Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260412
гр.Бургас, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 1278 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба от Т.Х.Т. ЕГН ********** против наказателно
постановление № 19-0769-006793/12.02.2020г. на Началник Група към ОДМВР Бургас,
с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183,
ал. 6 вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложена глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
С
жалбата се иска отмяна на НП като жалбоподателят намира, че са налице
съществени процесуални нарушения, не била спазена, включително разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, поради което счита, че НП следва да се отмени.
В
съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, за него се явява адв. С., която поддържа подадената жалба като намира, че НП
следва да се отмени, тъй като е налице спор относно това дали нарушението
следва да се квалифицира като повторно. Претендира разноски.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не
се явява представител. Депозирано е писмено становище, с което жалбата се
намира за неоснователна, претендира се юрисконсултско
възнаграждение, а в случай, че жалбата се намери за основателна се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
На
22.12.2019г. св. Х.Х.
съставил АУАН срещу Т.Х.Т. за това, че на същата дата около 15,20 часа в гр. ******
като водач на лек автомобил Р.Е. с рег. № ***** в гр.
***** управлява личния си автомобил с
рег. № ***** като на кръстовището с ул. „С.”, регулирано със светофарна уредба
работеща при нормален режим преминава на червен сигнал на светофара, с което нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
АУАН
е връчен на жалбоподателя, който e вписан възражение, че е разбрал, че светофара е
червен, но навлязъл в кръстовището около метър, после видял отсреща служителите
на КАТ, притеснил се от тях и тръгнал.
АНО
е възприел описаните фактически обстоятелства, но е приел, че се касае за
повторност като е посочено, че с НП № 19-0769-002146/05.06.2019г., влязло в
сила на 06.07.2019г. е наказан за същото по вид нарушение, поради което е
приел, че санкцията следва да се определи в хипотезата на чл. 183, ал. 6 вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира,
че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП
е издадено от компетентен орган съгласно
Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално спазване
на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити
съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът
намира, че от събраните доказателства – писмени и гласни се установява, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като е управлявал лек автомобил и е
преминал на червен светлинен сигнал. Жалбоподателят Т. не е оборил доказателствената сила на акта чрез представяне на
съответни доказателства пред административнонаказващия
орган или съда, при което следва да се приеме, че фактите са такива, каквито са
описани в акта за установяване на административно нарушение. Съдът намира, че АУАН ясно
посочва извършеното нарушение като същото е индивидуализирано по време, място и
начин на извършването му. Самият жалбоподател във възражение в АУАН е посочил,
че е навлязъл в кръстовището, а след това преминал.
Относно
възражението, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН този състав го намира за частично основателно. Нарушението –
преминаване на червен сигнал е ясно установено от АУАН и доказателствата по
делото, но АНО едва с НП от фактическа страна е посочил, че се касае за
хипотезата на повторност след като жалбоподателят бил санкциониран с влязло в
сила НП, а това обстоятелство не е отбелязано в АУАН при описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
От
една страна са основателни възраженията на процесуалния представител на жалбоподатя, че липсват доказателства, посоченото в
обжалваното наказателно постановление - наказателно постановление №
19-0769-002146/05.06.2019г. да е връчено и да е влязло в законна сила на
06.07.2019г. като в този смисъл изрично е налице произнасяне на Административен
съд Бургас, служебно известно на съдебния състав. С Определение №
1457/31.07.2020г. по КНАД № 1448/2020г. по описа на БАС се приема, че липсва
основание да се приеме, че НП № 19-0769-002146/05.06.2019г. е влязло в сила на
06.07.2019г. поради ненадлежно връчване и в този смисъл на 01.10.2020г. е
проведено съдебно заседание по НАХД № 4182/2019г. на БРС след преценка за
допустимост на жалбата.
От
друга страна посочването на допълнителен факт – повторност едва с НП съществено
засяга правото на защита на санкционираното лице. Следва обаче да се държи
сметка за същността на административнонаказателното производство, в което диспозицията
и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни
нормативни разпоредби, като повторността в конкретния
случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната,
която ирелевантно при наличие или липса на повторност
е една и съща, т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта,
субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи.
Аргумент
в полза на това становище е и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия
орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението (на материалноправната норма, бел.авт.),
самоличността на нарушителя и неговата вина.
За
нарушение на материалноправната норма на чл.6, т.1 от ЗДвП в санкционната норма на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е предвидено наказание глоба от
100 лв. на водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването, а в ал.6 от същата разпоредба е предвидено, че когато
нарушението по ал. 5, т. 1 или 2 е повторно, водачът се наказва с глоба в
размер 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок един месец. Т.е. касае се така или иначе за допуснато нарушение на една и
съща материалноправна норма (чл.6, т.1 от ЗДвП), за която са предвидени няколко
санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи
нарушението белези. Когато тези белези не са били посочени на лицето в
съставения му АУАН, този пропуск действително представлява процесуално нарушение,
но в случаите, когато нарушаването на материалноправната
норма от страна на лицето е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна
на НП, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя
аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната
санкционна норма. В този случай не се касае за преквалифициране на деянието,
тъй като фактите касаещи нарушената материалноправна
норма си остават същите, а за намаляване на наказанието или замяната му с
по-леко, поради липса на квалифициращи белези, обосноваващи налагането на
по-високо наказание (така Решение № 1547 от 30.09.2019 г. по к. адм. н. д. № 1598 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас).
По
тези съображения съдът намира, че е безспорно доказано извършването на
нарушението, поради което следва да се измени само наказанието съгласно издаденото
наказателно постановление като за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание
чл. 183, ал. 5, т. 1 се наложи наказание глоба в размер на 100 лева и се отмени
определеното при повторност наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0769-006793/12.02.2020г. на Началник Група към
ОДМВР Бургас, с което на Т.Х.Т. ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП
на основание чл. 183, ал. 6 вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец, в частта в която
на основание чл.183, ал.6 вр.чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец,
КАТО отменя определеното на
основание чл. 183, ал. 6 вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец и НАМАЛЯВА
определеното наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева до предвидения в чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП размер от 100/сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.