Решение по дело №929/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. В. Д. от [населено място], [улица], ***, против Решение №35/11.03.2024г., постановено по АНД №882/2023г. по описа на Районен съд Кърджали.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Налице били основанията за оспорване, предвидени в чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК. Сочи, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на оспорения електронен фиш бил нарушен материалния закон, като били допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че районният съд излязъл извън границите на своите правомощия по закон, като за пръв път в решението посочил приложимия закон, какъвто не бил посочен в издадения електронен фиш при определяне на наказанието. Навежда доводи, че преквалификация би могла да се осъществи принципно, но само ако административнонаказващият орган е дал правна квалификация на деянието, а в случая дадената правна квалификация на нарушението от страна на административнонаказващия орган била непълна и неконкретна до степен да се приеме, че всъщност липсва такава. Поради това, не било налице основанието по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон било съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото се отразявало върху адекватното упражняване правото на защита на санкционирания субект. Горното съставлявало основание за отмяна на електронния фиш, независимо от факта на установеното нарушение. Навеждат се и доводи, че на нарушителя бил връчен един вариант на електронния фиш, в който не била посочена пълната правна квалификация на извършеното нарушение, а с административнонаказателната преписка бил изпратен друг вариант, в който вече била посочена пълната и точна квалификация на деянието, но този вариант не бил връчен на жалбоподателя. По този начин правото на защита на лицето било накърнено, чрез връчване на електронен фиш, в който не било посочено основанието за налагане на санкция.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени електронния фиш.

В допълнително подадена чрез пълномощник молба се сочи, че се поддържа касационната жалба. Моли се за отмяна на решението на районния съд и на електронния фиш. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за четирите съдебни инстанции, в общ размер на 1600 лв. (по 400 лв. за всяка инстанция).

Ответникът, в представена по делото чрез процесуален представител писмена молба оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана. Моли да бъде потвърдено решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд - Кърджали като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С оспореното решение състав на Районен съд - Кърджали е изменил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №6909738 на ОДМВР – Кърджали, с който на Д. В. Д., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е преквалифицирал нарушената санкционна норма по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и е изменил размера на административното наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Със същото решение съдът е осъдил Д. В. Д. да заплати на Областна Дирекция на МВР – Кърджали сумата от 80 лв., представляващи направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението, районният съд е приел, че установеното в процесния случай деяние безспорно е нарушение и осъществява състава на чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, както и че правилно в обжалвания фиш е преценено, че следва да се ангажира отговорността на Д. В. Д.. Наред с това, районният съд е посочил, че не е доказано процесното административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП да е извършено при условията на повторност и незаконосъобразно наказващият орган наложил наказание на основание чл. 182, ал.4, във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Доколкото обаче в процесния случай безспорно се установявало извършването на нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, съдът счел, че са налице предпоставките да упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като приложи закона за по-леко наказуемото нарушение. В този смисъл била и задължителната съдебна практика в т. 1 от Тълкувателно решение №8/16.09.2021г., постановено по т. д. №1/2020г. на ОСС на ВАС. Съдът е отбелязал, че в разглежданата хипотеза привеждането на описаното в електронния фиш деяние в съответствие с относимата правна норма не изменя съществено обстоятелствата на нарушението, като е изпълнено и изискването да не се влошава положението на наказания. Приел е, че няма пречка да прецизира и преквалифицира нарушената норма на деянието по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към състава на нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Счел е, че по силата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не било в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитавал предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, били описани в атакувания акт. По изложените съображения, районният съд е изменил електронния фиш, като е преквалифицирал приложената санкционна норма по чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и е изменил размера на административното наказание „глоба“ на 50 лв., като е взел предвид санкцията, която се следва на това основание.

Настоящата инстанция счита, че атакуваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон.

Не са налице наведените касационни основания. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за изменение на обжалвания пред него електронен фиш.

В обжалвания в настоящото производство електронен фиш действително е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5266218. По отношение на датата на връчване и влизане в сила на ЕФ серия К №5266218, районният съд правилно е приел, че наказващият орган е представил справка от АИС АНД на МВР и справка за нарушител/водач, които обаче не са официални документи, подписани от надлежен орган и нямат материална доказателствена сила, обвързваща съда. Обосновано в обжалваното решение е прието, че отразените в тях данни са само индиция за съществуването на визираните в тях факти и обстоятелства, но не могат да служат като доказателство за връчване на електронния фиш, респ. за влизането му в сила. Предвид горното и доколкото по делото не са представени други доказателства, от които да се направи извод в тази насока, не може да се извърши преценка дали в случая, с оглед датата на извършване на процесното нарушение, е налице повторност. В тази връзка, обосновано районният съд е приел, че не е доказано процесното административно нарушение по чл. 21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, да е извършено при условията на повторност и съответно незаконосъобразно е наложено наказание на основание чл. 182, ал.4, във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав споделя изложеното от районния съд, че с оглед постановките на Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на ВАС по т. д. №1/2020г., ОСС, I и II колегия, няма пречка дори и при неправилното описание на санкционната норма да се приеме, че квалифициращият признак „повторност“ не е бил осъществен и да се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като се преквалифицира деянието по основния състав на извършеното нарушение, за което е било надлежно предявено обвинението и се наложи наказанието по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП в размер на 50 лв., като по този начин не се нарушават правата на жалбоподателя, който се е защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение.

Следва да се посочи, че даденото с Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на ВАС по т. д. №1/2020г., ОСС, I и II колегия тълкуване, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, предоставя възможност на възивната инстанция не само да намали наложеното от административнонаказващия орган наказание, а и да се произнесе по същество относно наличието на извършено административно нарушение с различна от посочената в санкционния акт правна квалификация. Районният съд разполага с правомощието, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, да подведе изложените факти под правилната правна квалификация, ако тя е за същото, еднакво или по- леко наказуемо административно нарушение и да измени наказателното постановление, като посочи правилната правна квалификация, а не да го отменя като незаконосъобразно. Последното правомощие не ограничава и не накърнява правото на защита на наказаното лице, предвид обстоятелството, че същото е било запознато с фактите, въз основа на които е вменена вината му и е имал възможност да се брани срещу тях.

Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с изложените в Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на ВАС по т. д. №1/2020г., ОСС, I и II колегия мотиви, че с оглед липсата на възможност на районните съдилища да връщат производството на административнонаказващите органи при констатирани нарушения в правната квалификация на деянието, даденото правомощие на районния съд да измени наказателното постановление, като измени правната квалификация и подведе изложените факти под различна от посочената такава в НП, ако тя е за същото, еднакво или по- леко наказуемо административно нарушение, се явява гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност. Противното би довело до ненаказаност на извършителя на нарушението при безспорна установеност и доказаност извършването на същото, еднакво или по - леко наказуемо административно нарушение.

Неоснователни са наведените пред настоящата инстанция оплаквания за липсата на яснота относно санкционната разпоредба, въз основа на която било наложено наказание в процесния случай. Възражения в тази насока са били навеждани и пред районния съд, като същите са обсъдени в решението и обосновано е прието, че видно от съдържанието на съставения по образец електронен фиш, последният е издаден на основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Споделят се и изложените от районния съд мотиви, че с представеното от жалбоподателя ксерокопие на ЕФ, който не е по утвърдения образец, без номер и данни за издателя и/или връчителя му, водачът само е уведомен за извършеното нарушение.

При тези съображения, изложените от районния съд мотиви за изменение на електронния фиш изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което, на основание чл.221, ал. 2 от АПК, се препраща към тях.

Районният съд правилно е приложил закона, като е изменил електронния фиш в посочения в обжалваното решение смисъл. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за четирите съдебни инстанции, така както са заявени, като следва също да се отбележи, че разноски са му били присъдени (съобразно уважената част от жалбата) с Определение №223 от 29.10.2024г. по АНД №882/2023г. на Районен съд – Кърджали, влязло в сила на 19.11.2024г.

На основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №35/11.03.2024г., постановено по АНД №882 по описа на Районен съд – Кърджали за 2023г.

ОСЪЖДА Д. В. Д., с [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, да заплати на ОДМВР – Кърджали сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.