№ 2291
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505872 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № ********* от 07.12.2020 г. на СРС, 60 с - в, по гр. д. № 59896/2018
г., „П. - П., Р., И. И М.А." Ад, ЕИК ****, е осъдено да заплати на „Софийски имоти"
ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД,
сумата 9 176, 82 лв., представляваща месечна наемна цена за ползването на 26 броя
рекламно - информационни елемента, през периода от 01.10.2015 г. до 21.10.2015 г.
включително, по Договор от 22.10.1999 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 12.09.2018 г. до окончателното изплащане, а на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 654, 39 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от
06.11.2015 г. до 11.09.2018 г. и разноски в производството.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния
му представител, в която се излагат съображения за неговата незаконосъобразност и
постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа
се, че необосновано СРС е отхвърлил възраженията на ответника за неизпълнение на
договора от страна на ищеца. Сочи, че дружеството е изпълнявало добросъвестно
задълженията си, до момента, в който
Ищецът е спрял да осигурява спокойно и несмущавано използване на наетите
рекламно - информационни елементи (РИЕ), като е допуснал демонтираните им през
време на действието на договора. Прави възражение за неизпълнен договор от страна
на ищеца, като поддържа, че той е неизправна страна, която носи вина за
неизпълнението на договора. Сочи, че „Софийски имоти“ ЕАД не е изпълнило
задълженията си по договора да съдейства пред компетентните органи във връзка с
1
изграждането на съоръженията за поставяне на рекламни материали и като собственик
да предприеме действия за отстраняване на посегателства и външни намеси върху РИЕ.
Сочи, че с поведението се дружеството е станало причина да бъдат демонтирани и да
не могат да се използват по предназначение 26 бр. от наетите РИЕ. Поддържа, че до
края на м. 10.2014 г. са демонтирани всички отдадени под наем РИЕ по нареждане на
СО. Наемодателят не е положил дължимата грижа да предотврати демонтажите, за да
се изпълнява подписания договор, въпреки, че е знаел, че предстоят. Излага доводи, че
бездействието му представлява пълно неизпълнение на договора за наем, поради което
ответникът следва да се освободи от задължението за заплащане на наем, на основание
чл. 83 ЗЗД. Неоснователно СРС е приел, че посочените обстоятелства не са установени
от доказателствата по делото, като от представените пред него констативни протоколи
на помощник – нотариус, от 07.10.2014 г. и 22.10.2014 г., не се установява, че договора
е нарушен. Моли да се отмени решението, а претенцията да бъде изцяло отхвърлена.
Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна „Софийски имоти“ ЕАД, ищец в производството, чрез
представителя си, оспорва жалбата в отговор, депозиран в срока по чл. 263 ГПК.
Поддържа, че жалбата е неоснователна, а изложените в нея обстоятелства не
съответстват на установените по делото факти. Съдът е обсъдил всички доказателства
и е изложил установените въз основа на тях факти. Между страните е съществувал
договор за наем до 22.10.2015 г., който е прекратен с предизвестие от ищеца. Не е било
спорно, че в изпълнение на договора са изградени 26 бр. РИЕ. Обосновано СРС е
направил извод, че съгласно чл. 3, т. 6 от договора, ответникът е следвало да използва
РИЕ в съответствие със специфичните изисквания за ползване на преместваеми обекти.
Ответникът е имал не само право, но и задължение да демонтира и премести РИЕ,
когато разполагането им не отговаря на нормативните изисквания. Оспорват се
твърденията за нарушение на договора от страна на ищеца, тъй като задълженията му
се изчерпват с осигуряването на ответника на възможност да ползва наетите РИЕ, но
не и да осигури ползването им върху определени недвижими имоти, за които няма
валидно разрешение за ползване. Недоказани са твърденията, че ищецът е препятствал
спокойното ползване на наетите РИЕ по време на действието на договора и не се е
противопоставил на действията на СО по премахването им. Дружеството е
самостоятелен правен субект и няма връзка с действията на СО, извършени по
административен ред. Сочи, че в задълженията на дружеството не може да се включва
изискване да преустанови или осуети упражняване на административните правомощия
на едноличния собственик. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди
решението. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
В решението си районният съд се е произнесъл по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД - за заплащане на наем и лихви за забава върху него.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК по реда на въззивната
проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо
постановено. По законосъобразността на решението съдът е ограничен до
релевираните възраженията във въззивна жалба, като служебно следи и за прилагане на
императивните материалноправни норми.
В случая СРС е обсъдил подробно приетите по делото писмени доказателства и
2
установената въз основа на тях фактическа обстановка, към която настоящият състав
препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира основание да я преповтаря
изцяло. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към спорните във въззивното
производство въпроси.
Обосновано и в съответствие с процесуалният закон СРС е приел, че по общите
правила за разпределяне на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК), ищецът
следва да докаже наличието на валидно сключен договор, относно вещите, предмет на
договора, както и предаването им на ответника. В тежест на ответника е да установи
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
В случая, с доклада по делото по чл. 146 ГПК, е прието за безспорно, че между
страните на 22.10.1999 г. е сключен договор, по силата на който ответникът се е
задължил да изгради специализирани съоръжения, рекламно - информационни
елементи (РИЕ) за сметка на ищеца, който става техен собственик, като ищецът се е
задължил да осигури ползването им от ответното дружество срещу заплащане на
определена наемна цена.
Не е било спорно, че съоръженията са разположени в имоти, собственост на
„Софийски имоти“ ЕАД, на територията на Столична община.
Установено е, че с допълнително споразумение от 18.09.2009 г. към договора е
изменена цената, която ответното дружество трябвало да заплаща на „Софийски
имоти" ЕАД за ползването на РИЕ - считано от 01.03.2010 г. сумата била определена на
205 евро за всяко от 26-те налични РИЕ, като върху цената се начислявал ДДС (т. 3 от
споразумението). Определената цена се актуализирала всяка календарна година с
официалния индекс на инфлация по данни на НСИ, съгласно т. 4 от споразумението.
По съществото на спора, въззивният съд споделя изводите на СРС, че
процесните РИЕ, предмет на договора, са изградени със средства на ищцовото
дружество и са станали негова собственост, като ответникът е придобил право да
извършва от свое име всички правни и/или фактически действия, свързани с
използването на изградените РИЕ, на свой търговски риск срещу задължението да
заплаща на ищеца определено месечно възнаграждение (наем) за всяко от процесните
съоръжения.
Във връзка с възраженията в жалбата за неизпълнен договор от страна на ищеца
- кредитор, с твърдения, че той е неизправна страна, която носи вина за
неизпълнението на договора, което освобождава ответника от отговорност за плащане
на наемната цена, в допълнение към изложеното от СРС, настоящият съдебен състав
намира следното:
Основанието за освобождаване на длъжника от отговорност, поради вина на
кредитора, произтича от нормативно закрепения в чл. 63, ал. 1, ЗЗД принцип, че всяка
от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно.
Спрямо кредитора това означава, че той с поведението си не трябва да пречи на
другата страна да изпълнява задълженията си по договора.
Общото правило на чл. 83, ал. 1 ЗЗД, дава възможност на длъжника да се
освободи изцяло или отчасти от отговорност, когато неизпълнението се дължи и на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен. От значение обаче са и причините,
поради които длъжникът и съответно кредиторът са допуснали забава и как тя се е
отразила върху изпълнението. За да се освободи от последиците на забавата по
отношение на конкретно свое задължение по договора, не е достатъчно длъжникът да
се позове и да докаже неизпълнение на някое от насрещните задължения на кредитора.
3
Длъжникът следва да докаже, че точното изпълнение на неговото задължение е било
обусловено от изпълнението на конкретно задължение на кредитора, съответно да
докаже наличието на причинната връзка между своето неизпълнение и неизпълнението
или забавеното изпълнение на задължението на кредитора. (решение № 164 от
03.02.2016 г. по т. д. № 1890/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС.)
Въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС, че ответникът не е
ангажирал доказателства, установяващи такова неизпълнение на задълженията на
ищцовото дружество, поети с договора от 22.10.1999 г., което да е от значение за
изпълнението на задълженията на ответника „П.“ АД, така че да го освобождава от
насрещното му задължение да заплаща договореното възнаграждение (наем) за
използване на процесните РИЕ. Възраженията на ответника в жалбата в обратния
смисъл са неоснователни.
Според договора, процесните елементи представляват движими вещи,
преместваеми обекти. В чл. 3, т. 6 от договора е уговорено, че „П.“ АД е длъжно да
разполага рекламно - информационните елементи (РИЕ) върху всички имоти,
собственост на „Софийски имоти“ ЕАД, по начин, който да не затруднява
използването на обектите за застрояване или провеждане на всякакви други
мероприятия от собственика, като при провеждане на застрояване, което по
действащите специфични изисквания не е съвместимо с разположените съоръжения, да
демонтира изградените съоръжения във възможно най-кратки срокове. Следователно,
сключеният между страните договор предвижда не само право, но и задължение в
определени случаи ответникът да демонтира и премести РИЕ, когато същото пречи на
дейността, провеждана в обекта от собственика.
Следователно констатираната липса на рекламни елементи тип „билборд“ на
описаните като посетени от помощник - нотариуса места, в обсъдените от СРС
констативни протоколи, не води до еднозначен извод, че те са отнети от държането на
ответника и са демонтирани от Столична община. Следва да се отбележи освен това, че
в констативните протоколи, на които се позовава ответника, се говори единствено за
рекламни елементи тип „билборд“, а не за рекламно-информационни екрани
(едностранни и двустранни). Наличието на идентичност между процесните РИЕ и
изброените в констативните протоколи рекламни елементи е оспорена от ищеца и
въззивният съд споделя извода на СРС, че такава не се установява безспорно от
събраните по делото доказателства.
Въззивният съд също намира, че в производството не е доказано, че до края на
месец октомври 2014 г. всички 26 броя РИЕ, предмет на сключения между страните
договор, са били демонтирани по инициатива на Столична община. Не се установяват
и твърденията процесните РИЕ да са били обект на някаква административна
процедура, завършила с акт на компетентните органи за премахването им.
Недоказани са твърденията, че ищецът е препятствал спокойното ползване на
наетите РИЕ по време на действието на договора и не се е противопоставил на
действията на СО по премахването им.
В заключение следва да се посочи, че не са ангажирани несъмнени
доказателства, от които да се направи извод за неизпълнение от страна на ищцовото
дружество на поетите с договора от 22.10.1999 г. задължения, което да освобождава
„П.“ АД от неговото насрещно задължение да заплаща наем.
Съгласно приетото от СРС без възражения заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, дължимото възнаграждение за ползването на 26-те РИЕ за периода от
4
01.10.2015 г. до 21.10.2015 г., включително, след извършената корекция за периода от
22.10.2015 г. до 31.10.2015 г., възлизало на 9 176, 82 лв. с ДДС. Въззивният съд
споделя изводите на СРС, че искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД
е основателен. Законосъобразно той е бил уважен.
По иска с правно основание чл. 86. ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – арг. от чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
В случая обосновано СРС е приел, че в договора у уговорен срок за изпълнение
на задължението - възнаграждение за ползването на рекламните елементи е дължимо
до 5-то число на следващия месец - чл. 6, ал. 3 от договора.
Следователно искът е основателен за периода на забава от 06.11.2015 г. до
11.09.2018 г. преди предявяване на исковата молба. Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, лихвата за забава за процесния период възлизала на
2 654, 60 лв. Тъй като искът е предявен за сумата от 2 654, 39 лв. и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, основателно той изцяло е уважен с
атакуваното решение.
Доколкото решаващите изводи на настоящият състав съвпадат с тези на СРС,
решението е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален
закон и следва да се потвърди изцяло. Същият извод се налага и в частта по
присъдените в полза на ищеца разноски за СРС.
По разноските пред СГС : Съобразно изхода от спора, право на разноски пред
въззивната инстанция има ищеца - въззиваема страна. В полза на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал.
1, вр. с ал. 8 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № ********* от 07.12.2020 г. на СРС, 60 с -
в, по гр. д. № 59896/2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „П. - П., Р., И. и М.А." АД,
ЕИК ****, с адрес : гр. София, ул. „****, да заплати на „Софийски имоти" ЕАД, ЕИК
****, с адрес : гр. София, ул. „****, юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5