Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Плевен, 08.
02. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 2654, по описа за 2018 г, за да се
произнесе, взе предвид:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК. Делото е образувано по подадена искова молба от Б.П.Ф.
ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *********, против А.Е.С., ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 9, чл. 11, т. 7, т. 11, чл. 33 от ЗПК, вр. чл. 240,
вр. чл. 79, чл. 86 от ЗЗД и цена на иска
382, 51 лв. В молбата се твърди,
че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е
образувано ч. гр. д
№ 9530 / 2017 г. и е издадена е
Заповед за изпълнение за сумата. Твърди се, че длъжникът по делото е подал в
двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден
на ПлРС.
В срока по чл. 131 от ГПК, чрез особен
представител адв. Я.А., е постъпил писмен отговор, в който се оспорва иска.
ИЩЕЦЪТ Б.П.П.Ф. ЕАД ***, редовно призован, не се
явява представител.
ОТВЕТНИЦАТА А.Е.С., редовно призована, не се явява
лично. Представлява се явява от адв. Я.А., назначена за особен представител.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. №
9530
/ 2017 г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим,
тъй като е спазен едномесечният срок за предявяване на исковата претенция по
чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от момента на
подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
От приложеното ч. гр. д. № 9530 / 2017 г. по описа на ПлРС се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, с която съдът е разпоредил А.Е.С., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора Б.П.П.Ф. ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, законен представител Н.Н.и
Д.Д. - ***, чрез пълномощник юрк. Ц.Х.С., сумите, както следва: 330,72 лв. – главница, 21,81 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.12.2016
г. до 20.02.2017 г., 29,98 лв. – мораторна лихва за периода 20.01.2017 г. до
11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна
такса и 50.00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счита, че предявеният
иск от Б.П.П.Ф. ЕАД следва да бъде отхвърлен като като неоснователен и
недоказан по следните съображения:
В представените от
ищеца писмени доказателства липсват такива по отношение получаване на стоката
от А.С.. Видно е от представените доказателства, че като кредитен посредник в случая се явява
фирма Т., която освен касова бележка за плащане на сумата, няма представена
декларация или потвърждение по какъвто и да е начин за получаване на стоката.
На второ място, искът се явява недоказан, поради факта, че в
представените писмени доказателства има представена застраховка - полица за
сключена застраховка защита на плащания. Няма представени доказателства дали
тази застраховка е обявена и дали ищецът
не си е събрал сумите по кредита от застрахователя в случая. На тези две
основания, искът се явява недоказан, поради което следва да се отхвърли исковата молба.
С оглед така събраните факти, съдът приема, че ищцовото дружество няма
вземане в претендирания размер срещу ответника.
В хода на проведеното съдебно производство, не се събраха достатъчно доказателства
от страна на ищеца за съществуването на претендираното от него вземане, поради
което и предявеният положителен установителен иск по реда на чл.422, с правно основание чл. 415, от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ПлРС деловодните разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение особен представител.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.П.Ф. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление ***, ***, законен представител Н.Н.и Д.Д. - ***,
чрез пълномощник юрк.Ц.Х.С., против А.Е.С., ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 9, чл. 11, т. 7, т. 11, чл. 33 от ЗПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79, чл. 86 от ЗЗД и цена на иска 382, 51 лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Б.П.Ф. ЕАД
ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление *** ***, законен
представител Н.Н.и Д.Д. - ***, чрез пълномощник юрк. Ц.Х.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ПлРС направените по делото разноски в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение на особен
представител.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
.
|
|