.2020 год. към договор с гарантиран резултат от 17.05.2019 год., сключен
между „О.Л.Б.“ ЕАД и Община Е.П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска, 19.03.2024 год., до окончателното й изплащане и
2. за заплащане на сумата от 60 407.77 лева, съставляваща цедирано на ищеца с
горния договор вземане от „О.Л.Б.“ ЕАД, съставляващо дължима от длъжника Община Е.П.
мораторна неустойка за забава в плащането на горните погасителни вноски на осн. чл.38 от
договора с гарантиран резултат от 17.05.2019 год., сключен между „О.Л.Б.“ ЕАД и Община
Е.П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 19.03.2024
год., до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по делото разноски и възнаграждение за
1
представителство от юрисконсулт.
С исковата молба се твърди, че с договор за цесия № 4411.0620/07.07.2020 год.
„О.Л.Б.“ ЕАД в качеството си на цедент прехвърлил на ищеца „Т.Б. Д“ АД в качеството му
на цесионер свои парични вземания от длъжника Община Е.П. в общ размер на 810 842.32
лева по договор с гарантиран резултат от 17.05.2019 год. /с peг. индекс № ДГ-
4433/17.05.2019 год. на Община Е.П./ за възлагане на обществена поръчка с предмет :
„Внедряване на енергоспестяващи мерки, модернизация и ремонт на улично осветление в
шест населени места в Община Е.П. : гр. Е.П., с./гара Е.П., с. Н.Х., с. Р.п., с. М. и с. Л.“,
изменен и допълнен с анекс 1/14.08.2019 год. и анекс 2/14.05.2020 год. към него.
Сочи се, че вземането по договора и анексите съставлява незаплатеното
възнаграждение за доставка и монтаж на осветителни тела и строително-монтажни работи в
размер на 751 528.63 лева и възнаградителна лихва върху главницата в размер на 59 313.69
лева, сочена в погасителен план – приложение 1 към анекс 2/14.05.2020 год. към договора, за
което вземане били издадени фактура № **********/14.08.2019 год., фактура №
**********/04.12.2019 год., фактура №*********/20.12.2019 год., фактура
№**********/01.06.2020 год. и кредитно известие към нея № **********/01.06.2020 год.,
фактура № **********/01.06.2020 год. и кредитно известие към нея №
**********/01.06.2020 год., фактура № **********/01.06.2020 год. и кредитно известие към
нея № **********/01.06.2020 год. и фактура № **********/01.07.2020 год.
Сочи се, че в съответствие с изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжникът Община
Е.П. бил надлежно уведомен за цесията на 09.07.2020 год. от цедента, като с писмо от
09.07.2020 год. потвърдил, че е уведомен за прехвърлянето, че признава основанието и
размера на прехвърленото към „Т.Б. Д“ АД вземане и ще погасява същото по погасителния
план.
Сочи се, че срокът за издължаване на прехвърленото вземане от длъжника бил до
20.10.2023 год., а същото следвало да се погасява на месечни вноски. Въпреки поетото
задължение и декларираната готовност за плащане от страна на ответника до предявяване на
исковете последният не е заплатил и дължи сумите за следните 24 погасителни вноски,
платими на съответните падежи, в общ размер на 486 505.37 лева :
1. вноска с падеж 20.03.2021 год. в размер на 20 271.07 лева;
2. вноска с падеж 20.04.2021 год. в размер на 20 271.06 лева;
3. вноска с падеж 20.05.2021 год. в размер на 20 271.07 лева;
4. вноска с падеж 20.06.2021 год. в размер на 20 271.05 лева;
5. вноска с падеж 20.07.2021 год. в размер на 20 271.07 лева;
6. вноска с падеж 20.08.2021 год. в размер на 20 271.06 лева;
7. вноска с падеж 20.09.2021 год. в размер на 20 271.07 лева;
8. вноска с падеж 20.10.2021 год. в размер на 20 271.05 лева;
9. вноска с падеж 20.11.2021 год. в размер на 20 271.07 лева;
10. вноска с падеж 20.12.2021 год. в размер на 20 271.05 лева;
11. вноска с падеж 20.01.2022 год. в размер на 20 271.06 лева;
2
12. вноска с падеж 20.10.2022 год. в размер на 20 271.05 лева;
13. вноска с падеж 20.11.2022 год. в размер на 20 271.06 лева;
14. вноска с падеж 20.12.2022 год. в размер на 20 271.05 лева;
15. вноска с падеж 20.01.2023 год. в размер на 20 271.06 лева;
16. вноска с падеж 20.02.2023 год. в размер на 20 271.05 лева;
17. вноска с падеж 20.03.2023 год. в размер на 20 271.06 лева;
18. вноска с падеж 20.04.2023 год. в размер на 20 271.05 лева;
19. вноска с падеж 20.05.2023 год. в размер на 20 271.06 лева;
20. вноска с падеж 20.06.2023 год. в размер на 20 271.05 лева;
21. вноска с падеж 20.07.2023 год. в размер на 20 271.06 лева;
22. вноска с падеж 20.08.2023 год. в размер на 20 271.05 лева;
23. вноска с падеж 20.09.2023 год. в размер на 20 271.06 лева и
24. вноска с падеж 20.10.2023 год. в размер на 20 271.03 лева.
Сочи се, че длъжникът Община Е.П. заплатил единствено вноските, дължими за
периода от 20.02.2022 год. до 20.09.2022 год., които не се включват в настоящата искова
претенция. Извън същата остават и дължимите вноски за периода от 20.07.2020 год. до
20.02.2021 год., които били предмет на предходно заведено исково производство, висящо
към момента на предявяване на настоящите искове.
Сочи се, че с оглед забавата в плащането на горните вноски ответникът дължи и
мораторна неустойка в размер на 60 407.77 лева по чл.38 от договора с гарантиран резултат
– в размер на 10 % от размера на всяка просрочена вноска, индивидуализирана по пера със
справката по чл.366 от ГПК, приложена към исковата молба.
С исковата молба е направено искане по чл.219, ал.1 от ГПК за привличане на третото
лице „О.Л.Б.“ АД, ЕИК ********** като помагач на ищеца. Искането се аргументира с
обстоятелството, че съгл. чл.100 от ЗЗД цедентът по договора за прехвърляне на парични
вземания № 4411.0620/07.07.2020 год. отговаря за съществуването на възмездно
прехвърленото вземане към момента на неговото прехвърляне, което обуславя интереса на
цедента от встъпването с оглед постановяване на осъдително решение в полза на цесионера.
С определение от 05.07.2024 год., постановено по реда на чл.374 от ГПК, съдът е
конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК „О.Л.Б.“ АД, ЕИК **********, като трето лице –
помагач на ищеца „Т.Б. Д” АД.
Третото лице – помагач не изпраща представител в о.с.з. и не взема становище по
предявените искове, а е направил единствено доказателствено искане с молба от 22.10.2024
год.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с
указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал
писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се правят следните възражения за нищожност на договора с гарантиран
3
резултат от 17.05.2019 год., вземанията по които са били цедирани на ищеца от цедента
„О.Л.Б.“ ЕАД – като противоречащи на императивни законови разпоредби на Закона за
енергийната ефективност и Наредба № РД-16-347 от 02.04.2009 год. за условията и реда за
определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран
резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради-държавна и/или общинска собственост,
издадена от Министъра на икономиката и енергетиката и Министъра на финансите – в
редакцията им към момента на сключване на договора :
- сочи се, че договорът не отговаря на задължителните изисквания на чл.4, ал.1 и 3,
чл.3, ал.2, чл.6, ал.4, чл.19 и чл.20 – чл.26 от Наредбата, регламентиращи правилата за
определяне, планиране и изплащане на средствата по същия;
- сочи се, че договорът не отговаря на изискванията на чл.19, т.1, б.„б“, „в“ и „г“ от
Наредбата – липсват задължителни по смисъла на Наредбата уговорки, релевантни за
определянето на гарантирания резултат, съответно – за определяне на размера на
насрещната престация;
- сочи се, че съдържанието на договора не отговаря и на изискванията на чл.10, ал.1 и
ал.3, и чл.19, т.4 от Наредбата – уговореният в раздел V от договора механизъм за
определяне задължението на възложителя и начина на плащане противоречи на същите, тъй
като задължението на възложителя за възстановяване на инвестицията, съдържащо се в чл.11
от договора, е формирано на база стойността на изпълнените енергоефективни мерки и
стойността на лихвата, изчислена при 4.3 % годишен процент на оскъпяване, определена за
срок от 4.4 години и разделена на 42 равни месечни вноски, което означава, че задължението
не е обвързано с реализираните икономии в нарушение на изискванията на чл.72, ал.1 от
ЗЕЕ, чл.21 и чл.22 от Наредбата;
- сочи се, че приложената към договора Методика за отчитане на гарантирания
резултат не съответства на Наредба № Е-РД-04-3 от 04.05.2016 год. за допустимите мерки за
осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на
постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методите за тяхното оценяване и
начините за потвърждаването им; в Методиката за отчитане на гарантирания резултат липсва
формула, по която да се изчислява коефициент на ефективност. Този коефициент е могъл да
бъде изчислен, ако от страна на изпълнителя е бил извършен мониторинг на енергийното
потребление на обектите с отчитане на гарантирания енергоефективен резултат, какъв в
настоящия случай не е извършван за нито една календарна година, считано от приключване
на дейностите по подмяна на уличните осветителни тела;
- сочи се, че разпоредбите от чл.11 до чл.16 от договора, включително и относно
уговорката за последващо компенсационно плащане, каквото не е законово предвидено, са
нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. с чл.72, ал.1 от ЗЕЕ; страните
по договора от 17.05.2019 год. не са обвързали изплащането на определената от тях в чл.12
цена с реализирана икономия на енергия и именно за нейна сметка. Твърди се, че начинът на
плащане в договора с гарантиран резултат, а именно – на месечни равни погасителни
вноски, е в пряко противоречие с начина на възстановяване на вложената инвестиция по
4
смисъла на чл.72, ал.1 от ЗЕЕ /в редакцията му от 2015 год./ – за сметка на реализираните
икономии на енергия, а не авансово, преди тяхното евентуално установяване и парично
остойностяване. Сочи се, че в договора, за разлика от Наредбата, изобщо не е предвиден
механизъм на възстановяване на инвестицията, а е предвидено извършване на
компенсационно или авансово плащане;
- сочи се, че договорът е сключен в противоречие с разпоредбата на чл.73, ал.3, т.3 от
ЗЕЕ относно необходимото писмено съдържание за гарантираните икономии на енергия,
реда и сроковете за тяхното установяване след изпълнението на мерките по договора, както
и разпоредбите за измерване и потвърждаване на постигнатите енергийни спестявания, на
постигнатите гарантирани икономии, проверки на качеството и гаранции и начин на
изплащане на възнаграждението; макар в чл.4, ал.2 от договора да е посочена гарантираната
годишна икономия на енергия, не е уговорен отговарящ на нормативните изисквания ред за
установяване на тези икономии.
С оглед възраженията за нищожност на договора с гарантиран резултат се прави и
възражение за нищожност на договора за прехвърляне на парични вземания, сключен между
„О.Л.Б.“ ЕАД и „Т.Б. Д“ АД – поради липса на предмет, тъй като цедираното вземане не
съществува; отделно – сочи се, че с и.м. ищецът не е удостоверил, че съветът на директорите
на „О.Л.Б.“ ЕАД е взел решение за сключването на договора за цесия с ищеца.
С отговора се прави и възражение за неизпълнение от страна на изпълнителя на част
от възложените по първия етап от договора с гарантиран резултат дейности, а именно –
изграждане на интелигентна система за контрол и управление на уличното осветление в гр.
Е.П. и изготвяне на карти с географска информационна система с координати и технически
данни за всеки от подменените осветители. Сочи се, че от представения с исковата молба
приемо-предавателен протокол от 14.07.2020 год. не става ясно кое е лицето, подписало се за
възложителя и в какво качество. В протокола е описано, че се предават система за
управление с включен компютър, софтуер и координатори за управление и комуникация, но
липсват каквито и да е придружаващи документи относно техническите спецификации на
устройствата, характеристики на софтуера, материален/технически носител на изготвените
карти с географска информационна система с координати и технически данни за всеки от
подменените осветители. Твърди се, че изпълнителят по договора е в неизпълнение и на
друго свое съществено задължение, свързано с изграждането на интелигентна система за
контрол и управление на уличното осветление – в чл.23, т.11 от договора изпълнителят има
задължение да обучи експлоатационния персонал на възложителя за работа с предвидените
за инсталиране и модернизиране системи и инсталации, както и да предостави необходимите
за това инструкции и ръководства. Сочи се, с исковата молба не са приложени каквито и да е
доказателства за изпълнение на това задължение, което е в пряка връзка със задължението за
изграждане на интелигентна система за контрол и управление на уличното осветление.
С отговора се прави и възражение за неизпълнение от страна на изпълнителя на част
от възложените и по втория етап от договора с гарантиран резултат дейности. Сочи се, че по
време на втория етап се изпълнява мониторинг за отчитане гарантирания енергоефективен
5
резултат от изпълнените дейности, т.е. дейностите по време на този етап са свързани с
определяне ликвидността и изискуемостта на конкретния размер като парична стойност на
процесните вноски. Твърди се, че във връзка с установения в договора мониторинг на
икономия на енергия няма съставен нито един протокол съгласно условията по договора;
сочи се, че не е достатъчно приемането на изпълнената работа, за да се дължи плащане, а е
необходимо изпълнението на мониторинг относно гарантираната икономия на енергия, за
чиято сметка се възстановява вложената инвестиция.
В случай, че съдът приеме за неоснователни възраженията за нищожност на договора
с гарантиран резултат, ответникът оспорва предявените претенции по размер. Сочи се, че не
е постигнатия енергоефективен резултат в размер, равен на стойността по договора от
17.05.2019 год. – заплащането по договора се основава на постигнатото ниво на повишаване
на енергийната ефективност, а определянето на размера на произтичащите от договора
вземания е обусловено от евентуалната положителна финансова стойност на разликата
между гарантираното и достигнатото годишно потребление на енергия.
Сочи се, че поради недължимостта на претендираните с първия иск суми –
цедираните погасителни вноски по договора с гарантиран резултат, не са дължими и
претендираните с втория иск суми за присъждане на неустойка по чл.38 от договора. В
случай, че съдът приеме за неоснователни възраженията за нищожност на договора с
гарантиран резултат, ответникът прави изрично възражение за нищожност на клаузата за
неустойка, уговорена в горната разпоредба – поради противоречието й с добрите нрави.
Сочи се, че уговореният размер на неустойката е 0.5 % на ден или 182.5 % на година и
надхвърля около 15 пъти законната лихва, дължима при забавена дължима престация, чийто
размер, определен по чл.86, ал.2 от ЗЗД, е в рамките на 11-12 % годишно.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от
ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият чрез пълномощника си е депозирал
допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.
Сочи се, че договорът за цесия е валиден и породил действие между страните. Сочи
се, че в съответствие с изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД Община Е.П. в качеството си на
длъжник е надлежно уведомена за цесията на 09.07.2020 год. от цедента, а прехвърлянето
има действие спрямо длъжника и спрямо трети лица от деня, когато бъде съобщено на
длъжника от предишния кредитор. Община Е.П., представлявана от кмета, е потвърдила с
писмо от 09.07.2020 год., че е уведомена за прехвърлянето и ще изпълнява по погасителния
план. Декларирайки съгласието си за извършеното прехвърляне на вземането, длъжникът по
цесията заявява, че няма да прави прихващане на прехвърлените вземания с други
задължения на цедента. Към момента на прехвърляне на вземането, произтичащо от
договора с гарантиран резултат, същото съществува – предметът на договора с гарантиран
резултат е осъществен, извършените мероприятия са приети от възложителя и сумите по
издадените фактури са установени като дължими и подлежащи на плащане от страна на
6
Община Е.П.. В Раздел V от договора с гарантиран резултат е посочена цената и начина на
плащане и с подписване на приемо-предавателните протоколи за всяко от населените места
по обществената поръчка възложителят е приел извършените СМР и разпоредил разплащане
на изпълнените видове дейности.
Сочи се, че неправилно в отговора на исковата молба се твърди, че вземането не е
възникнало, тъй като възнагражденията по договорите с гарантиран резултат се заплащат от
евентуални бъдещи икономии. В случая в договора е договорен погасителен план –
приложение 1 към анекс 2/14.05.2020 год., по който Община Е.П. следва да извършва
плащания, а първите две вноски от 20.05.2020 год. и 20.06.2020 год. са заплатени от
общината на изпълнителя; след сключване на договора за цесия от 07.07.2020 год. е
извършено и плащане на вноска номер 2 от погасителния план към него, инкорпориран и в
декларацията-потвърждение на Община Е.П.. Сочи се, че впоследствие са били заплатени и
нови девет дължими за периода от 20.02.2022 год. до 20.09.2022 год. вноски по
погасителния план към договора за цесия.
Излагат се доводи, че в чл.49, ал.7 от ЗЕЕ е предвидено задължение за отделяне на
средства за изплащане на възнаграждения на изпълнителите по договорите с гарантиран
резултат от бюджетите на общините и съответните ведомства за собствените им или
стопанисвани от тях обекти за обществено обслужване.
С ДИМ се сочи, че доводите за нищожност на договора за цесия са неоснователни,
тъй като ответникът сам изрично е потвърдил в т.2 от декларацията – потвърждение от
09.07.2020 год., че към датата на подписването й прехвърлените вземания са безспорни и са
дължими в пълен размер; с издаване на декларацията – потвърждение ответникът е направил
писмено признание на дълга.
Сочи се, че съгласно чл.6 от договора с гарантиран резултат страните се съгласяват, че
изпълнителят ще компенсира възложителя в случай на превишаване на гарантираното
годишно потребление на енергия за обекта, включено в предмета на договора и недостигане
на гарантираната годишна икономия на енергия за него. Според чл.12 от договора ако се
констатира отрицателна стойност, тя е за сметка на изпълнителя, като определената сума в
лева представлява компенсация за възложителя. От изложеното е видно, че в случай, че са
налице дефекти при изпълнението или не е достигнат гарантирания резултат, изпълнителят
дължи компенсации на възложителя, които обаче не са и не могат да бъдат за сметка на
вноските по погасителния план. Следователно, в случай, че възникне необходимост от
компенсаторни плащания, то те не трябва да са за сметка на месечните вноски по
погасителния план, а трябва да се отправят към изпълнителя по договора с гарантиран
резултат – „О.Л.Б.“ АД, когото банката не замества в изпълнение на задълженията му.
Във връзка с възраженията на ответника за нищожност на договора с гарантиран
резултат се сочи, че същите са неоснователни, тъй като за сключването и изпълнението му е
проведена обществена поръчка по критерии, предложени от ответника.
Във връзка с възражението за нищожност на клаузата за неустойка се сочи, че
7
неустойката е ограничена до не повече от 10 % от стойността на неплатената вноска, поради
което не противоречи на добрите нрави.
Препис от ДИМ е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока
по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на
допълнителната искова молба.
С допълнителния отговор се сочи, че към договора с гарантиран резултат
действително има приложен погасителен план, но с чл.6 от договора е регламентирано, че
изпълнителят поема задължението да компенсира възложителя в случай на превишаване на
гарантираното годишно потребление на енергия, включено в предмета на договора и
недостигане на гарантираната годишна икономия на енергия. В чл.12 страните са
договорили, че възложителят ще изплаща ежегодно на изпълнителя цената, определена в
чл.11, ал.1 съгласно погасителен план на части до размера на постигнатия гарантиран
резултат съобразно стойността на постигнатия коефициент на ефективност. Съгласно чл.12,
ал.3 изпълнителят е длъжен да компенсира възложителя за непостигнат гарантиран резултат,
когато стойността на коефициента на ефективност за обект е по-ниска от единица. В чл.2, т.6
е дадена дефиниция за „коефициент на ефективност“, а в т.2 – за „гарантирано годишно
потребление на енергия“. Твърди се, че плащането по договора, макар и заложено в
погасителен план, е обвързано с постигнатия гарантиран резултат и коефициента на
ефективност.
Във връзка с доводите за приложимост на разпоредбата на чл.49, ал.7 от ЗЕЕ, се сочи,
че вероятно ищецът е имал предвид чл.72, ал.7 в редакцията на закона към датата на
сключване на договора. Сочи се, че разпоредбата неправилно е интерпретирана, тъй като
отделянето на средства за сгради – държавна и/или общинска собственост, които са предмет
на договор по чл.72, ал.1, в бюджетите на държавните органи и общините се планират и
осигуряват средства, които за срока на изпълнението на договора съответстват на
нормализираното енерогопотребление на тези сгради. Съгласно §1, т.16 от ДР на ЗЕЕ
„Нормализирано енергопотребление“ е разход на енергия, който е необходим за осигуряване
на нормативно изискуемите параметри на микроклимата в сграда при съществуващото й
състояние. От цитираните разпоредби е видно, а същите са и в тясна взаимовръзка помежду
си, че средствата, които в случая общината следва да осигури, не са в размера на стойността
на договора, доколкото същият е поставен в зависимост от реализираните икономии на
енергия.
След приключване на размяната на книжа между страните по реда на чл.367 – чл.373
от ГПК съдът служебно е констатирал, че предходното водено между същите страни дело с
предмет предходни седем погасителни вноски по процесния договор за цесия /дължими до
20.02.2021 год. вкл./ и неустойка – т.д. № 35/2021 год. на СОС, е приключило с влязло в сила
на 06.06.2024 год. решение, поради което горното дело е изискано и приложено към
настоящото – вкл. с оглед зачитане на силата на пресъдено нещо, формирана по предходния
спор.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
8
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с и.м. договор за цесия № 4411.0620/07.07.2020 год., със
същия цедентът „О.Л.Б.“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „Т.Б. Д“ АД свои парични
вземания от длъжника Община Е.П. в общ размер на 810 842.32 лева по договор с
гарантиран резултат от 17.05.2019 год. /с peг. индекс № ДГ-4433/17.05.2019 год. на Община
Е.П./ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Внедряване на енергоспестяващи
мерки, модернизация и ремонт на улично осветление в шест населени места в Община Е.П.
: гр. Е.П., с./гара Е.П., с. Н.Х., с. Р.п., с. М. и с. Л.“, изменен и допълнен с анекс 1/14.08.2019
год. и анекс 2/14.05.2020 год. към него.
От представения с и.м. договор с гарантиран резултат от 17.05.2019 год. се
установява, че със същия „О.Л.Б.“ ЕАД е поел задължението за внедряване на
енергоспестяващи мерки, модернизация и ремонт на улично осветление в изброените горе
шест населени места в Община Е.П. – чрез подмяна на улични осветителни тела и
мониторинг на енергийното потребление на обектите. Договорената дължима цена е била в
общ размер на 1 096 870.17 лева без ДДС и е следвало да се изплаща ежегодно на части
съгл. погасителен план – чл.11 и чл.12 от договора.
Съгласно чл.12, ал.1 от договора за гарантиран резултат възложителят следвало да
изплаща дължимата цена ежегодно, съгласно погасителния план до размера на постигнатия
гарантиран резултат, съобразно стойността на постигнатия коефициент на ефективност,
която стойност, както и изпълнението на гарантирания резултат за обектите, трябвало да
бъде установявана от страните ежегодно, с двустранно подписан протокол, съгласно
„Методика за отчитане на гарантирания резултат“. Стойността на плащанията за обектите
следвало да се определя по следния начин: 1) отрицателната финансова стойност на
разликата между стойността на гарантираното годишно потребление на енергия от обекта и
стойността на достигнатото годишно потребление на енергия от обекта била за сметка на
изпълнителя, като сумата представлявала уговорената в чл. 6 от договора компенсация за
възложителя; 2) положителната финансова стойност на разликата между стойността на
гарантираното годишно потребление на енергия от обекта и стойността на достигнатото
годишно потребление на енергия от обекта се предоставяла от възложителя на изпълнителя,
като сумата представлявала заплащане по договора като авансова вноска за следващата
година.
С чл.38 от договора страните договорили неустойка при забава в плащането от страна
на възложителя в размер на 0.5 % на ден от стойността на неплатената сума, но не-повече от
10 % от същата.
С анекс № 1/14.08.2019 год. към договора страните са договорили нови срокове за
изпълнение и начин на приемане на изработеното – с приемо-предавателен протокол за
всеки отделен обект.
С анекс № 2/14.05.2020 год. към договора страните са констатирали, че изпълнителят
9
е в забава на изпълнение на задълженията си за част от населените места в Община Е.П.,
поради което дължи мораторна неустойка по чл.37 от договора в размер на 75 960.68 лева.
Приели са, че изпълнителят е извършил и предал, а възложителят е приел без забележки
доставените и монтирани осветителни тела и СМР по договора за всички населени места,
като са цитирани приемо-предавателните протоколи, общата дължима сума за всяко от тях и
издадената за целта фактура. Приели са, че общата дължима на изпълнителя сума е в размер
на 865 065.75 лева без ДДС за всички шест обекта, като са извършили прихващане между
цената, дължима на изпълнителя и неустойката, дължима на възложителя. Дължимата цена
след извършеното прихващане – 789 105.07 лева, е договорено да бъде изплатена на части,
ведно с начислена възнаградителна лихва, съгласно приложен погасителен план –
приложение 1. Видно от последния, вноските по същия, платими от ответника, са били 42,
всяка в размер между 20 271.05 лева и 20 271.07 лева, с падеж на първата 20.05.2020 год. и
на последната – 20.10.2023 год.
С чл.7 и чл.8 от анекс № 2 страните са потвърдили, че изпълнителят е изпълнил
точно и в цялост всички задължения по сключения договор и предаденото и изработеното е
прието без забележки; с чл.10 са договорили, че възложителят след получаване на системата
за управление поема изцяло дейността и отговорността по управлението на осветеността на
обектите, като гаранциите по договора, поети от изпълнителя, остават в сила.
С уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД цедентът „О.Л.Б.“ ЕАД е уведомил на 09.07.2020
год. длъжника Община Е.П. за прехвърленото на „Т.Б. Д“ АД свое вземане по договора с
гарантиран резултат от 17.05.2019 год. в размер на 810 842.32 лева, от които главница –
751 528.63 лева и лихва – 59 313.69 лева, за което вземане са били издадени фактура №
**********/14.08.2019 год., фактура № **********/04.12.2019 год., фактура №
*********/20.12.2019 год., фактура № **********/01.06.2020 год. и кредитно известие към
нея № **********/01.06.2020 год., фактура № **********/01.06.2020 год. и кредитно
известие към нея № **********/01.06.2020 год., фактура № **********/01.06.2020 год. и
кредитно известие към нея № **********/01.06.2020 год. и фактура №
**********/01.07.2020 год.
С декларация-потвърждение от същата дата длъжникът е признал съществуването на
прехвърленото от цедента вземане в посочения в уведомлението размер и е посочил, че ще
заплаща на цесионера вноските по погасителния план към анекс № 2 в посочените в него
срокове и размери.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че длъжникът Община Е.П. е извършил плащания по договора за
периода от 21.03.2021 год. до момента на изготвяне на заключението в общ размер на 162
168.44 лева – заплатени били единствено 8 вноски по погасителния план, дължими за
периода от 20.02.2022 год. до 20.09.2022 год. Падежиралите неплатени вноски по
погасителния план за периода от 20.03.2021 год. до 20.10.2023 год. са в общ размер на 486
505.39 лева /450 917.16 лева главница и 35 588.23 лева договорна лихва/ – 24 погасителни
вноски, дължими към дати 20.03.2021 год., 20.04.2021 год., 20.05.2021 год., 20.06.2021 год.,
10
20.07.2021 год., 20.08.2021 год., 20.09.2021 год., 20.10.2021 год., 20.11.2021 год., 20.12.2021
год., 20.01.2022 год., 20.10.2022 год., 20.11.2022 год., 20.12.2022 год., 20.01.2023 год.,
20.02.2023 год., 20.03.2023 год., 20.04.2023 год., 20.05.2023 год., 20.06.2023 год., 20.07.2023
год., 20.08.2023 год., 20.09.2023 год. и 20.10.2023 год.
Изчислената от в.л. неустойка по чл.38 на договора за гарантиран резултат – дължима
за просрочието на описаните 24 вноски, е в общ размер на 60 407.77 лева.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, оспорено от ищеца,
се установява следното :
От предоставената информация за потребление на ел. енергия за улично осветление и
констативни протоколи за отчитане на гарантирания резултат по един за всяка година от
мониторинговия период се установило, че страните не са преминали към етап 2 от договора
с гарантиран резултат – не бил извършван мониторинг на енергийното потребление на
обектите с отчитане на гарантирания резултат от изпълнените дейности – поради което
реализираната икономия на енергия не била установена с констативен протокол.
Реализираната икономия на енергия била изчислена при условие, че не е променян режима
на работа на осветлението, зададен в доклада от енергийното обследване, а на експерта не
били представени протоколи за промяна на горния режим.
Стойността на реализираната икономия на енергия е изчислена съгласно чл.4, ал.5 от
договора, т.е. при цена на ел. енергията към 2015 год. – 0.15856 лева/kWh. За изчисляване на
реализираната икономия на енергия била разгледана 2021 год., тъй като само за тази година
имало пълна информация за потребената ел. енергия за улично осветление от шестте
населени места.
Реализираната икономия на енергия била изчислена съгласно предложените
изчисления от доклада за енергийна ефективност, т.е. с отчитане на 5% нерегламентирани
включвания.
В чл.7, ал.1 от договора определената инвестиция била в размер на 997723.84 лева
без включен ДДС. Изчислената от експерта стойност на реализиралата икономии на енергия
била, както следва :
- 177 130.47 лева без ДДС за 2021 год.,
- 183 872.61 лева без ДДС за 2022 год. и
- 172 937.48 лева без ДДС за 2023 год.
Според доклада за енергийна ефективност стойността на гарантираната годишна
икономия на енергия без ДДС, при цени от 2015 год. – 0.15866 лева/kWh, била 215 802.82
лева, т.е. същата не била достигната за нито една от трите години. Стойността на
реализираната икономия на енергия за 2021 год. била по-малка от тази в доклада за
енергийна ефективност с 38 672.35 лева; за 2022 год. – с 31 930.21 лева; за 2023 год. – с 42
865.34 лева – следователно определената инвестиция от 997 723.84 лева не съответствала на
реализираната икономия на енергия.
11
Стойността на реализираната икономия на енергия за всеки един от обектите в
договора с гарантиран резултат се изчислява като разлика от базовото потребление на ел.
енергия и потребена ел. енергия за улично осветление за период от една календарна година,
като се отчитат и 5% нерегламентирани включвания.
При отговора на въпроса дали е постигнат коефициентът на ефективност между
гарантираното годишно потребление на енергия и достигнатото годишно потребление на
енергия в kWh съгласно „Методика за отчитане на гарантирания резултат“ вещото лице
констатира, че не е бил извършван мониторинг на енергопотреблението на обектите с
отчитане на гарантирания резултат от изпълнените дейности и липсват констативни
протоколи. В Методиката за отчитане на гарантирания резултат липсвала формула, по която
се изчислява коефициента на ефективност, той съществувал само като понятие; не била
посочена стойност за гарантирано годишно потребление на енергия, която се използва при
изчисляване на коефициента на ефективност съгласно определението от договора.
Според чл.2, т.2 от договора и изчисленията в доклада от енергийното обследване
гарантираното годишно потребление на енергия след изпълнение на енергоефективните
дейности бил 312 336 kWh/ год.
Според чл.2, т.4 от договора и предоставената информация за потребена ел. енергия
за улично осветление достигнатото годишно потребление на енергия от шестте населени
места, било, както следва :
- за 2021 год. – 569 070 kWh,
- за 2022 год. – 524 311 kWh и
- за 2023 год. – 596 906 kWh.
Коефициентът на ефективност, изчислен като частно на гарантирано годишно
потребление /312 336 kWh/, бил за всяка от трите години по-малък от единица, както следва:
- за 2021 год. – 312 336/569 070 = 0.55,
- за 2022 год. – 312 336/524 311 = 0.60 и
- за 2023 год. – 312 336/596 906 = 0.52.
Съгласно чл.12, ал.3, т.2 от договора изпълнителят следвало да компенсира
възложителя поради недостигнат гарантиран резултат за обектите през 2021 год., 2022 год. и
2023 год.
Видно от приложеното към настоящото дело т.д. № 35/2021 год. на СОС, приключило
с влязло в сила на 06.06.2024 год. решение от 08.08.2022 год. на САС по т.д. № 302/2022
год., съдът е бил сезиран с искове между същите страни и със същата квалификация, но с
предмет неплатени от Община Е.П. предходни седем погасителни вноски по процесния
договор за цесия /дължими до 20.02.2021 год. вкл./, както и неустойка по чл.38 от договора с
гарантиран резултат, дължима за забава в плащането на тези вноски.
С горното решение на САС е прието, че цедираното на ищеца от „О.Л.Б.“ АД /от
16.03.2020 год. до 11.05.2022 год. – ЕАД/ вземане по договора с гарантиран резултат – седем
12
погасителни вноски по погасителен план – приложение 1 към анекс 2/14.05.2020 год. към
договора, съществува; че възражението на ответника за нищожност на договора за цесия
поради невъзможен предмет е неоснователно; че вземането съществува, но не в пълния му
претендиран размер. Последното се мотивира с уговорката между страните в чл.12, ал.1 от
договора за гарантиран резултат, че възложителят следва да изплаща дължимата цена
ежегодно, съгласно погасителния план, но до размера на постигнатия гарантиран резултат,
съобразно стойността на постигнатия коефициент на ефективност, която стойност съобразно
възприетото по делото заключение на СТЕ за 2021 год. е 0.55.
С горното решение е отхвърлен изцяло предявения иск за заплащане на неустойка по
чл.38 от договора поради съображения за нищожност на договорната клауза.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК решението на съда влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание.
Съгласно възприетото в т.2 от ТР № 3/22.04.2016 год. по тълк. дело № 3/2026 год. на
ОСГТК на ВКС –
„Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно
материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца,
съдържащо се в исковата молба. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т.е.
правопораждащите юридически факти.
Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право,
представлява основанието на иска.
В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на
правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца
спорно материално право. При постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди
събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да установи реално
осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването,
съществуването, прекратяването или погасяването на съответното материално
правоотношение
Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно
субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно:
юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право
/в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/.“.
Съгласно т.9 от ТР № 4/18.06.2014 год. по тълк. дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС
обективните предели на СПН, когато правото е отречено, обхващат установяване, че правото
никога не е съществувало или че е съществувало или че е съществувало от момента на
13
неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на
съдебното дирене.“.
С оглед на горното настоящият съдебен състав е задължен да зачете обективните
предели на СПН на решението на САС, постановено по т.д. № 302/2022 год., които – с оглед
възприетото с т.2 от ТР № 3/22.04.2016 год., съставляват юридическите факти, от които
спорното право произтича. От изложеното следва, че в последващ процес не могат да бъдат
пререшавани следните решени със СПН факти, съставляващи основанието и на настоящите
искове – цедираното на ищеца от „О.Л.Б.“ АД вземане по договора с гарантиран резултат;
съществуването на вземането към момента на прехвърлянето му – до размера на
постигнатия гарантиран резултат, съобразно стойността на постигнатия коефициент на
ефективност, която стойност за 2021 год. е 0.55; нищожността на клаузата за неустойка,
инкорпорирана в чл.38 от договора с гарантиран резултат.
От изложеното и с оглед заключенията по двете назначени в настоящото производство
експертизи – съдебно-счетоводна и съдебно-техническа, ценени от съда като компетентни,
обективни и пълни, следва да се приеме, че по погасителния план неплатените вноски за
2021 год. са били десет в общ размер на 202 710.62 лева –
1. вноска с падеж 20.03.2021 год. в размер на 20 271.07 лева;
2. вноска с падеж 20.04.2021 год. в размер на 20 271.06 лева;
3. вноска с падеж 20.05.2021 год. в размер на 20 271.07 лева;
4. вноска с падеж 20.06.2021 год. в размер на 20 271.05 лева;
5. вноска с падеж 20.07.2021 год. в размер на 20 271.07 лева;
6. вноска с падеж 20.08.2021 год. в размер на 20 271.06 лева;
7. вноска с падеж 20.09.2021 год. в размер на 20 271.07 лева;
8. вноска с падеж 20.10.2021 год. в размер на 20 271.05 лева;
9. вноска с падеж 20.11.2021 год. в размер на 20 271.07 лева и
10. вноска с падеж 20.12.2021 год. в размер на 20 271.05 лева.
Коефициентът на ефективност, като величина, която е определяща за размера на
постигнатия гарантиран резултат, за 2021 год. има стойност 0.55 – по-ниска от референтната
стойност, която е единица, поради което на осн. чл.12, ал.1 от договора за гарантиран
резултат възложителят ще дължи плащане на падежиралите вноски по погасителния план,
но само до размера на постигнатия гарантиран резултат съобразно стойността на
постигнатия коефициент на ефективност, т.е. до размер от 111 490.84 лева /202 710.62 лева х
0.55 = 111 490.84 лева/.
По погасителния план неплатените вноски за 2022 год. са били четири в общ размер
на 81 084.22 лева –
1. вноска с падеж 20.01.2022 год. в размер на 20 271.06 лева;
2. вноска с падеж 20.10.2022 год. в размер на 20 271.05 лева;
3. вноска с падеж 20.11.2022 год. в размер на 20 271.06 лева и
4. вноска с падеж 20.12.2022 год. в размер на 20 271.05 лева.
14
Коефициентът на ефективност за 2022 год. има стойност 0.60 – по-ниска от
референтната стойност, поради което на осн. чл.12, ал.1 от договора за гарантиран резултат
възложителят ще дължи плащане на падежиралите вноски по погасителния план до размера
на постигнатия гарантиран резултат съобразно стойността на постигнатия коефициент на
ефективност, т.е. до размер от 48 650.53 лева /81 084.22 лева х 0.60 = 48 650.53 лева/.
По погасителния план неплатените вноски за 2023 год. са били десет в общ размер на
202 710.55 лева –
1. вноска с падеж 20.01.2023 год. в размер на 20 271.06 лева;
2. вноска с падеж 20.02.2023 год. в размер на 20 271.05 лева;
3. вноска с падеж 20.03.2023 год. в размер на 20 271.06 лева;
4. вноска с падеж 20.04.2023 год. в размер на 20 271.05 лева;
5. вноска с падеж 20.05.2023 год. в размер на 20 271.06 лева;
6. вноска с падеж 20.06.2023 год. в размер на 20 271.05 лева;
7. вноска с падеж 20.07.2023 год. в размер на 20 271.06 лева;
8. вноска с падеж 20.08.2023 год. в размер на 20 271.05 лева;
9. вноска с падеж 20.09.2023 год. в размер на 20 271.06 лева и
10. вноска с падеж 20.10.2023 год. в размер на 20 271.03 лева.
Коефициентът на ефективност за 2023 год. има стойност 0.52 – по-ниска от
референтната стойност, поради което на осн. чл.12, ал.1 от договора за гарантиран резултат
възложителят ще дължи плащане на падежиралите вноски по погасителния план до размера
на постигнатия гарантиран резултат съобразно стойността на постигнатия коефициент на
ефективност, т.е. до размер от 105 409.49 лева /202 710.55 лева х 0.52 = 105 409.49 лева/.
Или за 2021 год., 2022 год. и 2023 год. при общ размер на процесните 24 вноски по
погасителния план от 486 505.39 лева дължимият размер, който ответникът следва да
заплати на ищеца – при редуциране на сумата с горните три коефициента, различни за трите
години, възлиза на 265 550.86 лева /111 490.84 лева + 48 650.53 лева + 105 409.49 лева/.
Предявеният иск по чл.99, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.72 от ЗЕЕ е основателен до
този размер, поради което ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 265
550.86 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, 19.03.2024 год., до
окончателното й изплащане. Искът следва да се отхвърли за разликата до пълния му
предявен размер от 486 505.37 лева.
Вторият от обективно съединените искове – с правно основание чл.99, ал.1 във вр. с
чл.92, ал.1 от ЗЗД, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен по изложените горе
съображения за приложението на чл.298, ал.1 от ГПК. С влязлото в сила решение на САС е
прието със СПН, че клаузата за неустойка по чл.38 от договора е нищожна, поради което
горният въпрос не може да пререшаван в настоящото производство.
По отношение на държавните такси и разноски :
В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в размер на 22
15
376.53 лева – внесена ДТ в размер на 21 876.53 лева и внесен депозит за ССЕ в размер на
500 лева. Тъй като ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата
на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се
определя от съда в размер на 360 лева – с оглед съображения за фактическа и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия с участието на страните. Същото
обаче следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният
интерес е значително над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в
размер на 540 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответникът следва да
се осъди да заплати на ищеца сумата от 11 127 лева, съставляваща разноски и
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 1
500 лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по СТЕ. Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП се определя от съда в същия размер, както на ищеца –
540 лева, с увеличението от 50 на сто по реда на чл.25, ал.2 от НЗПП. С оглед на горното и
на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 1
049.49 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.99, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.72 от ЗЕЕ Община Е.П.
да заплати на „Т.Б. Д” АД, ЕИК ********** сумата от 265 550.86 лева /двеста шестдесет и
пет хиляди петстотин и петдесет лв. и осемдесет и шест ст./, съставляваща цедирано на „Т.Б.
Д” АД с договор за цесия № 4411.0620/07.07.2020 год. вземане от „О.Л.Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, съставляващо част от незаплатени от длъжника Община Е.П. двадесет и четири
погасителни вноски в общ размер на 486 505.39 лева, дължими към дати 20.03.2021 год.,
20.04.2021 год., 20.05.2021 год., 20.06.2021 год., 20.07.2021 год., 20.08.2021 год., 20.09.2021
год., 20.10.2021 год., 20.11.2021 год., 20.12.2021 год., 20.01.2022 год., 20.10.2022 год.,
20.11.2022 год., 20.12.2022 год., 20.01.2023 год., 20.02.2023 год., 20.03.2023 год., 20.04.2023
год., 20.05.2023 год., 20.06.2023 год., 20.07.2023 год., 20.08.2023 год., 20.09.2023 год. и
20.10.2023 год. по погасителен план – приложение 1 към анекс 2/14.05.2020 год. към договор
с гарантиран резултат от 17.05.2019 год., сключен между „О.Л.Б.“ ЕАД и Община Е.П.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.03.2024 год. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му
предявен размер от 486 505.37 лева /четиристотин осемдесет и шест хиляди петстотин и пет
лв. и тридесет и седем ст./.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б. Д” АД, ЕИК ********** срещу Община Е.П. иск с
16
правно основание чл.99, ал.1 във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 60
407.77 лева /шестдесет хиляди четиристотин и седем лв. и седемдесет и седем ст./,
съставляваща цедирано на „Т.Б. Д” АД с горния договор вземане от „О.Л.Б.“ ЕАД за
мораторна неустойка за забава в плащането на горните погасителни вноски на осн. чл.38 от
договора с гарантиран резултат от 17.05.2019 год., сключен между „О.Л.Б.“ ЕАД и Община
Е.П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.03.2024 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК Община Е.П. да заплати на „Т.Б. Д” АД,
ЕИК ********** сумата от 11 127 лева /единадесет хиляди сто двадесет и седем лв./,
съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от
юрисконсулт съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК „Т.Б. Д” АД, ЕИК ********** да заплати
на Община Е.П. сумата от 1 049.49 лева /хиляда и четиридесет и девет лв. и четиридесет и
девет ст./, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на „О.Л.Б.“ АД, ЕИК ********** като трето
лице – помагач на ищеца „Т.Б. Д” АД, ЕИК **********.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
17