РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Б., 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.Ц.Т.А.
при участието на секретаря Х.К.Н.
като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20211810100774
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ/Кодекс за
застраховането/.
М. Д. П. с ЕГН: **********, чрез майка му Д. АНТ. П. с ЕГН:
********** и двамата от с.В., община Б., ул.*** №14, чрез пълномощник
адв. ММ.Н.Т. от САК, молят да бъде осъдено Застрахователно дружество
„***“АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. ******
да заплати сумата-главница от 8000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от М. Д. П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинени телесни увреждания, представляващи разкъсно-
контузна рана в лявата слепоочна област на главата; охлузвания в поясната
област двустранно; контузия и оток в дясната глезенна става, които вреди са
причинени вследствие на виновно противоправно поведение от АС. П. Д. като
водач на лек автомобил марка “Мерцедес“, модел „320ЦДИ“ с рег. № ****, за
който автомобил към датата на ПТП на 26.10.2020г. на път І-1, в района на
191.800км, в землището на община Б., има валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД *** АД с
полица № *****, ведно със законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 24.02.2021г. /датата на изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне/ до окончателното заплащане, както и заплащане на направените
по делото разноски.
В с.з. малолетният ищец М. Д. П., чрез майка му Д. АНТ. П. поддържа
иска и моли да бъде уважен. Пълномощникът адв. ММ.Н.Т. от САК е
депозирала молби, с които заявява, че поддържа иска и моли да бъде уважен
1
като основателен и доказан. Претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения на основание чл.38, ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата, тъй като се явява безплатно.
ОТВЕТНИКЪТ-Застрахователно дружество „***“АД с ЕИК: ***, чрез
пълномощник адв. А.И., преупълномощен от адв. М. Г. съгласно
приложените пълномощни, е направил възражение по иска и е представил
писмен отговор с вх.№ *** от ****г., изпратен по куриер с дата от
29.07.2021г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер.
Оспорва да е причинен деликт от страна на А.Д. като водач на лек автомобил
марка “Мерцедес“, модел „320ЦДИ“ с рег. № ****. Твърди, че няма
представен акт на наказателен съд, който да е задължителен по реда на чл.300
от ГПК. Оспорва иска по размер като заявява, че в първоначалната
медицинска документация на името на ищеца са описани само охлузвания по
тялото. Няма представени медицински документи за протичането на
оздравителния процес. Обезщетение от 2000-3000лв. би било по-адекватно.
Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца като
пътник в ППС с животинска тяга. Заявява, че водачът на каруцата Васил М.ов
е допринесъл за ПТП и вредата, тъй като е бил в пияно състояние и ищецът се
е качил в каруца, управлявана от пиян водач, който факт води до
приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник адв. М.Г. и адв. А. С.
И., са депозирали молби, с които молят да се отхвърли иска и се присъдят
направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът М. Д. П. е малолетен, тъй като е роден на 11.12.2009г. и сега е на
12 години. Негов единствен родител е Д. АНТ. П.. Горното се установява от
приложеното копие от удостоверение за раждане, издадено от община Б..
На 26.10.2020г. около 18.33 часа на първокласен път І-1, в района на
191.800 километър, в землището на община Б., Софийска област, е настъпило
пътно транспортно произшествие/ПТП/ между лек автомобил
марка“Мерцедес 320 ЦДИ“ с рег. №*****, управляван от св.АС. П. Д. от Б. и
каруца с общински №116, теглена от кон с водач В.И.М. от с.В., като в
каруцата е бил ищеца М. Д. П.. Лекият автомобил е застигнал и блъснал отзад
каруцата, която е намалила внезапно скоростта си на движение и в резултат
на удара водача на каруцата В.И.М. и ищеца, пътуващ в каруцата са получили
телесни наранявания като по-късно на 09.11.2020г. В.И.М. е починал.
Образувано е досъдебно производство по прокурорска преписка по описа на
2
Окръжна прокуратура-С. като същото не е приключило.
Горното се установява от приложените писмени доказателства-
Констативен протокол №*** от ***г., съставен от дежурен по КАТ в РУ Б.,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 26.10.2020г., извършен от
разследващ полицай при РУ Б. заедно със скица и фотоалбум, събраните по
делото гласни доказателства- показанията на св.АС. П. Д. и св. П.И.М. и
приетите и неоспорени от страните съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ с
вх.№ **** от ***г., изготвена от в.л. д-р Д. Н. Т. и приетата съдебно-
автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх.№ *** от ***г., изготвена от в.л. инж.
В. Т. П..
От приетата САТЕ се установява, че водачът на каруцата в условията
на произшествието се е движил правомерно близо до десния край на платното
за движение, при внезапно намаляване на скоростта на движение на каруцата
ПТП не би настъпило, ако водачът на лекия автомобил „Мерцедес 320 ЦДИ“
е предприел аварийно спиране или заобикаляне на каруцата като габаритите
на същия, каруцата и дясната лента на платното за движение са позволявали
на водача на автомобила заобикаляне на каруцата при осигурена странична
дистанция. Каруцата не е била снабдена със светоотразители съгласно
отразеното в протокола за оглед на ПТП, но в случая това не е в причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП, което е станало в светлата част на
денонощието.
Съгласно приетата СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н., се установява, че в
резултат на ПТП ищецът е претърпял следните телесни наранявания:
разкъсно-контузна рана на главата в лявата темпорална област, двустранно
охлузване в поясната област и контузия и оток на десния глезен. На практика
контузията и отока на десния глезен е счупване. Има зона на растеж на
детския скелет на тънката и на дебелата кост, има едно разместване на зоната
на растеж, в зоната на малкия пищял и това е увредата. Периодът на
възстановяване от раната на главата е 10-15 дни. Охлузванията в поясната
област, горе-долу за същия период, но тъй като са били множествени 10-ина
дни, все пак е имало насинявания, охлузвания. Раната на десния глезен,
периодът на възстановяване е минимум месец. От тези наранявания според
вещото лице д-р Н. месец-месец и половина детето е изпитвало дискомфорт и
болка.
От показанията на св. П.И.М., който живее в едно домакинство с ищеца
и твърди, че е негов биологичен баща се установява, че първата му среща с
ищеца е била в Спешна помощ в Б., който е бил на количка и в критично
състояние, тъй като главата му е била нацепена, тялото отзад в областта на
гърба е било посинено, имал охлузвания, с изкълчен крак, не можел да ходи,
кракът бил подут. Лекарят им казал да го заведат на другия ден отново на
преглед, което изпълнили и се установило, че кракът е изкълчен, дали им
лекарства-антибиотици, детето ходело със специален чорап на крака, който го
стягал вместо гипс. Детето М. три седмици не е могъл да легне по гръб, а е
3
спал само по корем. Уплашил се много от катастрофата, започнал да пелтечи
и да не може да говори добре, не искал да вижда каруца и лек автомобил, бил
стресиран след катастрофата. Около три месеца е бил на обезболяващи
лекарства, освен това куцал, не можел да стъпва на крака, което е налагало
майка му да го облича, съблича, тъй като едвам си е вдигал ръцете. През
нощта е бил неспокоен, събуждал се и започвал да плаче и разказва за
катастрофата, как е изхвърчал от каруцата на пътя, тъй като отзад ги ударила
лека кола. Налагало се да отсъства от училище във връзка с нараняванията от
катастрофата.
Към датата на ПТП или на 26.10.2020г. за управляваният от св. АС. П.
Д. лек автомобил марка “Мерцедес“, модел „320ЦДИ“ с рег. № **** е имал
валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
при ответното дружество ЗД “***” АД – застрахователна полица №**** със
срок от 24.09.2020г. до 23.09.2021г.
Горното се установява от приложените по делото писмени
доказателства-копие от Справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд от 13.11.2020г., което обстоятелство не се оспорва от
ответника.
Видно от приложеното по делото писмено доказателство-копие от
молба от 24.11.2020г., входирана на същата дата при ответника с посочена
банкова сметка на ищеца, се установява, че ищецът, чрез майка му и законен
представител Д.П. и чрез пълномощник адв. М.Н. от САК е предявил
застрахователната си претенция в ответното дружество ЗД “***” АД да му
бъде изплатено застрахователното обезщетение. С молбата си до ответника
ищецът е заявил искане да му бъде изплатено обезщетение за неимуществени
вреди от процесното ПТП в размер на 15000 лв. Със същата молба ищецът е
приложил заверени преписи от съставения за ПТП-то Констативен протокол
No*** и медицинска документация, посочена в молбата.
Няма писмен отговор от ответника на горната молба.
Исковата молба по настоящето гражданско дело № 774/2021г. е
предявена от ищеца срещу ответника на 07.05.2021г., т.е. повече от 3 месеца
от подадената молба за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от телесните увреждания при ПТП.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на
застрахователно обезщетение до момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че така предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е допустим.
4
Установи се от събраните писмени доказателства, че е спазен
тримесечния срок по чл. 498, ал. 3 от КЗ от искането за доброволно плащане
до предявяване на претенцията. В случая е безспорно, че ищецът е предявил
претенцията си за заплащане на застрахователното обезщетение пред
ответното дружество на 24.11.2020г. като е посочил банкова сметка, а
исковата молба е подадена на 07.05.2021г., към който момент е бил изтекъл
предвиденият в цитираната разпоредба тримесечен рекламационен срок.
Следва да се посочи, че във връзка с посочения срок като предпоставка за
допустимостта на иска в Определение № **** от **** г. по ч. т. д. No ***/***
г., I т.о. на ВКС е прието, че изискването от страна на застрахователя на
допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498,
ал. 2 от КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ защитава
ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени
документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по
основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез
със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по
застрахователната претенция, както и е в недопустимо отклонение от
забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 от КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 от
КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, като по силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или
да определи и изплати размера на обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да
откаже плащане /т. 2 на чл. 496, ал. 1 / - в посочените в б. “а”, “б” и “в”
хипотези. По силата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, когато по застрахователна
претенция по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не
са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът за
произнасяне от застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно, с ал. 4
на чл. 108 от КЗ е предвидено, че отговорът на застрахователя по чл. 492, ал.
2, т. 2, а именно мотивираният отговор по претенцията, когато: 1. отказва
плащане /б. “а”/; основанието на претенцията не е било напълно установено
/б. “б”/, или размерът на вредите не е бил напълно установен /б. “в”/, се счита
за отказване на плащане. Наред с това, съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията за обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП-то е бил представен
някои от изброените в т. 1 – т. 5 документи, сред които констативен протокол
за ПТП (т.1). Сред представените от ищеца с молбата му за заплащане на
застрахователно обезщетение до ответника документи е и констативен
протокол за ПТП № ***. Предвид всичко изложено съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът е основателен и следва
да се уважи изцяло за сумата от 8000лв./осем хиляди лева/, представляваща
5
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на ПТП на
26.10.2020г., изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт от
причинените на ищеца телесни увреждания, които са разкъсно-контузна рана
в лявата слепоочна област на главата; охлузвания в поясната област
двустранно; контузия и оток в дясната глезенна става, като доказани и
основателни, по следните правни съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ, лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да
установи наличието на виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди; вида и
размера на вредите, както и наличие на причинна връзка между деянието и
вредите; наличие на договор за застраховка гражданска отговорност, сключен
между ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на същия
застрахователен риск.
В случая по делото са установени всички посочени по-горе елементи от
фактическия състав на претендираното право на застрахователно обезщетение
по предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
По делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното застрахователно
дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение с молба от
24.11.2020г., в която е отразена банковата му сметка. Не е спорно и
обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца застрахователното
обезщетение.
Установи се по делото от показанията на св. Д., че е висящо
наказателното производство по образувано досъдебно производство за ПТП,
т.е. няма все още постановен и влязъл в сила съдебен акт от наказателен съд,
но това не означава, че ищецът не може да доказва с всички допустими по
ГПК доказателства извършването на противоправното деяние от водача на
лекия автомобил /св.Д./.
Съгласно събраните по делото доказателства-Констативен протокол
№*** от ****г. на дежурен по КАТ в РУ Б., протокол за оглед на
местопроизшествие заедно със скица и фотоалбум, показанията на св. А.Д. и
св. П.М. и приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж. В.П., която съдът
кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че е налице
виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка
6
“Мерцедес“, модел „320ЦДИ“ с рег. № ***, който нарушавайки правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата
блъска отзад правомерно движещата се каруца, в която пътува малолетния
ищец, в резултат на което ищецът е претърпял телесни увреждания, като е
налице причинна връзка между деянието и получените от ищеца
наранявания, а именно: разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област на
главата; охлузвания в поясната област двустранно; контузия и оток в дясната
глезенна става, като последното представлява счупване на крака, или трайно
затрудняване на движението на долен десен крайник за срок по-голям от един
месец.
От приложените писмени доказателства-медицински документи,
издадени на името на ищеца, показанията на св.П.М., който живее в едно
домакинство с ищеца, както и от приетата СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н. се
установява несъмнено и категорично, че наред с първоначално установените
видими разкъсно контузни рани по главата и в поясната област на тялото на
ищеца е установено и счупването на десния долен крайник на ищеца на
следващия ден след като е извършено ренгеново изследване. Възражението на
ответника, че същото не е в причинно-следствена връзка с ПТП, тъй като не е
констатирано в деня на ПТП е неоснователно, тъй като се установи, че
ищецът е бил в Спешна помощ Б., където е прегледан, описани са видимите
травми и му е даден талон за ренгеново изследване на другия ден, тъй като
прегледът е извършен в късните часове на деня, а именно около 20.00 часа. От
приетата СМЕ се установява, че счупването на десния крак на ищеца е в
резултат на ПТП от 26.10.2020г.
Неоснователните са възраженията на ответника, че водачът на лекия
автомобил не е виновен за ПТП като недоказани. В този смисъл е и
направеното от ответника възражение за съпричиняване, изразяващо се в
това, че ищецът се е качил в каруца, управлявана от пиян водач,тъй като от
събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства такова не бе
установено.
На следващо място по делото безспорно се установи, че за лекия
автомобил, управляван от виновния за настъпване на процесното ПТП лице –
св.А.Д., а именно лек автомобил “Мерцедес“, модел „320ЦДИ“ с рег. № ****,
към датата на произшествието на 26.10.2020г. е имало сключен валиден
договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ответника ЗД “***” АД - застрахователна полица **** със срок от
24.09.2020г. до 23.09.2021г.
Поради гореизложеното е налице основание за ангажиране пряката
отговорност на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на
водача на увреждащото моторно превозно средство - лек автомобил
“Мерцедес“, модел „320ЦДИ“ с рег. №**** за причинените на ищеца
неимуществени вреди в резултат на травматичните увреждания от настъпило
по вина на този водач пътно транспортно произшествие на 26.10.2020г.
7
Съдът съгласно приетите заключения на СМЕ и САТЕ за механизма на
процесния пътен инцидент и за участниците в същия, за вида, характера и
степента на получените от ищеца травматични увреждания, представляващи
две леки телесни повреди и една средна телесна повреда, както и давайки вяра
на показанията на св.П.М., който се представя за биологичен баща на ищеца и
живее с него в едно домакинство за претърпените от ищеца болки, страдания,
неудобства, дискомфорт и емоционално състояние след получаване на
уврежданията в резултата на ПТП, намира, че обезщетение от сумата от 8000
лева /осем хиляди лева/ съответства на установените в задължителната
съдебна практика критерии, като: младата възраст на пострадалия –
10-годишен към датата на увреждането, интензитета и продължителността на
понесените болки, страдания и битови неудобства от причинените му
физически травми-разкъсно-контузна рана на главата и охлузвания в поясната
част на тялото, които са наложили детето да спи само по корем около месец,
невъзможност да се придвижва сам с оглед на счупения крак, да се обслужва
сам при обличане, къпане, да посещава учебните занятия и ограничаване на
социалните му контакти с оглед преживяния стрес от катастрофата между
каруцата и лек автомобил, сънуване на кошмари от катастрофата, плачене
през оздравителния и възстановителен периоди, които са продължили около
три месеца след ПТП.
Съдът след като взе предвид вида на получените от ищеца
наранявания, описани по-горе, периода на възстановяването, имайки предвид
и момента на причиняването на увреждането преди около година и половина,
а именно на 26.10.2020г., съгласно чл.52 от ЗЗД и по справедливост определи,
че ответникът следва да заплати сумата от общо 8000лв. за причинените
телесни увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в лявата
слепоочна област на главата; охлузвания в поясната област двустранно;
контузия и оток в дясната глезенна става, като последното представлява
счупване на крака или трайно затрудняване на движението на долен десен
крайник за срок по-голям от един месец, които сега са отшумели и ищецът се
е възстановил.
Съдът съобрази всички обстоятелства, указани в т. 2 на ППВС №
4/1968г. и Практиката на ВКС отразена в т. д. № 708/2009 г. на II т. о., №
749/5.12.2008 г., по т. д. № № 387/2008 г. на II т. о.; № 25 от 17.03.2010 г. по т.
д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.;
№ 83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г.; № 1/26.03.2012 г., по т. д. №
299/2011 г. на II т. о.; № 95 от 24.10.2012 г., по т. д. № 916/2011 г. на I т. о.,
формиращи съдържанието на понятието "справедливост". Според същата,
соченото понятие не е абстрактно, а всякога - свързано с преценката на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат
обсъдени в тяхната съвкупност, както и на общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, несъмнено
обусловено от съществуващата в страната икономическа конюнктура.
Индиция за последните са и лимитите на застрахователни покрития, които
8
дори да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за
справедливост, следва да бъдат взети предвид и обсъдени, за да бъдат
отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението
на чл. 52 от ЗЗД. Следователно, да бъде справедливо по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от
съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното
увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и
сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време.
Ответникът дължи заплащане и на законната лихва за забава върху
горната сума-главница от 8000лв., считано от посочената в исковата молба
дата на 24.02.2021г., датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне,
до окончателното заплащане. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Считано от 24.02.2021г. същият е бил в забава за плащане на дължимото
обезщетение, поради което дължи законната лихва за забава върху неговия
размер.
Следва да се посочи, че забавата на застрахователя е настъпила именно
на посочената от ищеца дата, която предхожда подаване на исковата молба
на 07.05.2021г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното
искане от ищеца за присъждане на разноски съдът намира, че на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА и приложения договор за
правна защита на пълномощника-адв. М. Н.-Т. на ищеца следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника по делото, в
размер на 730лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС-Б. държавна такса в размер на 320лв., както да заплати
и сумата от 200лв. за направени разноски в производството за
възнаграждения на вещи лица по СМЕ и САТЕ, заплатени от бюджета на
съда.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***“АД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. ****** да заплати на М. Д. П. с
ЕГН: **********, чрез майка му Д. АНТ. П. с ЕГН: ********** и двамата от
с.В., община Б., ул.*** №14 сумата-главница от 8000лв. /осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от М. Д.
П., изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт от причинените му
телесни увреждания, представляващи разкъсно-контузна рана в лявата
слепоочна област на главата; охлузвания в поясната област двустранно;
контузия и оток в дясната глезенна става, които вреди са причинени
вследствие на виновно противоправно поведение от АС. П. Д. като водач на
лек автомобил марка “Мерцедес“, модел „320ЦДИ“ с рег. № *****, за който
автомобил към датата на ПТП на 26.10.2020г. на път І-1, в района на
191.800км, в землището на община Б., има валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД *** АД с
полица № ****, ведно със законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 24.02.2021г. /датата на изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне/ до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата
Застрахователно дружество „***“АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. *** *** да заплати на адвокат М.Б. Н.-Т. от Софийска
адвокатска колегия, с № **********, с адрес: гр.С., ул. *****№**, ет.* сумата
от 730лв./седемстотин и тридесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***“АД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. *** *** да заплати в полза на РС-
Б. държавна такса в размер на 320лв./триста и двадесет лева/, както да
заплати и сумата от 200лв./двеста лева/ за направени разноски в
производството за заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на
съда, както да заплати и държавна такса в размер на 5лв./пет лева/ при
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
10