Решение по дело №241/2018 на Окръжен съд - Шумен

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 237

                                      

                                                       гр.Шумен  21.11.2018г.

                       

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на двадесет и пети  октомври  две хиляди и   осемнадесета  година ,в състав:

                                                           Председател: Азадухи Карагьозян   

                                                                 Членове:1. Ралица Хаджииванова  

                                                                                 2.  Мирослав Маринов

 

при секретаря   Жанета Дучева  и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№241  по  описа за  2018г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №844/16.11.2017г.  по гр.д.№1982/2009г. по описа  на ШРС , съдът е разпределил ползването на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, на дворно място, от 1045 кв.м. и действителна площ от 1192кв.м., съставляващо дв.пл. № 2142, парцел VII-2142, по плана на гр. Ш., при граници и съседи – ПИ с идентификатори № ...67.18 и 83510.667.11, между съсобствениците му В.А.М., ЕГН : **********, с адрес ***; Х.Г.Х., ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Б.Й., ЕГН : **********, с адрес ***; Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес ***; М.Х.Й., ЕГН : **********, с адрес *** и Н.С.М., ЕГН : **********, с адрес ***, съобразно приложение № 1 към заключение на СТЕ/л.495/, представляващо неразделна част от решението, както следва : Алея за общо ползване от съсобствениците от 75 кв.м. оцветена в сив цвят на приложението;За В.А.М., ЕГН : **********, с адрес *** и Н.С.М., ЕГН : **********, с адрес ***, в общ дял – 569 кв.м. част оцветена със зелен цвят на приложението;За Х.Г.Х., ЕГН : **********, с адрес *** и Д.Б.Й., ЕГН : **********, с адрес *** – 115 кв.м. част оцветена с жълт цвят на приложението;За Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес *** и М.Х.Й., ЕГН : **********, с адрес *** – 288 кв.м. част оцветена в син цвят на приложението. Разноски между страните не са присъждани.  

С определение №945/4.04.2018г. по реда на чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на В.А.М. за изменение на решение №844/16.11.2017г.  в частта му за разноските.

Решението и определението са  обжалвани от  В.А.М.     ,действаща, чрез пълномощника си адв.С.Б. от ШАК като незаконосъобразни и неправилни по изложените в жалбите  съображения. Жалбоподателката  моли съдът да върне делото на ШРС на друг състав или да отмени решението и определението и вместо това да постанови ново решение по силата на което да се уважат исканията й  сочените от нея в жалбата   и да й се присъдят всички разноски по делото за първата и въззивната инстанция, както тези направени преди връщането на делото така и тези направени  след неговото връщане.

         В срока по чл.263  ал.1  от ГПК  е  постъпил отговор от Г.Х.Т. ,действащ ,чрез пълномощника си адв.Е.Х. от ШАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

         В срока по чл.263  ал.1  от ГПК  е  постъпил отговор от  Д.Б.Й., действащ, чрез назначеният му особен представител                                                                                                                                   адв.Р.К. , с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

       Въззиваемите Х.Г.Х. , М.Х.Й. и Н.С.М. не са депозирали отговори на въззивната жалба.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Г.Х.Т. ,действащ ,чрез пълномощника си адв.Е.Х. от ШАК , с който оспорва частната  жалба като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното определение.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК въззиваемите Д.Б.Й. , Х.Г.Х. , М.Х.Й. и Н.С.М. не са депозирали отговори на  частната  жалба.

     Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259 ал.1  от ГПК от надлежна страна,  при наличие на правен интерес и е  допустима. Разгледана по същество    жалбата е  неоснователна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК  от надлежна страна,  при наличие на правен интерес и е  допустима. Разгледана по същество  частната жалба е  частично основателна.

   Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :  Предмет на настоящото производство пред въззивната инстанция е разпределение на ползването на съсобственият на страните недвижим имот – дворно място, от 1045 кв.м. и действителна площ от 1192кв.м., съставляващо дв.пл. № 2142, парцел VII-2142, по плана на гр. Ш..

Във въззивната си жалба жалбоподателката счита ,че решението на ШРС било недопустимо ,тъй като съдебният състав разгледал делото след връщането му от ШОС за повторно разглеждане бил един и същ с този който се е произнесъл по иска първоначално т.е. твърди, че произнасянето е извършено от съдия, който съгласно чл. 22, ал.1, т. 6 от ГПК е следвало да се отстрани, тъй като има съмнения в неговото безпристрастие.    Соченото нарушение не прави постановеното съдебно решение недопустимо като в този смисъл е и практиката на ВКС .Също така ищцата не е поискала отвод на съдията-докладчик по делото нито в срока по чл.23 от ГПК нито до края на делото пред ШРС.  Наличието или липсата на пристрастност сама по себе си касае начина на преценяване и възприемане на събрания по делото доказателствен материал и може да доведе до постановяване на съдебен акт в несъответствие с действителното правно положение. Това обаче са пороци, които правят едно решение евентуално  неправилно , но не и недопустимо, поради което предвид гореизложеното  обжалваното решение не е недопустимо .    

Ищцата сочи пред ШРС , че с ответниците били съсобственици на дворно място, от 1045 кв.м., съставляващо дв.пл. № 2142, парцел VII-2142, по плана на гр. Ш.. Поради невъзможност да постигнат съгласие за ползване на частите им от дворното място, ищцата претендира да се извърши разпределение на ползването на дворното място, според квотите в съсобствеността.

В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомени, подават отговори, с изключение на ответницата Й.. Считат молбата за неоснователна.

 Пред ШРС в откритото съдебно заседание,  ищцата, чрез представител, поддържа молбата, като иска ползването на съсобствения имот да бъде разпределено съгласно вариант 2 от заключението на вещите лица.  Част от ответниците, лично и с представители, също са съгласни да се  извърши разпределение по вариант 2, а особеният представител на ответника Д. Й. изразява предпочитание към вариант 1.

   Първоинстанционният съд е разпределил ползването на съсобственият поземлен имот съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза  по скица - вариант -1 на стр.495 от делото на ШРС.

Според заключението на вещите лица имотът е с площ от 1192 кв.м., повече от посочваната в документите за собственост на страните/1045кв.м./, след отчитане неправилното отразяване на северната граница с имот № 2146а, кв. 246.  Съобразявайки изградените в дворното място сгради и тяхното предназначение, съответните за ползване площи, са предложени два варианта за разпределяне на ползването, като при вариант 1, за собствениците на новопостроената сграда, до двата входа от ул. Ш. / Х.Г.Х. и Д.Б.Й. /, е отредена част от дворното място от 115 кв.м./оцветена в жълто на приложението към СТЕ/, за която не съществува възможност да се ползва от други съсобственици, поради особености на застрояването и подходите към сградата им, а при вариант 2, не е отредена площ за ползване, като дори земята под сградата е посочена за ползване от Г.Т. и М.Й. , като последното е и невъзможно , без да се отчита и невъзможност да се ползва сграда, без ползване на прилежащия и терен, съгласно ЗУТ и актовете по прилагането му и разпоредбата на чл. 64 от ЗС. За останалите съсобственици, разликата в предложените възможни варианти се свежда до алеята за общо ползване, която при вариант 1 е 75 кв. м., а при вариант 2 е 99кв. м., но достига до тераса пред сградата на ищцата.   При вариант 2 е проектирана отделна част за ползване от ищцата, от 78 кв.м., а при вариант 1, липсва такава възможност и е проектиран общ дял на ищцата с майка и – ответницата Н. М. от 569 кв. м. Съгласно изготвеният вариант 1 на Х.Х. и Д. Й. е определена площа    по 1т. включваща площа намираща се под сградата  заедно с ивица земя с ширина на пешеходна алея от 0.75м. ,която се предвижда около сградата пристойките към нея и външната тоалетна.  Проектирана е алея за общо  ползване -№2 от 75кв.м. От общата площ за разпределяне е извадена площа на дял 1 от 115кв.м. и на алеята от 75кв.м.  и остатъчната площ от 1002кв.м. е разпределена между останалите собственици . Така по т.1 на Х.Х. и Д. Й. се дава площ от 115кв.м. включваща площа под притежаваните сгради заедно с прилежащата площ за обслужването им, по т.2 е алея за общо ползване от 75кв.м., по т.3 и по т.5 общо 433 кв.м. обособени на две места на наследниците на Х.Е. и С.Т. които са страните по делото    Г.Х.Т. и М.Х.Й. и по т.4 дял в размер на 569кв.м. на В.М. и Н.М. , като включеният  дял от 61 кв.м. на В.М. не може да се обособи за самостоятелно ползване тъй като не може да се изпълнят условията за достъп по права линия до ниската част на терасата и за минимална площ на алеята за свободно ползване. 

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Ищцата е предявила иск по чл.32 ал.2 от ЗС за разпределяне ползването на съсобственото на страните дворно место. На осн.чл.32 ал.2 от ЗС ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ ,районният съд по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса ,взема необходимите мерки и ако е нужно ,назначава управител на общата вещ. Предпоставка за съдебна намеса за определяне режима на служене с общата вещ е липса на възможност за образуване на мнозинство на съсобствениците ,определено от дялото им участие в съсобствеността или наличието на решение на това мнозинство ,което е вредно за общата вещ /  не е  съобразено ,както с естеството на веща ,а така също и с правата на съсобствениците в имота/ . Между страните по делото не може да се постигне съгласие относно начина на ползване на процесното дворно место , поради което и   първоинстанционният съд е разпределил ползването на съсобственият поземлен имот съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза  по скица - вариант -1 на стр.495 от делото на ШРС, като този начин на разпределение на ползването  напълно се споделя и от ШОС .

Предложеното разпределение на ползването по вариант 1 от заключението на вещите лица, по приетата тройна СТЕ е по удачен , поради това, че при него    се запазва съществувалото през най-продължителен период фактическо положение в имота, свързано с подхода на съсобствениците притежаващи постройки, като има възможност за ползване на всички такива и частите за ползване на страните максимално се доближават до съответните им квоти. Следва да се посочи ,че  при избора на вариант 1, макар и реалната част за ползване на някои от съсобствениците в кв.м., да е по малка, от тази при вариант 2, то последният , противоречи на закона чл.64 от ЗС – предвижда се ползване на сграда без прилежащ терен и се създава възможност за възникване на бъдещи спорове между съсобствениците. Съгласно съдебната практика по образувано производство по предявен иск по чл.32 ал.2 от ЗС е задължително и участието на лицата притежаващи собственост само върху построена в съсобственото дворно место сграда с оглед правата им по чл.64 от ЗС да ползват частта от дворното место необходима за ползването на сградата според предназначението й , като в този смисъла са реш.№210/5.11.2015г. на ВКС по гр.д.№2311/2015г. І г.о. , реш.№198/13.07.2011г. на ВКС по гр.д.№1004/2010г. ІІ г.о. постановени по реда на чл.290 от ГПК , опр.№574/13.09.2012г. по ч.гр.д.№469/2012г. на ВКС ІІІ г.о. постановено по чл.274 ал.3 ГПК и др.  и именно поради това вариант 1 е най-законосъобразен и съобразен с практиката на  ВКС. Поради това и възраженията на жалбоподателката направени в жалбата й относно правата на ответниците Х.Х. и Д.Й.  собственици на построена в дворното место сграда да ползват определеното им пространство   около сградата  е неоснователно. 

Също така в жалбата си жалбоподателката сочи, че по делото имало заключения на СТЕ по които даденото разпределение на дворното место било по подходящо. Например приложение 2 от СТЕ на л.316 от делото на ШРС. Това възражение е неоснователно , тъй като  заключението по тази експертиза е направено преди конституирането на Н.М. , която е необходим другар  и поради това тя  не участва в това разпределение и   същото не може да се приеме, а видно и от протокола от проведеното съдебно заседание на 1.02.2016г. пред ШРС заключението е било оспорено като необосновано от ищцовата страна . В жалбата си жалбоподателката счита ,че съдът е следвало да разпредели позването по начина  сочен в заключение по назначената едитична СТЕ пред ШРС ,след връщане на делото, което разпределение ШОС не счита за правилно  . Видно от   протокола от съдебното заседание на 9.10.2017г. както ищцовата страна така и ответникът Г.Т. са оспорили изцяло това заключение и не са го възприели по редица причини ,вкл. и това , че на наследниците на Х. и С.Т. е дадена за ползване застроена част от терасата на ищцата която е част от жилищната площ на ищцата и от верандата пред жилището й. По делото са били  изготвените многобройни СТЕ  и   те са били оспорени от ищцовата страна поради една или друга причина и въпреки многобройните варианти по тях  същите не са удовлетворили изискванията на ищцата .  Исканото от ищцата разпределение на дворното место посочено от нея във въззивната и жалба е невъзможно предвид характера на дворното место което е със силен наклон    и поради невъзможността да бъде извършено без да се засегнат съществено правата на останалите страни по делото. Също така в заключението по назначената единична СТЕ пред ШРС , след връщане на делото от ШОС във вариант 1 е предвидено самостоятелно позване на собствените на ищцата 75 км.м. от дворното место , но  в този вариант за ползване  на наследниците на Х. и С.Т. е дадена   застроена част от терасата на ищцата която е част от жилищната площ на ищцата и от верандата пред жилището й, което е недопустимо и което и самата ищцова страна е оспорила, а в заключението на вещите лица по тройната СТЕ е посочено ,че  частта на  В.М. не може да се обособи за самостоятелно ползване тъй като не може да се изпълнят условията за достъп по права линия до ниската част на терасата и за минимална площ на алеята за свободно ползване ,поради което и не е налице техническа и правна възможност за такова самостоятелно ползване   от ищцата.  

 Предвид гореизложеното ,съдът счита , че извършеното от ШРС разпределение на дворното место между страните по делото по вариант 1 от тройната СТЕ е правилно и законосъобразно и поради това и   решение  на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено в тази му част.

В частта за разноските :  В производството по чл.32 ал.2 от ЗС страните следва да понесат такава част от разноските включващи заплатени такси и разноски за експертизи , съответстващи на размера на дела им в съсобствеността , а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат разноските следва да останат за всяка страна в обема , в който са направени. В този смисъл е и практиката на ВКС-реш.№275/30.12.2012г. по гр.д.№444812г. на ВКС ІІ г.о. ,постановено по реда на чл.290 от ГПК , опр.№526/5.11.2013г. по ч.гр.д.№6142/2013г. на ВКС І г.о. ,опр.№6/15.01.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№2132/2017г. на ВКС І г.о. и др. 

Ищцата претендира присъждане на направените от нея разноски пред ШРС ,като е представила за целта и два списъка за разноски. Другите страни не претендират разноски и не представят списък на разноските пред ШРС. Направените от ищцата разноски по делото пред ШРС за  експертизи ,държавни такси и особен представител възлизат на сумата от 1174лв. Ето защо при спазване на това правило и съобразно правата на страните по делото в тежест на всяка от страните по делото следва да се поставят следните суми – за В.М. -78.54лв. , за Н.М. -518.80лв. , за Х.Х. и Д.Й. -131.73лв. ,за Г.Т. и М.Й. -444.93лв. Поради това    всяка от страните  следва да се осъди да заплати на В.М. припадащата й  се сума посочена по-горе. В тежест на всяка от страните по делото    остават направените от нея разноски за адвокатски хонорар пред ШРС.

Въпросът за дължимостта на направените от ищцата разноски по В.гр.д.№345/2016г. по описа на ШОС е разрешен с влязло в сила определение постановено по реда на чл.248 от ГПК и не може да се пререшава в настоящото производство и да се извършва проверка на неговата правилност.

Съобразно приетото в горепосочената практика на ВКС и предвид изхода от спора по делото пред ШОС следва жалбоподателката да се осъди да заплати на въззиваемият Г.Т. направените от него разноски по делото пред ШОС в размер на 300лв. за адвокатски хонорар.

        Водим от гореизложеното и на  осн. чл.271 от ГПК ,съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение №844/16.11.2017г.  по гр.д.№1982/2009г. по описа  на ШРС в частта му с която , съдът е разпределил ползването на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, на дворно място, от 1045 кв.м. и действителна площ от 1192кв.м., съставляващо дв.пл. № 2142, парцел VII-2142, по плана на гр. Ш., при граници и съседи – ПИ с идентификатори № ....., между съсобствениците му В.А.М., ЕГН : **********, с адрес ***; Х.Г.Х., ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Б.Й., ЕГН : **********, с адрес ***; Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес ***; М.Х.Й., ЕГН : **********, с адрес *** и Н.С.М., ЕГН : **********, с адрес ***, съобразно приложение № 1 към заключение на СТЕ/л.495/, представляващо неразделна част от решението, както следва : Алея за общо ползване от съсобствениците от 75 кв.м. оцветена в сив цвят на приложението;За В.А.М., ЕГН : **********, с адрес *** и Н.С.М., ЕГН : **********, с адрес ***, в общ дял – 569 кв.м. част оцветена със зелен цвят на приложението;За Х.Г.Х., ЕГН : **********, с адрес *** и Д.Б.Й., ЕГН : **********, с адрес *** – 115 кв.м. част оцветена с жълт цвят на приложението;За Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес *** и М.Х.Й., ЕГН : **********, с адрес *** – 433 кв.м. част оцветена в син цвят на приложението.

ОТМЕНЯ  решение №844/16.11.2017г.  по гр.д.№1982/2009г. по описа  на ШРС в частта му с която , съдът е постановил ,че разноски между страните не се присъждат и определение  №945/4.04.2018г. с което съдът по реда на чл.248 от ГПК   е оставил без уважение искането на В.А.М. за изменение на решение №844/16.11.2017г.  в частта му за разноските, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА  Н.С.М., ЕГН : **********, с адрес *** да заплати на В.А.М., ЕГН : **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 518.80лв.

ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН : **********, с адрес *** и Д.Б.Й., ЕГН : **********, с адрес *** да заплатят на ,   на В.А.М., ЕГН : **********, с адрес *** разноски по делото в размер на  131.73лв.

ОСЪЖДА Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес *** и М.Х.Й., ЕГН : **********, с адрес *** да заплатят на В.А.М., ЕГН : **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 444.93лв.

ОСЪЖДА В.А.М., ЕГН : **********, с адрес *** да заплати на Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес *** разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 300лв. за адвокатски хонорар

Решението   не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.   

 

    

  

 Председател:                            Членове:1.                     2.