Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 12.07.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 434 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. ап., със законен
представител Н.С., чрез пълномощника юрк. В.Т., съдебен адрес:*** против
В.Г.К., ЕГН: **********, адрес: ***.
В исковата молба се твърди,
че на **г между „И.А.С. АД/заемодател/ и В.Г.К. /заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с №.., в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на
договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 2000 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът
и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се
уреждали от Договора и Общите условия към него. Така, предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя, съставлявало
изпълнение на неговото задължение по договора и създавало задължение на
заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да
изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на
2383.68 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в
размер на 383,68 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
заемателят се задължил да върне кредита в срок до 27.01.2017 г. на 26 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 91.68 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил 12.02.2016 г., а падежът на последната
погасителна вноска бил 27.01.2017 г.
Твърди се, че с подписването
на договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен.
На основание сключения
договор за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9.00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не можело
да надхвърлят 45.00 лв.
На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на
вземането е размер на 45.00 лв.
Съгласно клаузите на
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М. АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1827.80
лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 26 равни
вноски, всяка в размер на 70.30 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
заемателят била в общ размер на 161.98 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника била начислена лихва за забава е размер на действащата законна лихва
за периода от 23.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва бил 225.30 лева, който бил съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не извършил пълно
плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Срокът на договора изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 27.01.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
На 01.07.2017 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.. АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по
силата на който вземането на „И.А.М.. АД, произтичащо от договор за паричен
заем №../**г., било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.“ АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД/, ЕИК ** била правоприемник н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК **. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-**от страна на „И.А.М.. АД, изпратено на
27.09.2017 г. с известие за доставяне и получено лично от него.
Тъй като заемателят не
изпълнил изцяло задължението си по договора за заем, з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното
ч. гр. д. №15795/2018 г., по описа на РС Пловдив, XVII-ти гр.състав била
издадена заповед за изпълнение за следните суми:
- сумата от 1641.15 лв.
(хиляда шестстотин четиридесет и един лева и петнадесет стотинки) – главница;
- сумата от 235.45 лв.
(двеста тридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки) – договорна лихва за периода 22.04.2016 г. до
27.01.2017г.;
- сумата от 1406.00 лв.
(хиляда четиристотин и шест лева) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06.05.2016 г. до 27.01.2017 г.
- сумата от 429.99 лв.
(четиристотин двадесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) –
обезщетение за забава за периода от
23.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в РС Пловдив – 04.10.2018 г.
- законна лихва върху
главницата от 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
- сумата от 74.25 лв.
(седемдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляваща разноски
по делото за внесена държавна такса;
- сумата от 50.00 лв.
(петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта било депозирано
възражение от длъжника (сега ответник), което от своя страна обуславяло правния
интерес на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. д. №15795/2018 г., по описа на РС Пловдив, XVII-ти гр.състав:
- сумата от 1641.15 лв. (хиляда шестстотин
четиридесет и един лева и петнадесет стотинки) – главница;
- сумата от 235.45 лв. (двеста тридесет и пет лева и
четиридесет и пет стотинки) – договорна
лихва за периода 22.04.2016 г. до 27.01.2017г.;
- сумата от 1406.00 лв. (хиляда четиристотин и шест
лева) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
06.05.2016 г. до 27.01.2017 г.
- сумата от 429.99 лв. (четиристотин двадесет и
девет лева и деветдесет и девет стотинки) – обезщетение за забава за периода от 23.04.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в РС Пловдив – 04.10.2018 г.
- законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 04.10.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се направените разноски по делото,
включително и тези в заповедното производство.
Ответникът, с отговора на исковата молба оспорва
иска. Твърди, че не е получавал сумата от 2000 лева и моли съда да отхвърли
иска като неоснователен
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. №15795/2018 г., по
описа на РС Пловдив, XVII-ти гр.състав е видно, че по заявление на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена
Заповед № 8763/08.10.2018 г. за следните суми: сумата от 1641.15 лв. – главница; сумата от 235.45 лв.
– договорна лихва за периода 22.04.2016
г. до 27.01.2017г.; сумата от 1406.00 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 06.05.2016 г. до 27.01.2017 г.; сумата от
429.99 лв. – обезщетение за забава за
периода от 23.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в РС Пловдив –
04.10.2018 г.; законна лихва върху главницата от 04.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 74.25 лв., представляваща разноски по
делото за внесена държавна такса; сумата
от 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от
задължение по договор за паричен заем с № .., сключен на **г. между „И.А.М.. АДи
В.Г.К., което е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.” ООД (понастоящем ЕАД) с договор от
01.07.2017 г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника,
в което твърди, че имал сключен договор за заем с „И.А.М.. АДза сумата от 1000
лева, но той бил прекратен на 31.01.2016 г. На **г. сключил с това дружество
друг договор за заем, но вместо договорената сума от 2000 лева получил само 691
лева. Твърди, че бил платил всичко дължимо на кредитора и не дължал сумите по
издадената заповед по чл.410 ГПК. Съдът на осн. чл.415, т.1 от ГПК е дал
указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу В.Г.К., което е сторено в
срока по чл.414 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото
Договор за паричен заем с № .., сключен на **г. се установява, че между „И.А.М.
АДв качеството му на кредитодател, от една страна и ответника В.Г.К. в
качеството му на кредитополучател, от друга, е възникнало правоотношение с
предмет предоставяне от страна на кредитодателя заем в размер на 2000.00 лева. Според
уговореното в договора задължението следвало да бъде погасено на 26 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 91.68 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 12.02.2016 г., а падежът на последната погасителна
вноска бил 27.01.2017 г. В чл.3, ал.1 от договора е посочено, че „С подписването на настоящия договор,
страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият
заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем №***
в размер на 1309.00 лева“. Съгласно чл.3, ал.2 от договора „Страните правят изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този
договор, Заемодателят прихваща задължението на Заемателя, посочено в
предходната алинея. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се
погасява изцяло, а Заемодателят изплаща на Заемателя остатъка от заемната сума
по този договор. Договорът има силата на разписка“.
От представения рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ с дата от *** г. се установява, че „И.А.М. АДе прехвърлило н.
„А.з.с.н.в.” ООД вземанията си, произтичащи от договори за потребителски
кредити, които следва да се индивидуализират в Приложение №1 от 01.07.2017 г. Представено е по
делото препис-извлечение от Приложение №1 от *** г. към цитираният договор за
цесия, от което се установява, че под номер 595 в него е вписано задължение на В.Г.К.
по договор .. с отпусната главница 2000 лева; общо дължимо по кредита – 4211.48
лева; остатък дължима сума към датата на засичане (01.07.2017 г.) – 3413.31
лева; просрочие към датата на засичане (01.07.2017 г.) – 130.71 лева. По делото
е приложено заверено копие на потвърждение за сключената цесия .
По делото е приложено заверено копие на пълномощно от
09.09.2015 г., от което е видно, че „И.А.С. Аде упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.”
АД да извърши от негово име, в качеството му на цедент, уведомяването на
длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им рамков договор за
цесия от 16.11.2010 г.
Представено е и уведомително писмо с дата 16.04.2018
г. за извършеното прехвърляне на вземания и дължимите от В.Г.К. суми, изходящо
от „И.А.М. АД, чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД по пълномощно, адресирано до ответника. Видно
от приложената обратна разписка, същото е връчено лично на получателя на
17.04.2018 г.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена
от страните и е приета по делото като компетентно и обективно изготвена. От
експертното заключение е видно, че дължимите от ответника суми по Договор за паричен заем с № ..,
сключен на **г. са, както следва: главница – 1641.15 лв.; договорна лихва за периода 22.04.2016 г. до
27.01.2017г. – 235.45 лв.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 06.05.2016 г. до 27.01.2017 г. – 1406.00 лв.; обезщетение за
забава за периода от 23.04.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в РС Пловдив – 04.10.2018 г. – 339.45 лв.
Установява се, че исковата претенция изцяло се припокрива със заключението на
вещото лице, с изключение на обезщетението за забава, което се равнява на
сумата от 339.45 лева, вместо претендираните 429.99 лева.
При така установените факти, от правна страна съдът
намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като производството се разглежда
по реда на чл.422 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия – „А.з.с.н.в.“
ЕАД *** /преди това ООД, а впоследствие АД/.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Частното правоприемство се основава на договора за цесия
между „И.А.С. Ади „А.з.с.н.в.” ООД (сега
„А.з.с.н.в.” ЕАД) от 16.11.2010 г. Ето защо ищецът в настоящия правен спор „А.з.с.н.в.“
ЕАД ***, на общо основание следва да представи доказателства, че длъжникът е
уведомен на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия и то преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, тъй като в противен случай, прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Представена е като доказателство по делото разписка за
връчено на 17.04.2018 г. уведомление на В.Г.К., а заявлението по чл.410 ГПК е
подадено преди това – на 04.10.2018 г. Ето защо съдът счита, че в случая е
изпълнена процедурата по чл.99 от ЗЗД.
Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на
претендираните с исковата молба суми, а и не навежда такива твърдения.
Единственият му довод е, че не му е предоставена сумата от 2000 лева, както
било уговорено с кредитора, а само 691 лева. От материалите по делото и от
съдебно-счетоводната експертиза обаче се установи, че ответникът е имал
задължения към същия кредитор по друг договор за заем, като с процесния е
извършено прихващане на насрещни
изискуеми задължения. Това обяснява защо е получил само част от договорения
заем, а не цялата заемна сума.
Следователно при така установената фактическа
обстановка предявения иск се явява основателен и недоказан и като такъв, следва
да бъде уважен до размерите, установени от заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на
спора, на ищеца следва да присъдят и сторените в исковото и заповедното
производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска или общо
509.16 лева, от които 72.44 лева в заповедното производство и 436.72 лева в
исковото.
Ответникът не претендира разноски и такива не следва
да му се присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по реда на
чл.422 от ГПК от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Л., ет. ап., със законен представител Н.С., чрез пълномощника юрк. В.Т.,
съдебен адрес:***, че В.Г.К., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №15795/2018 г.,
по описа на РС Пловдив, XVII-ти гр. състав:
- сумата от 1641.15 лв.
(хиляда шестстотин четиридесет и един лева и петнадесет стотинки) – главница,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда – 04.10.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението;
- сумата от 235.45 лв.
(двеста тридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки) – договорна лихва за периода 22.04.2016 г. до 27.01.2017 г.;
- сумата от 1406.00 лв.
(хиляда четиристотин и шест лева) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06.05.2016 г. до 27.01.2017 г.;
- сумата от 339.45 лв. (триста
тридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки) – обезщетение за
забава за периода от 23.04.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в РС Пловдив – 04.10.2018 г., като до пълния
претендиран размер от 429.99 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Г.К.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати
н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. ап.,
със законен представител Н.С. сумата от
общо 509.16 лв. (петстотин и девет лева и шестнадесет стотинки), представляваща
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, от които 72.44 лева в
заповедното производство и 436.72 лева в исковото.
Банковата сметка, по която
длъжникът може да плати присъдената сума:
IBAN: ***: О* Б** Б** АД
BIC:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.