Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 67
Гр.ДОБРИЧ 13.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ТРЕТИ ЮЛИ 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа
докладваното от Председателя т.д.№ 222/2019г. по описа на ДОС и за да се
Производството по делото е образувано по
подадена от Т.Н.Ж.,ЕГН:**********,***,чрез адв.И.С.,ДАК,искова молба,с която
срещу ЕООД „ Агрива Радев“,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление:гр.Добрич,ул.“***“ № 1,представлявано от ***,са предявени искове за
осъждане на ответното дружество да заплати
на ищцата сумите: 147 217.41 лв.,представляваща равностойността на
дружествения й дял в капитала на ответното дружество към
31.07.2019г.,вследствие упражненото от ищцата право за напускане на
дружеството,настъпило на 02.07.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане; 3 762.52
лв.,представляваща лихва върху главницата за периода от 01.08.2019г.,до
31.10.2019г.
Претендира се заплащане и на сторените по
делото разноски,вкл.тези направени за обезпечаване на иска по ч.т.д. 201/2019г.
по описа на ДОС.
Ищцата основава претенциите си със
следните,изложени в исковата молба обстоятелства:
Ж. е била съдружник в ответното дружество до
02.07.2019г.,когато на основание отправено от нея предизвестие по чл.125,ал.2
от ТЗ е прекратила участието си в дружеството.
Другият съдружник е констатирал
освобождаването на дружествения дял на ищцата и с решение от 04.07.2019г. е
поел дела и е освободил ищцата като управител.Промените са вписани по партидата
на ответното дружество на 11.07.2019г.
Ищцата смята,че имуществените последици от
прекратяване на участието й в дружеството следва да бъдат уредени въз основа на
счетоводния баланс на ЕООД „ Агрива
Радев“ към 31.07.2019г.Счита,че ликвидационният й дял се равнява на
147 217.41 лв.,като изхожда от финансовото състояние на дружеството към
11.07.2019г.,до когато е била управител,тъй като към 31.07.2019г.вече е
заличена като такъв и не може да представи счетоводен баланс към тази
дата.Ищцата е отправила искане до ответника да й заплати тази сума като равностойност
на освободения от нея дружествен дял,за което на 19.09.2019г.му е връчена
нотариална покана.До подаване на исковата молба ответното дружество нито е
оспорило размера на дължимата сума,нито я е изплатило,което поражда правния интерес на ищцата от
завеждане на настоящото дело.
В депозиран по делото писмен отговор,вх.рег.№
7806/04.12.2019г., ответникът намира,че исковата молба е нередовна,тъй като не
съдържа достатъчна индивидуализация на спорното материално право,а
именно-ищцата не е посочила какъв е размера и структурата на капитала на
ответното дружество към момента на
прекратяване на членственото й
правоотношение и с колко дяла от капитала тя разполага.
Ответникът намира,че исковете са допустими.
Относно
иска за заплащане на сумата 147 217.41 лв.,не оспорва следните факти:
До 02.07.2019г. ищцата е била съдружник в
ответното дружество;
Ж. е прекратила членственото си
правоотношение с ЕООД „ Агрива Радев“ с нотариална покана,изпратена на ответника
на 26.03.2019г. и получена от него на
02.04.2019г.;
С оглед прекратеното членство следва да бъдат
уредени имуществените последици с напусналия съдружник,като ответникът признава
иска,както по основание,така и по размер.
Ответникът прави възражение за прихващане със
сумата от 75 300 лв.,осчетоводени като заем в счетоводството на
дружеството,представляваща общ сбор от сумите,платени от ответника на ищцата по
банков път,както следва: 50 200 лв. платени на Т.Н.Ж. по банков път на 11.09.2018г.
с основание „ превод“; 25 100 лв.,платени на Т.Н.Ж. по банков път на
13.11.2018г. с основание „ превод“.В качеството си на управител на ответното
дружество,който единствено се е занимавал с онлайн банкирането на
сметките,ищцата е превела от банковата сметка на дружеството на себе си
горепосочените суми,които са били осчетоводени в счетоводството на фирмата като
краткосрочен заем,въпреки липсата на такъв договор,респ.такива договори в
архива на дружеството.
При условията на евентуалност,ако ищцата
твърди,че това не са заеми,ответникът
претендира тези суми да му бъдат възстановени от ищцата на основание
чл.55 ЗЗД,като получени от нея без правно основание.
При неоснователно обогатяване вземането е
изискуемо от деня на получаване на престацията,поради което на основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД ответникът претендира ищцата да му заплати и обезщетение за
забавено плащане в общ размер от 8 952.33 лв. и прави възражение за
прихващане и с тази сума,от която:6
261.05 лв.-обезщетение върху сумата от 50 200 лв.,дължимо за периода от
12.09.2018г.,до 04.12.2019г.; 2 691.28 лв.- обезщетение върху сумата от
25 100 лв., дължимо за периода от 14.11.2018г., до 04.12.2019г.
Предвид направените възражения за прихващане,ответникът
моли за отхвърляне на главния иск за разликата над 62 965.08 лв. до предявения размер от 147 217.41 лв. и присъждане на сторените разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
По отношение иска за сумата от 3 762.52
лв.,претендирана като лихва върху главницата за периода от 01.08.2019г.,до
31.10.2019г.,ответникът оспорва иска по размер.Счита,че доколкото в конкретния
случай ТЗ не определя срок за изпълнение,не е изпаднал в забава,считано от
01.08.2019г.,а след като бъде поканен от ищцата.При това положение,ако се
приеме,че ответникът е поканен да уреди имуществените си отношения с ищцата на
19.09.2019г.-датата на получаване на нотариалната покана,то той е изпаднал в
забава,считано от 19.09.2019г.,поради което дължимият размер на обезщетението
възлиза на сумата от 1 758.43 лв.Предвид горното,се претендира за
разликата над 1 758.43 лв.,до претендирания размер от 3 762.52
лв.,искът да бъде отхвърлен,с присъждане на сторените съобразно отхвърлената
част от иска разноски.
В допълнителна искова молба,вх.рег.№
8207/23.12.2019г.ищцата пояснява и допълва исковата молба,в следния смисъл:
Като съдружник в ответното дружество Ж. е
притежавала един дял,с номинал от 10.00 лв.Към момента на прекратяване на
членственото правоотношение на ищцата,капиталът на ЕООД
„Агрива Радев“ е бил разпределен в два дяла,всеки с номинал от 10.00
лв.Претенцията за заплащане на сумата от 147 217.41 лв. представлява
равностойността на припадащия се на ищцата дял от имуществото на ответното
дружество,изчислен съгласно счетоводен баланс на дружеството към 31.07.2019г.
Според ищцата,задължението за плащане
стойността на дружествения дял е срочно,поради което предявената претенция по
чл.86,ал.1 ЗЗД е основателна по размер.Ако се приеме,че длъжникът е изпаднал в
забава след покана,то ответникът не спори,че такава му е връчена на
19.09.2019г.
По отношение направеното възражение за
прихващане,ищцата не оспорва,че на посочените в отговора на исковата молба
дати,от банкова сметка ***,по нейна банкова сметка,***и.Сумата от 50 200
лв.,платена на Т.Н.Ж. по банков път на 11.09.2018г.,не е дадена без основание,а
по договор за заем от същата дата,падежът на който не е настъпил,тъй като е
уговорен за срок от 5 години.Ищцата не разполага с този договор,тъй като той е
останал в архивите на ответното дружество,а същият е бил предоставен и на
органите на НАП по повод извършена от тях проверка.Оспорва твърдението,че
задължението е ликвидно и изискуемо,като твърди,че падежът му не е
настъпил.Оспорва и претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД,тъй като сумите не са платени
без основание и не е настъпило задължение за връщането им.
В допълнителен писмен отговор,вх.рег.№
523/20.11.2020г.,ответникът изразява следното становище по допълнителната
искова молба.
Предвид направените в нея уточнения,счита
исковата молба за редовна,като не оспорва,че към момента на прекратяване на
членственото й правоотношение ищцата е
притежавала 1 дял,с номинал 10.00 лв.
След проверка на представените от дружеството
на НАП документи ответникът е установил,че действително сумата от 50 200 лв. е дадена на ищцата
въз основа на договор за паричен заем от
11.09.2018г.,за срок от 5 години,с годишна лихва в размер на 3%.Към момента сумата не е
възстановена на дружеството.Независимо,че падежът на това вземане не е
настъпил,няма пречка с него да бъде извършено съдебно прихващане,тъй като
съгласно съдебната практика,която се цитира,съдебно прихващане може да се
извърши и с неликвидно и неизискуемо вземане.
По отношение сумата от 25 100 лв.,платени
на Т.Н.Ж. по банков път на 13.11.2018г.,ищцата не заявява на какво основание е
получила тази сума,поради което ответникът поддържа становището си,че тази
сума,макар и неправилно да е осчетоводена в счетоводството му като заем,е дадена
без основание и като такава подлежи на възстановяване от ищцата на основание
чл.55 ЗЗД.
С оглед гореизложеното,ответникът прави
следните уточнения и изменения досежно заявеното от него възражение за
прихващане в общ размер от 8 952.33 лв.:
При условие,че сумата от 50 200 лв. е
дадена на ищцата въз основа на договор за заем,то тя дължи на ответника обезщетение
за забавено плащане не в размер на 6
261.05 лв.,а в размер само на сумата от 1 878.31 лв.,представляваща
годишна лихва за периода от 12.09.2018г. до 04.12.2019г. По отношение дължимото
обезщетение за забава върху сумата от 25 100 лв.,то се поддържа,че същото
е дължимо за периода от 14.11.2018г., до 04.12.2019г. и възлиза на сумата от
2 691.28 лв.
Предвид направените уточнения,се претендира за
отхвърляне на предявения иск за разликата над 67 347.82 лв. до предявения
размер от 147 217.41 лв. и присъждане на сторените разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
изразените становища на страните и прецени събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна и правна страна
следното:
Съдът е сезиран с редовна искова молба,с
която са предявени:Главен иск,с правно основание чл.125,ал.3 от ТЗ;Акцесорен
иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Предявените искове подлежат на разглеждане по
същество като процесуално допустими.
За уважаването на иска по чл.125,ал.3 от ТЗ в
тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване:Че е
била съдружник в ответното дружество;Че членственото й правоотношение е било
прекратено на основание чл.125,ал.2 ТЗ;Делът,който е имала в
дружеството;Имуществото на дружеството,съобразно счетоводния баланс на
последното към края на месеца,през който е настъпило прекратяването на
участието й.;Твърдението,че равностойността на дружествения й дял възлиза на
претендирания размер от 147 217.41 лв.
Наличието на горните кумулативно предвидени елементи
от фактическия състав на чл.125,ал.3 от ТЗ е безспорно установено в
случая,както предвид приложените към исковата молба и приети като доказателства
по делото документи,така и с оглед признанието в този смисъл на ответната
страна,поради което искът като основателен и доказан следва да бъде уважен в
пълен размер.
Ищцата
е била съдружник в ООД „ Агрива Радев“,гр.Добрич,като е притежавала 1 дял от
капитала му,с номинална стойност 10.00 лв.Т.Н.Ж. е прекратила членственото си
правоотношение с писмено предизвестие,връчено на ответното дружество с
нотариална покана на 02.04.2019г./стр.6/.На основание чл.125,ал.2 от ТЗ
членственото правоотношение на ищцата е прекратено с изтичане на тримесечен
срок от връчване на поканата,т.е,считано от 03.07.2019г.Другият съдружник е
констатирал освобождаването на дружествения дял на ищцата и с решение от 04.07.2019г./стр.8/
е поел дела,освободил е ищцата и като управител и е приел учредителен акт на ЕООД
„ Агрива Радев“,гр.Добрич.Промените са вписани по партидата на ответното
дружество на 11.07.2019г.
Съгласно нормата на чл.125,ал.3 от ТЗ,при
прекратяване участието на ищцата в ответното дружество,имуществените последици от
това прекратяване се уреждат въз основа на счетоводния баланс на дружеството към края на месеца,през който е
настъпило прекратяването,или към 31.07.2019г.Не се оспорва от ответника както твърдението
на Т.Н.Ж.,че определен към тази дата
ликвидационният й дял се равнява на сумата от 147 217.41 лв.,така и че
дружеството не е изплатило на ищцата паричната равностойност на дружествения й
дял.
На основание чл.125,ал.3 от ТЗ ответникът
дължи и следва да заплати на ищцата равностойността на освободения от нея в
резултат на прекратяване на членственото й
правоотношение един дружествен дял,която равностойност възлиза на сумата
от 147 217.41 лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска –
01.11.2019г.,до окончателното й изплащане.
Върху сумата от 147 217.41 лв. ищцата на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД претендира и лихва за забава,считано от
01.08.2019г.,до 31.10.2019г.,в размер на 3 762.52 лв.
Задължението на дружеството - ответник да заплати на
ищцата равностойността на притежавания
от нея дружествен дял въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца,през който е настъпило прекратяването на участието Ж. в дружеството,не е скрепено с
определен срок.То е търсимо и на основание чл.84,ал.2 от ЗЗД възниква от
датата,когато дружеството е било поканено от ищцата да изпълни
задължението,т.е. от 19.09.2019г. - датата,когато е връчена нотариалната
покана.От този момент дружеството е изпаднало в забава и съобразно текста на
чл.86,ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата.Следователно искът е
основателен за периода от 19.09.2019г.,до 31.10.2019г. и следва да бъде уважен
до размера на сумата от 1 758.43 лв.,на каквато сума за този период възлиза
обезщетението за забава съгласно приетата по делото/стр.38/,представена от
ответника и неоспорена от ищеца справка за изчисляване на законна лихва от Calculator.bg. В останалата
част за периода от 01.08.2019г.,до 18.09.2019г.
и над сумата от 1 758.43 лв.,до ,до пълния размер на претенцията от 3 762.52
лв. искът се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Относно възражението за прихващане:
Ищцата
не оспорва твърдението на ответника,а то се установява несъмнено и от
приложеното към отговора на исковата молба/стр.36,37/ извлечение от банковата
сметка от м.септември и ноември 2018г. на ООД
„Агрива Радев “ в АД „ Сосиете Женерал Експресбанк“,че от банковата
сметка на дружеството по ел.канал(чрез онлайн банкиране) в полза на Т.Н.Ж. са
преведени следните парични суми:На 11.09.2018г. сумата от 50 200.00
лв.;На 13.11.2018г. сумата от 25 100.00 лв.
Твърдението на ответника,че основанието за
превода на сумата от 50 200.00 лв. е сключен между страните договор за
заем,не се спори от ищцата.В допълнителната искова молба тя пояснява,че е
получила процесната сума по договор за паричен заем от 11.09.2018г.,за срок от
5 години,при договорна годишна лихва в размер на 3%,който факт категорично се
удостоверява и от приложения към допълнителния писмен отговор и приет като
доказателство по делото/стр.52/ писмен договор за паричен заем,сключен от
страните по настоящото дело на 11.09.2018г.
Върху дадената в заем парична сума от
50 200.00 лв. ответникът претендира годишна лихва за периода от
12.09.2018г. до 04.12.2019г.-датата на подаване на писмения отговор,в размер на
1 878.31 лв.,като в първото съдебно заседание ищецът не оспори размера на
тази лихва.
Относно сумата от 25 100.00 лв.
ищцата,чрез пълномощника си адв.И.С. в открито съдебно заседание по
делото,проведено на 15.05.2020г.,твърди,че тази сума е получена на основание
устен договор за заем,с който срок за връщане на заетата сума не е уговорен.
За установяване обстоятелството осчетоводена
ли е и по коя разчетна сметка предоставената по банков път от ответника на
ищцата на 13.11.2018г. сума от 25 100.00 лв. по делото беше назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза.От неоспореното от страните и прието от
съда като обективно и компетентно заключение на експертизата/стр.87,88/,както и
от отговорите на вещото лице в проведеното на 03.07.2020г. открито съдебно
заседание по делото,се установява,че извършеният на 13.11.2018г. превод на
процесната сума е счетоводно отразен при
ответното дружество по Дm сметка
531 „Предоставени краткосрочни заеми“ и
Кm сметка „ Разплащателна сметка в лева“.Предвид това,че
няма сключен между страните писмен договор,според експерта би следвало превода
да бъде счетоводно отразен в сметка 499 „ Други кредитори“.
Така установената фактическа обстановка обосновава
следните правни изводи:
Според
правната теория и константната съдебна практика, възражението за прихващане е
средство за защита на ответника срещу предявения иск,като максималният полезен
резултат,който той може да постигне,е отхвърляне на иска,поради погасяване на
вземането по него, чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца.
Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото
на защита на ответника в процеса.Процесуалните предпоставки са свързани с
наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника
обусловен от твърдяните с възражението за прихващане вземане и компенсационно
право,както и погасяването на двете насрещни права в резултат на
прихващането.От друга страна,като процесуално действие възражението за
прихващане е насочено към съда и е искане за разрешаване на спора по
прихващането и отхвърляне на иска.Затова възражението за прихващане може да
бъде основателно или неоснователно.Но даже,когато е неоснователно,то е
процесуално допустимо и валидно и съдът е длъжен да го разгледа.За разлика от
изявлението на прихващане,което предпоставя ликвидност на насрещните
вземания,възражението за прихващане е допустимо и основателно даже когато тези
вземания или едно от тях е неликвидно или неизискуемо.Като разпростира силата
на пресъдено нещо и относно възражението за прихващане - чл. 298, ал. 4 ГПК,законът сочи,че вземането,предявено с възражението за прихващане става
ликвидно,даже преди това да е било спорно(неликвидно).Съдебното прихващане
погасява насрещните вземания занапред,а не от деня на възражението за
прихващане,защото към този момент насрещните вземания (или едно от тях) не са
ликвидни.В този смисъл е трайната съдебна практика.
В Решение № 113,постановено по гр.дело №
1274/2013г. на ВКС,ГК,ІІ гр.д.,са разграничени хипотезите на материалноправно
прихващане по чл.103,ал.1 ЗЗД и на съдебното прихващане като насрещно
възражение срещу вземането на ищеца по иска за погасяване на двете вземания до
по-малкото от тях.При материалноправното прихващане,двете насрещни вземания
трябва да са еднородни,ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за
компенсация,от който момент двете вземания се считат за погасени.Възражението
за прихващане,заявено в хода на висящия исков процес,е допустимо и когато
вземането не е ликвидно,нито изискуемо.Прието е в решението,че в тази хипотеза
на съдебно прихващане погасителния ефект настъпва,след като влезе в сила решението,тъй
като от този момент вземането става ликвидно и безспорно.
Това
становище е възприето и в Решение № 225/28.05.2011г. по т. д. № 631/2010г.
ВКС,ІІ т. о.,постановено по реда на чл.290 и сл. от ГПК, Решение № 148/
29.10.2009г. по т.дело № 79/2009г. на ВКС,ІІ т.о.,Решение № 35/25.07.2017г. по
т.д.№ 3164/2015г. на ВКС,ТК,I т.о.
Настоящият съдебен състав споделя цитираната съдебна практика за
предпоставките за съдебно прихващане на две насрещни вземания,предвид което приема,че
направеното от ответното дружество възражение за прихващане следва да се уважи,като
се извърши съдебно прихващане между предявения от ищцата иск в размер на
147 217.41 лв.,който по гореизложените в настоящия съдебен акт мотиви съдът
намира за основателен и доказан в пълен размер,и вземанията на ответното
дружество за следните парични суми:
50 200.00 лв.,представляваща дължима на
основание чл.240,ал.1 от ЗЗД и невърната заемна сума – главница по договор за
паричен заем от 11.09.2018г.,сключен между страните;
1 878.31 лв.,представляваща годишна
лихва по договора за паричен заем от 11.09.2018г,дължима на основание чл.3 от
договора,във вр. с чл.240,ал.2 от ЗЗД,за периода от 12.09.2018г. до
04.12.2019г.-датата на предявяване на възражението за прихващане с писмения
отговор;
25 100.00 лв.,преведена по банков път от
ответника на ищцата на 13.11.2018г.Доколкото като основание на банковия превод е посочено само „ превод“,а не „ заем“,при
положение,че липсва писмен договор за заем,сключен между страните,както и
предвид обясненията на вещото лице,че при липса на писмен договор за заем
превода на сумата е следвало да бъде осчетоводен в сметка 499 „ Други
кредитори“,съдът намира,че тази сума подлежи на връщане на основание чл.55,ал.1,предл.1
от ЗЗД като получена без правно основание;
2 691.28 лв.,представляваща обезщетение
за забавено плащане върху сумата от 25 100.00 лв. за периода от
14.11.2018г.,до 04.12.2019г.Съгласно Постановление № 1/28.05.1979г. по гр.д.№
1/79г. на Пленума на ВС,при неоснователно обогатяване вземането е изискуемо от деня на получаване
на престацията,с оглед на което е основателна претенцията за заплащане на обезщетението
за забава върху тази сума,считано от 14.11.2018г.,а предвид представената от
ответника,неоспорена от ищеца и приета като доказателство по делото/стр.39/
справка за изчисляване на законна лихва от Calculator.bg. и доказана в
пълен размер.
С оглед изложеното,след извършеното съдебно
прихващане с посочените суми,в общ размер 79 869.59 лв.,искът по
чл.125,ал.3 от ТЗ следва да бъде уважен до размер на сумата от 67 347.82
лв.,като за разликата над тази сума до предявения размер от 147 217.41 лв.
се отхвърли като погасен чрез прихващане.
Съобразно този изход на спора на страните
следва да се присъдят и сторените по делото разноски.
Ищцата е направила разноски съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 8043.19 лв.,от които: 6039.19 лв.-внесена
държавна такса за образуване на делото; 1920.00 лв.-платено по банков път с ДДС
адвокатско възнаграждение/стр.71/ ; 84.00 лв.- заплатено възнаграждение на вещо
лице.
Ищцата претендира присъждане и на сторените
по ч.т.д. 201/2019г. по описа на ДОС разноски по обезпечаване на иска,в размер на 40.00 лв.,както и тези по налагане
на обезпечението по изп.д.№ 131/2019г.по описа на ЧСИ Л.Тасева,в размер на
112.80 лв.
На основание т.5 от ТР № 6/06.11.2013г.по
тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,съгласно която отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение,с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход,ищцата има право на
разноски и по обезпечението.
Така,общият размер на сторените разноски
възлиза на сумата от 8 195.99 лв.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК и съобразно
уважената част от исковете ответникът дължи и следва да заплати на ищеца
разноски по настоящото дело и по обезпечението в размер на сумата от 3 751.45
лв.
Ответникът е направил разноски съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 5 459.52 лв.- платено по
банков път с ДДС адвокатско възнаграждение/стр.93/.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК и съобразно
отхвърлената част от исковете ищецът дължи и следва да заплати на ответника
разноски по настоящото дело в размер на сумата от 2 960.59 лв.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕООД „ Агрива Радев“,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“***“ № 1,представлявано от ***,да
заплати на Т.Н.Ж.,ЕГН:**********,***,сумата от 67 347.82 лв./шестдесет и
седем хиляди триста четиридесет и седем лева осемдесет и две стотинки/,представляваща
дължима на основание чл.125,ал.3 от ТЗ равностойност на един дружествен
дял,освободен в резултат на прекратяване
на членственото правоотношение на ищцата в ответното дружество,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска –
01.11.2019г.,до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Ж.,ЕГН:**********,***,срещу
ЕООД „ Агрива Радев“,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“***“ № 1,иск с правно основание чл.125,ал.3 от ТЗ за
разликата над сумата от 67 347.82 лв.,до предявения размер от
147 217.41 лв.,като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ.
ОСЪЖДА ЕООД „ Агрива Радев“,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“***“ № 1,представлявано от ***,да
заплати на Т.Н.Ж.,ЕГН:**********,***,сумата от 1 758.43 лв./хиляда
седемстотин петдесет и осем лева четиридесет и три стотинки/ - дължимо на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава върху сумата 147 217.41
лв. за периода от 19.09.2019г.,до 31.10.2019г.,като ОТХВЪРЛЯ този иск за периода от 01.08.2019г.,до 18.09.2019г. и над
сумата от 1 758.43 лв.,до пълния размер на претенцията от 3 762.52
лв.
ОСЪЖДА ЕООД „ Агрива Радев“,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“***“ № 1,представлявано от ***,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на Т.Н.Ж.,ЕГН:**********,***,съобразно уважената
част от исковете разноски по настоящото дело и по обезпечението в размер на
сумата от 3 751.45 лв./три хиляди седемстотин петдесет и един лева
четиридесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА Т.Н.Ж.,ЕГН:**********,***,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на ЕООД „ Агрива Радев“,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление:гр.Добрич,ул.“***“ № 1,съобразно отхвърлената част от
исковете разноски по настоящото дело в размер на сумата от 2 960.59
лв./две хиляди деветстотин и шестдесет лева петдесет и девет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните,чрез
пълномощниците им по делото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: