Решение по дело №914/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260277
Дата: 5 август 2020 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20203100500914
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………/………….2020 година,

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли  през  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                                          ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА –МЛ.С.                                        

 

при участието на секретаря Галина  Славова   

разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 914 по описа  на ВОС  за 2020 год.

за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

   Образувано е по въззивна жалба вх. № 1214/25.02.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник срещу Решение № 27  от 29.01.2020г., постановено по гр.дело № 1231/2019г. на Районен съд Провадия,3 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Я.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на въззивникасумата 6422.14 лева /шест хиляди четиристотин двадесет и два лева и четиринадесет стотинки/, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 22.08.2019г., начислена след корекция на сметката за периода от 15.09.2017г. до 14.09.2018г., за обект на потребление, находящ се в гр. Дългопол, област Варна, ул. „Здравко Бомбов” № 21, ет. 3, ап. 23, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционна процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се, че  начислена сума е за реално потребена от абоната ел. енергия,  натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание  чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД. Констативният протокол отразява действителното фактическо положение.Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и  да му се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не  е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, моли същата  да бъде отхвърлена, както и да  му  се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивника.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството по делото е образувано по иск  предявен от Я.А.И., ЕГН ********** срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер  на 6422.14 лева /шест хиляди четиристотин двадесет и два лева и четиринадесет стотинки/, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 22.08.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. *****, област *************, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена  сметката за използвана ел.енергия, в размер на  посочената сума. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.

 В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.Изготвения  с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия. Абонатът е потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.200 ал.1 пр.1  от ЗЗД. Излагат се съображения , че ако съда приеме неприложимост на разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза , то доколкото в случая се касае за точно установено количество доставена на абоната ел. енергия, заплащането и се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД.Цитира се решение на ВКС.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното  от фактическа страна:

По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Дългопол, област Варна, ул. „Здравко Бомбов” № 21, ет. 3, ап. 23, с абонатен № ********** и клиентски № **********.

От КП № 1105058/14.09.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ  и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4 и 1.8.0.Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов.

Представен е по делото КП № 1578/13.08.2019г.  на БИМ – РО Русе, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър 1.8.3 в размер на 34077.59 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера.  

По делото е представено становище от 21.08.2019г., за начисляване на корекция на ел. енергия за периода 15.09.2017г. до 14.09.2018г.,  като е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта  на СТИ.

Изготвена е фактура №********** от 22.08.2019 г.,  на стойност 6422.14 лева.

От Протокол за монтаж/демонтаж /проверка на директен електромер № 1013178 от 11.01.2013г.се установява, че процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на дневна и нощна тарифи.

От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2012г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа 1.8.3 е преминало през измервателната схема на СТИ в резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Количеството ел. енергия преминало през регистър 1.8.3 е доставен на до обекта и съответно потребено. Процесният електромер  не е от типа „Смарт“, и не може да се определи точно кога е извършено неправомерното вмешателство, а от там и кога точно е започнало натрупването на ел.енергия в невизуализирания регистър. В съдебно заседание вещото лице е посочило,че след като СТИ е нов, то при монтажа му показанията и на останалите тарифи са били нулеви.   

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства,  по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или неизправност на СТИ, че е извършена проверка на изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия  методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.

Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза  несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 14.09.2018г., с констатациите  от която, ответното дружество обосновава правата си за начисляване  на определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не могат  да намерят приложение. За пълнота следва да се посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ.

От представените  по делото писмени доказателства - констативни  протоколи и  заключението на вещото лице се установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са отчетени показания в регистър 1.8.3 – 34077 кВтч, които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и нощна, респективно не е бил заплащан от абоната. Натрупаното количество енергия в скрития регистър се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на тарифната схема.

Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ - В случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния случай установяването на показанията на т.н. скрит регистър Т3, на което се позовава ответника, е извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система /средството  за търговско измерване/, по силата на чл.  44 ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и проверките за редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез  съставянето на констативния протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на потребителя.

В хода на производството, ответника не е представил доказателства, които при условията на пълно  и главно доказване да  обосноват  извода,че ответното дружество е доставило на  ищеца и той е  потребил ел.енергия в размер на 34077 кВтч, съдържащата се в регистър 1.8.3, установена след софтуерното му  прочитане. Констативния протокол, поставил началото на проверката и последващите изследвания в БИМ, предвид отмяната на посочените по-горе текстове от ПИКЕЕ, може да бъде ценен единствено като частен документ, но същия е оспорен от абоната и не носи неговия подпис. Подписването от свидетели е ирелевантно в конкретната хипотеза,т.к. не се касае за корекция съгласно ПИКЕЕ с  посочените вече аргументи. Липсват данни за показанията на тарифа 1.8.3/скрит  регистър/ на  електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице  и констатациите на БИМ, не може да се приеме за основателно възражението на ответника, че показанията по тарифа 1.8.3 са всъщност показания за ползвана от ищеца дневна и нощна енергия. Настоящия съдебен състав не кредитира изявлението на вещото лице в открито съдебно заседание, че доколкото при монтажа са посочени нулеви стойности на видимите регистри и СТИ е нов, то нулеви са били стойностите и на останалите не визуализирани тарифи, доколкото същото не е подкрепено с убедителни доказателства. Със същите аргументи не кредитира и заключението на вещото лице, че начислената ел.енергия е доставена и потребена от абоната и то в посочения в корекцията период. Начислената стойност на електроенергия само по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Не без значение е фактът, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Следва да се има предвид, че абоната е битов, а е отчетена енергия в  регистър 1.8.3, без по делото да са представени данни електромерът му е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа. В настоящия случай ответника не е доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната, доколкото текстовете от ПИКЕЕ даващи право за служебно определяне на период -1 година от дата на проверката са отменении не могат да бъдат приложени в настоящата хипотеза. 

Поради изложеното въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 330.00  лева – заплатено възнаграждение  за един адвокат, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27  от 29.01.2020г., постановено по гр.дело № 1231/2019г. на Районен съд ******,3 състав.

 

ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ************* да заплати на Я.А.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 330.00/триста и тридесет/ лв., представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: