Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 23.07.2020г.

                                             

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 933 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ,  образувано по  молба вх. № 43468/22.05.2020г. на „Б.С.“ ЕООД.

 

В молбата се сочи, че дружеството има многобройни задължения към множество кредитори по сключени търговски сделки, но не е в състояние да изпълнява задълженията си.  Намира се в състояние на неплатежоспособност, считано от 01.05.2020г., когато са спрени и плащанията.  Дружеството не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Вследствие на неблагоприятната икономическа обстановка финансовият резултат на дружеството намалява драстично и финансовото състояние продължава да се влошава. Затрудненията на дружеството са трайни  и продължителни, имуществото не е достатъчно за покриване на задълженията. Продължаването на търговската дейност на дружеството поставя в опасност интересите на кредиторите. Дружеството не разполага с активи, които да му дават възможност да покрива текущите си задължения и коефициентите на ликвидност също отразяват този факт.

Молителят иска да бъде констатирана неплатежоспособността на дружеството, евентуално свръхзадълженост, и да бъде открито производство по несъстоятелност, дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му.

В представеният списък на кредиторите молителят е посочил търговски дружества, но и Национална агенция за приходите.

 

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза   и  като съобрази вписванията и обявяванията по  партидата на търговеца в търговския регистър,  намира за установено от фактическа страна следното:

„Б.С.“ ЕООД е търговско дружество,  със седалище в района на Софийски градски съд, с основна икономическа дейност по КИД консултантски услуги.

Към датата на приключване на устните състезания по делото  дружеството има непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност, както и изискуеми парични вземания по търговски сделки.

Кредитори на дружеството по търговски сделки са „Б. 2018“ ЕООД - по договор за изработка, за която е била издадена фактура № 16/12.10.2018г., и „Л. БГ“ ООД - по издадени за времето от 26.09.2018г. до 05.10.2018г. фактури за извършени доставки на строителни материали. Кредиторите са посочени от самия молител,  за задълженията са представени доказателства, както и задълженията са били осчетоводени при дружеството като задължения към доставчици и клиенти по изготвяните баланси.

Публичните парични задължения на молителя са в размер поне на  50 322. 43 лева, от които 43250. 36 лева главница и 7 072. 07 лева лихви – ДДС, данък върху доходите върху трудови и приравнени правоотношения, ДОО,  вноски за здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд, данък върху дивиденти, корпоративен данък. Публичните задължения, съгласно справка към 09.06.2020г., са със срок за доброволно плащане включително от 14.03.2018г. Задълженията по ДДС са основно по Ревизионен акт № Р-22221519003608-091-001/23.01.2020г.    

 За задълженията на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с Постановление изх. № С 190022-023-0002088/28.06.2019г.  Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК (така писмо изх. № 20-00-2280/15.06.2020г. на НАП).

Съгласно заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, вещото лице по която е работило въз основа на представени по делото счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 31.12.2019г. (допълнително коригиран),  към 31.03.2020г.,  и допълнително представен финансов отчет  към 30.06.2020г. (със съобразяване на Ревизионен акт № Р-22221519003608-091-001/23.01.2020г.),  както и по обявените в търговския регистър годишни финансови отчети до 2018г., включително, освен за 2017г., когато дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на ЗСч, за което е била подадена декларация,  към 31.12.2019г., коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил в норма -  1. 4091. Изцяло в норма към 31.10.2019г. са били  коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност.  При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2019г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил 0. 2115.  Дружеството е имало положителен финансов резултат, както и положителен нетен оборотен капитал,  предполагащ доверие от страна на кредиторите.

Към 30.06.2020г., съгласно последният съставен баланс и отчет за приходите и разходите, коефициентът на обща ликвидност е бил 0.1746., на бърза ликвидност – 0.1746, а на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност – 0.0000. Към 30.06.2020г. общата балансова стойност на наличните краткотрайни активи не е била достатъчна за покриване на краткосрочните задължения. Към 30.06.2020г. дружеството е имало отрицателен коефициент на финансова автономност, като с отрицателна величина е бил и коефициентът на задлъжнялост. Към същата дата и общата балансова стройност на всички активи не е била достатъчна за покриване на задълженията на дружеството. РазЛ. между краткотрайните и дълготрайните активи и краткосрочните и дългосрочните задължения е била -32 хил. лева. 

Също съгласно заключението на вещото лице (поясненията в открито съдебно заседание на 21.07.2020г.) всички задължения на длъжника са били осчетоводени, включително и публичните.

 По делото няма данни за частни държавни вземания към длъжника, както и такива по търговски сделки.

Не се установява  дружеството да има задължения  към персонала, които да са към най-малко 1/3 от работниците и служителите и  да не са изплатени повече от 2 месеца.

За дружеството не се установява още към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или друго бързоликвидно имущество. Съгласно изготвения междинен счетоводен баланс към 30.06.2020г. дружеството не разполага с парични средства в брой или по депозити, а има единствено вземания над една година. Съгласно заключението на вещото лице по делото, по оборотна ведомост към 30.06.2020г. дружеството е отчело наличие на парични средства от 49, 67 лева.

  Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така писмо изх. № 2821 от 22.06.2020г. и извършената служебна справка). За дружеството няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“ (така писмо изх. № 433200-53017/08.01.2020г.).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 14.07.2020г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сума от 2 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 15.07.2020г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми  публичноправни задължения към държавата, както и изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки. Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическо състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Въз основа на данните за икономическото и финансово състояние на молителя към датата на последния съставен междинен баланс (30.06.2020г.) следва да се приеме, че молителят се намира  в състояние на неплатежоспособност поне от 01.05.2020г. – посочената от молителя дата на неплатежоспособността, която се потвърждава по делото.   Не се установява оттогава молителят да може да изпълнява публичните си задължения и тези по търговските сделки.

 Без значение е дали след 01.05.2020г. от молителя  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя преди 31.12.2019г.  По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на предприятието на молителя,  които установяват коефициент  на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2019 над 1. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.), коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Налице е документална обоснованост при воденото при молителя счетоводство и няма съмнение, че счетоводството е редовно водено, съответно че отчетите на дружеството за 2019г. и към 30.06.2020г.  представят вярно и честно имущественото и финансовото му състояние, съответно на изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗСч, при което и съдът се позовава на тези отчети.

В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни  за свръхзадълженост на дружеството,  но съдът не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от  молителя при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ.         

Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Установяват се единствено вземания по баланса към 31.03.2020г., без категорични данни за тяхната събираемост, а паричните средства са минимални. Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 14.07.2020г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Условие за заличаването в този случай е представянето на удостоверение от ТП на НОИ гр. София за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството. Удостоверението ще бъде изискано служебно от съда, но на несъстоятелното дружество, следва да бъде указано предаването на ведомостите на НОИ.

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 01.05.2020г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Б.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Б.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Б.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Б.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

 СПИРА производството по т.д.н. № 933/2020г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „Б.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева)  разноски по делото за държавна такса. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: