№ 157
гр. Шумен, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500080 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №252/16.09.2022г. по гр.д.№634/2022г. по описа на НПРС , съдът е
признал на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо А. Д.
С. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул. „....“ № 22, ет. 2, ап.1, че вземането на „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
за сумата от 60,88 лв. (шестдесет лева осемдесет и осем ст.), неплатени абонаментна такса,
използвани далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 14.02.2020 г. с
предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № 135/02.03.2022 г.
по ч.гр.д. № 297/22г. на НПРС – 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
СЪЩЕСТВУВА, признал е за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от
ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо А. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул. „....“ № 22,
ет. 2, ап.1, че вземането на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 59,98 лв. (петдесет и девет лева деветдесет и
осем ст.), неплатени абонаментна такса, използвани далекосъобщителни услуги по Договор
за мобилни услуги от 12.03.2020г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри
„685“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение № 135/02.03.2022 г. по ч.гр.д. № 297/22г. на НПРС – 01.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА, като е отхвърлил иска за разликата
1
над установения размер до сумата от 68,77 лв., отхвърлил е иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл.
92 от ЗЗД на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу А. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул.
„....“ № 22, ет. 2, ап.1, за установяване съществуването на вземане за сумата о т 93,94 лв.
(деветдесет и три лева деветдесет и четири ст.), неустойка за предсрочното прекратяване на
договор за мобилни услуги от 14.02.2020 г. с предпочетен номер завършващ на последни три
цифри „147“, за което е издадена Заповед за изпълнение № 135/02.03.2022 г. по ч.гр.д. №
297/22г. на НПРС, отхвърлил е иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД на „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
срещу А. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул. „....“ № 22, ет. 2, ап.1, за
установяване съществуването на вземане за сумата от 91,72 лв. (деветдесет и един лева
седемдесет и две ст.), неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 12.03.2020г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“, за
което е издадена Заповед за изпълнение № 135/02.03.2022 г. по ч.гр.д. № 297/22г. на НПРС,
осъдил е на основание чл. 78, ал.1 от ГПК А. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул.
„....“ № 22, ет. 2, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, направените по делото
разноски в размер на 205,07лв., като е отхвърлил искането за разликата до претендираната
сума от 329,93 лв. ,осъдил е на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, А. Д. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Йеттел България” ЕАД, сумата от 147,57 лв. представляваща разноски, направени по
заповедното производство по ч.гр.д. № 297/22г., като е отхвърлил искането за разликата над
присъдения размер до поискания от 385лв.
Решението е обжалвано от „Йетел България“ ЕАД , действащо ,чрез пълномощника
си адв.Л.Г.Г. от САК , в частта му с която съдът е отхвърлил установителният иск на ищеца
с правно основание чл.415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за сумата от 93,94 лв. неустойка за предсрочното прекратяване на договор за
мобилни услуги от 14.02.2020 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри
„147“, за което е издадена Заповед за изпълнение № 135/02.03.2022 г. по ч.гр.д. № 297/22г.
на НПРС и за установяване съществуването на вземане за сумата от 91,72 лв. неустойка за
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги от 12.03.2020г. с предпочетен
номер завършващ на последни три цифри „685“, за което е издадена Заповед за изпълнение
№ 135/02.03.2022 г. по ч.гр.д. № 297/22г. на НПРС и в частта за разноските ,които не са
присъдени изцяло , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо
това предявеният иск за неустойки да бъде уважен изцяло.
Въззиваемата А. Д. С. не е депозирала отговор на въззивната жалба ,не се явява в
съдебно заседание и не взема становище по въззивната жалба.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
2
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на настоящото въззивно производство е дължимостта от ответника на сумата
от 93,94 лв. неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от
14.02.2020 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“, и за сумата
от 91,72 лв. неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги от
12.03.2020г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“, за които две
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК .
Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, съдът дал
указания на заявителя да предяви искове за вземанията си, което заявителя-ищец сторил в
срок.
Досежно изискуемостта на вземането за неустойка, съдът съобрази следното:
При паричното задължение на основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не може да се
освободи от отговорност за неизпълнението. Паричното задължение е винаги възможно.
Законодателят е предвидил, че при неизпълнение на парично задължение винаги се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 от ЗЗД, в който случай
кредиторът не доказва вредите си, тъй като законодателят е приел, че задължително при
неизпълнение на парично задължение е налице намаляване на имуществото на кредитора с
поне стойността на законната лихва. За действително претърпените вреди в по-висок размер
от неизпълнение или прекратяване на договора по вина на длъжника, кредиторът може да
иска обезщетение съобразно общите правила. С оглед нормите на чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД
следва да се приеме, че страните са свободни да уговорят обезщетение за вида неизпълнение,
който са приели, че може да настъпи. Неустойката, предвидена за неизпълнение на парично
задължение има за цел да обезпечи изпълнение на задължението и да служи като
обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Свободата на
договаряне на основание чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД може да се упражни като страните със
сключените помежду си уговорки за неустойки не нарушават забранителни императивни
норми и нормите на добрите нрави, както и други основания, които да са предвидени от
законодателя.
Константната съдебна практика приема, че неустойката се дължи при следните
условия: първо, страните да са я уговорили изрично за неточно или пълно неизпълнение на
договора, респ. – при прекратяването му по вина на някоя от тях, и второ, длъжникът
виновно да не изпълнил задължението си, т. е. необходимо е да се установи, че между
страните по делото е налице сключен договор, въз основа на който да е надлежно
3
възникнало за ответника задължение, което той да не е изпълнил, по причина, за която
отговаря. При наличие на договорна клауза за неустойка, такава се дължи при поискване от
изправната страна по договора, т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на
поканата до неизправната страна по договора.
Разглежданата в случая претенция е за установяване на вземене за неустойки за
разваляне на процесният договор едностранно от кредитора, поради виновно забавено
изпълнение от страна на длъжника. Със силата на пресъдено нещо между страните е
признато за установено, че процесните договори са валидни и, че ответникът е допуснал
виновно неизпълнение по тях. В конкретната хипотеза страните са постигнали съгласие
единствено относно основанията за едностранно прекратяване на договорите от страна на
дружеството – доставчик, но не и досежно формата на изявлението и реда за уведомяване на
другата страна, поради което, по отношение прекратяването на процесните договори,
сключени между страните следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 87, ал. 1
от ЗЗД, доколкото от ищеца не се твърди наличие на обстоятелствата по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД.
Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по
един двустранен договор, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора
за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да се направи
писмено. Според трайната и непротивореча съдебна практика в тежест на кредитора е да
установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за
развялане на договора и, че тя е достигнала до знанието му. От събраните по делото
доказателства обаче не се установи ищецът да е отправял писмена покана до длъжника със
съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на
договорните им отношения преди завеждане на исковата молба по процесните два договора
, което е основание за съда да заключи, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК процесните договори не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните
вземания за неустойки не са били изискуеми.
При липсата на изрична регламентация относно формата и начина на разваляне на
договора от страна на доставчика на мобилните услуги се прилагат императивните правила
на чл.87 от ЗЗД за развалянето и кредитора следва да докаже по делото отправяне на
надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за развялане на договора и,
че тя е достигнала до знанието му. В настоящия случай ищцовата страна претендира
неустойка на основание прекратен договор. Но по делото липсват доказателства договорите
да са прекратени от ищцовата страна на основание т.75 във вр. с т.19б от Общите условия.
Последните не предвиждат автоматично прекратяване на договора, поради неплащане на
задължение от страна на потребителя, а предвиждат право и възможност ищцовата страна да
извърши прекратяване. В случая то следва да бъде направено по общия ред /чл.87 от ЗЗД/, за
което по делото няма доказателства.
Ето защо, съдът приема, че исковата претенция за установяване вземане за
сумата от 93,94 лв. неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги
4
от 14.02.2020 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „147“, и за сумата
от 91,72 лв. неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги от
12.03.2020г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „685“ е изцяло
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
В съотвествие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
приема, че обжалваното решение е правилно в обжалваната му част и следва да се потвърди
.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от спора пред ШОС на жалбоподателя не се следват разноски по
делото , а въззиваемата страна не претендира такива.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №252/16.09.2022г. по гр.д.№634/2022г. по описа на НПРС
в обжалваната му част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5