РЕШЕНИЕ
№ 1268
гр. Велико Търново, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110100390 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че с
ответника е сключил Договор за потребителски кредит *., съгласно който му е предоставил
10811 лв. за предсрочно погасяване на задължение по Договор за кредитна карта *, а
последният е поел задължение да върне сумата заедно с начислените лихви и такси в срок до
13.08.2028г. на 110 месечни погасителни вноски. Навеждат се твърдения, че ищецът
изпълнил задължението си по договора като на 24.06.2019г. превел 10811 лв. по банкова
сметка на ответника. Изтъква се, че кредитополучателят просрочил плащането на
дължимата месечна вноска с падеж - 13.01.2020г., в резултат на което с нотариална покана
11.08.2020г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем като са останали дължими вземания
от 10434,73 лв. за главница, 994,54 лв. за договорна лихва за периода от 13.01.2020г. до
14.10.2020г., 343,95 лв. за лихва за забава за периода от 13.01.2020г. до 11.01.2021г., 32 лв. за
такси за периода от 13.01.2020г. до 11.01.2021г. и 113 лв. за нотариални такси за периода от
16.09.2020г. до 11.01.2021г. Ищецът твърди, че за вземанията е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №202/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Изтъква се, че претендираните
суми са дължими, поради което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с
което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение, както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, в който оспорва основателността на предявените искове.
1
Изтъква, че договорът е недействителен тъй като противоречи на изискванията на Закона за
потребителския кредит, че ответникът не е уведомен от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита и че вземанията са погасени по давност. С оглед
гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 24.06.2019г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит *, съгласно
който банката се задължила да предостави по разплащателна сметка на ответника сумата от
10811 лв. за пълно предсрочно погасяване на задължението му по Договор за кредитна карта
*, сключен с *. Кредитополучателят се задължил да върне сумата заедно с начислените
лихви и такси в срок до 13.08.2028г. на 110 месечни погасителни вноски, съгласно
приложен към договора погасителен план. Страните постигнали съгласие при непогасяване
в срок на една или повече вноски, банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, а
уведомлението за това да се счита връчено с достигане до посочения от кредитополучателя
адрес в договора. С преводно нареждане от 24.06.2019г. ищецът предоставил сумата по
кредита по разплащателната сметка на ответника. Поради непогасяване на дължимата
месечна вноска с падеж 13.01.2020г., на 14.08.2020г. кредиторът изпратил нотариална
покана до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита и
предоставяне на срок за доброволно изпълнение, която е връчена на 14.10.2020г. съгласно
чл. 47 от ГПК на посочения в договора адрес. На 15.01.2021г. ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за сумите от
10434,73 лв. за главница, 994,54 лв. за договорна лихва за периода от 13.01.2020г. до
14.10.2020г., 343,95 лв. за лихва за забава за периода от 13.01.2020г. до 11.01.2021г., 32 лв. за
такси за периода от 13.01.2020г. до 11.01.2021г. и 113 лв. за нотариални такси за периода от
16.09.2020г. до 11.01.2021г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело
№202/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на
заявителя като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От
заключенията на допуснатите съдебни счетоводни експертизи се установява, че на
24.06.2019г. сумата по кредита е усвоена като е преведена по банкова сметка на
кредитополучателя като и че последният е извършил плащания за периода от 16.07.2019г. до
09.03.2020г. в общ размер на 1236,57 лв., забавяйки погасяването на вноските с падежи от
13.11.2019г. до 13.02.2020г. Вещото лице е установило, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са останали дължими вземания за
главница, договорна лихва и такси, които съвпадат по вид и размер с посочените в исковата
молба. По делото е извършена съдебна техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че текстът на договора за кредит е с размер на шрифта - 12 pt, текстът на
методологията за определяне на референтен лихвен процент е с размер на шрифта - 10 pt, а
2
текстът на погасителния план е с размер на шрифта - 9 pt и 10 pt. Особеният представител на
ответника е оспорил истинността на договора за кредит и приложените към него
методология за определяне на референтен лихвен процент и погасителен план, в резултат на
което е открито производство по чл. 193 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебна
графическа експертиза се установява, че ответникът е подписал документите, поради което
оспорването е недоказано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните е възникнало заемно правоотношение, по което ищецът е предал на
ответника сумата от 10811 лв., която заедно с начислените лихви и такси е следвало да се
върне в сроковете посочени в погасителния план. Длъжникът е забавил плащането на
вноските с падежи от 13.11.2019г. до 13.02.2020г., а след 09.03.2020г. е преустановил да
обслужва кредита, поради което съгласно чл. 14 от договора банката го е обявила за
предсрочно изискуем. Уведомлението за това е връчено съгласно изискванията на чл. 18 от
договора и е породило действие спрямо ответника. Сключеният между страните договор,
обаче не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителски кредит /ЗПК/,
защото текстът на методологията за определяне на референтен лихвен процент и на
погасителния план, които са неразделна част от съдържанието му съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9а
и т. 11 от ЗПК, е с размер на шрифта по-малък от 12 pt. Това води до неговата
недействителност съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне на
банката само чистата стойност на кредита, без начислените лихви и такси. В разглеждания
случай ответникът е погасил 1236,57 лв. от дължимите 10811 лв. и следва да върне само
разликата от 9574,43 лв., като вземанията за лихви и такси са недължими. Задължението за
връщане на посочената главница не е погасено по давност тъй като след изтичане на срока
за доброволно изпълнение не е изтекъл срок по чл. 110 от ЗЗД. От гореизложеното се
достига до извода, че претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД
относно вземането за главница от 9574,43 лв. е основателна и следва да бъде уважена.
Претенциите по по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в
частта за разликата от 9574,43 лв. до 10434,73 лв. по отношение на главницата и за
вземанията от 994,54 лв. за договорна лихва за периода от 13.01.2020г. до 14.10.2020г.,
343,95 лв. за лихва за забава за периода от 13.01.2020г. до 11.01.2021г., 32 лв. за такси за
периода от 13.01.2020г. до 11.01.2021г. и 113 лв. за нотариални такси за периода от
16.09.2020г. до 11.01.2021г., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №202/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, са
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 2307,43 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен
представител и възнаграждение за вещо лице, както и 796,84 лв., представляващи разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени в производството по частно
гражданско дело №202/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. Ищецът и
3
ответникът следва да заплатят в полза на Великотърновския районен съд разноските за
възнаграждение на вещо лице по допуснатите съдебна графическа и съдебна техническа
експертизи, съответно в размер на 98,32 лв. и на 401,68 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на С. Л. С. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумата
от 9574,43 лв. /девет хиляди петстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и три
стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит *, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена заповед за изпълнение №81 от 21.01.2021г. по частно гражданско дело
№202/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователни предявените от*, срещу С. Л. С. с ЕГН: ********** *, искове
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземането за главница в частта за разликата от 9574,43 лв. до 10434,73 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021г. до окончателното изплащане, както и за
установяване съществуване за вземанията от 994,54 лв. за договорна лихва за периода от
13.01.2020г. до 14.10.2020г., 343,95 лв. за лихва за забава за периода от 13.01.2020г. до
11.01.2021г., 32 лв. за такси за периода от 13.01.2020г. до 11.01.2021г. и 113 лв. за
нотариални такси за периода от 16.09.2020г. до 11.01.2021г., представляващи задължения по
Договор за потребителски кредит *, за които е издадена заповед за изпълнение №81 от
21.01.2021г. по частно гражданско дело №202/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от
ответника С. Л. С. с ЕГН: **********, оспорване истинността на представените от ищеца*
Договор за потребителски кредит *., Методология за определяне на референтен лихвен
процент /прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити и Погасителен план по
кредит *, че документите са неистински в частта относно авторството на подписа за
„кредитополучател” на С. Л. С. с ЕГН: **********.
Осъжда С. Л. С. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 2307,43 лв. /две хиляди
триста и седем лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, както и сумата от 796,84 лв. /седемстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело
№202/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 98,32 лв.
/деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
4
Осъжда С. Л. С. с ЕГН: ********** *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд,
сумата от 401,68 лв. /четиристотин и един лева и шестдесет и осем стотинки/
представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №202/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5