РЕШЕНИЕ
№ 1423
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110215948 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и пета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 15948 по
описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Ю. Ж. срещу Наказателно постановление /НП/ №
************** от 12.06.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.
175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и
1
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при нарушение на процесуалния и
материалния закон, поради което иска наложеното административно наказание да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 11.03.2024 г. П.Петков – командир на отделение в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на
28.02.2024 г. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама
свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
На 12.06.2024 г. Г.Борисова – началник група към ОПП СДВР е издала наказателно
постановление, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и на НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това не бе
констатирано наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 28.02.2024 г.. в гр. София жалбоподателят управлявал по бул. „А.Малинов“ с посока
на движение от ул. Околовръстен път към ул. „Самара“ лек автомобил модел „А.“ с № СВ
************собственост на С. С.. При извършена проверка от страна на служители при
ОПП-СДВР било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
02.02.2024 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, при което било прието, че водачът е извършил
нарушение на ЗДвП и му бил съставен процесният АУАН.
Собственикът на МПС не е бил уведомяван за прекратяването на регистрацията на
МПС, като не се установява и това да е било известно на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите П.Петков и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечиви в своята цялост като поради липса на противоречия и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е
2
осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено наказание
"лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и
"глоба" от 200 до 500 лева за водача, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство.
По делото не се твърди, а и няма данни собственикът на процесното МПС да е бил
уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията му. Действително разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не съдържа изрично такова задължение за административния орган
по дерегистрацията. Трайна е практиката на АССГ обаче, че това не влече след себе си като
пряка последица знанието на собственика му досежно този факт. На по-силно основание
няма данни и третото лице, на което е бил предоставен лекият автомобил да е бил
уведомяван за този факт, като противно на изложеното в НП липсва законова презумпция за
неговото знание.
Предвиденият в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията - чрез
отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това отбелязване
не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт - волеизявление, с
което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно:
неизпълнение на задължението за регистриране на МПС в двумесечен срок. Съответният
орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически
факт чрез отбелязването в автоматизираната информационна система. Следователно, налице
е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК, който подлежи на съдебно обжалване (в този смисъл са
Определение № 2785/01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение №
7391/22.07.2022 г. по адм. д. № 1295/2022 г на ВАС, VІІ отд., Определение № 14092 от
16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2020 г., VІІ отд.). Съобщаването на този
индивидуален административен акт не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, но
според АПК индивидуалният административен акт не поражда действие преди да е доведен
до знанието на неговия адресат, независимо от способа на съобщаването. Едва след
съобщаването му, а при липса на допуснато предварително изпълнение - и след влизането
му в сила, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация.
Константна е съдебната практика, че за да има нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП –
субективната страна на деянието изисква водачът да е знаел за служебно прекратена
регистрация, което се явява и предпоставка за формиране на вина, като психично
отношение към деянието. Както вече бе посочено по-горе при липса на презумпция за
знание от страна на собственика на лекия автомобил, не би могло да се предполага такова
знание и у трето лице, управляващо МПС, какъвто в случая се явява жалбоподателят.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно
наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно
състава на вмененото му административно нарушение. Изложената в НП фактическа
обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. Необходимо е във
всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния
процес не се предполага. В случая не се установи, че управлението на МПС с прекратена
регистрация е осъществено от жалбоподателя виновно, респективно поведението му не
представлява административно нарушение, тъй като липсва изискуем от закона елемент от
субективна страна, поради което е налице неправилно приложение на материалния закон,
което представлява и самостоятелно основание за отмяна на наказателно постановление.
3
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като своевременно
претендира и доказва извършването на такива в размер на 500 лева – адвокатско
възнаграждение. Въззиваемата страна прави своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото и като съобрази минималния размер на
адвокатските възнаграждения по чл. 36 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2, т.1, вр. чл. 18, ал.2 от Наредба
№ 1 от 2004 г., приема, че на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН следва да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, а именно - сумата от 450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № ******************** г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на Б. Ю. Ж. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на Б. Ю. Ж., ЕГН
********** сумата от 450 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4