Решение по дело №1192/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 688
Дата: 8 ноември 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия: Ивайло Младенов
Дело: 20211001001192
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001001192 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Гарант-X“ЕООД- гр. София срещу
решение № 261081 от 8.07.2021 г. по т.д.№ 2066/2020 г. на Софийския
градски съд, VI т.о., 6 състав, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от жалбоподателя срещу И. Н. Н. иск с правно
основание чл. 240, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 50 000 лв.-
частичен от общо 310 000 лева, предоставена по договор за заем от 2.10.2017
г., както и за сумата от 2991.66 лева, претендирана като уговорена лихва за
ползване на заетата сума за периода от 3.10.2017г. до 13.09.2020 г.
В жалбата се твърди, че в обжалваната му част решението е постановено
при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
въпреки, че в исковата молба е посочено, че договорът за заем и анексът към
него са подписани от ответника И. Н. Н. като съдлъжник по него, едва в
решението си първоинстанционният съд е посочил, че липсва изрично
позоваване на основанието, от което произтича неговата отговорност, без да
му даде указания за неговото установяване. Поддържа се, че в
първоинстанционното решение е посочено, че след като ищецът твърди
1
наличието на основание за ангажиране на отговорността на двамата
ответници, в негова тежест е да установи правопораждащия факт за
ангажиране договорната отговорност на ответника Н., тъй като тя не
произтича от закона и като е приел, че ищецът не е осъществил такова
доказване, е отхвърлил иска срещу него. Изложено е, че по същество съдът се
е произнесъл по възражение, каквото не е било направено и надлежно
въведено от ответника, който не е оспорил подписването на договора за заем
и анекса към него, нито своето качество на съдлъжник, както и „реалността на
договорната престация“ по отношение на него, а с възражението за наличие
на поръчителство търси евентуалната защита чрез прилагането на
последиците по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Оспорено е становището на съда, че
подписването на договора за заем и анекса към него от страна на Н. не може
да се тълкува като поръчителство, встъпване в дълг или друго основание за
ангажиране на договорната му отговорност, тъй като между него и
заемодателя не съществува такава облигационна връзка. Наведен е довод,
че правилото на чл. 8 от ЗЗД дава възможност на страните свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави, като съдът е следвало
чрез тълкуване на договора по реда на чл. 20 от ЗЗД да установи
действителната обща воля на страните. Посочено е, че отговорността на
ответника И. Н., произтича от подписаните от него договор за заем от
2.10.2017 г. и анекса от 24.08.2018 г., като тази отговорност е договорна,
поета по реда на чл. 121 и сл. от ЗЗД. Посочено е, че за разлика от
поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг и
отговорността му е обусловена от предявяването на иск срещу главния
длъжник в срока по чл. 147 от ЗЗД, при уговорената солидарна отговорност
между съдлъжници отговорността на всеки от тях е самостоятелна и няма
акцесорен характер. Формулирано е искане за отвяна на решението в
обжалваната му част и за осъждане на ответника И. Н. да му заплати исковата
сума.
Въззиваемият И. Н. Н. оспорва въззивната жалба.
В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК се
твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът -
физическо лице не е получил никаква част от сумите, описани в договора
2
за заем. Навежда довод, че обозначаването му като съдлъжник не
представлява основание за възникване на неговата отговорност, поради което
самò по себе си подписването на договора не може да се тълкува като
встъпване в дълг или като друго основание за ангажиране на договорната
отговорност на въззиваемия, тъй като между него и заемодателя „Гарант-
X“ЕООД не съществува облигационна връзка, от която да произтича
отговорността му за погасяване на задължението. Поддържа инвокираното
пред първоинстанционния съд възражение за привидност на договора за
заем, с твърдението, че той прикрива друга сделка – извършване на парична
вноска за финансиране осъществяването на дейност в музикален клуб, срещу
която посоченото от „Гарант-X“ЕООД трето лице - Х. Х. Х. е получило 20
дяла от капитала на „Мюзик Джем“ООД. Моли съда, да остави въззивната
жалба без уважение, и да потвърди решението в обжалваната с нея част.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК и чл. 273
от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че с договор, сключен на 2.10.2017 г. „Гарант-
X“ЕООД като заемодател, представлявано от своя управител Х. В. Х., е
предоставило на заемателя „Мюзик Джем“ООД, представляван от управителя
Р. И. П., сумата от 280 000 лева, за срок от три години, считано от датата на
подписването му, след изтичането на който заемателят се е задължил да върне
заетата сума и да заплати на заемодателя възнаградителна лихва в размер на 2
% процента на годишна база от датата на сключването на договора. В
клаузата на чл. 2 от договора заемодателят се задължил да предаде сумата,
предмет на договора, по посочена от заемателя банкова сметка в деня на
сключването му. В клаузата на чл. 9 е уговорено задължение на заемателя,
след изтичане на тримесечен срок от сключването на договора, да изплаща на
заемодателя месечни вноски, съобразно финансовото си състояние, без да е
посочен техният размер, платими от първо до пето число на текущия месец, в
3
брой или по банкова сметка на заемодателя, за което се издават съответните
документи, а в тази на чл. 10- неустойка за забава в размер на 0.2 % дневно.
Според чл. 4, заемодателят има право да прекрати едностранно договора с
едноседмично предизвестие след изтичане на осемнадесет месеца от
сключването му и да получи в срок до един месец обратно цялата сума,
предоставена по него, след приспадане на сумите, изплатени до момента на
прекратяването. В клаузата на чл. 3 е уговорено право на заемодателя да
получава информация за финансовото състояние и платежоспособността на
заемателя, във връзка с изпълнението на насрещните задължения по договора,
на което съответства задължението на заемателя, предвидено в клаузата на
чл. 8, да осигури условия за проверка на съответните документи, показващи
неговото финансово състояние и платежоспособност към момента на
проверката. Договорът е подписан от въззиваемия И. Н. Н., в качеството на
съдлъжник по договора. С анекс от 24.08.2018 г., сключен между същите
страни, е допълнена клаузата на чл. 1 от договора, като размерът на заетата
сума от 280 000 лева е увеличен с 30 000 лева, в резултат на което общата
сума по договора за заем възлиза на 310 000 лева.
В първоинстанционно производство са приети платежни нареждания и
извлечение от сметки, удостоверяващи извършени от заемодателя „Гарант-
X“ЕООД преводи на различни по размер парични суми в изпълнение на
договора за заем от 20.10.2017 г. и анекса към него от 24.08.2017 г.
С писмо, връчено на въззиваемия И. Н. на 17.06.2020 г., „Гарант-
X“ЕООД е заявил, че в изпълнение на договора за заем е превел по сметката
на заемателя „Мюзик Джем“ ООД сумата от 280 000 лева, на отделни
траншове, както следва : на 04.10.2017 г. сумата от 60 000 лева, на 30.10.2017
г. - 50 000 лева, на 13.11.2017 г. - 40 000 лева, на 20.11.2017 г. - 50 000 лева, на
01.12.2017 г. - 30 000 лева, на 13.12.2017 г. - 30 000 лева, и на 09.01.2018 г. -
20 000 лева, а в изпълнение на анекса от 24.08.2018 г. по същия договор, на
28.08.2018 г. - сумата от 30 000 лева, с което общата сума, предоставена по
договора възлиза на 310 000 лева. Уведомил е адресата, че въпреки
предвидената в чл. 9 от договора възможност, не са постъпвали никакви суми
в изпълнение на задълженията за връщане на предоставената заемна сума.
Заявил е, че с изтичането на едноседмичен срок от връчване на писменото
предизвестие прекратява договора за заем и е поканил въззиваемия в
едномесечен срок да му възстанови предоставената по него парична сума от
4
310 000 лв. Покана с идентично съдържание е била връчена на длъжника
„Мюзик Джем“ООД чрез залепване на уведомление на адреса на управление
на дружеството, извършено на 22.07.2020 г. чрез ЧСИ с рег.№ ***, на
6.08.2020 г., след изтичане на двуседмичния срок за нейното получаване,
съгласно съставен от съдебния изпълнител протокол.
От приетото в първоинстанционно производство заключение на
съдебно-счетоводната експертиза , извършена от вещото лице Т., е
установено, че през периода от 4.10.2017 г. до 28.8.2018 г. „Гарант-X“ЕООД е
превело по сметката на „Мюзик Джем“ООД по договора за заем и анекса към
него сума в общ размер от 310 000 лв., като извършените плащания са
осчетоводени в регистрите на „Гарант-Х“ЕООД по сметка 498 „Други
дебитори“. При проверка на публикуваните годишни финансови отчети на
„Мюзик Джем“ ООД експертизата е установила, че като други задължения
над една година за 2017 г. е посочена сумата от 272 хил. лв., а за 2018 г. –
сумата от 514 хил. лв. Вещото лице не е установило данни за погасяване на
вземанията по договор за заем.
При горните данни, въззивният съд намира следното :
Жалбоподателят обосновава отговорността на въззиваемия И. Н. за
заплащане на исковата сума с качеството му на съдлъжник - страна по
възникналото от договора за заем кредитно отношение, а не с това на
страна по акцесорно гаранционно-обезпечително правоотношение,
каквото произтича от договора за поръчителство като лично обезпечение. В
този смисъл са инвокираните във въззивната жалба доводи, че подписването
на договора за заем и анекса към него от страна на Н. не може да се тълкува
като поръчителство, встъпване в дълг или някакво друго основание за
ангажиране на договорната му отговорност, тъй като между него и
заемодателя не съществува такава облигационна връзка. Доколкото съдът
дължи произнасяне в рамките на твърденията на ищеца, с които той е
обосновал възникването на претендираното от него материално право, а по
жалбата- на доводите на жалбоподателя за неправилност на решението,
обуславящ изхода на спора по делото е въпросът дали подписването на
договора в качеството на съдлъжник е от естество да обоснове отговорността
на ответника Н. като страна по договора за заем, солидарно с посочения в
него заемател „Мюзик Джем“ООД, при липсата на други данни относно кръга
5
на поетите от него задължения.
Договорът за паричен заем като разновидност на заема за потребление е
едностранен, комутативен, неформален и реален. Той се счита сключен не с
постигане на съгласие на страните относно неговия предмет и съществени
условия, а с предоставянето на паричната сума на заемателя, независимо
дали тези два елемента са осъществени едновременно или последователно,
доколкото предвид неформалния характер на договора за заем, писмената
форма на споразумението, с което е уговорено предоставянето му е само
такава за доказване (ad probationem), а не условие за неговата действителност
(изискване за обикновена писмена форма ad validitatem е предвидено само по
отношение на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва- чл. 240, ал.
2, изр. първо от ЗЗД). В случая, предаването на паричната сума на заемателя
не представлява изпълнение на съществуващо задължение, каквото предвид
едностранния характер на договора възниква само в тежест на заемателя, а
конститутивен елемент от фактическия състав на валидното
сключване на договора за заем. Ето защо, за да се приеме, че договорът за
паричен заем по чл. 240 от ЗЗД е сключен едновременно с неколцина
заематели, следва всички кумулативно изискуеми елементи от неговия
фактически състав, обуславящ възникването на заемното правоотношение,
включително предаването на заетата сума, да са били осъществени по
отношение на всички, като заетата сума бъде предадена на всички
заематели общо или по тяхно съгласие - на един от тях, с ефект за
останалите (подобно на т. нар. „активна солидарност“, която de lege lata е
само доктринерно понятие). Само в този случай може да се приеме, че
реалният елемент от фактическия състав е осъществен по отношение
на всички, респ., че те имат качеството на заематели по договора-
длъжниците по задължението за връщане на предоставената в заем парична
сума.
Когато едно трето лице е подписало договора като съдлъжник без да е
уговорено, че с предоставянето на уговорената парична сума по
сметката на заемателя, тя се счита предадена и на него, той няма
качеството на главна страна - заемател по създаденото с него
правоотношение, тъй като по отношение на него не е осъществен реалният
елемент от фактическия състав обуславящ сключването му.
6
В случая заемното правоотношение е възникнало между заемодателя
„Гарант-X“ЕООД и заемополучателя „Мюзик Джем“ ООД, които са
направили обективираните в писмения документ волеизявления за неговото
сключване, като са постигнали съгласие относно съществените му елементи -
размера на уговорената сума от 280 000 лв., срока за нейното връщане, и
размера на възнаградителната лихва. Съгласно клаузата на чл. 1 заплащането
на сумата чрез банков превод се извършва по посочена от заемодателя
банкова сметка, в деня на сключването му, като в договора липсва
изявление на съдлъжника Н., че с превеждането на сумата на „Мюзик
Джем“ООД тя се счита предоставена и на него. В този смисъл е и
изричната уговорка по чл. 7 от договора, в който правото да получи
заетата сума е уговорено само в полза на заемателя „Мюзик Джем“ООД,
но не и на съдлъжника Н., както и тази чл. 8, според който единствено в
тежест на заемателя, но не и на съдлъжника, е предвидено задължението да
предоставя на заемодателя доказателства за своята платежоспособност при
направено от него искане, което недвусмислено сочи, че страна по
създаденото с договора кредитно правоотношение е само заемателят
„Мюзик Джем“ООД , но не и т. нар. „съдлъжник“. По същество договорът
за заем не съдържа волеизявление на съдлъжника Н., като неговото участие
при сключването му се изчерпва с подписването на документа в качеството на
съдлъжник. Неоснователен е доводът на жалбоподателя „Гарант-X“ЕООД, че
качеството на въззиваемия на солидарно отговорен длъжник по договора за
заем, произтича от подписването му в качеството на съдлъжник. Преди
всичко, в договора не е уговорена солидарна отговорност на
заемополучателя „Мюзик Джем“ООД и И. Н. за връщане на предоставената в
заем на първия от тях парична сума. На следващо място, солидарността не е
самостоятелен способ за обезпечаване на задълженията, а произтичаща от
друго правоотношение привилегия на кредитора, уговорена с договора, от
който те са възникнали, или предвидена в закона, да се удовлетвори за цялото
вземане от избран от него длъжник, без възможност да му бъде
противопоставено възражение за поредност (exeptio ordinis), или за
разделност на дълга. Ето защо, след като отговорността на ответника Н. не
следва от качеството му на страна – заемател по реалния договор за заем,
което не може да бъде изведено от факта на подписването на договора като
съдлъжник, не следва да се обсъжда дали тя не произтича от друго основание
7
- сделка с гаранционно-обезпечителен характер, обективирана в същия
писмен документ, каквото не само не се твърди от жалбоподателя, а напротив
– той оспорва наличието на такова правоотношение, като неоснователно
счита, че от подписването на договора в номиналното качество на съдлъжник
автоматично произтича солидарната му отговорност със заемателя, без
наличието на друго правоотношение.
По горните съображения, настоящият въззивен състав споделя крайния
извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, предявен
срещу ответника И. Н. Н..
По тези съображения, решението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261081 от 8.07.2021 г., пост. по т.д.№
2066/2020 г. по описа на Софийския градски съд, VI т.о., 6 състав в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Гарант-X“ЕООД
срещу И. Н. Н. иск с правно основание чл. 240, във връзка с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 50 000 лв.- частичен от общо 310 000 лева, предоставена по
договор за заем от 2.10.2017 г., както и за сумата от 2991.66 лева,
претендирана като договорна лихва за ползване на заетата сума за периода от
3.10.2017г. до 13.09.2020 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9