Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 12.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10 състав, в
публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №3817/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.А.Й., с
което са предявени срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, искове с правно основание чл.515,
ал. 1 КЗ за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и за сумата от 94,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.07.2019 г., причинено от лице,
притежаващо сертификат „Зелена карта“ по международна застраховка „Гражданска
отговорност“. Претендират законната лихва от 04.01.2020 г. и направените
по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 19.07.2019 г., по
вина на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при беларуски
застраховател. Претендира обезщетение за неимуществени вреди – понесени боли и
страдания и имуществени вреди – разходи за лечение.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, оспорва настъпване на описаните в исковата
молба неимуществени вреди и причинната им връзка с произшествието, позовава се
на съпричиняване. Твърди, че е заплатил в хода на процеса на ищеца сумата от
5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 94,80 лв. обезщетение за
имуществени.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По
иска по чл. 515, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства - констативен протокол, протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум, , както и от приетата по делото
авто-технически експертизи, че на 19.07.2019 г., около 20.00 часа на път ІІ-16,
км 47+780 – в района на с.Церово, общ. Своге е настъпило ПТП при което товарен
автомобил, марка „Даф”, модел „ХФ 105.460”, *****-1, с водач В.Т., напуска
лентата си за движение и реализира удар с движещия се насрещно на него и в
другата лента автомобил марка „Мицубиши”, модел „Л200”, ДКNo *****и с водач М.А.Й..
Автомобилът „Даф” непосредствено преди настъпване на произшествие се е движел
по дясната пътна лента на път ІІ-16. В противоположна посока и на същата пътна
отсечка се е движил и автомобил „Мицубиши”. Движението е в зоната на участък с
равнинна хоризонтална крива. Участниците са се движили със скорости съответно
преди настъпване на събитието както следва: автомобил „Мицубиши” с 59 km/h, а
автомобил „ДАФ” с 25 km/h. Водачът на автомобила „Даф” поради движението в
криволинеен участък от пътя и наличието на мокра пътна настилка и движение със
скорост по-висока от критичната, навлиза частично в лентата за насрещно
движение, като реализира контакт с предна лява част на управлявания от него автомобил
„Даф” с предна част на автомобила „Мицубиши”. Произшествието е настъпило поради
пресичане на коридорите на движение на насрещно движещи се автомобили, като
това пресичане е настъпило в следствие на „навлизане” на единия автомобил в лентата
за движение на другия и на странично разстояние такова, че да се достигне до
контакт между тях. Водачът на „Даф” е имал възможност да предотврати настъпването
на събитието при условия на своевременно намаляване на скоростта с която е
навлязъл в десния за него завой и да предприеме действия за промяна на посоката
с цел недопускане на пресичане на коридорите на движение на двамата участници,
като се осигури минимален, безопасен, страничен, динамичен габарит. Ето защо
съдът приема, че е налице деликт, осъществен от водача на автомобил „ДАФ”,
който не изпълнил задълженията си съгласно чл.16, ал.1 от ЗДвП – нарушил е
установената забрана когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне.
Установява
се от представените писмени доказателства и съдебно-медицинската експертиза, че
ищцата е получила в следствие на ПТП следните травматични увреждания: закрито
счупване на горния край на лявата раменна кост. Приет е по спешност в
Болница „Пирогов“, направено е безкръвно наместване и поставена обездвижваща
превръзка тип „Дезо”. Проведено лечение с венозни системи, обезболяващи и
противосъсирващи лекарства. На 23.07.2019 г. – след 5-дневно болнично лечение е
изписан с подобрение. Издадена са болнични листа за периода от 19.07.2019 г. до
09.01.2020 г. – общо 175 дни. Счупването на горния край на лявата раменна кост
е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 6
месеца. Счупването е било закрито и разместено и е наложило извършване на
наместване под местна упойка и рентгенов контрол. Ищецът е претърпял болки с
голям интензитет непосредствено след ПТП за 14-15 дни, болки с умерен
интензитет за около 2 месеца, болки с малък интензитет за около 6 месеца.
От
представените писмени доказателства (рецепта, фактура и финансов бон, л.20) се
установява, че ищецът е направил разходи за закупуване на ортеза за рамо в
размер на 94,80 лв.
От
показанията на свидетеля М.А., дъщеря на ищеца, се установява, че след
произшествието в продължителен период от време (около месец и половина) пострадалият
се е преместил да живее при свидетелката, тъй като не е могъл да се обслужва
сам и е имал нужда от чужда помощ. Два месеца след изписването си от болницата
е извършвал физиотерапия и нагревки. До момента има затруднения и болки при
използване на лявата ръка. Продължава да работи, в сферата на строителството,
но е трудоустроен поради болките в ръката и се занимава предимно с
документация. не се е чувствала добре,
изпитвала е силни болки в кръста, който са довели до ограничение на движенията й
– нуждаела се е от помощ в ежедневието, например за да се обува и облича. Макар
след около 3 месеца болките да са намалели, оплакванията на ищцата продължават
и към момента на разглеждане на делото.
Не е
спорно между страните, а и от представените писмени доказателства – данните за
застрахователна полица, попълнени от органите на МВР, се установява, че
виновният водач е застрахован по международна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към датата на инцидента, издаден от ЗД Belgosstrakh, Беларус, който няма кореспондент на територията
на Република България. Поради което съдът приема, че за ответника в качеството му на
компенсационен орган - представително национално бюро за Република България по
смисъла на Вътрешните правила между бюрата, е възникнало задължение да обезщети
увредените лица от настъпилото през време на действие на застрахователния
договор по системата „Зелена карта“ застрахователно събитие.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на товарния автомобил „ДАФ“, което съдът
намира за противоправно - в нарушение на правилата за движение по пътищата -
чл.16 ал.1 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищеца.
Причинната връзка между произшествието и уврежданията на ищеца се установява
безпротиворечиво, както от писмените доказателства, така и от медицинската
експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените и вреди, представляващи физически
болки и страдания. При определяне на размера на вземането за неимуществени
вреди и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото
факти: вида на увреждането - счупването на горния край на лявата раменна кост,
естеството на проведеното лечение – болнично и домашно-амбулаторно лечение с
прием на обезболяващи лекарства, без да се е наложило извършване на операция
или друга инвазивна процедура, периода на възстановяване – около 6 месеца,
естество и продължителност на болката – с голям интензитет непосредствено за
14-15 дни, умерени болки за около 2 месеца и с малък интензитет за около 6 месеца.
Съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв., обусловено
в най-голяма степен от продължителността на периода на възстановяване и на понесените
страдания и неудобства, наложили ползване на чужда помощ.
Установява
се от писмените доказателства, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
неимуществени вреди в размер на 94,80 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. Установява се от изготвената скица
в авто-техническата експертиза и заключението на вещото лице, че пострадалият,
като водач на автомобил „Мицубиши“, се е движил в рамките на лентата си на
движение и не я е напуснал. От тук следва, че е управлявал автомобила
правомерно – без да извършва нарушения на правилата за движение. Мнението на
вещото лице, че пострадалият е могъл да избегне удара, ако е осигурил страничен
габарит, не намира основание в закона – изискването за движение възможно
най-вдясно по платното за движение се отнася за пътища без маркировка, в които
пътните ленти не са очертани. При очертани пътни ленти изискването е за
движение в най-дясната свободна лента, което изискване пострадалият е спазил.
Няма данни при настъпване на удара автомобилът му да е бил извън лентата си за
движение. Поради това движението му не е било противоправно. Няма категорични
данни и за това дали ищецът е пътувал с предпазен колан, съответно – щеше ли
коланът да предотврати удара. Съгласно заключенията на вещите лица медик и
авто-инженер, настъпване на процесното увреждане е възможно и при поставен
предпазен колан. От тук следва, че не се установява с категоричност
противоправно поведение на ищеца, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието
и/или вредите и възражението за съпричиняване е неоснователно.
Не
се спори по делото, а и се установява от представените с отговора на исковата
молба писмени доказателства (платежно нареждане за плащане, извършено по банков
път), че ответникът е заплатил в хода на процеса на ищеца сумата от 5000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 94,80 лв. обезщетение за имуществени. От
тук следва, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от
15000 лв., а този за имуществени - да се отхвърли.
По претенцията за законна лихва:
Разпоредба на чл.516, ал.4 КЗ ограничава
отговорността на Компенсационния орган за дължимите от делинквента лихви върху
обезщетението, като началото на периода на забава се поставя считано от датата,
на която изтича срокът за произнасяне – два месеца считано от датата на
предявяване на претенцията. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, претенцията е получена от ответника на 04.10.2019 г., на която
дата съдът приема, че ответникът е уведомен за настъпване на застрахователното
събитие и настъпилите от него вреди и е започнал да тече срокът за произнасяне.
Срокът за окончателно произнасяне по претенция е изтекъл на 04.12.2019 г.
Претенцията за законната лихва е от по-късен момент – 04.01.2020 г. и с оглед
диспозитивното начало и от този момент следва да се присъди на ищеца законната
лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди.
По
разноските:
На
ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в
размер на 400 лв. и експертизи и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска в размер на 748,23 – общо за сумата от 1148,23 лв.
На
ответника следва да се присъдят направените разноски за експертизи, съдебно
удостоверение и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска – за сумата от 1302,47 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно – същото е уговорено в размера по чл.7 на Наредба
№1/2004 г.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС остатъкът от дължимата
държавна такса за уважената част от исковете – за сумата от 200 лв.
По изложените мотиви, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение "Н.Б.Б.А.З.", ЕИК: *****, да заплати на М.А.Й., ЕГН **********, както
следва:
на
основание чл. 515, ал. 1 КЗ, сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.07.2019
г., причинено от лице, притежаващо сертификат „Зелена карта“ по
международна застраховка „Гражданска отговорност“,
заедно със законната лихва от 04.01.2020
г. до окончателното плащане;
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1148,23 лв., представляваща съдебни
разноски,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 40000 лв. и иска за имуществени вреди в размер от 94,80 лв.
ОСЪЖДА М.А.Й., ЕГН **********, да заплати на Сдружение "Н.Б.Б.А.З.", ЕИК *****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1302,47 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Сдружение "Н.Б.Б.А.З.", ЕИК: *****, да заплати по сметка на Софийския градски съд
на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 200 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: