РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Варна , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ в публично заседание на осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20203110111309 по описа за 2020 година
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „***** ЕООД, ЕИК
*******, с адрес: гр.*****, съдебен адресат: гр.***, ул. „**** – адв. А., с която
претендира да бъде осъдено ****" АД ЕИК *****със седалище: ****, да му заплати
сумата от: 100 лева - частичен иск от общо 1 131.69 лв., представляващи обезщетение
за причинени имуществени вреди по лек автомобил марка „****“ с рег. № **** -
увреждане на облицовка предна броня, фар ляв и калник преден ляв, застраховано по
договор № **** от 23.12.2019г. за застраховка „****, в резултат на настъпило на
22.04.2020г. застрахователно събитие – ПТП на паркинг, както и законната лихва от
датата на исковата молба – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че на 23.12.2019г. ищецът сключил с ответното
застрахователно дружество Договор за застраховка „****”, обективиран в
застрахователна полица № **** със срок на валидност от 09.01.2020г. до 08.01.2021г.
за лек автомобил марка – „*****“ с рег. № ****. Ищецът заплатил изцяло дължимата
застрахователна премия в размер на 250,25 лв. при сключване на застраховката, когато
бил извършен и оглед на автомобила. Ищецът сочи, че във връзка с установено на
22.04.2020г. застрахователно събитие е завел на 22.04.2020г. при ответника щета №
**** като негов представител е извършил опис на автомобила, при който са установени
увредена облицовка предна броня, фар ляв и калник преден ляв. Въпреки надлежното
регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователното събитие
1
съгласно Общите условия, приети от ответното дружество, то неоснователно не
заплатило дължимото обезщетение, което според ищеца е 1131,69лв. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно
правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество по договор за
застраховка каско - полица **** със срок на валидност от 09.01.2020г. до 08.01.2021г.
за лек автомобил марка – *****“ с рег. № ****Оспорва наличието на щети. Оспорва,
че действителната им стойност отговаря на претендиранта. Сочи, че е налице платено
обезщетение. Направено е възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК. Претендират се разноски.
С определение на съда, постановено в проведеното на 08.04.2021г. открито
съдебно заседание, е допуснато изменение по размер на иска на основание чл. 214 ал.1
от ГПК чрез неговото увеличение от 100 лв. /сто лева/ частичен от 1131, 69 лв. на 1
313,40 лв. /хиляда триста и тринадесет лева и четиридесет стотинки/ - пълен размер на
дължимото обезщетение по процесната застрахователна претенция.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени преписи от: застрахователна полица №
****г.; сметка № ***1 от 23.12.2019г.; опис на щета № *****, се установява, че: на
23.12.2019г. между „**** ЕООД, ЕИК ****и **** АД ЕИК ****бил сключен договор
за застраховка „***” обективиран в застрахователна полица № **** със срок на
валидност от 09.01.2020г. до 08.01.2021г. за лек автомобил марка – „****“ с рег. №
*** Застрахованият заплатил изцяло дължимата застрахователна премия в размер на
250,25 лв. при сключване на застраховката, когато бил извършен и оглед на
автомобила. Във връзка с настъпило на 22.04.2020г. застрахователно събитие е завел
на 22.04.2020г. при ответника щета № 5000-1301-20-251057, като негов представител е
извършил опис на автомобила, при който са установени увредена облицовка предна
броня, фар ляв и калник преден ляв.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза, се установява, че уврежданията описани от застрахователя е възможно да
са в резултат от ПТП – съприкосновение на застрахованото МПС в паркирано
състояние с твърд тъп предмет и отговарят на описания от застрахования механизъм.
Стойността на разходите – материали и труд, за подмяна на фар ляв и
възстановяването на увреждания по облицовка предна броня, и калник преден ляв, по
средни пазарни цени е 1313,40 лева.
2
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ.
Предвид правната квалификация на предявения иск следва, че отговорността на
ответното дружество е предпоставена от установяването на следните факти: сключен и
действащ между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие
договор за застраховка "****", увреждане на застрахованата с договора вещ -
автомобил в резултат на застрахователно събитие и размера на вредите. Респективно
ответникът следва да установи предпоставките изключващи отговорността му да плати
дължимото обезщетение или обосноваността на приетия от него размер на вредите.
По делото е прието на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно между
страните обстоятелството, че между тях е бил сключен валиден договор за застраховка
„Каско” обективиран в застрахователна полица № **** със срок на валидност от
09.01.2020г. до 08.01.2021г. за лек автомобил марка – „****“ с рег. № ****.
Няма спор между страните, че собственикът на автомобила е уведомил
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и е осигурил извършването на
оглед. Не се спори, а и се установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил
увреден към датата на огледа – 12.08.2020г. Няма твърдения или проведено доказване,
че автомобилът е бил увреден към датата на сключване на застраховката или, че
застрахованият умишлено е причинил уврежданията.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
уврежданията по застрахования автомобил са настъпили в срока на действие на
договора и съобразно описания от вещото лице механизъм.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: пр. решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т.
д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009
г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение
3
№ 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г.
на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т.
д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но
приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ.
В случая, предвид гореизложените мотиви досежно определяне размера на
вредите, съдът кредитирайки и заключението по приетата САТЕ, което не е оспорено
от страните по делото, намира, че стойността им към момента на настъпване на
застрахователното събитие е 1313,40 лв.
Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства
по делото, съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия
състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според
приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване –
договор за правна помощ и вносни бележки за държавни такси са в общ размер от
622,54 лева, включващи 52,54 лв. – държавна такса, 180 лв. – депозит за експертиза и
390 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС /в рамките на минималното предвидено в
чл. 7 от Нардеба № 1/2004г. на ВАдвС, поради което е неоснователно възражението за
прекомерността му направено по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК от ответника/
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ ****“ АД ЕИК **** със седалище:
гр. ****, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК *** сумата от: 1 313,40 лв. /хиляда триста и
тринадесет лева и четиридесет стотинки/ представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди по лек автомобил марка „***“ с рег. № ****** - увреждане на
облицовка предна броня, фар ляв и калник преден ляв, застрахован по договор № ****
от 23.12.2019г. за застраховка „****, в резултат на настъпило на 22.04.2020г.
застрахователно събитие – ПТП на паркинг, както и законната лихва от датата на
4
исковата молба – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК З****** ЕИК **** със седалище:
гр. *** бул. „****, да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ***** сумата от 622,54 лева,
представляващи сторените разноски в производството за държавна такса, депозит за
експертиза и възнаграждение на адвокат, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5