Решение по дело №3525/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 830
Дата: 10 декември 2024 г. (в сила от 10 декември 2024 г.)
Съдия: Ралица Манолова
Дело: 20241100603525
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 830
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора К. Д. Х.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100603525 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.10.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 14636/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114-ти състав, подсъдимата Г. Г. И. е
призната за невиновна в това на 25.09.2019 г. около 18:30 часа в гр. София, кв.
„Враждебна“, ул. „59“ № 13, пред входната врата на двора на 84 СУ „Отец Паисий“, да
се е заканила с убийство на П. Х. И., като й заявила заплашително и гневно: „…Върни
якето на Станислава, иначе ще ти изкара гръкляна!... Ще те причакам на автобусната
спирка след училище и ще те пребия!...“, започнала да й скубе косата и да вика, че ще
я пребие и ще й изтръгне гръкляна и това заканване би могло да предизвика
основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от
НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЧО
П. И. чрез повереника й, с която се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с
която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимата и събирането на други доказателства.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция в пледоарията си
повереникът на ЧО П. И. прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нов
осъдителен спрямо подсъдимата съдебен акт. Във връзка с така направеното искане
излага конкретни доводи, включващи анализ на събраните по делото доказателства и
изводи от правна страна, че в конкретния случай е осъществен съставът на
1
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита обжалвания съдебен
акт за неправилен, като поддържа, че след на анализ на всички събрани по делото
доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимата е осъществила
състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Защитникът на подс. Г. И. прави искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда, за което излага конкретни съображения.
В своя защита подс. Г. И. поддържа казаното от защитника си, а в последната
си дума моли за потвърждаване на присъдата на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.
Обжалваната присъда е постановена при допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК,
свързани с мотивите към нея, което налага нейната отмяна и връщането на делото на
СРС за ново разглеждане.
На първо място, настоящият съдебен състав счита, че изложените от
първоинстанционния съд фактически изводи не почиват на задълбочен анализ на
доказателствата по делото, в разрез с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. В
мотивите си съдът трябва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. Съдебният акт трябва да бъде мотивиран по начин да може да се приеме, че
наистина са били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да се
провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи.
В конкретния случай районният съд по никакъв начин не е обосновал в
доказателствено отношение отразените в акта си фактически констатации, нито пък е
обосновал правните си заключения. В мотивите на постановената присъда
първостепенният съд е заявил, че приема изложената фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин, като е взел предвид гласните доказателствени средства
и заключенията на двете изготвени по делото съдебнопсихиатрични и психологични
експертизи. След това декларативно е посочил, че кредитира напълно показанията на
св. Т.М. и частично показанията на свидетелите Д.,П. и пострадалата И. (без да посочи
в кои части) и не кредитира показанията на св. М. И., като не е подложил на обстоен
анализ и задълбочено обсъждане посочените показания, за да изложи прецизни
аргументи защо част от тях приема за логични и достоверни, а другите – не. Липсва
анализ, оценка и излагане на съображения за обосноваване на приетите факти по
делото, като не са обсъдени и спорните в процесните случай въпроси. Липсва и
съпоставяне на доказателствата, както и излагане на съображения досежно наличните
противоречивия в доказателствения материал.
На второ място, първоинстанционният съд е изложил противоречиви изводи
относно въпроса „извършено ли е престъпление“, тъй като от една страна приема от
правна страна, че за осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК
се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него, и тази закана да може да възбуди
основателен страх от осъществяване, а от друга, макар да приема за безспорно
установено, че заканата е отправена, то деянието не е осъществено, тъй като
пострадалата не е изпитала основателен страх от осъществяване на заканите с
убийство. Също така районният съд, в противоречие с правните си изводи, е приел при
2
обсъждане на фактическата обстановка, че в хода на досъдебното производство са
назначени две комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи,
заключенията на които водят до извода, че е осъществен състав на престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Практиката на ВКС приравнява такъв порок на мотивите
към липса на мотиви изобщо, което е основание за безусловна отмяна на съдебния акт.
При констатираната липса на мотиви, свързана с доказателствената
обоснованост на приетата фактическа обстановка, а също и предвид констатираните
противоречия в тях, въззивната инстанция е изключително затруднена да провери
правилността на първоинстанционния съдебен акт, за да се произнесе по съществото
на делото и да отговори на оплакванията, релевирани в жалбата по конкретни доводи
за неправилна преценка на доказателствата, нито пък може да провери правилността
на правните изводи. Тези нарушения по естеството си са отстраними, но не и от
въззивната инстанция, а само чрез провеждане на ново производство пред районния
съд, което от своя страна налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на СРС, без да се обсъждат възраженията по същество на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3,
т. 1 от НПК Софийски градски съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 19.10.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 14636/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3