№ 365
гр. Варна, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100503073 по описа за 2021 година
по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№302049/12.11.2021г., подадена
от САРИС ЕООД, ЕИК ********* , представлявано от Бохос Дикран Карагьозян срещу
решение №262650/19.10.2021г., постановено по ГД №6448/2020г. на 31 състав на ВРС, с
което съдът е уважил изцяло предявения от АГРО 20ЕООД, ЕИК *********, иск като е
осъдил въззивното дружество/ответник/ да заплати на ищеца сумата от 15 800 лева,
представляващи останала незаплатена част от продажната цена за 61.6 тона листна маса от
бял равнец по договор от 2019г., за която са издадени фактури №2/01.11.2019г. и
№2/04.11.2019г. ведно със законната лихва от сезирането на съда на 16.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.327 ТЗ както и обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение в размер на 740 лева, изчислена за периода от
02.11.2019г. до 12.03.2020г., на основание чл.294 ТЗ. С решението си съдът е уважил и
насрещния иск на САРИС ЕООД срещу АГРО 20 ЕООД и осъдил последното да заплати на
ответника сумата от 740 лева, представляващи платени без основание ведно със законна
лихва от сезирането на съда 21.08.20г. до окончателното изплащане, на основание чл.59
ЗЗД. Съдът допуснал извършването на съдебно прихващане между присъдената сума от 740
лева обезщетение за забава и сумата от 720 лева по насрещния иск. Съобразно това съдът
разпределил разноските между страните.
С жалбата се твърди, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно.
Претендира се поради това отмяната му ведно с отхвърляне изцяло на предявения иск.
Претендират се и разноските за производството.
С жалбата се въвеждат твърдения, че ищецът, противно на разпределената
доказателствена тежест, не е доказал реалното извършване на оспорената доставка. Твърди
се, че ответникът е оспорил изискуемостта на плащането именно поради недоставяне на
договорената стока, което е сторено още с отговора на исковата молба. Твърди се, че на
ответника не са доставяни 61 тона бял равнец, че за това липсват каквито и да са относими
доказателства при ищеца, а и последният не е твърдял конкретни дати на доставката. Всички
1
твърдения по делото сочат неизвършването на доставката като в тази връзка възивникът
сочи, че следва да се направи разграничение между доставката на суха маса бял равнец и
доставката на листна маса от същото растение за извличане на масло, което се прави до
третия ден от събирането. Като основание за това се сочи и изготвената ССЕ. Твърди се, че
ищецът не разполага със складова база, а билката е заприходена в края на октомври 2019г. и
продадена на 01.11.19г.
Въззивникът сочи, че съдът не следва да кредитира допълнителното заключение на
ССЕ в частта, касаеща изписване на стоката на 01.11.19г. Твърди се в тази връзка, че всички
заключения по експертизите са направени въз основа на счетоводен компютърен продукт, а
не въз основа на първични счетоводни документи. Освен това, вещото лице е посочило, че
такива данни не са му предоставяни при първоначалното изготвяне на основното
заключение, а едва за изготвяне на допълнителната ССЕ. Поддържа се, че и въз основана
тези данни не се установява извършването на доставката. Не се установява претенцията за
частично плащане на цялото доставено количество равнец. Твърди се, че ищецът основава
доказателствата си на едностранно създадени такива, които са създадени изцяло в негов
интерес и при оспорването им не могат да установят релевантните факти. Твърди се, че
фактурата, издадена от ищеца не е подписана от насрещната страна, а не е и електронна, за
да не се нуждае от подпис. Твърди се, че по тази фактура няма извършени плащания в полза
на ищеца. /ф. от 01.11.2019г./ Плащането по нея не е изискуемо. Не се твърди и не се
установява от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е извършил доставката чрез трето
лице, а съдът е основал решението си на хипотези и предположения. Не се оспорва
осчетоводяването на процесната фактура и ползването на данъчен кредит по нея като се
твърди, че такова поведение съответства на изпълнението на задължения по ЗСч. Сочи се
съдебна практика по този въпрос в решение по дело №60140/2016г. на ВКС, ГО, Първо
отделение. Поради това е било необходимо изясняване на въпроса кога и как е била
издадена фактурата – преди, по време или след доставката. Въззивникът твърди, че не
оспорва договорката за бъдещо доставяне на бял равнец, извършването на вноски по този
договор, но оспорва изискуемостта на вземането за пълната цена на доставката, тъй като
такава реално липсва. Въз основа на горното се поддържа, че искът е недоказан и
неоснователен. Твърди се, че уговореното количество е било на цена от 30 800 лева, но тъй
като не е доставено на ответника, се дължи връщане на платеното частично по сделката
поради липса на основание за плащането му. Поради неоснователност на главния иск се
поддържа неоснователност и на акцесорните искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от АГРО 20
ЕООД, чрез адв.П.А. от АК –Добрич. В същия се твърди, че жалбата е неоснователна, а
решението на съда – правилно и законосъобразно. Твърди се, че в жалбата се правят
бланкетни твърдения, които не са подкрепени с факти и доказателства. Оспорват се
твърденията на въззивника, че процесната сделка била фючърсна както че извършените
плащания по нея представлявали авансово заплатена част от цената. Ищецът не е доказал
уговорката за предварително плащане на цената, а и да е налице такава, то тя ще е нищожна
поради липса на изискуемата императивно писмена форма съгласно чл.334 ТЗ. Въззиваемата
страна сочи постоянна практика на съдилищата във връзка с осчетоводяването на издадена
фактура от купувача чрез вписването в дневниците за покупките, декларирането по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея. Поддържа се извършването на доставката и
съобразно това, издаването на фактурите. Въззивникът дължи цената на стоката
едновременно с доставянето , какъвто е принципът в търговските продажби. Претендира се
отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на сторените разноски.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при
интерес от обжалването. На тези изисквания отговаря и отговорът на жалбата.
2
Страните не правят нови или недопуснати от първата инстанция док.искания. Не
твърдят обстоятелства по чл.266, ал.3 ГПК и не се релевират допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения. Направените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност на правните изводи на съда са производни от въведени с жалбата оплаквания
за нарушения на съда при обсъждане на събраните доказателства и доводи на страните.
Съдът констатира, че в разрез с разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК съдът не е указал за
кои обстоятелства страните не сочат доказателства /при разпределена док.тежест/, а вместо
това е посочил, че ангажираните по делото доказателства са достатъчни. Когато въззивният
съд прецени, че на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на
доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи
правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно
релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните
необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК/. Така
въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада - обезпечаване
правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на
съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по
съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл.5 ГПК/
и т.2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Обсегът на доказване в исковото производство не включва всички, а спорните
релевантни факти. Първ.съд е посочил разпределената док.тежест, но е дал неточни
указания във връзка с доказателствата по делото. Страната не следва да разчита на
доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в
свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва. Доказателствената сила на частния
документ е само формална. Когато е подписан, тя се изчерпва с авторството, а когато не е
подписан - че е съставен /чл.180 ГПК/. Съдът няма задължението да приеме за осъществен
оспорения факт, засвидетелстван в частния документ, нито за достоверна датата на
съставянето му. Спорът по факта и/или датата не включва твърдение за неистинност на
частния документ, а съдът няма задължение да открие производство по чл.193 ГПК.
Страната, която основава довод, възражение, реплика или дуплика на оспорения
засвидетелстван положителен факт, е длъжна да го докаже, а съдът ѝ дължи указания, когато
за установяването му по делото е представен единствено документът /чл.146, ал.2 ГПК/.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№302049/12.11.2021г., подадена от САРИС
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Бохос Дикран Карагьозян, срещу решение
№262650/19.10.2021г., постановено по ГД №6448/2020г. на 31 състав на ВРС, с което съдът
е уважил изцяло предявания от АГРО 20 ЕООД, ЕИК *********, иск като ответното
дружество /въззивник/ е осъдено да заплати на ищеца сумата от 15 800 лева,
представляващи останала незаплатена част от продажна цена за 61.6 тона листна маса от бял
равнец по договор от 2019г., за което са издадени фактури №№2/01.11.2019г. и
№2/04.11.2019г. ведно със законната лихва от сезирането на съда на 16.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.327 ТЗ както и обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение в размер на 740 лева, изчислено за периода от
02.11.2019г. до 12.03.2020г., на основание чл.294 ТЗ.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да предприемат тези процесуални действия
по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в
първата инстанция поради неточност на доклада съгласно чл.146, ал.2 ГПК, с писмена
молба с препис за насрещната страна, като съобразят разпределената им
3
доказателствена тежест и спорните факти.
НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 16.02.2022г. от 14.30
часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните чрез процесуалните си представители.
ДОПЪЛНИТЕЛНО съдът УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да оптимизират
отношенията помежду си, вкл. по предмета на спора чрез споразумение или медиация.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg като информират
своевременно съда, пред който е висящо производството.
Препис от определението да се връчи на страните ведно с призовката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4