Р Е Ш Е Н И Е
№ 142 08.12.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище
на девети ноември две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира Тодорова
ЧЛЕНОВЕ:
Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар- Гергана Бачева
Прокурор- Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 131 по описа за 2021 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния
представител на ТД на НАП-Варна, офис гр.Търговище- ст. юрисконсулт М.Д. Й. против Решение № 259/23.09.2021 г. на Районен съд
Търговище, постановено по НАХД № 492 по описа на съда за 2021 г., с което е
отменено като незаконосъобразно НП № 583487-F614518/17.06.2021 г. на Директора на
ТД на НАП Варна. С посоченото НП на „ПОЛИРИНГ“ ЕООД, ЕИК125046362, със седалище
и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Преслав“, бл.32,вх.Б, ет.4, ап.8,
представлявано от А. П. А. за нарушение по чл.11, ал.2 от ЗСВТС, на основание
чл.17, ал.1 от ЗСВТС е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1000 лв.
В
касационната жалба като отменителни основания се навеждат нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се становище за
неприложимост на режима на института за маловажност по отношение на ЮЛ. Навежда
се, че всички изложени в съдебното решения мотиви са относими само по отношение
на отговорността, която се носи от ФЛ-нарушители. Моли се оспореното решение да бъде отменено и
да се постанови ново, с което процесното НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане
на разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът, чрез
процесуалния си представител- ст.юрисконсулт М.Д. Й. поддържа касационната
жалба на изложените в нея основания и доводи. Излага становище, че въззивното
решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излага
доводи, обосноваващи, че случая не може да бъде определен като маловажен.
Ответникът
по касационната жалба –„ПОЛИРИНГ“ ЕООД гр.Търговище, чрез процесуалният си
представител а..В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че
въззивният съд правилно е приложил материалния закон и че не е налице
касационно основание за отмяна на въззивното решение. Моли оспореното решение
да бъде оставено в сила като законосъобразно.Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура изразява становище, за неоснователност на жалбата.
Намира, че при издаване на съдебния акт не са допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила, които да обуславят неговата
отмяна. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол
приема същата за допустима.
След проверка на
делото настоящата
инстанция констатира, че Районният
съд е приел следната фактическа обстановка:
На
01.06.2021 г. контролни органи от ТД на НАП –Варна, офис – Търговище извършили
проверка в информационната система „Интрастат”. При проверката било установено,
че дружество „Полиринг“ ЕООД, ЕИК ********* като Интрастат оператор не е
изпълнил задължението си да подаде в законоустановения срок Интрастат
декларация за поток „Изпращания“ за
референтен период- м.април 2021г. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗСВТС срокът за
подаване на посочената декларация от дружеството е бил до 20.05.2021 г. /до
20-то число на месеца, следващ първия референтен период/. Контролните органи
установили, че декларацията е подадена до НАП по електронен път на 25.05.2021
г. с протокол № 77250, като съдържал 7 записа за общо 683162лв. Предвид така
установеното, на „Полиринг“ ЕООД бил съставен АУАН № F 614518 от 01.06.2021г.
за нарушение на чл.11, ал.2 вр. чл.17,ал.1 от ЗСВТС. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на дружеството било депозирано писмено възражение срещу акта.
Приемайки същото за неоснователно, въз основа на така съставения АУАН,
Директорът на ТД на НАП – Варна издал Наказателно постановление № 583487-F
614518/ 17.06.2021г., с което за нарушение на чл.11, ал.2 и на основание чл.17,
ал.1 от ЗСВТС е наложил на „Полиринг“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000лв.
Районният
съд е приел също така за установено по делото, че от приложения протокол за приемане на Интрастат декларация
№ 69123 на НАП се установява, че на 13.05.2021г. дружеството все пак е подало
по електронен път Интрастат декларация за м.април 2021 г. със седем записа за
обща статистическа стойност 683162 лв, но за поток „Пристигания“. От писмените
материали по делото е видно, че на 21.05.2021г. в 17: 48ч. до Интрастат
оператора е изпратено ел. съобщение от НАП, че не е изпълнил задължението си да
подаде Интрастат декларация за м. април 2021г. за поток „Изпращания“. На
25.05.2021г. в 10:07ч. от страна на дружеството е подадена коригираща Интрастат
декларация, приета с протокол № 77249, заличаваща погрешно декларираните данни
по поток „Пристигания“. В същия ден и час с протокол за приемане № 77250 е
подадена Интрастат декларация за април 2021г. за поток „Изпращания“, съдържаща
като информация същите 7 записа с обща статистическа стойност 683 162лв.
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че
процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на
законовите изисквания за форма и съдържание и при липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че от така събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че дружеството е
осъществило описаното в НП административно нарушение.
Съдът е
отчел обаче като множество смекчаващи обстоятелства- незначителното закъснение,
с което е подадена декларацията /пет дни след срока, три от които са
неработни/; причината за закъснението /грешка в потока, допусната при подаване
на декларацията на 13.05.2021г./; отстраняването на нарушението незабавно след
установяването му, още преди съставяне на АУАН; обстоятелството, че дружеството
не е санкционирано за други нарушения на ЗСВТС, както и факта, че не са
настъпили вредни последици за фиска, нито са засегнати охраняваните от нормата
на чл.11, ал.2 от ЗСВТС обществени отношения. Районният съд е приел, че целта
на правната норма - да се осигури статистическа информация относно
вътрешнообщностната търговия е постигната, доколкото данните са декларирани.
Закъснението от пет дни е незначително и не води до неполучаване и неотразяване
на информацията за съответния референтен период. Целите, свързани с деклариране
на данните в системата Интрастат не са засегнати, информацията е предоставена с
минимално закъснение. Съдът е приел, че
всички тези данни сочат една по - ниска степен на обществена опасност. На
основание гореизложените съображения въззивният съд е извел извод, че по
отношение на конкретния случай на административно нарушение са били налице
предпоставки за приложение на чл.28 „а“ от ЗАНН и наказващият орган като не го
е приложил е издал НП при неправилно приложение на материалния закон.
На
основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният
съд е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно.
Настоящият съд, в рамките на касационната
проверка, съгласно чл.218 от АПК, намира следното:
Преценката,
дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28, б.„а“ от ЗАНН е такава
по законосъобразност и се прави с оглед на засегнатите от деянието обществени
отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието
общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения, без значение дали нарушението е резултатно или формално /в
т. см. Решение № 5794/03.05.2018 г. по адм.д. № 10061/2016 г. на ВАС/. Тази
преценка подлежи на съдебен контрол. Действително ЗАНН не съдържа легална
дефиниция на „маловажен случай“. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г., постановено по
т.д. № 1/2005 г. на ОСНК при ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята
същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и
следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН,
съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на
дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат
извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба
маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато
нарушението, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В мотивите на горепосоченото ТР изрично се
сочи, че винаги при издаване на НП наказващият орган е длъжен да извърши
преценка дали са налице основанията на чл.28, б.“а“ от ЗАНН и съответно
правилно да приложи закона, като отграничи „маловажните“ случаи на
административно нарушение от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Това
налага извода, че чл.28, б.“а“ от ЗАНН може да бъде приложен от наказващия
орган във всички случаи на осъществен състав на административно нарушение,
независимо кой е субектът, чиято отговорност се търси – ФЛ или ЮЛ, стига
конкретното деяние да разкрива признаците на маловажен случай.
В
случая специалният закон – ЗСВТС, не регламентира изключение и препраща,
съгласно чл.19, ал.2 от ЗСВТС, към ЗАНН по отношение на процесуалния ред за
установяване на административните нарушения и издаване на НП. Разпоредбата на
чл.83, ал.1 от ЗАНН предвижда, че налагането на имуществена санкция се извършва
по реда на ЗАНН, доколкото не е предвиден специален ред. Предвид това, в
конкретния случай при налагане на имуществената санкция на дружеството, по отношение на деянието, следва да e приложимо цялото производство по
ЗАНН, в т.ч. и института по чл.28 „а” от ЗАНН.
Изводите
на въззивния съд, че по отношение на конкретния случай на административно нарушение са били налице
предпоставки за приложение от страна на наказващия орган на процедурата по
чл.28 „а” от ЗАНН, изцяло се споделят от
настоящата инстанция, като мотивите на въззивния съд не следва да се преповтарят, по аргумент на
чл.221, ал.2 от АПК. Касационният съд също приема, че са налице достатъчно
смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават една по ниска степен
на обществена опасност на деянието на дружеството. Доколкото процедурата не
заличава противоправния характер на деянието, настоящият съд счита, че с приложението на чл.28 „а” от ЗАНН биха се изпълнили целите на
закона.
На
основание всичко гореизложеното касационният съд приема, че въззивният съд като
е отменил НП е постановил решението си при правилно приложение на закона.
При
извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не се констатираха
такива нарушения в съдебното производство пред въззивния съд, които да водят до
невалидност или до недопустимост на решението.
По
изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно
основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Предвид
изхода на правния спор на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г./, на ответника по касационната жалба следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 360 лв, платени за възнаграждение на един
адвокат.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1
от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г./, касационният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 259/23.09.2021 г. на Районен съд Търговище, постановено по
НАХД № 492/2021г., по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – София да заплати на „ПОЛИРИНГ“ ЕООД, ЕИК125046362, със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „Преслав“, бл.32,вх.Б, ет.4, ап.8,
представлявано от А. П. А. разноски по делото в размер на 360 лева.
Решението
не подлежи на обжалване на
основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.