РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300503295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
************, чрез пълномощника си адв.К.К., подадена против Решение № 262401 от
25.10.2021г., постановено по гр. д. № 18527/2019г. по описа на РС Пловдив, VI гр. с., с което
се отхвърля предявения от него срещу „Д*********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, за осъждане на „Д******“ЕООД да заплати на Т. Н. Д. сумата от 2 150 лв., платена
без основание през 2015 г. и преведена на ответното дружество с вноска бележка по
сметка ***********B при „Банка ДСК“ ЕАД, с основание погасяване на кредит, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2019 г., до
погасяване на вземането, както и осъжда Т. Н. Д. да заплати на „Д*******“ЕООД сумата от
500 лв., представляваща разноски за един адвокат, направени по делото.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, както
и при липса на мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК. Възразява се, че районният съд не е
изследвал и тълкувал адекватно фактическата обстановка, при което е постановил
несправедливо решение. Твърди се, че ищецът имал сключени договори за кредит с
„Т********“ООД, както и че бил между длъжниците на последното дружество. Между
„Т**********“ООД и „Д*********“ЕООД били сключени множество договори за цесия,
касаещи вземания по потребителски кредити. Ищецът бил сред тези длъжници, но всички
задължения по същите били изцяло заплатени. Д. заплатил на ответника сумата от 2 150
лева като платена сума по претенцията на ответника, но без да има правно основание за
1
това, като платена сума при начална липса на основание. Във връзка с тези твърдения се
коментират събраните по делото доказателства и установените с тях факти и обстоятелства.
Позовава се на изводите на съдебно - графологичната експертиза, свидетелските показания и
писмо от Банка ***. Излагат се доводи за необоснованост на решаващите изводи на
районния съд за отхвърлянето на исковата претенция. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяването на ново решение, с което да се уважи иска. Претендират се
направените разноски по делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна „Д*******, чрез пълномощника по делото ад.Г.В., с който се взема становище за
нейната неоснователност. Оспорват се твърденията в жалбата и се сочи, че в първата
инстанция ищецът е отрекъл по отношение на него да е сключван договор за цесия.
Възразява се срещу коментираните свидетелски показания и се сочи, че свидетелят не е
правил твърдените в жалбата изявления. Поддържа се, че макар процесната вносна бележка
да съдържа подписа на ищеца, тъй като вноската бележка била в държане на ищеца, то не се
установявало вносителят по бележката. Като безспорен се намира факта, че за направената
вноска не е събрана такса от банката, макар за вноска от трето лице, което не е титуляр на
сметката, да е била дължима такса, от което се заключава, че вносителят или е титуляр на
сметката или за банковия служител е било безспорно, че сумата е внесена от името и за
сметка на титуляра на сметката. Оспореното решение се намира за задълбочено, при
прецизно изясняване на фактите и обстоятелствата по делото. Противопоставя се на
доказателственото искане като недопустимо и неоснователно. Моли се за отхвърляне на
жалбата. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното
решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12
ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прие следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Предмет на първоинстанционното производство е предявеният от Т. Н. Д. против
„Д**** иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД- за връщане на сумата от
2150 лв. платена от ищеца по банковата сметка на ответното дружество през 2015 г. при
начална липса на основание. Твърденията на ищеца са, че през 2015г. е превел по сметка на
ответното дружество сумата от 2150 лв., като в основанието на плащането било посочено, че
се погасява кредит, по посочена банкова сметка на ответното дружество във вноска бележка,
представена по делото. Твърди, че между него и ответното дружество не бил сключван
договор за кредит, нито съществували облигационни отношения помежду им. Моли за
уважаване на иска и за присъждане на разноските.
В отговора исковата молба ответникът „Д********“ЕООД е оспорил иска. Твърди, че
сътрудничел на „Т********“ ООД за сключване на договори за потребителски кредит с
трети лица. С оглед на осъществяваното сътрудничество бил сключен договор за поръчка и
сътрудничество с ищеца, който упражнявал дейност като кредитен консултант при
ответника. Твърди се, че ищецът като кредитен консултант осъществявал определени правни
и фактически действия, във връзка с които имал достъп до документацията на ответника.
Твърди се, че по по този или по друг неизвестен за управителя на дружеството начин,
ищецът се снабдил с приложената към исковата молба вносна бележка, но същата не носила
име на вносител. Ответното дружество оспорва получаването на сумата от 2 150 лева от
ищеца. Моли за отхвърлянето на предявения иск. Претендира разноските по делото.
С постановеното по делото решение районният съд е отхвърлил иска по чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД след като е приел, че преводът на сумата от 2 150 лева е направен от
ищеца Т.Д. в изпълнение на задълженията му като кредитен консултант при ответното
2
дружество, с цел отчитане на събрани суми за погасяване на кредити. Районният съд е
заключил, че е налице основание за превода на сумата и не е налице неоснователно
разместване на блага, доколкото сумите са били собствени на „Д*********“ ЕООД и
ищецът е следвало да ги преведе по сметката на ответника, за да може да получи
възнаграждението си, което и е получил.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението съобразно оплакванията в
жалбата, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, при който в тежест
на ищеца е да докаже извършено плащане, а ответникът от своя страна носи доказателствена
тежест да установи наличие на основание за същото. Следователно, съобразно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в доказателствена тежест на ищеца Т.Д. е да докаже заплащането
на сумата от 2 150 лева по банковата сметка на ответника, а в тежест на ответното
дружество „Д*****“ ЕООД е да установи, че е налице валидно правно основание за нейното
получаване.
В настоящия случай, ищецът доказва, че е извършил плащане на сумата от 2 150
лева по банковата сметка на „Д******“ЕООД, посочена в представената от ищеца по делото
вноска бележка. В писмо от Банка „*****“ изх.№ 14-ИСК-01491/1/31.03.2020 г. изрично се
удостоверява, че сумата от 2150 лева е внесена на 12.03.2015 г. във Филиал „Р*********“ по
банковата сметка на „Д*******“ЕООД -************, съответстваща на посочената във
вносната бележка. Доколкото банката е удостоверила, че разполага само с подписа на
вносителя, по делото е допуснато и прието заключение на съдебно - почеркова експертиза,
от което се установява, че подписът на вносител във вносната бележка на Банка „****“ е
изпълнен от ищеца Д.. Следователно, по делото безспорно се доказва, че ищецът е внесъл
сумата в размер на 2 150 лева на 12.03.2015 г. по банковата сметка на ответното дружество в
Банка „***** по представената от ищеца вноска бележка.
След самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, настоящият
съдебен състав намира за недоказано соченото от ответника основание за получаване на
плащането от 2 150 лева. Поддържаното от ответника основание е заплащане на сумата от
ищеца в качеството му на кредитен консултант въз основа на сключения между страните
граждански договор.
По делото действително се установява, че страните са били обвързани от договор за
поръчка и сътрудничество от 02.12.2014 г., по силата на който ищецът в качеството си на
кредитен консултант е подпомагал ответника при осъществяване на търговската му
дейност. Няма спор, че за осъществяваната дейност по договора ищецът е получавал
възнаграждение от ответника, изчислено като процент от събраните вземания на ответника
и допълнителни бонуси. В тази връзка по делото са представени от ответника и не са
оспорени от ищеца: Правилник за възнагражденията на кредитните консултанти на
„Д******“ЕООД; Справка по договора за периода 01.02.2015. г - 28.02.2015 г. с посочени
събрани вноски от 10157, 09 лева, от които 8007, 09 лева - отчетени на каса и 2 150 лева -
неотчетен остатък, с начислено възнаграждение от 250 лева; Справка по договора за
периода 01.03.2015. г - 31.03.2015 г. с посочени събрани вноски от 2 195, 34 лева, от които
2195, 34 лева - отчетени на каса, с начислено възнаграждение от 227 лева; Сметки за
изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ от 250 лева от 10.03.2015г., 227 лева от 03.04.2015
г. и 336, 22 лева от 08.05.2015 г.
За удостоверяване начина на отчитане на събраните по делото суми, по делото е
3
разпитан свидетелят Ц. М. Ц. В показанията си св.Ц. удостоверява обстоятелства относно
осъществяваната от него дейност като офис мениджър през 2016 г. и 2017 г. Посочва за
задълженията на кредитните консултанти в търсене и намира на клиенти, писане на
кредити, събиране на пари, вноски, падежи и отчитане на парите.Сочи, че по банков път
парите са се отчитали от името на дружеството. При всяко отчитане се пишело по кой
кредит се нареждат парите и се влиза по заема. Като постъпили парите в сметката на
дружеството, те се разпределяли по заема на клиента. В основанието се пишело в кой
кредит трябва да влезнат тези пари.
По делото е постъпила справка от „********“ ЕАД, съгласно която за банкова
операция, отразена във вносна бележка, приложена към писмото /процесната бележка за
сумата от 2150 лв./, не е събрана такса. Според справката, съгласно тарифата на банката към
12.03.2015 г. при внос се събирали различни такси от титуляр и трето лице. От титуляр за
суми до 3000 лева - без комисионна, а над тази сума - с посочена от банката комисионна,
както и такса се събира при превод от трите лица.
С оглед на така ангажираните писмени и гласни доказателства, при стоящата
доказателствена тежест по чл.154, ал.1 ГПК, ответното дружество не е провело пълно и
главно доказване на основанието за превода на сумата от ищеца по сметката на
дружеството. Вече се посочи, че ищецът е изпълнявал функциите на кредитен консултант
при ответника, за което е получавал възнаграждение. Дори и последното да е безспорно
установено, то същото не инвокира извод, че процесната сума е внесена от ищеца при и по
повод изпълнение на задълженията му като кредитен консултант. Доказателства, че
процесната сума е отчетена като плащане на събрана сума от клиент по договор за кредит,
не са събрани по делото. Няма данни сумата да е отнесена за погасяване на дълг по
конкретен договор за кредит. Записването в справката за отчетени суми за периода
01.02.2015. г - 28.02.2015 г. за наличието на неотчетен остатък от 2 150 лева не обосновава
заплащането на сумата на посоченото от ответника основание, тъй като ако процесната сума
представлява отчетени средства и същата е платена като такава, то това следваше да се
отрази в справката, тоест в справката следваше да се отрази, че сумата от 2 150 лева е
отчетена. Щом според справката ищецът не е отчел сума от 2 150 лева, то това обосновава
извод, че заплатената от ищеца сума на 12.03.2015 г. по банковата сметка на дружеството
не е сума за отчитане и е различна от посочената в справката. При липсата на доказателства
за отнасяне на сумата за погасяване на конкретен задължение по договор за кредит,
неотносими са показанията на св. Ц. за начина на отчитане на сумите от кредитните
консултанти. Следва обаче и да се отбележи, че според показанията на св.Ц., постъпилите
суми са се разпределяли по заем на клиент, а както се посочи, няма доказателства за
разпределяне на процесната сума по конкретен кредит. Удостовереното от Банка *****
обстоятелство, че за извършеното плащане не е събрана такса, само по себе си и при липсата
на други доказателства по делото, не мотивира извод, че процесната сума представлява
отчетено плащане на суми от ищеца по договор за поръчка и сътрудничество от 02.12.2014
г.
В аспекта на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
производството по делото при доказателствена тежест за ответника, същият не е ангажирал
доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, наличието на предпоставки за
получаване на преведената на 12.03.2015 г. от ищеца сума в размер на 2 150 лв. по негова
банкова сметка ***********, тоест че е налице валидно правно основание за получаването
на процесната сума. Следователно получената от ответника процесна сума в размер на 2 150
лв. се явява дадена при начална липса на основание, тъй като към момента на самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго/ от имуществото на ищеца в това на ответника по делото/. При това
положение се налага извода, че са налице основанията в закона „*****“ЕООД да върне на
4
ищеца получената без правно основание сума. В тази връзка предявеният от ищеца срещу
ответника осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за заплащане на
сумата от 2 150 лв. се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен. След като районният съд е достигнал до различен извод като е отхвърлил
предявеният иск, първоинстанционното решение се явява неправилно и следва да бъде
отменено като вместо това се постанови друго решение, с което да се уважи предявеният иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД.
С оглед изхода на делото, решението на районния съд следва да се отмени и в частта
за разноските като на ищеца се присъдят претендираните от него разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство. В първата инстанция ищецът е
направил разноски, съгласно списъка по чл.80 ГПК за държавна такса от 86 лева и 150 лева
за СПЕ, тоест общо 236 лева. Претендира се и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 ЗАдв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за всички
инстанции с договорено адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1 ЗА, което да бъде
определено от съда и присъдено на осн.чл.38, ал.2 ЗА. За първоинстанционното
производство следва да се определи възнаграждение в общ размер на 580 лева, от което: 380
лева на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и в размер на 200 лева на осн.чл.7, ал.9 от Наредбата,
доколкото макар след първите две съдебни заседания да са проведени още четири, то
последните две са проведени поради несвоевременното постъпване на справка от банката, за
което ответникът не носи отговорност и за това следва да се определи допълнително
възнаграждение за още две съдебни заседания. На осн. § 2 от Наредбата, възнаграждението
се дължи с начислен ДДС, предвид представения Акт за регистрация по ЗДДС, поради което
адвокатското възнаграждение за първата инстанция ще се присъди в размер на 696 лева с
ДДС.
За въззивното производство на жалбоподателя - ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на платената държавна такса от 43 лева. На основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Г******“ в размер на 456 лева с ДДС
- на основание чл.7, ал.2, т.2 и § 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262401 от 25.10.2021г., постановено по гр. д. № 18527/2019г.
по описа на РС Пловдив, VI гр. с., с която се отхвърля предявеният от Т. Н. Д., ЕГН
**********, срещу „*****“ЕООД, ЕИК ***********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, за осъждане на „Д*********“ЕООД ЕООД да заплати на Т. Н. Д. сумата от 2 150
лв., платена без основание през 2015 г. и преведена на ответното дружество с вноска
бележка по сметка *********** при „Б*******“ ЕАД, с основание погасяване на кредит,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
14.11.2019 г., до погасяване на вземането, както и се осъжда Т. Н. Д. да заплати на „Д****
ЕООД сумата от 500 лв., представляваща разноски за един адвокат, направени по делото,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д*********“ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.*******, представлявано от управителя Г. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр.************, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 2 150 лева /две хиляди сто и петдесет лева/, платена при
5
начална липса на основание през 2015 г. и преведена на ответното дружество с вноска
бележка по сметка ************** при „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „*********“ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: ***********, представлявано от управителя Г. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр.**********, сумата в общ размер на 279 лева /двеста
седемдесет и девет лева/ - разноски в първоинстанционното производство от 236 лева и
разноски във въззивното производство от 43 лева.
ОСЪЖДА „******“ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от управителя Г. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско
дружество „Г********“, БУЛСТАТ ************, представлявано от управителя С. А. Г.,
сумата в общ размер на 1 152 лева /хиляда сто петдесет и два лева / - адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Т. Н. Д. за първоинстанционното
и въззивното производство, на осн.чл.38, ал. 2 Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6