РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Златоград, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20235420100273 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. А. Б. срещу „Н.
Г.“ ЕООД – в ликвидация и ТП на НОИ - С.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че
със Заявление с вх.№ 5506-20-483/17.10.2023 г. подадено до ТП на НОИ-С. е поискал
удостоверение обр. УП-13 за трудов стаж за периода от 21.01.1981 г. до 10.08.1981 г.
упражняван в „Н. г." ЕООД гр. Н.. С писмо изх.№ 5530-20-41 от 19.10.2023 г. получил
отказ за издаване на исканото удостоверение с мотив, че в осигурителния архив на
Националния осигурителен институт на са предавани ведомости за заплати и
трудовоправни документи до момента, въз основа на които, може да се установи
осигурителния стаж и/или осигурителния договор/съгласно чл.5, ал.10 от НОИ и не се
съхраняват.
В исковата молба се сочи, че ведомостите за заплати към настоящия момент на
„Н. г." ЕООД в ликвидация гр. Н. се съхраняват в сградата на О. Н., но за периода
21.01.1981 г. - 10.08.1981 г., същите са изгубени или унищожени и не са в наличност в
личен състав в О. Н.
Ищецът сочи, че в официален удостоверителен документ-трудова книжка е
вписано обстоятелството, свързано с трудовата му дейност-стругар на 8 часов работен
ден за периода 21.01.1981 г. - 10.08.1981 г. Работата извършвал и със С.К. З., С. А. С. и
М. З. С. – всички от гр. Н, обл. С. С оглед обстоятелството, че му предстои
пенсиониране и предвид това, че е затруднен да докаже трудовата си дейност за
периода 21.01.1981 г. - 10.08.1981 г. предявява настоящия установителен иск за
установяване по съдебен ред на трудов стаж за посочения период.
1
По изложените съображения моли съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците "Н г" ЕООД - в ликвидация и
Национален осигурителен институт на Териториално поделение - С, че ищецът С. А.
Б. е работил срещу заплащане на трудово възнаграждение в „Н г" ЕООД за времето от
21.01.1981 г. до 10.08.1981 г., като работник - стругар на 8 часов работен ден.
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Н.
Г.“ ЕООД – в ликвидация, който сочи, че предявеният иск е процесуално допустим. Не
изразява становище по същество.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника ТП
на НОИ-С., който счита предявения иск за неоснователен и моли същият да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Д., като поддържа исковата
молба и в хода на съдебните прения излага доводи за основателността на иска.
В съдебно заседание за ответниците, се явяват процесуални представители. От
страна на пълномощника на НОИ се оспорва основателността на иска, а от
представляващия дружеството не се взема становище по същество.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение № 93-00 -3702/06.12.2023г.,
издадено от Кмета на О Н, се установява, че ведомостите за заплати на дружеството
ответник се съхраняват в О Н, но за периода от 21.01.1981г. до 10.08.1981г. са
изгубени. Удостоверението е издадено от кмета на О. Н именно в качеството му на
орган, който съхранява документи за осигурителен и трудов стаж.
С декларация по чл.8 от ЗУТОССР ищецът е декларирал, че изложените в
исковата молба факти са истина.
Представена е трудова книжка в оригинал, видно от която е налице отбелязване, че
ищецът е работил при ответника Н г /тогава АПК ПП Н г/ за времето от 21.01. 1981г.
до 10.08.1981г.
По делото са разпитани свид. В.М. и С .З. (очевидци, работили при същия
работодател), които свидетелстват, че през време на процесния период ищецът е
работил без прекъсване, на пълен работен ден в базата на „Н. Г.“, находяща се в в гр.
Н., като стругар. Сочат, че заедно с ищеца са изпълнявали същите трудови
функции, на пълен работен ден и пълна работна седмицата, а възнаграждението им е
изплащано в пари. Съдът кредитира показанията на свидетелите - същите са
последователни, непротиворечиви, съответстващи на събраните писмени
доказателства по делото. За свидетелите е удостоверено, че в процесните периоди те
са работили при същия работодател, видно от представените им трудови книжки.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и
приети по делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
По допустимостта на иска:
Активната легитимация по иска се извлича от нормата на чл.2 от ЗУТОССР.
Работникът или служителят участва единствено в процесуалното качество на ищец.
Пасивната легитимация е уредена в чл.3, който предвижда, че искът за установяване
2
на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт или само срещу поделението,
когато работодателят е прекратил своята дейност.
В настоящия случай, в съответствие с посочените законови разпоредби, ищецът
е предявил иска си за установяване на трудов стаж за целия процесен период срещу
надлежни страни - работодателя и срещу съответното ТП на НОИ. Исковата претенция
е допустима тъй като са налице писмени данни издадени от съответния приемник на
архива на дружеството ответник /удостоверение по чл.5, ал. 1 от ЗУТОССР/, че
документите за процесния период са изгубени или унищожени. Удостоверението не е
издадено от архивохранителя изобщо, а в него ясно и недвусмислено е отразено какво
е точното му предназначение, а именно да послужи на ищеца по гр. дело № 273/2023г.
по описа на РС З.
По основателността на иска:
По същество исковата претенция е основателна.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния
период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба
длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и
главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и
доказан. Заеманата от него длъжност стругар на пълно работно време от 8 часа, с
място на работа „Н. г." ЕООД в ликвидация гр. Н., с начин на изплащане на трудовото
възнаграждение в пари, се потвърждават от представената трудова книжка и от
показанията на разпитаните свидетели, като липсват доказателства в обратна посока.
Несъстоятелен е довода на ответника ТП НОИ – гр. С., че притежаваната от
ищеца трудова книжка № 274, в която е отбелязано прослуженото време в
дружеството ответник, не следва са се приеме като годно доказателство по смисъла на
чл.6 от ЗУТОССР . Принципно е вярно, казаното от сочения ответник за
удостоверителната сила на трудовата книжка относно фактите и обстоятелствата,
посочени в нея. Именно тази удостоверителна сила относно вписания в нея трудов
стаж на ищеца, е предмет на оспорване чрез предявения иск.
В настоящия случай трудовата книжка на ищеца не е оформена по надлежния
ред и не може да удостовери пряко продължителността на трудовия стаж на ищеца при
ответното дружество за процесния период. В нея е отразено, че ищецът е работил при
ответното дружество на длъжността „стругар“ за периода от 21.01. 1981г. до
10.08.1981г. – общо прослужено време - 6 мес. и 20 дни, като трудовата книжка е
оформена с 2 кръгли и 1 правоъгълен печат и подпис на лица – личен състав и
счетоводител на дружеството, но т.нар. рекапулация на положения трудов стаж не е
подписана от ръководител. Нередовното оформяне на трудовата книжка съгласно
изискванията на действащото законодателство към момента на съставянето, не
изключва нейната доказателствена сила, която установява вероятността на трудовия
стаж. Същата служи като „начало на писмено доказателство“ по чл.6, ал.2, т.5 от
ЗУТОССР като предпоставка за допустимост на свидетелски показания в
производството. Това е така, тъй като видно от трудовата книжка, в нея се съдържат
записвания от работодателя досежно началния и крайния срок на полагане на труд,
подписи и печати на длъжностни лица при работодателя, поради което трудовата
книжка следва да се цени като документ по чл.6, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗУТОССР,
изхождащ от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и издаден по
3
време на полагане на стажа, който документ прави вероятно полагането на трудовия
стаж по смисъла на закона.
Следва да се отбележи, че ако трудовата книжка беше оформена с всички
необходими реквизити, то воденето на настоящия иск би било безпредметно, тъй като
тя би удостоверявала пряко наличието на спорния стаж.
Съгласно Тълкувателно решение №2/06.06.2016г. на ОСГК на ВКС, при липса на
официални удостоверителни документи за установяване на трудовия стаж на лицата,
единствено приложим и допустим е исковият ред по специалния закон.
В Тълкувателно решение №59/01.06.1962г., т.2, ВС също приема, че когато е налице
документ, годен да установи трудовия стаж, като обхваща целия период от време,
което се претендира за трудов стаж, за ищеца ще липсва правен интерес за
установяването му по съдебен ред.
Точно защото не е оформена по надлежния начин, трудовата книжка не може пряко
да удостовери наличието на трудов стаж за процесния период, но в същото време
представлява писмено доказателство по смисъла на чл.6 от ЗУТОССР, което прави
вероятно наличието му, и с оглед на което са допустими свидетелски показания за
установяването му.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявената искова претенция е изцяло
основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
Ищецът по делото претендира разноски в размер на 500лв., съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
От страна на процесуалния представител на НОИ е направено възражение за
недължимост, позовавайки се на чл.9, ал.2 от ЗУТОССР.
По така направеното искане и насрещно възражение, съдът намира следното,
позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГК на ВКС по т.д. №
2/2015г:
Споровете за установяване на трудов стаж по съдебен ред са трудови спорове.
Като такива in fine ги определя нормата на чл.357 ал.1 от КТ. По принцип правилата на
общото гражданско съдопроизводство, установени в ГПК, се прилагат за разглеждане
на трудовите спорове, доколкото в КТ не са въведени изрично някои отклонения, които
са специални по отношение на общите правила и на това основание дерогират
приложението им.
Разпоредбата на чл.359 от КТ предвижда, че в производството по трудови дела,
работниците и служителите не заплащат такси и разноски. Това означава, че
независимо от изхода на делото, ищците са освободени от заплащането на дължимите
към съда държавни такси, както и разноските за съдебното производство. Няма
4
законово основание обаче за освобождаването им от разноските, дължими на ответника
- работодател на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Специалният закон съдържа правила относно специфичните въпроси на
съдебното исково производство по установяване на трудов и осигурителен стаж-
процесуалната легитимация, реквизитите и приложенията към исковата молба,
допустимите доказателствени средства, държавните такси и разноските в процеса. За
неуредените в специалния ЗУТОССР въпроси относно съдебния исков процес се
прилагат разпоредбите на ГПК като общ процесуален закон, по силата на пряко
препращащата норма на чл.10.
Така например специалният закон в нормата на чл.9 ал.1 предвижда, че
държавни такси не се събират както по делата за установяване на трудов стаж, така и
по тези за установяване на осигурителен стаж. Това специално правило е в отклонение
от общото правило на чл.71, ал.1 ГПК за дължимост на държавни такси по граждански
дела.
Съгласно чл.9, ал.2 ЗУТОССР, ищецът по делата за установяване на
осигурителен стаж не е освободен от разноски в процеса /за свидетели и вещи лица/.
Заплатените от него такива, в това число и за адвокатско възнаграждение не се
присъждат в тежест на ответната страна и при уважаване на иска, в отклонение от
общото правило на чл.78 ал.1 от ГПК.
Различно е уредено положението за разноските по делата за установяване на
трудов стаж. По тях съгласно чл.9 ал.3 ищецът не заплаща такси към съда и разноски
по производството, която норма е аналогична с тази на чл.359 от КТ.
В обобщение се налага изводът, че с оглед спецификата на исковите
производства за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР,
законодателят е установил някои специални правила за отговорността и присъждането
на направените разноски, като изрично е отграничил исковете за установяване на
трудов стаж от исковете за установяване на осигурителен стаж по чл.1 ал.1 т.2 от
ЗУТОССР. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от ЗУТОССР, съгласно която съдебните разноски
по делата за установяване на осигурителен стаж са за сметка на ищеца, установява
специално правило, което е в отклонение от общите правила на чл.78 от ГПК, но то се
отнася единствено за исковите производства за установяване на осигурителен стаж по
чл.1 ал.1 т.2 от ЗУТОССР. Разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗУТОССР освобождава от
заплащане на такси и разноски ищците по исковите производства за установяване на
трудов стаж по чл.1 ал.1 т.1 и т.3 от ЗУТОССР, но не и от отговорността за разноските
по чл.78 ГПК.
Специалните правни норми на чл.9 от ЗУТОССР не могат да се тълкуват
разширително или да се прилагат по аналогия, именно предвид техния характер на
уреждащи изрични изключения от общи правила. Друг извод не би могъл да се
5
направи от особената процесуална легитимация на ответник в тези производства на
териториалните поделения на НОИ по чл.3 от ЗУТОССР, макар тя да е във връзка с
изпълнение на възложената му със закон компетентност. Ако действителната воля на
законодателя би била, предвид тези особености на пасивната процесуална легитимация
по чл.3 от ЗУТОССР, ищците в производствата за установяване на трудов стаж по чл.1
ал.1 т.1 и т.3 от ЗУТОССР да понасят тежестта на направените разноски по тези дела,
респ. тази тежест и отговорността за тези разноски да не се разпределя и те да не се
присъждат според общите правила на чл.78 от ГПК /най- общо казано според изхода
на делото/, то законодателят изрично би установил такова специално правило, подобно
на това по чл.9 ал.2 от ЗУТОССР-относно разноските за исковите производства за
установяване на осигурителен стаж по чл.1 ал.1 т.2 от ЗУТОССР.
Специалната норма на чл.9 ал.2 от ЗУТОССР е приложима само в исковите
производства за установяване на осигурителен стаж по чл.1 ал.1 т.2 от ЗУТОССР, но
не и в исковото производство за установяване на трудов стаж по чл.1 ал.1 т.3 от
ЗУТОССР.
При липса на официални удостоверителни документи за установяване на
трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по
специалния закон. Т.е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред. Когато
субектът на трудовото правоотношение е натоварен с това да води процес и да
установи правото си пред съд, с цел да извлече благоприятни правни последици и
когато държавата е определила един орган да отговаря по този иск, именно този орган
ще трябва да понесе разноските по делото, ако искът е основателен.
Следователно при уважаване на предявения положителен установителен иск за
трудов стаж на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл.78 ал.2 ГПК.
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски от страна на ищеца, то следва да бъдат присъдени такива.
Ответниците следва да заплатят разноски в общ размер на 500 лв.,
представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР,
по отношение на ТП Н. О. И. – гр. С., с ЕИК *****, с адрес гр. С. бул. ,,Б.“ № 1*, и
,,Н. Г.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ***, с адрес: гр. Н., представлявано от М. О. –
ликвидатор, че С. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. ,,Л.“ №*, е работил в
,,Н.Г.“ ЕООД (предишно наименование АПК ПП Н. г. – гр. Н.) в периода 21.01. 1981г.
до 10.08.1981г. на длъжност "стругар“, при пълно работно време от осем часа, което
време се признава за трудов стаж.
6
ОСЪЖДА ТП Н. О. И.– гр. С., с ЕИК ***, с адрес гр. С., бул. ,,Б.“ №*, и ,,Н.
Г.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК*****, с адрес: гр. Н., представлявано от М. О. –
ликвидатор, да заплати на С. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. ,,Л.“ *, общо
сумата от 500 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________А.Ч._______________
7