Определение по дело №192/2022 на Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 491

 

гр.Пловдив, 22 февруари 2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XVIII състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в състав: 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:ЙОРДАН РУСЕВ

 

В срока за произнасяне и като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 192 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по жалба от Я.Ф.П., чрез адв. П.И.-пълномощник, против Заповед № 1053/15.12.2016г. на кмета на община-К., с която е одобрен ПУП-ПРЗ частично за УПИ VI-зеленина в кв. 9 по устройствения план на гр.К.. ПУП-план за регулация предвижда УПИ VI-зеленина, кв. 9 да се преотреди на УПИ VI-обществено обслужване, кв. 9 съгласно нанесените зачертавания, щрихи и надписи с кафяв цвят към графичната част на проекта. ПУП-план за застрояване на новообразувания УПИ VI-обществено обслужване, кв. 9 предвижда основно, свободно ниско застрояване, съобразно ограничителните линии на застрояване в червен пунктир, коти в черно и устройствени показатели по проект.

Жалбоподателят се мотивира с това, че съгласно НА № 95, том IХ, дело № 2885/1997г. е съсобственик на ½ ид.ч. от УПИ III-266, кв. 9 по плана на гр.К. и жилищна сграда, построена в южната част на УПИ и има качеството на заинтересовано лице по см. на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, доколкото с проекта за изменение на ПУП-ПРЗ са допуснати намалени отстояния, спрямо неговия имот, който се намира през улица и се създават ограничения в режима на застрояване и ползване. Моли обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът- кмет на община-К., чрез процесуален представител, намира жалбата за недопустима.

Съдът по въпроса за допустимостта на жалбата е конституирал като жалбоподател Я.Ф.П. в качеството му на собственик в УПИ III-266, кв. 9 по плана на гр.К. и ответна страна- кмета на община-К.. 

Във връзка с производството по допустимост на жалбата съдът служебно е допуснал СТЕ, в заключението на която вещото лице да даде отговори на следните въпроси: какви са предвижданията на оспорения ПУП-ПРЗ и съобразени ли са те с нормативно установените изисквания към момента на одобряването им; в графичната част на оспорения ПУП-ПРЗ отразен ли е действащият план за застрояване в УПИ VI-обществено обслужване;  в графичната част на оспорения ПУП-ПРЗ обозначени ли са разстоянията от предвиденото с него застрояване до предвиденото през улица застрояване в III-266, кв. 9 по плана на гр.К. и спазени ли са изискванията на ЗУТ за тези разстояния; в случай, че отговорите на предходните два въпроса са отрицателни вещото лице графично да отрази какви са и какви следва да бъдат разстоянията между действащото застрояване в УПИ III-266, кв. 9 по плана на гр.К. и предвиденото с оспорения ПУП-ПРЗ застрояване в новия УПИ VI-обществено обслужване в кв. 9, гр.К. към момента на одобряването му. Като вещото лице да извърши геодезически замервания и изчисления на място, като за изходни данни да използва такива от СГКК-Пловдив.

В съдебно заседание по обявеното производството, проведено на 23.11.2022г., е прието заключение по назначената СТЕ. При отговорите по първия въпрос вещото лице е установило, че с проектът за изменение на ПУП-план за застрояване на новообразувания УПИ VI-обществено обслужване, кв. 9, по плана на гр.К. се предвижда ново нискоетажно застрояване в рамките на контура, описан с червени прекъснати линии, разположени както следва: западна и южна- успоредни и навътре на три метра от вътрешни странични регулационни линии от запад и юг, съобразени с изискванията на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ, северна и източна-тангиращи(успоредни) на улични регулационни линии от север и от изток. Не е оразмерено отстоянието между северната ограничителна линия на застрояване и съществуваща жилищна сграда в УПИ III-266, съгласно чл. 32, ал.1, вр. чл. 35 ЗУТ, т.е. по-малко или равно на „Н“(височината на евентуалната сграда в новообразуваното УПИ VI-обществено обслужване). Експертът приема, че в графичната част на проекта за изменение на ПУП-ПЗ, одобрен с обжалваната заповед в новообразуван УПИ VI-обществено обслужване, кв. 9 не е отразен действащият ПУП-план за застрояване, одобрен със заповед № 676 от 18.08.1995г. както по отношение застрояването в съседните УПИ V- ТП-далекосъобщения(от запад), УПИ VII-269(от юг), така и през улица между о.т. 120 и о.т. 123 по отношение на УПИ III-266. В заключението се сочи, че в графичната част на оспорения ПУП-ПЗ за застрояване в УПИ VI-общ.обслужване, кв. 9 не е отразена в кадастралната основа двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ III- 266, разположена на улична регулационна линия от юг, запазена по действащия ПУП-план за застрояване, одобрен със заповед № 676/18.08.1995г. Не е посочено отстояние (с оразмерителна линия) между нея и ново предвиденото застрояване (с ограничителна линия на застрояване) в новообразувания УПИ VI-общ.обслужване, което следва да е по-голямо или равно на „Н“(височина на новопроектираната сграда, съгласно чл. 32 , ал. 1 от ЗУТ). Според експерта следва да се има предвид, че ново проектираното ниско етажно основно застрояване с кота корниз максимум до 10,00м. в новообразуван УПИ VI-общ.обслужване, кв. 9 би следвало да има обозначено отстояние между него и съществуваща жилищна сграда в УПИ III-266 с „Н“ на новопроектирано основно застрояване в УПИ VI-общ.обслужване. Това ще определи височините на основното застрояване съобразно отстоянието между него и съществуващото в УПИ III-266 зад линията на ъгъл от 45 градуса. В заключението е посочено, че в гр.К. няма кадастрална карта, а са ползвани мерки от място(измерени с ролетка) на няколко места по улица и са отразени в графично приложение.    

Съдът кредитира заключението като пълно и компетентно дадено. Последното категорично дава отговор на въпроса относно наличието у жалбоподателя на правен интерес да води производство по този ред и да обжалват заповед  № 1053/15.12.2016г. на кмета на Община-К. в хипотезите на чл.131, ал.2, т.3 от Закона за устройството на територията. 

Правни изводи:

При преценката за допустимост и основателност на жалбите съдът не е ограничен от посочените от страните основания по аргумент от чл. 168 от АПК. За преценка допустимостта на жалбите е необходимо да се изследва налице ли са обстоятелствата по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, които очертават кръга на лицата, които са непосредствено засегнати от предвижданията на подробните устройствени планове и съответно за които е налице правен интерес да ги оспорват.

Имотът на жалбоподателя е през улица с имота, който се урегулира и за който се предвижда застрояване. Урегулирането на имот VI-общ.обслужване не засяга нито имотни граници на имота на жалбоподателя, нито променя предвидената с предходния регулационен план улична регулация, която е контактна на неговия имот. Следователно имотът на жалбоподателя не е предмет на оспорения план и жалбоподателят не попада в кръга на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

С одобрения план за застрояване не се създава свързано застрояване по регулационните граници на имота на жалбоподателя и на УПИ VI-общ.обслужване,кв.9 нито свързано застрояване между същите имоти, поради което жалбоподателят не попада и в кръга на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.  

С плана за застрояване не е допуснато намалено разстояние по страничните регулационна линии с имота на жалбоподателя. Предвид факта, че не са допуснати намалени разстояния, както и че не се променя одобрената улична регулация, реализирането на предвижданията на процесния план няма да повлияе на бъдещо застрояване на имота на жалбоподателя при тяхно последващо урегулиране, поради което жалбоподателят не попада и в кръга на заинтересованите лица по  чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗУТ. В тази връзка е нужно да се посочи, че и експертът в заключението по СТЕ точно е посочил, че с проектът за изменение на ПУП-план за застрояване на новообразувания УПИ VI-обществено обслужване, кв. 9, по плана на гр.К. се предвижда ново нискоетажно застрояване в рамките на контура, описан с червени прекъснати линии, разположени както следва: западна и южна- успоредни и навътре на три метра от вътрешни странични регулационни линии от запад и юг, съобразени с изискванията на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ, северна и източна-тангиращи(успоредни) на улични регулационни линии от север и от изток. При защитата на заключението вещото лице отбелязва в съдебно заседание на 23.11.2022г. и поддържа, че ако бъде издадена виза само с ограничителна линия би могло да се допусне и намалени отстояния, тъй като няма какво да ограничи височината на застрояването съобразно малкия размер на улицата, който е под три метра и в този аспект би трябвало или да има задължителни линии или ограничителна линия или да се посочи такава. 

На следващо място отреждането на новия УПИ е "за обществено обслужване", което е в съответствие с действащия преди изменението ПУП. Следователно жалбоподателят не попада и в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ.

Предвид изложеното за жалбоподателя, като собственик на УПИ III-266, кв. 9 по плана на гр.К. липсва правен интерес от водене на настоящото производство. Предвид изложеното производството следва да бъде прекратено, като недопустимо.

При установена недопустимост на жалбата съдът не обсъжда законосъобразността на административния акт по основанията по чл. 146 от АПК.  

Разноски:

При този изход на спора разноските са в тежест на жалбоподателя. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение за процесуален представител в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 143, ал. 4 от АПК разноски се дължат и на заинтересованата страна Д.К., но такива не са поискани и съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът,

                                        О П Р Е Д Е Л И:

        

        ОТМЕНЯ Протоколно определение на съда от 24.01.2023г. за даване ход на делото по същество.  

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Я.Ф.П., ЕГН ********** против Заповед № 1053/15.12.2016г. на кмета на община-К..

ОСЪЖДА Я.Ф.П., ЕГН ********** *** сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 192/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/