№ 38
гр. Монтана, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630201436 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0996-001788/ 12.10.2022г. на
Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Монтана на Д. Х. А. от град
Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
лева на основание чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.1 и 2 от ЗДвП.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала Д.
А. от град Монтана, която обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли
съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно
постановление. В хода на въззивното производство пълномощникът й
доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
1
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката е съставен АУАН, за това, че на 03.08.2022г. в
19.00 часа в град Монтана, по ул.“цар Борис III“ с посока на движение от
бул.Трети март към бул.Ал.Стамболийски управлява МПС – лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“ с ДКН СА хххх ВС, като при наличие на съвина, същата
приближава и навлиза в кръстовището с бул.“Ал.Стамболийски и не се
съобразява с пътен знак Б-2 и с движещ се от вялата й страна по пътя с
предимство мотоциклед БМВ с ДКН Вр ххххВ движещ се с посока на
движение от бул.“Трети март“ към ул.“Извора“, в следствие на което
мотоциклетистът пада на пътното платно, като между двете превозни
средства няма съприкостовение. Алкохол – няма.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което е наложено наказание на основание чл.175 ал.2 във
връзка с ал.1 т.5 пр.1 и 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
От събраните в хода на прооизводството писмени и гласни
доказателства се установява по несъмнен начин, че издаденото НП е
незаконосъобразно.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, в този смисъл и писмо л.39-41 от делото. От последното е
видно, че за същото това деяние има образувано ДП № 808/2022г. по описа ан
РУ-Монтана, пр.преписка № 3725/2022г. на РП-Монтана за престъпление по
чл.343 ал.1 б.Б във връзка с чл.342 ал.1 от НК.
На първо място, съдът приема, че АУАН и НП са издадени от
компетентните органи и в рамките на техните правомощия и компетенции,
обаче констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващите в нарушаване на въведените със ЗАНН правила, които водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Това е така защото наказващия орган се е произнесъл при неизяснена
фактическа обстановка и неправилно е приел, че жалбоподателката е
извършила виновно описаното в атакуваното Наказателно постановление -
нарушение.
2
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН. Тази норма
сочи, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от
органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се
образува. Видно от представените по делото доказателства е, че за едно и
също деяние е образувано и ДП № 808/2022г. по описа ан РУ-Монтана,
пр.преписка № 3725/2022г. на РП-Монтана за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б
във връзка с чл.342 ал.1 от НК.
Съобразно доказателствата по делото и съдържанието на писмото от
РП-Монтана, съдът намира възраженията на жалбоподателя за наличие на
идентичност между деянието по чл.343 ал.1 б.Б във връзка с чл.342 ал.1 от
НК и нарушението, за което е наказан по административен ред. Видно е, че и
двете деяния са извършени от един и същи субект – настоящата
жалбоподателка и на една и съща дата, място и време, при една и съща
фактическа обстановка.
В теорията и съдебната практика еднозначно се приема, че правилото
„non bis in idem“ се прилага с оглед фактите, предмет на приключилото или
висящо наказателно производство, а не с оглед правната им квалификация.
„Същото престъпление“ или /тъждество на престъплението/ по смисъла на
посочената разпоредба ще е налице, когато става дума за същата дейност,
която е предмет на приключеното или висящо производство, кактовото е
настоящето. Различната квалификация на деянието не го прави различно. В
случая безспорно фактите, предмет на производството от административно
наказателен и съответно - от наказателен характер са идентични.
Настоящият случай е именно такъв. Налице е досъдебно производство
водено за същият случай, но и административнонаказателно производство по
атакуваното наказателно постановление.
При произнасянето си съдът взе предвид Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС във връзка
с чл.4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. В мотивите на решението е посочено,
че при един сравнителен преглед на понятията „престъпление“ и
„административно нарушение“ се установява, че и двете представляват
деяние действие или бездействие, общественоопасно, протИ.правно и
3
извършено виновно. Разликата е в това, че престъплението е наказуемо с
наказание, налагано по съдебен ред, докато административното нарушение е
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Тази разлика произтича от разликите им в степените на обществена опасност.
Във всички случаи на първо място трябва да е налице деяние – външно
проявена постъпка, акт на външно изразено поведение на човека, съзнателен
волев акт. Това деяние ще представлява обективната страна на
престъплението, неговите обективно-правни белези. Наблягайки именно
върху фактите като отправна точка на преценката за наличието на idem,
Съдът на ЕС е акцентирал, че престъплението /нарушението/ следва да се
разглежда, като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се
отнасят до един и същ извършител и са неразделно свързани помежду си във
времето и в пространството. Налице ще е idem, когато един фактически
състав на протИ.правно поведение бъде санкционирано повече от веднъж.
Според СЕС отправната точка за преценка на понятието „същото деяние“ е
„конкретното незаконно поведение“ и „идентичността на фактическите
актове“ (ТР № 3/22.12.2015 г.) Приложението на правилото non bis in idem не
бива да се изключва заради различия в правната квалификация на едно и също
деяние или с оглед критерия „тъждество на защитения правен интерес“, който
може и да не е еднакъв. Както вече се отбеляза по горе правната
квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на
idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено
сходство от обективна и субективна страна на конкретното осъществено от
дееца поведение.
Преценката изисква във всеки отделен случай да се съпоставят
съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна
точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване
на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето
поведението на дееца. Престъплението, като деяние с по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с административното нарушение, поглъща
фактическия състав на административното нарушение.
Българското законодателство предоставя разрешение, което в
принципен план изключва възможността за повторение на наказателно и
административно-наказателно производства спрямо едно и също лице за едно
и също деяние, насочено срещу един и същи защитен обект. Нормата на чл.33
4
от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната
отговорност над административната, като поначало въобще не допуска
конкуренция между административнонаказателно и наказателно
производства срещу едно и също лице за едно и също извършено деяние.
Щом за дадено деяние е инициирано наказателно производство,
административно-наказателно производство не се образува, а започналото се
прекратява. В този смисъл спазването на предписанията на чл.33 ал.1 и ал. 2
от ЗАНН е надежден механизъм за предотвратяване на нарушения на
принципа non bis in idem при паралелно или последователно провеждани
административнонаказателни и наказателни производства, защото изключва
подобна процесуална ситуация. Привличането към наказателна отговорност
за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с оглед
конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно
производство за дадено деяние, и с това предопределя реда за преследването
му. Решението на прокурора е задължително за административните органи и
императивно изключва възможността за образуване и провеждане на
административнонаказателно производство за деянието, ако прокурорът е
преценил, че то е престъпно. Това разбиране е синхронизирано и с
разпоредбата на чл.211 от НПК - достатъчно данни за образуване на ДП са
налице, когато може да се направи основателно предположение, че е
извършено престъпление, т. е. когато са налице обективно-правните белези на
престъпление; не са нужни данни, от които могат да се направят изводи
относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му
квалификация.
В настоящият казус, престъплението по досъдебното производство
включва от обективна страна в своя фактически състав деяние, съставляващо
и административнонарушение. Безспорно е, че вмененото във вина на
жалбоподателката с издаденото наказателно постановление нарушение касае
настъпване на ПТП при съвина, в следствие несъобразяване на пътните знаци
и маркировка. Поради това съдът намира, че при тези факти по делото срещу
жалбоподателката не е следвало да се образува и административно-
наказателно производство при наличието на образувано наказателно такова.
Наказващият орган е следвало от една страна да проведе разследване на
спорните обстоятелства, наведени във възраженията на жалбоподателката –
арг.л.9 от делото, а от друга да прецени приложимостта на чл. 54 от ЗАНН.
5
Това обаче не е било сторено, поради което и наказателното постановление се
явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Поради изложеното атакуваното НП следва да бъде отменено.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0996-001788/
12.10.2022г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Монтана, с
което на Д. Х. А. от град Монтана е наложено административно наказание
глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5
пр.1 и 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6