Р Е Ш Е Н И Е
№ 1043/21.5.2021г.
Град Пловдив, 21.05.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
трети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 805 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Н.В.П. *** против решение № 260220 от 11.02.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 7370 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0432-000371 от
18.08.2020 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Н.В.П.,
ЕГН **********,***, на основание чл.174, ал.1, т.2 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП, като са отнети10 контролни точки на основание Наредба №
Із-2539, и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно и необосновано и иска неговата отмяна.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди решението на районния
съд като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че правнорелевантните факти са
безспорно доказани, актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, защото
са издадени от компетентни органи и при издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, спазени са императивните
изисквания на чл.42, чл.43, чл.44 и чл.57 ЗАНН и сроковете по чл.34 ЗАНН.
Според районния съд са налице достатъчно доказателства за извършено деяние от
жалбоподателя, с което той виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, затова, че
на 19.07.2020 г. около 2,25 часа на път ІІІ-8606 в посока от с. Браниполе към
град Пловдив, пред бензиностанция „Енеос“, е управлявал личния си автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта 0,97 промила, установена по надлежния ред с
техническо средство алкотест „Дрегер“, и тези факти не се оспорват от
жалбоподателя, който не е ангажирал доказателства в съдебното производство, а в
акта за установяване на административно нарушение е посочил, че няма
възражения, не се е явил в определения срок на посоченото място за извършване
на медицинско изследване. Според районния съд липсват основания, за да се
приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати
нарушения, водещи до нейното опорочаване, защото препис от талона за медицинско
изследване е връчен на жалбоподателя и в него са определени срок, който е
по-кратък от максималния заради близостта на мястото на нарушението до мястото
за изследване и относно който срок жалбоподателят не е възразил, място за
извършване на изследването и изборът на жалбоподателя на начин на извършване на
изследването. Като неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя
относно описанието на нарушението, защото именно в управление на ППС с
концентрация на алкохол в кръвта се изразява извършеното нарушение. Правилно
според районния съд жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.174, ал.1,
т.2 ЗДвП, като не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. Правилно е отнемането
на контролни точки. Правилно е също ангажирането на отговорността на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, което е описано
в акта за установяване на административно нарушение, като според съда
задраскването не е било пречка жалбоподателят да разбере за какво нарушение се
наказва и да организира защитата си. Правилно е определена санкцията за
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП като основание и размер, като и за това
нарушение според съда не е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Не се споделя възражението
на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Напротив,
районният съд не е отказал събиране на доказателства, а процесуалният
представител на жалбоподателя не е проявил никаква процесуална активност и не е
ангажирал никакви доказателства за установяване на възраженията за допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление. В този
смисъл и с оглед на установените в хода на първоинстанционното съдебно
производство факти изводите на районния съд са напълно обосновани и съответни
както на установените факти, така и на приложимите материално-правни норми.
От друга страна, в
мотивите на обжалваното решение са изложени съображенията на районния съд за
некредитирането на възраженията на жалбоподателя. Преценката за основателността
или неоснователността на направените от страните възражения е резултат на
вътрешното убеждение на съда, което не подлежи на съдебен контрол.
Следва да бъде
посочено, че районният съд е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и е
изложил мотиви относно фактите и правото. Касационната инстанция намира за
необходимо изрично да посочи, че е правилен изводът на районния съд за липса на
нарушение на чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози не е поставено изискване за определяне на максимален
срок, защото нормата е диспозитивна и предоставя право на контролния орган да
определи конкретния срок за явяване на мястото на извършване на медицинското
изследване в зависимост от мястото на извършване на нарушението. Т.е.,
контролният орган притежава оперативна самостоятелност да определи срока, която
оперативна самостоятелност не подлежи на съдебен контрол, и в конкретния случай
определеният срок от 60 минути (т.е., от 3,20 до 4,20 часа, един изключително
ранен час, в който липсва натоварен трафик на движение) от връчването на талона
е повече от достатъчен, за да се придвижи касаторът до УМБАЛ „Св. Георги“ в
град Пловдив.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348,
ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо,
обосновано и правилно. Затова и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260220
от 11.02.2021 г., постановено по а.н.д. № 7370 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.