№ 3150
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Наталия П. Лаловска
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100507751 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ –
МВР срещу решение № 20033342/03.05.2022г., постановено по гр. дело № 13806/2022г.
по описа на СРС, 156-и състав, в частта, в която, на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът е осъден да заплати на ищеца И. И. И. сумата 917.30 лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд,
преобразуван от положен нощен труд на длъжност младши инспектор, със статут на
държавен служител, за периода от 06.03.2017г. до 06.03.2020г., ведно със законната
лихва от 12.03.2020г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата 130.83
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 07.06.2017г. до 106.03.2020г. и
на ищеца и на СРС са присъдени разноски.
Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Не била налице празнота в
нормативната уредба, предвид на което не следвало субсидиарно приложение на чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ. С нормата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР била въведена специфична законова
регламентация за продължителността на нощния труд, неприложима била уредбата по
КТ. По изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част, а
вместо това да бъде постановено друго, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени от
съда. Моли съобразно този изход на спора въззивният съд да разпредели и
1
отговорността за разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец И. И. И. не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство оспорва същата като
неоснователна. Излага съображения, че тълкуването, дадено в новото ТР №
1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, било неприложимо към случаите преди изменението
на ЗМВР от 2020г., какъвто е и процесният, както и подробни съображения за
противоречие на тълкувателното решение с правото на ЕС. Моли решението на СРС да
бъде потвърдено в обжалваната част.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
От представените по делото и неоспорени писмени доказателства – Заповед №
1280/23.10.2014г. на Директора на ГД „ПБЗН“ – МВР, акт за встъпване в длъжност от
31.10.2014г., Заповед № 1983к-1690/29.11.2019г. за преназначаване на длъжност, акт за
встъпване в длъжност от 02.12.2019г., справка за професионалния стаж и заеманите
длъжности рег. № 1207р-2753/23.07.2020г., протоколи за отчитане на отработеното
време между 22.00 часа и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по
време на официални празници, графици за дежурство, а и безспорно между страните,
съдът приема за установено, че през исковия период от 06.03.2017г. до 06.03.2020г.
страните били обвързани от валидно служебно правоотношение, в рамките на което
ищецът И. И. И. изпълнявал при ответника длъжности, както следва: за периода до
02.12.2019г. – младши изпълнителска длъжност водач на специален автомобил в РС
„ПБЗН“-Костенец към РДПБЗН – София, а след последната дата до края на заявения по
делото период - младши изпълнителска длъжност водач на специален автомобил в РС
„ПБЗН“-Елин Пелин към РДПБЗН – София.
Страните не спорят и от представените по делото и неоспорени графици за
дежурства, протоколи за отчитане на работното време и неоспореното по делото
заключение на изслушаната ССчЕ се установява, че през исковия период ищецът И. И.
И. полагал при ответника труд на смени, по график.
Съобразно неоспореното заключение на ССчЕ за периода от 06.03.2017г. до края
на заявения от ищеца период – 06.03.2020г. ищецът И. И. И. положил при ответника
общо 896 часа нощен труд, за което ответникът му заплатил възнаграждение. В случай,
2
че нощният труд бъде преизчислен в дневен с коефициент 1.143, същият възлизал на 1
024 часа, като разликата от 128 часа не била овъзмездена. Възнаграждението за същото
време положен труд съобразно неоспореното заключение на вещото лице възлиза в
размер на сумата 917.03 лева и същото не било заплатено. СРС приел в атакуваното
решение, че посочената сума се дължи на ищеца и уважил главния иск в същия размер.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане
на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Приложимите към процесния казус разпоредби от ЗМВР са тези, в редакцията
им преди изменението бр. 60/2020г. ДВ.
Предвид нормата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че
възнаграждението за извънреден труд е допълнително такова и се изплаща към
основното месечно възнаграждение на държавните служители. На държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта
от 22.00 до 6.00 ч. - чл. 179, ал. 1 ЗМВР. Следователно ЗМВР урежда отделно
заплащане, както на положения извънреден труд, така и на този, положен през нощта,
като няма пречка двете разпоредби да се прилагат едновременно.
Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, урежда нормалната продължителност на
работното време на държавните служители, която е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Ал. 3 на разпоредбата регламентира начина на
изчисляване на работното време за работещите на 8, 12 или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. Изр. 4 в приложимата към казуса редакция на нормата
до изм. бр. 60/2020г. ДВ, предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Когато служителят е работил
извън редовното работно време, в чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР са предвидени компенсации
– възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за
служителите, работещи на смени. С ал. 6 е уреден и начинът за заплащане на
положения извънреден труд по ал. 5 – с 50 % увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Съобразно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (редакция преди изменението от
2020г., сега – ал. 10) редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
3
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
темпорален аспект подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на горната
законова делегация са следните: Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., обн. бр. 69/14г. ДВ,
действала от 19.08.2014г. до 31.03.2015г., както и от 29.07.2016г. до 01.08.2016г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн. бр. 40/15г. ДВ, действала от 01.04.2015г.
до28.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. бр. 60/16г. ДВ, действала от
02.08.2016г. до 09.01.2020г. (последната е приложима към конкретния казус).
Единствено в чл. 31, ал. 2 на първата от наредбите е регламентирано, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
06.00 ч. за съответния отчетен период се умножава по 0.143, а полученото число се
събира с общия брой работни часове за същия период (т.е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1.143). Нито в ЗМВР, нито в някоя от останалите
две наредби е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета от Министерския съвет по приложението на КТ и обн. в бр. 9/07г. ДВ,
когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Този коефициент възлиза именно на 1.143 и се получава
при разделянето на нормалната продължителност на работното време през деня,
установена от нормата на чл. 136, ал. 3 КТ (8 часа) на нормалната продължителност на
нощния труд, установена от нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ (7 часа).
По въпроса „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?“ е постановено
Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС. Съобразно задължителното тълкуване на ВКС при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи
не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството
на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
В мотивите си към същото тълкувателно решение ВКС възприема становището,
4
че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите,
работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране
на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма,
която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са
необходими определени предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. По
задължителен за съдилищата начин е прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на
часовете. Анализирайки разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР ВКС приема, че по
смисъла на същата норма „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо
от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата
„светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа
до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ
показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на
работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с
разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния
труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР,
регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен
труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален
административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя
размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените
наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с
волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в
дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2,
изр. 1 ЗНА. ВСК приема, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни. Становището на ВКС е, че прилагането
на НСОРЗ към служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова
цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1
ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното
време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в
която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването на
ЗМВР, законодателят е съобразил спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от
5
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.
178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по -
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/,
липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни
условия за придобИ.е право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията
на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
От мотивите на ТР № 1/2020 от 15.0.03.2023 г. на ВКС не следва извод, че
даденото тълкуване е неприложимо към случаите до преди изменението на ЗМВР ДВ,
бр. 60 от 2020г., а намира приложение само за след този период, каквото възражение
поддържа ищецът в настоящото производство. Даденото от ВКС тълкуване на нормите
на ЗМВР е принципно и не касае конкретна редакция на закона.
Като се съобрази даденото от ВКС тълкуване, че работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред следва, че е недопустимо
към техните правоотношения по аналогия да се приложи ЗДСл или КТ, в това число -
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент
1.143.
Ето защо, при съобразяване на горното задължително във връзка с нормата на
чл. 130, ал. 2 ЗСВ за настоящия съдебен състав тълкуване следва да се приеме, че в
случая не могат да се прилагат субсидиарно издадените по приложение на Кодекса на
труда подзаконови нормативни актове. Като се съобразят постановките в ТР № 1/2023
г. на ВКС, следва да се направи извод, че в случая е неприложим чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
според който при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Предвид обстоятелството, че размерът на възнаграждението за положен нощен
труд е определен от ответника по реда на посочените заповеди на Министъра на
вътрешните работи, цитирани по-горе, предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под
формата на нощен труд за периода от 06.03.2017г. до 06.03.2020г., получен чрез
преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, се явява неоснователен.
Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е
акцесорна спрямо главния дълг за допълнително възнаграждение за извънреден труд и
предвид горните изводи на съда по иска по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР, също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Както бе отбелязано по-горе, постановеното ТР № 1/2020 от 15.0.03.2023 г. на
6
ВКС, във връзка с нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за настоящия съдебен
състав. Досежно съответствието му с правото на ЕС ВКС излага изрични съображения
в мотивите си към тълкувателното решение, че горното разрешение съответства на
правото на ЕС, а чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, съгласно решение на
СЕС по дело № С-262/20, следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, а
Хартата на основните права на ЕС, в чл. 20 и чл. 31 допуска определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от 7
часа за работещите в частния сектор да не се прилага за работещите в публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел
на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, по
посочените по – горе съображения (поради постановяване на ТР №1/2023г. на ОСГК
на ВКС по спорния въпрос), първоинстанционното решение следва да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят.
По разноските:
Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в
която в полза на ищеца и на СРС са присъдени разноски.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
допълнително разноски, сторени пред СРС в размер на сумата 38.27 лева.
Ответникът претендира сторените пред въззивната инстанция разноски. Същите
възлизат в размер на общата сума 258.50 лева, от които 158.50 лева – заплатена
държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени 258.50 лева – разноски по делото,
сторени пред СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20033342/03.05.2022г., постановено по гр. дело №
13806/2022г. по описа на СРС, 156-и състав, в частта, в която Главна дирекция „П.б. и
з. на н.“ - МВР, с адрес: гр. София, ул. „****” № **, е осъдена да заплати на И. И. И.,
ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 917.30
лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд, преобразуван от положен нощен труд на длъжност младши инспектор, със статут
7
на държавен служител, за периода от 06.03.2017г. до 06.03.2020г., ведно със законната
лихва от 12.03.2020г. до окончателното погасяване на вземането, сумата 130.83 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 07.06.2017г. до 106.03.2020г., и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение,
и в частта, в която Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ - МВР, с адрес: гр. София, ул.
„****” № **, е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата 317 лева – държавна такса и разноски в
първоинстанционното производство, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. И., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
„П.б. и з. на н.“ - МВР, с адрес: гр. София, ул. „****” № **, представлявана от
Директора Н. Н., искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (редакция до изм.
с ДВ бр. 60/2020г.), вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, за заплащане
на сумата от 917.30 лева - възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен
през периода от 06.03.2017г. до 06.03.2020г. нощен труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.03.2020
г. до окончателното й изплащане, и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата от 130.83 лева -
обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от 07.06.2017г. до
06.03.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. И. И., ЕГН **********, да
заплати на Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ - МВР, с адрес: гр. София, ул. „****” №
**, представлявана от Директора Н. Н., сумата 38.27 лева – разноски, сторени пред
СРС и сумата 258.50 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
В останалата част, в която СРС е отхвърлил исковете, като необжалвано,
първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8