Решение по дело №348/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Министъра на културата, чрез юрисконсулт Ш., против решение № 1964/12.12.2023 г. по НАХД № 6243 по описа на ПРС, с което е отменено изцяло НП № НП-5814.06.2022 г. на Министъра на културата.

Твърди се обжалваното решение да е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2, предл.първо от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Конкретно се сочи, че ПРС неправилно е приел, че НП е издадено при съществено процесуално нарушение на правилата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, тъй като престъплението по състава на чл.278б, ал.1 НК и административно нарушение по състава на чл.197, ал.1 във връзка с чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН от обективна страна представляват различни нарушения.

На следващо място, подробно се излагат възражения, че ПРС неправилно е приел, че процесната сграда не представлява единична НКЦ още повече, че дори и да е така същата сграда представлява част от групова НКЦ и разпоредбата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН не прави разлика между единични и групови НКЦ.

В съдебно заседание, чрез надлежен процесуален представител, жалбата се поддържа по тези съображения.

Представят се подробни писмени бележки.

За ответната страна, „Одрин 8“ЕООД, се представя писмено становище с изложени твърдения за неоснователност на касационната жалба – сочи се необоснованост на изложените аргументи в нея.

Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив е на становище за основателност на жалбата.

Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е решение № 1964 от 12.12.2023 г. по АНД № 6243 по описа за 2023 г. на ПРС, с което е отменено НП № НП-5/14.06.2022 г. на Министъра на културата, с което на „Одрин 8“ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 23 000 лева за нарушение по чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН.

За да достигне до този краен резултат, ПРС е приел, че процесното НП е издадено при СПН на правилата на чл.33, ал.2 от ЗАНН.

Този извод не се споделя от настоящата инстанция.

ПРС е приел, че е допуснато СПН считайки, че фактите, така както са описани в АУАН и НП, ако бъдат установени по надлежния ред, сочат на евентуално извършено престъпление по чл. 278б, ал. 1 НК, според която норма, който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с обществено порицание. Съотнасяйки фактите по АУАН и НП към тази норма, ПРС е извел извод, че НП е издадено при съществено процесуално нарушение на правилата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН, в който изрично и императивно са предвидени правомощията на административнонаказващия орган в случай, че фактическите признаци на деянието се субсумират под нормата на някой престъпен състав, а именно да прекрати производството и да изпрати делото на прокурора. В конкретния случай фактическите признаци на извършеното нарушение не формират състава на престъпление по чл.278 б ал.1 от НК дотолкова доколкото състава на престъплението по тази норма има две алтернативни форми на деяние под формата на действие. В конкретния случай фактическия състав на административното нарушение по чл.197 ал.1 от ЗКН се осъществява посредством бездействие и правилно АНО е санкционирал „Одрин 8“ ЕООД на това основание, в качеството му на собственик на сградата, представляваща НКЦ, констатирайки, че дружеството не полага необходимите грижи за опазването й.

Касационната инстанция счита за неправилни и изводите на ПРС за несъставомерност на деянието предвид неспазване на надлежния ред по отношение на процесния обект за обявяването му като НКЦ и липса на издаден конститутивен административен акт спрямо него доколкото издаденият такъв касае съобразно влязлото в сила решение № 3156 от 04.04.2022 г. на ВАС по АД № 6283/2021 г., съседен имот, то същият не попада в приложното поле на чл.71 от ЗКН.

ПРС е направил този извод като правилно е спазил силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 3156 от 04.04.2022 г. на ВАС по АД № 6283/2021 г., но не е извел същия на база преценката на всички събрани многобройни писмени доказателства в тяхната съвкупност, както и не е взел предвид заключението на приетата по делото СТЕ.

С това решение на Върховния административен съд на Република България, по адм. дело № 6283/2021, е отменена Заповед № РД-4 от 28.01.2016 г. на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство, с която е одобрено Приложение № 1 - Списък с регистрирани и декларирани обекти на недвижимо културно наследство на гр. Пловдив - бележки по данни от декларационни писма, както и е констатирана фактическа грешка в т. 362 от съществуващия списък на недвижимите културни ценности в гр. Пловдив, като незаконосъобразна.

Отменената заповед и приложението към нея са от 2016 г. В заключението на експертизата обаче, което изцяло е игнорирано от съда при преценка на доказателствата по делото, макар и заключението на експертизата да е прието, се дава отговор на началния момент от целия процес от дейности по определяне статута на обекта на база архивната документация в НИНКН. Така началната документация от 1975 г., отразяваща Списък на декларирани паметници на културата от периода 1980-1920 г. вписва "Тютюнев склад" на "Ориент Табако" като недвижимо културно наследство към МК. Впоследствие през 1985 г. е налице промяна на обекта от списъка на декларираните паметници и приет списък с обект, построен след 1920 г. и без качества, определени законово като необходими за класифициране на даден обект като културна ценност. Допусната грешка не е променена до 2014 г., когато в резултат на гражданска активност се започват процедурите по поправка на ОФГ, и последващо ново деклариране на обект "Тютюнев склад" на "Ориент Табако" като единичен паметник на културата от местно значение. С Протокол 5 от 22.05.2000 г. на НСОПК, утвърден от министъра на културата Сградата на "Ориент Табако" е част от Групов архитекртурно-строителен паметник на културата "Филипополис, Тримонциум, Пловдив“. ВЛ изрично заема становището, че декларирането на процесната сграда е от 1975 г. През 1985 г. е приет Списък на декларирани паметници на културата, в който вещото лице определя, че сградата, която фигурира /отсрещната на процесната/ и която е различна от процесната, е построена след 1920 г., когато е регистрирано първото проучване, подкрепено с приложени снимки. Вещото лице е категорична в заявеното си, че в Списъка на декларирани паметници на културата от 1985 г. по никакъв начин не е отбелязано, че е отменен първоначалния декларационен списък от 1975 г., вписващ "Тютюнев склад" на "Ориент Табако" като недвижимо културно наследство към МК. Следва да се отчете, че влязлото в сила решение на ВАС № 3156/04.04.2022 г. по адм. дело № 6283/2021 г., на ВАС се състои в това, че липсва ОФГ и в отмяната на Заповед № РД-4 от 28.01.2016 г. на Директора на Националния институт за недвижимо културно наследство, с която е одобрено Приложение № 1 от Списък с регистрирани и декларирани обекти на недвижимо културно наследство на гр. Пловдив – бележки по данни от декларационни писма, не представлява ОФГ в т. 362 от съществуващия списък на недвижимите културни ценности в гр. Пловдив. Това не променя установеното за статута на процесния имот като недвижимо културно наследство с категория "местно значение", тъй като отсъстват каквито и да било доказателства за изричната отмяна на Списъка от 1975 г. Нещо повече, тук съдът следва да отбележи, че съгласно чл. 59, ал. 4 ЗКН декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон. Разпоредбата на § 12 от ПЗР урежда въпроса за декларирането на недвижимите културни ценности, като декларираните до влизане на закона в сила запазват своя статут на декларирани ценности. Отделно от това, с Протокол 5 от 22.05.2000 г. на НСОПК, утвърден от министъра на културата, Сградата на "Ориент Табако" е част от Групов архитектурно-строителен паметник на културата "Филипополис, Тримонциум, Пловдив“. По тези съображения, изводите на ПРС, че процесният обект не е деклариран надлежно, съответно не е ЕКЦ, от което пък е изведен извод за несъставомерност на деянието за което е санкционирано „Одрин 8“ЕООД, са неправилни и това налага отмяна на обжалваното решение на ПРС.

Настоящата инстанция приема за безспорно установен статута на процесната сграда като ЕКЦ по съображенията изложени по-горе, но дори и това да не е така, не е било спорно по делото пред ПРС, че процесната сграда е част от Групов архитектурно-строителен паметник на културата из "Филипополис, Тримонциум, Пловдив“. В случая е без значение дали съответната недвижима културна ценност е единична или е групова/част от ансамбъл. Подобна диференциация не се въвежда с приложимата правна норма на чл.71, ал.1 от ЗКН, поради което е ирелевантно декларирането на процесния тютюнев склад като единичен недвижим паметник на културата, респ. наличието или липсата на допуснати фактически грешки в декларационния списък към писмо на НИПК изх. № 395/13.02.1985г. , съответно отмяната на Заповед № РД-4 от 28.01.2016 г. на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство, с която е одобрено Приложение № 1 - Списък с регистрирани и декларирани обекти на недвижимо културно наследство на гр. Пловдив - бележки по данни от декларационни писма, както и е констатирана фактическа грешка в т. 362 от съществуващия списък на недвижимите културни ценности в гр. Пловдив, като незаконосъобразна.

След като процесният тютюнев склад представлява културна ценност както като деклариран още през 1975 г. паметник на културата по реда на ЗПКМ (отм.) вр. § 12 от ПЗР на ЗКН, така и като част от обявения с Протокол № 5/22.05.2000г. на НСОПК, утвърден от Министъра на културата, групов архитектурно строителен паметник на културата "Филипополис, Тримонциум, Пловдив“ - система от улични ансамбли по ул. „Иван Вазов“ и ул. „Цанко Дюстабанов“, се налага единствения възможен извод, че процесното НП е издадено в съответствие със законовите изисквания.

Дори и да се приеме за доказано единствено, че процесният тютюнев склад представлява недвижима културна ценност като част от групов архитектурно строителен паметник на културата „Филипополис, Тримонциум, Пловдив“ - система от улични ансамбли по ул. „Иван Вазов“ и ул. „Цанко Дюстабанов“, последното е достатъчно само по себе си за извеждане на извод за съставомерност на извършеното деяние.

По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което да се потвърди процесното НП.

При този изход на спора на касатора се следват сторените по делото разноски за юрисконсулт, които съдът констатира да са в размер на 320 лева (по 80 лева на инстанция за четирикратно представителство от юрисконсулт пред ПРС и АС-Пловдив) и 677,50 лева депозит за ВЛ.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1964 от 12.12.2023 г. по АНД № 6243 по описа за 2023 г. на ПРС, вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № НП-5/14.06.2022 г. на Министъра на културата, с което на „Одрин 8“ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 23 000 лева за нарушение по чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН.

ОСЪЖДА "Одрин 8" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Министерство на културата сумата в размер на 997,50 лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.