Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1990
град Пловдив, 13.11.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х
състав, в открито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов КАНД № 1799 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на М.И.И. с
ЕГН **********, чрез адв. Ж.П., срещу Решение № 904 от 25.05.2023 година,
постановено по АНД № 956 от 2023 година по описа на Районен съд Пловдив, с
което решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-5697-001424 от
04.01.2023г., издадено от началник група в ОД на МВР, сектор Специализирани
полицейски сили Пловдив с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП на М.И. са наложени административни
наказания, както следва: 1. Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137А,
ал.1 от ЗДвП и 2. Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за три месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В съдебното заседаниe касаторът не се явява, не се представлява.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на съдебното решение, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, при неправилно изяснена фактическа и при
непълнота на доказателствата. Иска се отмяна на атакуваното решение и на
издаденото НП.
Ответникът – Сектор “СПС” при ОД на МВР Пловдив не се
представлява и не взима становище по жалбата.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение намира жалбата за неоснователна, поради което решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
Съдът, като
провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
При
извършената от касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението на
районния съд с материалния закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е
недопустим.
Производството
пред районен съд е образувано на 02.02.2023 г.,
след влизане в сила на измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Във връзка със законодателната неяснота
в разпоредбата на чл.61 от ЗАНН на 28.04.2023г. е постановено Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г.
Обжалваното тук решение е постановено след това на 25.05.2023г.
Съгласно
чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред
районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително
този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане
или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т.
е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
В
Разпореждането на РС от 15.02.2023г. за насрочване на въззивното дело не се
конкретизира кой е конституиран като страна. За участие в производството е
призован Сектор „СПС“ ОДМВР Пловдив. Такава е и страната, записана в
протоколите от проведените открити съдебни заседания. В съдебното решение като
ответник се посочва административнонаказващия орган. Административнонаказващ
орган обаче, видно от обжалваното НП, е началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор
„СПС“. Именно този орган е следвало и да бъде конституиран в производството
като ответник и надлежно призоваван.
В този
смисъл е и задължителното за съда Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023
г., в което се приема, че в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1
– 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено
именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на
издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на
разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията
само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в
които актът представлява електронно изявление.
Като не е
конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно
производството и е постановил недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че
ненадлежното конституиране на страна има тежка последица, а именно правните
последици на постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект.
Касае се за
съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно -
чл. 218, ал. 2 АПК.
По аргумент
от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на
съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк.
дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е
приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.
Ето защо
установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя
извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото
следва да се конституира административнонакзващия орган като ответник.
По
исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се
произнесе РС при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Мотивиран от изложеното Административeн съд Пловдив, ХХІ състав.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 904 от 25.05.2023 година, постановено по АНД
№ 956 от 2023 година по описа на Районен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при спазване
на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: