№ 6949
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110126773 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Р. А. К. е предявила срещу „Д...“ ЕООД главен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, с
който се иска осъждането на ответника да премахне изградената в източната част на
съсобствения й имот с идентификатор .., метална конструкция от 30 кв.м. покрита с декинг,
върху която са поставени 3 бр. маси и 8 бр. столове и осъждане на ответното дружество да
възстанови зелената площ и да засади 3 бр. борови дръвчета върху посочената площ от 30
кв.м.
Предявен е евентуален иск от ищцата Р. А. К. срещу „Д...“ ЕООД с правна
квалификация чл. 108 ЗС, с който се иска осъждането на ответника да предаде владението на
30 кв.м., находящи се в източната част на съсобствения й имот, частта от изградената
метална конструкция от 30 кв.м., покрита с декинг в имот с идентификатор .., при съседи на
имота ..., ...., ..., ....
Ищцата твърди, че е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот:
УПИ с идентификатор .., с адрес на поземления имот: гр. София, ж.к. „С...“, ул. „А...“; с
площ: 2654 кв.м; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; с начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10м); предишен идентификатор: няма; номер по предходен
план:..., квартал:150, парцел VII-...; съседи: ..., ...., ..., ..., съгласно скица на поземлен имот №
...-16.04.2024 г. и нотариален акт за запазване, учредяване и приемане право на строеж върху
недвижими имоти № 116, том VII, рег. № ..., дело ...2007 г. Твърди, че е придобила
собствеността върху имота по наследство от нейните родители К П М и А И М. Сочи, че на
15.11.2007 г. майка й, заедно с останалите съосбственици, сключила с К... договор за
запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху недвижим имот №116, том VII,
рег. № ..., дело № ... от 2007 г. По силата на сключения договор К... се задължило да построи,
да въведе в експлоатация и да предаде с разрешение за ползване от ДНСК съгласно
одобрените работни проекти от ДАГ недвижимите имоти подробно описани в пункт 1.2 и
пункт 4.3 от нотариалния акт разположени в строящите се сгради в УПИ VII-... от кв. 150 по
плана на гр. София, местност „С...“, с идентификатор .., като към датата на подаване на
исковата молба същите били изградени. Твърди, че през месец февруари 2024 г., установила,
1
че в съсобствения й имот с идентификатор .., и по-конкретно в източната му част срещу
обекта, стопанисван от ответника, върху площ от 30 кв.м. е бил изграден преместваем обект,
представляващ метална конструкция от 30 кв.м. покрит с декинг, върху която били
поставени 3 бр. маси и 8 бр. столове без нейното знание и съгласие. Твърди, че на
процесното място е представлявало зелена площ, в която имало засадени 3 бр. борови
дръвчета, която зелена площ е била унищожена, а дръвчетата – премахнати. Сочи, че с така
извършените действия ответното дружество й пречи да упражнява правото си на
собственост. Сочи, че ответното дружество държи и владее без правно основание сочената
част от процесния имот. Твърди, че е нарушено правото й на собственост, доколкото
постоянно влизали чужди хора, които вдигали шум. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното
дружество оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Посочва, че е
наемател на имота и има качеството на държател, поради което не е легитимиран да
отговаря по иска по чл. 108 ЗС. Твърди, че за ползването на процесната площ от 25 кв.м. и
поставянето на дървена скара върху нея е бил сключен договор за наем от 06.02.2024г. с
останалите двама съсобственици, които изрично са дали съгласие за поставянето й. Сочи, че
наемодателите по договора за собственици на ½ идеална част от имота. С оглед
гореизложеното моли за отхвърлянето на исковата и присъждането на сторените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС в тежест на ищцата е да докаже,
че е съсобственик на процесния имот, че ответното дружество пречи на ищцата да
упражнява правото си на собственост чрез изграждането на метална конструкция от 30 кв.м.,
покрита с декинг, върху която са поставени 3 бр. маси и 8 бр. столове, както и че ответното
дружество е премахнало съществуваща зелена площ с 3 бр. борови дръвчета.
В тежест на ответника е да установи, че извършените от него действия са съгласувани
със собственика на имота, с оглед на което не е налице противоправно действие.
В тежест на ищцата по предявения евентуален иск по чл. 108 ЗС е да установи правото
си на собственост върху описаната част от процесния имот, придобита на наведеното
основание, а именно по наследство, както и че понастоящем ответникът владее процесната
част от имота.
В тежест на ответника, при установяване на горното, е да докаже, че владее/държи
имота на годно основание.
От фактическа страна
Между страните не се спори, а и от приетите по делото нотариален акт за собственост
на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, и удостоверения за наследници се установява, че
ищцата притежава право на собственост върху идеална част от процесния недвижим имот,
придобит по силата на настъпило наследствено правоприемство.
Приет е и договор за наем на недвижим имот от 06.02.2024 г., по силата на който Г С Б
и Б С Б (които също притежават идеални части от правото на собственост върху процесния
имот наред с ищцата) в качеството наемодатели са предоставили на ответното дружество
„Д...“ ЕООД за временно и възмездно ползване 25 кв.м. от процесния недвижим имот с
идентификатор .., с обща площ от 2654 кв.м., находящ се в гр. София, жк „С...“, бул. „А...“ №
46. В договора е посочено, че наетият имот ще се ползва като площ за поставяне на маси и
столове, като наемодателите дават съгласие върху него да бъде разположена дървена
площадка, изградена със средства на наемателя. Уговорено е заплащане на наем еднократно
за една година в размер на 1000 лв.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено след оглед на имота
на 14.01.2025 г., което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано
2
като пълно, обективно и компетентно изготвено. В заключението е посочено, че процесното
съоръжение геометрически е с формата на правоъгълник с размери 590/290 см и трапец с
основи 290 см, 250 см и височина 190 см, с обща площ 22, 24 кв.м. Разположено е в
източната част на процесния недвижим имот, пред вх. „Г“, върху озеленителна площ до
УПИ VI-....... и пешеходната пътека, свързваща основната пешеходна пътека около сградата
и лентата за автомобили към подземните гаражи. Според заключението озеленяването в
процесния парцел е реализирано в степен от 6% до 7% при минимално изискване по ПУП от
40%.
По делото е прието и писмо от Столична община, район „Студентски“ в отговор на
запитване от вещото лице, в което е посочено, че платформата, покрита с декинг, върху
която са разположени маси и столове в процесния имот, е разположена в недвижим имот –
частна собственост, поради което за разполагането на масите и столовете не се изисква
схема за разполагане по чл. 18, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните,
информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на
Столична община. В писмото е посочено, че платформата с поставените върху нея маси и
столове представлява градинско обзавеждане и не представлява преместваем обект по
смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, вр. пар. 5, т. 80 ДРЗУТ с оглед нейното предназначение и
технически показатели. В писмото е посочено още, че съгласно действащите ОУП на
Столична община и ПУП-ПРЗ на м. „С...“ устройствената зона, в която попада процесният
имот, е „Жк“ и минималната озеленена площ за нея е 40 %.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М К К, съпруг
на ищцата. В показанията си той заяви, че съпругата му притежава ½ идеални части от
правото на собственост върху процесния имот, като те двамата се грижат за външната част
на сградата лично и със собствени средства, като с помощта на съкооператори са направили
озеленяване и поливна система. Изградената в имота сграда била обявена за сграда на
годината за 2017 г. В един момент преди около 12-14 месеца със съпругата му забелязали, че
ответникът е поставил декинг, като под него преди поставянето имало различни
декоративни храсти, туи, сабини. На мястото на декинга и покрай него, където при
поставянето му били нахвърляни дъски на по-широка площ, имало около 3-4 туи, 5-6
сабини, лавандули, цветя от луковици, лалета и индийски люляк, имало около 15 растения.
Знае, че съпругата му не е давала съгласие за поставяне на декинга. Разказа пред съда, че
тъй като на гърба на сградата има две дискотеки, нощно време на декинга се събират хора да
си допиват и пречат на живущите. Когато отишли да попитат в заведението за декинга, им
отговорили, че имат сключен договор с Г С, която е един от другите съсобственици на
имота.Заяви, че съпругата му е в обтегнати отношения с останалите съсобственици и водят
съдебни дела със строителя, който не е довършил сградата.
Разпитан е и свидетелят Х Е М, който често е клиент на заведението, собственост на
ответното дружество, което се намира на процесния адрес. Знае заведението от 3, 4, 5
години, като преди да се построи дървеният декинг на мястото е имало трева.
От правна страна по иска по чл. 109 ЗС
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че ответното
дружество пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, тъй като в
притежавания от нея недвижим имот е разположило дървена платформа с метална
конструкция, маси и столове. От показанията на съпруга на ищцата свидетеля М К се
установи и че на тази платформа вечер се събират хора от близките дискотеки, които си
допиват и пречат на живущите, в това число и на ищцата.
Същевременно, по делото се установи, че ответното дружество има правно основание
за разполагане на платформата, тъй като е наемател по договор за наем от 06.02.2024 г.,
сключен с останалите съсобственици на имота, като в договора изрично е посочено, че
наетата площ ще се използва като площ за поставяне на маси и столове, както и че
наемодателите дават съгласие за поставяне на дървена площадка. Такъв договор, тъй като е
действие на управление, а не на разпореждане, може да бъде сключен и само от някои от
съсобствениците, както е и в конкретния случай, като той представлява правното основание,
3
на което ответникът е разположил съоръжението в имота, поради което действията му не се
явяват неоснователни, каквото е изискването на чл. 109 ЗС.
На следващо място, съдът намира и че действията на ответното дружество са
законосъобразни. Процесната конструкция/съоръжение не представлява преместваем обект
по смисъла на пар. 5, т. 80 ДРЗС. Съгласно законовата дефиниция преместваем обект е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и
от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да
губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или
начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се
отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да
гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж. В разглеждания случай е сглобена една конструкция, която
се състои от дървен под с греди и няколко метални профила. В заключението на вещото лице
на стр. 78 изрично е посочено, че то е поставено без фундаменти или друго фиксиране, като
ако беше разположено върху пътеката около сградата, вещото лице е щяло да го определи
като „вид вертикална планировка“. Съдът не кредитира заключението в частта, в която
вещото лице е посочило, че съоръжението има всички характеристики на преместваем
обект. Този въпрос е правен, а освен това на практика съоръжението представлява
подредени дървени греди върху земната повърхност, върху които се поставят столове и
маси, без фундамент или фиксиране. По същия начин, масите и столовете биха могли да се
поставят върху мокет или изкуствена трева. Следователно, не се прилагат всички законови
изисквания и процедури за поставяне на преместваеми обекти, поради което не е
необходимо разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация,
одобрени от главния архитект на общината, регламентирани в чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл.
151, ал. 1, т. 12 ЗУТ за него не се изисква и разрешение за строеж предвид това, че
височината му е под 2, 5 м над прилежащия терен.
По отношение посоченото в заключението на вещото лице относно процент
озеленяване в процесния имот съдът намира, че тъй като озеленяването в процесния парцел
е реализирано в изключително ниска степен - от 6% до 7% и предвид общата площ на
парцела от над 2600 кв.м., заетите от съоръжението 22, 24 кв.м. са пренебрежимо малък
процент и не се отразяват значително върху намаляване процента на озеленяването, който
така или иначе в процесния имот не е бил изпълнен и преди поставянето на конструкцията.
По отношение твърденията на ищцата, че точно върху площта, върху която е поставена
дървената платформа, са били засадени и съответно премахнати от ответника 3 броя борови
дръвчета, съдът намира, че същите не бяха доказани при условията на пълно и главно
доказване. От една страна, информация за засадени около 15 растения върху площта, където
е поставена платформата, се съдържат единствено в показанията на съпруга на ищцата,
който е заинтересован и показанията му следва да бъдат ценени внимателно по реда на чл.
172 ГПК, а от друга страна, те бяха опровергани от показанията на другия разпитан
свидетел, който заяви, че преди да бъде поставена дървената платформа на мястото е имало
само трева. Други доказателства в тази връзка не бяха ангажирани.
Предвид изводите на съда по-горе за наличието на правно основание за поставяне на
процесната конструкция, както и за законосъобразното й поставяне, искът по чл. 109 ЗС се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От правна страна по иска по чл. 108 ЗС
Както беше посочено по-горе, по делото не се спори и се установява от писмените
доказателства, че ищцата е съсобственик с трети лица на процесния недвижим имот с
идентификатор .., с обща площ от 2654 кв.м., находящ се в гр. София, жк „С...“, бул. „А...“ №
46. Именно в качеството си на съсобственик тя има право по реда на чл. 108 ЗС да отстрани
4
от съсобствената вещ наемател, когато договорът за наем е бил сключен без съгласието на
собственика. Аналогични аргументи са изложени и в Решение № 50055 от 9.03.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 919/2022 г., IV г. о. В него е посочено, че в хипотеза като настоящата, при
която съсобствениците притежават съответни идеални части от вещта и никой от тях няма
право да извършва самостоятелно действия на управление съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС,
вариантите са няколко: Първият е един от съсобствениците сключва договор за наем за
цялата вещ и посочва банкова сметка и на другия съсобственик. Ако наемателят превежда
дължимата наемна цена на другия съсобственик и последният я задържа, той следва да се
счита обвързан от сключения договор за наем, понеже е изразил с конклудентни действия
желанието си да стане страна по наемния договор (тази хипотеза не е приложима в
процесния случай). Ако този съсобственик обаче върне наемната цена на наемателя или
манифестира по друг начин несъгласието си със сключения без негово участие договор
за наем, същият има право да отстрани наемателя от съсобствената вещ, като
средството му за защита в този случай е чрез ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, а не
чрез специалния иск по чл. 233 ЗЗД, като аргументите за това разрешение са следните:
Съсобственик, който отдава самостоятелно общата вещ под наем сключва валиден договор с
наемателя, макар и да не притежава повече от ½ от съсобствеността. Този договор обаче не е
противопоставим на другия съсобственик, освен ако не го е приел /изрично или с
конклудентни действия/. Ако се приеме, че съсобственикът, който не е страна по договора
няма право да отстрани наемателя от съсобствената вещ, ще бъде стимулирано
недобросъвестното поведение на съсобственика, който е отдал вещта под наем в нарушение
на чл. 32, ал. 1 ЗС, ще се създаде неравнопоставеност между съсобственици с равни дялове и
на последно място ще бъде нарушен принципът за относителното действие на договорите,
защото няма как договор за наем, сключен от съсобственик, който притежава само идеална
част от вещта, да произведе действие за другия съсобственик, притежаващ останалата
идеална част. Същевременно, доколкото другият съсобственик не е страна по договора за
наем, то той не разполага с иска по чл. 233 ЗЗД и няма право да прекрати договора за наем.
Ето защо, в подобна хипотеза средството му за защита е по реда на чл. 108 ЗС - като
съсобственик той може да поиска защита на правото си на собственост, както срещу другия
съсобственик, така и срещу всяко трето лице, което владее или държи вещта без основание
за това.
По изложените съображения евентуалният иск по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен и
то за цялата реална част, въпреки че ищцата е собственик само на ½ идеална част от тази
реална част, тъй като съгласно константната съдебна практика всеки съсобственик може да
ревандикира цялата съсобствена вещ от трето лице – решение № 70 от 16.08.2017 г. по гр.д.
№ 3991/2016 г. на ВКС, II Г.О., решение № 179 от 8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1241/2011 г., II г. о., определение № 108 от 18.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4054/2019 г., I г.
о.
По разноските:
При този изход на спора всяка страна има право на разноски. Предвид отхвърлянето на
главния иск по чл. 109 ЗС право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по него има
ответникът. Той е представил един договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че е заплатено възнаграждение в размер на 1000 лв. , общо за цялото дело, без
разделяне по двата иска, поради което съдът намира, че уговореното и платено
възнаграждение следва да бъде разделено на две, т.е. по 500 лв. за процесуално
представителство и защита по всеки от предявените искове. Следователно, по иска по чл.
109 ЗС в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв.
адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно, тъй
като това възнаграждение е под установения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа размер.
По иска по чл. 108 ЗС право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът.
По този иск той е заплатил държавна такса в размер на 52, 60 лв. и 400 лв. депозит за
експертиза (като съдът намира, че общият депозит в размер на 800 лв. следва да бъде
5
поделен поравно за разноски между двата предявени иска). Ищецът е представил договор за
правна защита и съдействие, съгласно който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 2650 лв. По аналогичен начин, както по-горе, съдът разделя това възнаграждение на две
по всеки от двата предявени иска, или по 1325 лв. за всеки иск. Възражението на ответника
за прекомерност се явява основателно, тъй като сумата от 1325 лв. се явява почти три пъти
над установения в чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа размер, който е 489, 60 лв. предвид данъчната оценка на процесната
реална част, предмет на иска по чл. 108 ЗС. В полза на ищеца по иска по чл. 108 ЗС следва
да бъде присъдена именно посочената сума от 489, 60 лв., тъй като производството по
делото е протекло в едно открито съдебно заседание и в тази връзка не са били положени
извънредни процесуални усилия, а и делото не се отличава с фактическа сложност.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Т...“ №
13, срещу „Д...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б.., ул. „Г..“ №... иск
с правна квалификация чл. 109 ЗС, с който се иска осъждането на ответника да премахне
изградената в източната част на съсобствения на ищцата имот с идентификатор .., с адрес на
поземления имот: гр. София, ж.к. „С...“, ул. „А...“; с площ: 2654 кв.м; трайно предназначение
на територията: Урбанизирана; с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м);
предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:..., квартал:150, парцел VII-...;
съседи: ..., ...., ..., ..., метална конструкция от 30 кв.м. покрита с декинг, върху която са
поставени 3 бр. маси и 8 бр. столове и осъждане на ответното дружество да възстанови
зелената площ и да засади 3 бр. борови дръвчета върху посочената площ от 30 кв.м.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. А. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „Т...“ № 13, срещу „Д...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. Б.., ул. „Г..“ №... иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищцата Р. А. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. „Т...“ № 13, е собственик на ½ идеална част от реална част с площ от
22, 24 кв.м., находяща се в източната част на имот с идентификатор .., с адрес на поземления
имот: гр. София, ж.к. „С...“, ул. „А...“; с площ: 2654 кв.м; трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м);
предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:..., квартал:150, парцел VII-...;
съседи: ..., ...., ..., ..., пред вх. „Г“, върху която е изградено съоръжение, състоящо се от
дървена платформа – декинг, представляваща правоъгълник с размери 590 см/290 см и
долепен до него трапец с размери на основата 290 см, 250 см и височина 190 см, с метална
конструкция, която реална част е очертана в червено на скицата – приложение към
заключението на съдебно-техническата експертиза, която е приподписана от съдията-
докладчик и представлява неразделна част от настоящото решение, находяща се на л. 80 по
делото.
ОСЪЖДА „Д...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б.., ул. „Г..“
№... да предаде на Р. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Т...“ № 13, на основание
чл. 108 ЗС следния недвижим имот: реална част с площ от 22, 24 кв.м., находяща се в
източната част на имот с идентификатор .., с адрес на поземления имот: гр. София, ж.к.
„С...“, ул. „А...“; с площ: 2654 кв.м; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; с
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м); предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план:..., квартал:150, парцел VII-...; съседи: ..., ...., ..., ..., пред вх. „Г“,
върху която е изградено съоръжение, състоящо се от дървена платформа – декинг,
представляваща правоъгълник с размери 590 см/290 см и долепен до него трапец с размери
на основата 290 см, 250 см и височина 190 см, с метална конструкция, която реална част е
очертана в червено на скицата – приложение към заключението на съдебно-техническата
експертиза, която е приподписана от съдията-докладчик и представлява неразделна част от
6
настоящото решение, находяща се на л. 80 по делото.
ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Т...“ № 13, да заплати на
„Д...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б.., ул. „Г..“ №... на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
по отхвърления иск с правно основание чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА „Д...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б.., ул. „Г..“
№... да заплати на Р. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Т...“ № 13, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 942, 20 лв., представляваща разноски по иска с правно основание
чл. 108 ЗС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7