РЕШЕНИЕ
№ 1863
гр. Бургас, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120106470 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД
предявени от ”Агенция за събиране на вземания” EAД срещу К.С. К. от гр.*.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 4716/ 2021г.
на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 4 797.04 лв. – главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № * от 08.06.2016г., сключен с “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, гр.София, вземанията по който са били пре-хвърлени от последното на
”Агенция за събиране на вземания” EAД с Договор за цесия от 20.03.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2021г. до окончателното плащане; за сумата 548.96 лв. –
мораторна лихва за периода 22.10.2017г. – 28.06.2021г., без времето от 13.03. до
14.07.2020г., както и за деловодните разноски, общо 156.92 лв. Твърди, също така, че К. е
подала възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постанови
решение, с което да се признае за установено, че тя му дължи горните суми. Претендира
разноски.
Ответницата оспорва исковете. Твърди, че страда от рядко заболяване – “Хорея на
Хънтингтон“, в резултат на което при подписването на договора за кредит не е могла да
разбира и ръководи действията си, т. е. възразява за унищожаемост на кредитната сдел-ка на
основание чл.31, ал.1 от ЗЗД. Направила е и възражение за погасяване на вземане-то по
давност. В съдебното заседание пълномощникът й поддържа, че няма доказател-ства за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, като излагат съображения и че цесията
не е породила действие по отношение на кредитополучателя, тъй като не е съобщена от
кредитора. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
1
По заявление на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за из-
пълнение по чл.410 от ГПК против К. СТ. К. за исковите суми по ч. гр. дело № 4716/2021г.
на РС Бургас, приложено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответницата е подала възражение.
Това обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените уста-
новителни искове срещу нея.
Представен е Договор за потребителски паричен кредит № *, сключен на 08. 06.2016г.
между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и К.К., по си-лата на който дружеството й
е предоставило сумата от 5 500 лв., а тя се е задължила да я върне, ведно с възнаградителна
лихва от 2 295.22 лв., както и да му заплати такса за разглеждане на кредита от 165 лв. и
застрахователна премия от 479.52 лв. – общо 8 439. 74 лв., на 72 месечни вноски – 71 от по
117.22 лв. и последната от 117.12 лв., в срок до 21.05.2022г.
При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства, във
връзка с твърдяната унищожаемост на сделката – на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.
С Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.03. 2018г.
– към рамков такъв от 20.12.2016г., “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е
прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит – за 4 829.38 лв. главница и
351.57 лв. лихви, на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Договорът е валиден и е породил правно действие между страните по него.
Представено е уведомително писмо за прехвърляне на вземанията от ”Агенция за съ-
биране на вземания” ЕАД до К., получено за нея от баща й С.Т.К. на 02.04.2021г., с което е
поискано и заплащане на цялата, дължима по договора су-ма, т. е. фактически е обявена и
предсрочна изискуемост на кредита. Действително, те-зи изявления не изхождат от
първоначалния кредитор, но с исковата молба са предста-вени уведомление, писмено
потвърждение от цедента, както и пълномощно, с което по-следният е упълномощил
цесионера да уведоми от негово име длъжниците за цесията, поради което на основание
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, вр. с чл.235, ал.3 от ГПК, следва да се приеме, че към настоящия
момент именно ищецът се явява кредитор на ответницата.
Що се касае до възраженията на ответната страна, във връзка с обявяването на пред-
срочната изискуемост, следва да се посочи, че такава, както беше казано по-горе, е била
обявена с уведомлението от 02.04.2021г. – от една страна, а от друга – към днешна дата са
падежирали всички, дължими по договора вноски, и кредитът е станал изцяло изис-куем,
поради което това обстоятелство е ирелевантно за спора по делото.
Отпуснатият заем на ответницата като физическо лице представлява предоставяне на
финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв, за потребителски
кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по си-лата
на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потреби-телите.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предос-тавя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, раз-срочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въ-вежда
императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпо-редбите на
чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК пък предвижда, че кога-то не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, до-говорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в об-
ществен интерес, за защита на икономически по-слаби участници в оборота, Съдът е за-
2
дължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не
се е позовала на нарушаването им.
В случая не са необходими специални знания, а и Съдът вече се е произнасял по ана-
логични спорове /напр. гр. дело № 8888/2019г. на РС Бургас/, за да се установи, чрез из-
мерване с линийка, че в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК размерът на използвания в до-
говора за потребителски кредит и приложенията му шрифт е значително по-малък от 12
пункта /4.23 мм/.
Становището, че според Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. от-
носно договорите за потребителски кредити вътрешното законодателство на държави-те-
членки на ЕС не можело да съдържа разпоредби, предвиждащи засилена защита на
потребителите, каквато е цитираната по-горе, няма как да бъде споделено.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл.22, вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК
процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпо-редбата
на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чиста-та стойност
на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, т. е. само главница-та.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че до 21.08.2017г. ответни-цата е
платила 1 684.28 лв. по кредита, а впоследствие, след цесията, още 1 050 лв. – на цесионера,
или общо 2 734.48 лв.
Следователно, дължими от нея остават 2 765.52 лв. /5 500 лв. - 2 734.48 лв./
Възражението на ответната страна за погасяване на вземането по давност е неосно-
вателно.
Касае се за задължение по договор за заем и приложима в случая е общата 5-годиш-на
такава, относима към падежа на всяка една от вноските. С оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.06.2021г.,
погасена по давност би била само първата от тях, дължима към 21.06.2016г., която оба-че
вече е платена.
В горния размер установителният иск за главницата следва да бъде уважен, като за
разликата над него – до 4 797.04 лв., както и за сумата 548.96 лв. – мораторна лихва за
периода 22.10.2017г. – 28.06.2021г., без времето от 13.03. до 14.07.2020г., претенцията
следва да се отхвърли, като неоснователна.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да се присъдят направените в заповедното и настоящото производ-ства
разноски, съразмерно с уважената част от исковете: общо 110.62 лв. за ДТ, 118.98 лв. за
възнаграждение за вещото лице по ССЕ и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от
77.69 лв.
На ответницата следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, а именно – 144.81 лв. платено адвокатско възнагражде-ние.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. СТ. К., ЕГН **********, от *, че
същата дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на
управ-ление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
сумата 2 765.52 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № * от 08. 06.2016г.,
3
сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, гр.София, вземанията по който са
били прехвърлени от последното на дружеството с Договор за цесия от 20. 03.2018г., ведно
със законната лихва считано от 29.06.2021г. до окончателното плаща-не, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 4716/ 2021г. на РС
Бургас, като за разликата до пълния предявен размер от 4 797.04 лв., както и за сумата
548.96 лв. – мораторна лихва за периода от 22.10.2017г. до 28.06.2021г., без времето от
13.03.2020г. до 14.07.2020г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като
неоснователни.
ОСЪЖДА К. СТ. К. да заплати на “Агенция за събиране на взе-мания” ЕАД направените
в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 229.60 лв. за държавни такси и
възнаграждение за вещото лице по ССЕ, както и юрис-консултски възнаграждения в общ
размер от 77.69 лв.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД да заплати на К.С.К. сумата 144.81
лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4