ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 692
гр. С.З., 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501755 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. Т. И. и С. И. И. чрез
адв.И.З. против определение № 1390 от 28.10.2021г., постановено по ч.гр.д. №
4689/2021г. по описа на РС-С.З..
Жалбоподателите И. Т. И. и Т. И. И. чрез адв. И.З. считат обжалваното
определение за неправилно и незаконосъобразно. Излагат подробни
съображения. Твърдят, че не са налице предпоставки за допускане на
обезпечението, както и че не са представени убедителни писмени
доказателства за вероятна основателност на иска, както и че не е установено,
че без допускане на обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението. Изводите на съда за
наличие на предпоставки за допускане на обезпечението били абсолютно
необосновани, като липсвали каквито и да са мотиви, които са дали
основание на съда да приеме, че искът е вероятно основателен. Излагат
твърдения и за недопустимост на предявения иск.
Молят да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и
незаконосъобразно, както и да бъде обезсилена издадената обезпечителна
заповед. Претендират за направените разноски по делото, за което представят
доказателства за направени такива.
Постъпил е писмен отговор от адв. К.Н. като пълномощник на В. Т. К.,
който изразява становище, че обжалваното определение е правилно,
мотивирано и не противоречи на закона. Правилно съдът бил приел, че
предпоставките за допускане на обезпечение - искьт да е допустим и вероятно
основателен и да е налице интерес от допускане на обезпечението, тъй като
без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата
1
по решението- подлежат на преценка само въз основа на представените с
исковата молба и/или искането за обезпечение доказателства, като
възраженията на длъжника подлежат на разглеждане по същество. В тази
връзка е посочена и трайната практика на съдилищата в тази връзка. В случая
всички аргументи на жалбоподателите, касаели основателността на иска, а не
били по неговата допустимост. Молят да бъде оставено в сила атакуваното
определение № 1390/28.10.2021 г. постановено по гр.дело № 4689 по описа на
седми гр.състав на PC С.З. за 2021 година. Претендира разноските, направени
в това производство.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, взе
предвид изложеното в отговора на другата страна, както и материалите от
първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна
следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт
подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл. 396 ГПК и
са изпълнени останалите процесуални предпоставки за допустимост. Ето
защо, същата подлежи на разглеждане по същество.
Като се запозна с фактите по делото, съдебния акт и съобрази
наведените в жалбата оплаквания и закона, настоящият състав намира
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от В. Т. К.
срещу Детелина Иванова Желязкова, И. Т. И., С. И. И. и Р.П.П., с която е
предявен установителен иск по чл. 440 ГПК за признаване за установено, че
ищцата е собственик на 1/6 ид. част от апартамент в гр. С.З., ул. „******* с
идентификатор № 68850.515.543.1.55. Прави се искане за допускане
обезпечение на иска чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на
изпълнението по изп. дело № 2021**0400158 на ЧСИ М.Д. с рег. № ** на
КЧСИ, имащо за предмет публична продажба на описаната 1/6 ид. част.
В настоящия случай, първоинстанционният съд е посочил, че
предявеният от В.К. установителен иск, чието обезпечаване се иска е
процесуално допустим, като са налице и изискуемите от закона
доказателства, обосноваващи извод за съществуваща обезпечителна нужда.
Посочил е, че основният релевиран от ищцата довод за придобиване на
процесната 1/6 ид. част е подкрепен с писмено доказателство - констативен
нотариален акт за собственост на недвижими имот № 13, том VI, рег. № 3714,
дело № 458 и се основава на приложението на института на придобивната
давност. С оглед на това тъй като позоваването на придобивна давност е
материалноправно и като такова, подлежи на установяване в исковия процес
поначало, ищцата ще следва да внесе гаранция в размер на 600,00 лв.
Изложил е, че макар данните от представените доказателства да сочат на
вероятна основателност на иска, изхождайки от естеството на спорното
правоотношение, възможността да съществуват други правоизключващи или
правоотлагащи факти, или допълнителни договорености между страните във
връзка с недвижимия имот /различни обстоятелства от естество да прекъснат
давността/, които да водят до други изводи относно основателността на иска,
2
на този етап от производството не може да бъде напълно изключена. С оглед
на гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че искането е
допустимо и основателно, поради което с обжалваното определение е
допуснал исканото обезпечение по бъдещия иск.
За да се допусне обезпечение на иска съгласно чл.391 от ГПК следва да
са налице следните кумулативни предпоставки: 1. искът да е допустим;
2.искът да е вероятно основателен- да е подкрепен с писмени доказателства
или от ищеца да бъде представена парична гаранция по чл.180 и чл. 181 от
ЗЗД в определен от съда размер; 3. да съществува интерес от обезпечението-
ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата му по съдебното решение; 4.обезпечителната
мярка да е подходяща.
Въззивният съд намира, че предявеният от ищцата иск е допустим
и при наличните писмени доказателства вероятно основателни. Всички
аргументи, изложени в частната въззивна жалба касаят основателността на
иска, а не са по неговата допустимост.
Ищцата / Молителката В. Т. К. безспорно се явява трето лице, което
твърди, че негово имущество 1/6 идеална част от апартамент в град С.З.
ул.“****** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68850.515.543.1.55 с предназначение жилище, с площ 49.89 кв.метра, находящ
се в сграда с идентификатор № 68850. 515.543.1, построена в поземлен имот с
идентификатор № 68850.515.543, при граници - на същия етаж -
68850.515.543.1.54, 68850.515.543.1.56, под обекта -68850. 515. 543.1.51, над
обекта – няма, е засегнато от действията на ЧСИ М.Д. по изпълнително дело
№ 2021**0400158. Съобразно съдебната практика абсолютните процесуални
предпоставки, обуславящи допустимостта на иск по чл.440 ГПК са: наличието
на висящо изпълнително производство предмет на принудителното
изпълнение да е парично притезание, насочване на изпълнителните действия
върху вещ на длъжника, осъщественият изпълнителен способ да е обективно
годен да засегне правото на трето за изпълнението лице. В конкретния случай
тези предпоставки са налице, тъй като молителката, ищец в производството,
претендира че е собственик на обявената по изпълнителното дело на
публична продан 1/6 идеална част от описаният по горе имот, като отрича
правата на длъжника, излагайки твърдения, че е придобила тези идеални
части въз основа на оригинерно придобивно основание , а именно придобивна
давност. Безспорно е при това положение, че ищецът има правен интерес и от
предявяване на иска и от допускане на обезпечение по него, именно с такава
обезпечителна мярка, защото с публичната продан очевидно би се затруднило
реализирането на правата му по евентуално решение в негова полза.
Доказването на обстоятелствата относно наличието на предпоставките
предвидени в чл.79 ал.1 ЗС - непрекъснато владение в продължение на 10
години и противопоставимостта на извършените вписвания, както правилно е
приел и съдът са предмет на самия процес и евентуалният отказ да се допусне
обезпечението предрешава и обезсмисля до голяма степен производството по
делото. Нещо повече, с жалбата от съда се иска да отмени определението, за
допускане на обезпечението, въз основа на твърдения и доказателства , които
3
не са представени по реда, предвиден в ГПК в исковото производство и чието
тълкуване извън общите предпоставки за допустимост би опорочило хода на
производството по гр.дело № 4689 по описа на седми гр.състав на PC С.З. за
2021 година.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че правилно
молбата е уважена, като основателна от първоинстанционният съд.
Обстоятелствата, които се навеждат в частната жалба, не може да бъдат
предмет на обсъждане в настоящото производство.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони.
По разноските:
С оглед неоснователността на частната въззивна жалба разноски не се
дължат на жалбоподателите. В отговора си другата страна е претендирала
също направените разноски в настоящото производство, но няма представени
доказателства за сторени такива, поради което не следва да се присъждат
такива.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй
като съгласно чл.396 ал.2 предл. 2 ГПК произнасянето на въззивния съд в
производство по молби за допускане на обезпечение на иск, подлежи на
обжалване пред ВКС, само когато въззивния съд допуска обезпечение, но не и
в останалите възможни хипотези.
Водим от горните съображения, Старозагорският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1390 от 28.10.2021г., постановено по
ч.гр.д. № 4689/2021г. по описа на РС-С.З..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4