Р Е Ш
Е Н И Е № 76
гр. София, 11.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 106 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Р.,
роден на *** г., срещу наказателно постановление 764/16.03.2017 г., издадено от
М.Я.К.- заместник- началник Митница Столична, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 11а, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и ал. 10, чл. 20, ал. 1 и
чл. 21 ВЗ е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за това, че на 31.10.2016 г., около
12.35 часа, на Митнически пункт- Калотина, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси“, като не е декларирал във валутна митническа декларация по чл. 9 от
Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и
водене на митнически регистри по чл. 10а ВЗ, пренасянето през границата на
страната на чуждестранна валута в размер на 12100 евро, е нарушил чл. 11а, ал.
1 ВЗ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а ВЗ, с което
виновно е осъществил състава на чл. 18, ал. 1 ВЗ, като предметът на
нарушението- 12100 евро е отнет в полза на държавата.
Жалбоподателят поддържа в жалбата
си, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на
защита. В тази връзка на първо място се изтъква обстоятелството, че при
съставяне на АУАН, послужил за издаване на атакуваното НП, на жалбоподателя,
който е ***** гражданин, не е бил осигурен преводач от български на ***** и
обратното, което се приравнява на липса на предявяване на акта за запознаване с
неговото съдържание от страна на нарушителя, съставляващо нарушение на
разпоредбите на чл. 84в ЗАНН, вр. чл. 21, ал. 2 и чл. 142, ал. 1 НПК, а също и
на чл. 6, т. 3, б. „е“ от ЕКПЧ. Сочи се, че непредявяването на АУАН на
разбираем за нарушителя език е пречка за издаване на законосъобразно
наказателно постановление, което от своя страна обуславя неговата отмяна. На
следващо място се сочи, че съставеният АУАН не съдържа реквизитите по чл. 42,
т. 4 и 5 ЗАНН, а при издаването на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал 1, т.
5 ЗАНН, като не е описан съществен елемент от обективната страна на
нарушението, а именно обстоятелство от къде е била пренасяна валутата през
границата на Република България, доколкото режимът за пренасянето през
границата на страната на валута в рамките на ЕС и когато се касае за трета
държава е различен, като в първия случай предметът на нарушението не подлежи на
отнемане в полза на държавата. С оглед на горното моли за отмяна на атакуваното
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован се явява лично и със упълномощения си процесуален
представител- адв. М.С., който поддържа подадената жалба на основанията,
подробно развити в нея и в представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Н.В., който оспорва
жалба и счита, че НП е издадено в съответствие с процесуалния и материалния
закон. Счита, че по делото безспорно се установило извършеното от жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 ВЗ, доколкото несъмнено Р. С. е
трета за ЕС страна, като при влизане в Р. България за жалбоподателя е
съществувало задължението да декларира пренасяните през границата на страната
от трета страна парични средства в размер на 12100 евро, което задължение
жалбоподателят не е изпълнил и което не е обусловено от изричната покана на
контролните органи. С оглед на горното и подробно развитите в представените по
делото писмени бележки процесуалният представител на въззиваемата страна моли
НП да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на връчено на
31.03.2017 г., а жалбата е подадена на 06.04.2017 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички
изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С Решение № 76 от 12.10.2017 г.
по н.а.х.д. № 310/2017 г. по описа на РС-гр. Сливница, съдът е отменил
процесното наказателно постановление, като е приел, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото е била нарушена разпоредбата на чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 142, ал. 1 НПК, като на нарушителя не е бил осигурен преводач, с което
е била нарушена и разпоредбата на чл. 43, ал. ЗАНН.
С Решение № 170 от 15.02.2018 г.
по к.н.а.д. № 1187/2017 г. по описа на АССО, въззивното решение е било отменено
като неправилно и делото, предвид липсата на произнасяне по същество от
въззивния съд по правилността на НП, е било върнато за ново разглеждане от друг
състав на РС- гр. Сливница. С решението си касационната инстанция е приела, че
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 142 НПК е била спазена, тъй като
свидетелката Б. е превела на жалбоподателя съставения АУАН на ***** и същият е
бил запознат със съдържанието му, като това е било и изрично записано от
санкционираното лице на последната страница от АУАН. Наред с това касационната
инстанция, макар че е приела, че не може за пръв път да установява фактите по
съставомерността на деянието, изрично е обективирала извода си, че безспорно е
установено нарушението по чл. 18, ал. 1 ВЗ, както от обективна страна, така и
от субективна страна и лицето което го е осъществило- Р.Р..
След връщане на делото за ново
разглеждане въззивният съд проведе съдебно следствие по правилата чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 276 и сл. НПК, в хода на което се установи фактическа обстановка,
идентична на установената от въззивния съд при първото разглеждане на делото, а
именно:
На 14.10.2016 г. жалбоподателят Р.Р.
- ***** гражданин, получил чек за изплащане на
пари в брой, издаден от Д.Б.Г.за сумата в размер 25000 евро.
На 31.10.2016 г., около 12.35 часа, на
трасе „Входящи леки автомобили и автобуси" на МП „Калотина“, където
свидетелите К.Ц. - митнически инспектор ТМУ Столична и Т.И. - старши митнически
инспектор в ТМУ Столична, изпълнявали служебните си задължения, пристигнал лек
автомобил марка „***“, модел „****“ с peг. № *****, управляван от жалбоподателя Р.Р. , който пътувал сам от Р. Г. към Р. Т..
Свидетелят Ц. попитал жалбоподателя, дали
има нещо за деклариране, като го помолил да отвори и багажника на управлявания
от него автомобил. Жалбоподателят заявил, че няма нищо за деклариране и отворил
багажника, където се намирал капак за двигател на автомобил. След конкретна
преценка св. Ц., заедно със свидетелката Т.И. селектирали управлявания от
жалбоподателя автомобил за извършване на ЩМП. Свидетелят Ц., разговарял с жалбоподателя
на ***** език, за владението на който език последният притежавал съответен
сертификат- Удостоверение № 24 от 17.12.1991 г. Жалбоподателят бил насочен за
извършване на проверка в гаража на трасето. Преди започването на проверката,
св. Ц., отново попитал жалбоподателя, дали има нещо за деклариране, като
насочил вниманието му върху, намиращите се там указателни табели и след
получения отрицателен отговор, двамата със св. И. пристъпили към извършване на
митническа проверка.
Свидетелят Ц. направил неуспешен опит да
отвори жалбата на автомобила, при което жалбоподателят Р. му обяснил, че същата
е развалена. При втория опит жалбата на автомобила се отворила, като в същата се
намирали калъф за очила и чантичка в които била намерена сумата в размер общо
на 12100 евро в различни банкноти.
За констатираното нарушение свидетелите К.Ц.
и Т.И. съответно митнически инспектор и старши митнически инспектор в ТМУ
Столична, Агенция „Митници“ съставили на жалбоподателя Р.Р. акт за
установяване на митническо нарушение № 511/31.10.2016 г., за това че на
31.10.2016 г., на МП „Калотина“, трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“,
около 12.35 часа лицето R.R.,
притежаваща ***** паспорт № ******, роден на ****** г., персонален № ******,
като не е декларирал във валутна митническа декларация по чл. 9 от Наредба №
Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на
митнически регистри по чл. 10а ВЗ, пренасяната от него чуждестранна валута в
размер на 12100 евро, не е изпълнил задължението, визирано в разпоредбата на
чл. 11а, ал. 1 ВЗ, вр. чл. 1, ал. 1 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а ВЗ,
което се санкционира по реда на чл. 18, ал. 1 ВЗ.
Валутата, предмет на нарушението, била
иззета с Протокол за извършена митническа проверка №
16BG-5804B048991/30.11.2016 г., като на жалбоподателя била издадена и разписка № 0089306 за иззетата сума в размер на 12100 евро.
Същата вечер жалбоподателят останал на
територията на Р. Б., като пренощувал в Хотел Р.
Въз основа на така съставения АУАН М.Я.К.- заместник- началник
Митница Столична издала наказателно постановление
764/16.03.2017 г., с което на жалбоподателя на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 11а, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и ал. 10, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 ВЗ било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за това, че на
31.10.2016 г., около 12.35 часа, на Митнически пункт- Калотина, на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси“, като не е декларирал във валутна
митническа декларация по чл. 9 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а ВЗ,
пренасянето през границата на страната на чуждестранна валута в размер на 12100
евро, е нарушил чл. 11а, ал. 1 ВЗ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1/01.02.2012
г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри
по чл. 10а ВЗ, с което виновно е осъществил състава на чл. 18, ал. 1 ВЗ, като
предметът на нарушението-
12100 евро бил отнет
в полза на държавата.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- потвърждение за
получаване (превод от ***** език), Заповед № ЗМФ-495/21.04.2010 г., възражение вх.
№ 32-306559 от 02.11.2016 г., АУАН № 511/31.10.2016 г., разписка № 0089306 към Протокол
за извършена митническа проверка № 16BG-5804B048991/30.11.2016 г., обяснения на жалбоподателя
(превод от *****), диплома за завършено средно образование рег. № 3839 от
03.07.1982 г., Удостоверение №
24 от 17.12.1991 г.,
удостоверение изх. № 128/11.05.2018 г. на „С.П.Х.“ АД, ведно с фактура от
01.11.2016 г., както и гласните доказателствени средства- показанията на
свидетелите К.Л.Ц., Т.И.И. (вкл. приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл.
281, ал. 1, т. 2, предл. второ НПК показания на свидетелката дадени при
предходното разглеждане на делото - 45 от н.а.х.д. № 310/2017 г. по описа на
РС- гр. Сливница), Т.Б.Н. и Н.Б.Б. (вкл. приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетелката дадени при предходното
разглеждане на делото - 52 от н.а.х.д. № 310/2017 г. по описа на РС- гр.
Сливница) и обясненията на жалбоподателя Р.Р. (частично).
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът, при изграждане наизводите
си не взе предвид представеното в хода на н.а.х.д. № 310/2017 г. по описа на
РС- гр. Сливница, писмено доказателство- фотоснимка на обяснение на ***** език
от 31.10.2016 г., 12.32 часа, преведено на български език, доколкото същото не
се ползва с достоверна дата и наред с това се явява неотносимо към предмета на
доказване, тъй като причината поради която валутата се намирала в жалбоподателя
е ирелевантна по отношение на твърдяното формално нарушение.
Съдът даде вяра на показанията и
на четиримата свидетели, доколкото нито един от тях не е заинтересован от
изхода на делото. Няма основание за съда да не даде вяра на тези показания,
доколкото свидетелите изложиха подробно, логично и вътрешно непротиворечиво
възприетото от тях, с оглед което при изграждане на изводите си, съдът се
позова на тях.
Съдът се позова частично и на
обясненията на жалбоподателя, като съобрази и двойствената им природа, като не
възприе твърденията за упражнен по отношение на него физически и психически натиск,
доколкото в тази им част съдът намери, че същите представляват средство за
защита, целящо да обори достоверността на показанията на свидетелите. Наред с
това, при изграждане на изводите си, съдът не се позова на обясненията на
жалбоподателя в частта им относно заявеното от него, че свидетелите са му върнали
част от сумата, доколкото едно такова твърдение не намира опора в закона и се
явява житейски нелогично, доколкото ако сумата действително е била по-голяма,
няма основание за контролните органи да не я задържат в пълен размер.
Макар и съдът да не е обвързан от
заявеното в жалбата, както и от отразеното в АУАН, следва да се отбележи, че
нито в жалбата, нито в АУАН, не се съдържат възражения от страна на
жалбоподателя относно установеното от контролния орган фактическо положение,
като възраженията са свързани единствено с отразеното в АУАН, че жалбоподателя
е бил надлежно поканен да декларира пренасяната от него валута, което
обстоятелство не може да обуслови несъставомерност на нарушението по чл. 11а,
ал. 1 ВЗ.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното
постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по
делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
В
настоящия случай съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй - като в производството по установяване на административно нарушение, а също
и във стадия по издаване на наказателно постановление, са допуснати съществени
процесуални нарушения. Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения,
които са достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на
делото.
Съгласно чл. 1 ЗАНН,
сред целите на този закон е осигуряване на необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите.
Съгласно чл. 5, ал. 4
от Конституцията на република България международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. България, са част от
вътрешното право на страната. Такава безспорно е Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи (наричана по-нататък ЕКПЧ, ратифицирана от Р. България със закон,
обнародван ДВ бр. 66/14.08.1992 г., в сила за България от 07.09.1992 г.), като
нормите й имат непосредствено действие съгласно чл. 5, ал. 2
от Конституцията.
ЕКПЧ в чл. 6 гарантира правото на справедлив
съдебен процес, което включва правото на всяко лице при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона (§1), както и правото на всяко лице, обвинено в криминално
престъпление да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и
причините за обвинението срещу него на разбираем за него език (§3, б.а). В
мотивите на решение № 1 от 01.03.2012 г. по к.д. № 10/2011 г. на
Конституционния съд на Р. България, обнародвано в ДВ бр. 20/09.03.2012 г. се
приема, че чл. 6, § 1 и § 3 ЕКПЧ са пряко приложими и
при провеждане на административнонаказателното производство като при разглежданото му на наказаното лице
се
гарантира правото на справедлив процес, включително правото му да разбере в какво
е обвинен и как може да се защити срещу обвинението, когато не владее езика, на
който му е отправено. В случай, че тези му права не са обезпечени, то е
нарушено неговото основно право по Конвенцията, като порокът следва да
се приравни на неизвършване на съответно действие, респ. до незаконосъобразност
на издадения санкционен акт.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН предвижда след съставянето на
акта същият да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и
за подпис. Предявяването на акта се извършва на български език за лицата, които
го владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и не владеят български, се назначава преводач, което задължение е в изпълнение
на основните права, гарантирани на лицето по чл. 6 от ЕКПЧ. Тези изисквания
гарантират и обезпечават правото на защита, а запознаването със съдържанието на
акта е предпоставка за упражняване на всички последващи процесуални права. В
случая актът е предявен на нарушителя в присъствието на преводач от ***** на български и
обратното, който език е бил разбираем за жалбоподателя, доколкото дори и
собственоръчно написаните му възражения са на *****, а не на ***** език.
Обстоятелството, че АУАН е бил преведен на жалбоподателя на ***** език е било
отразено и в самия АУАН.
С оглед на
горното настоящата съдебна инстанция, макар и да не споделя становището, че
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 142 НПК не е била нарушена, доколкото
счита, че тя въобще не намира приложение в хода на производството по
установяване на административното нарушение (чл. 84 ЗАНН препраща към НПК само
за производството по съдебен контрол на НП), намира, че правото на
жалбоподателя да научи за какво е санкциониран не е било ограничено на
основание неосигуряване на преводач.
Следва да
се отбележи, че настоящата съдебна инстанция не е обвързана от изразеното в
касационното решение становище за доказаност на нарушението от обективна и
субективна страна, тъй като същото не се явява указание по тълкуване и
прилагане на закона по смисъла на чл. 224 АПК и съобразяването му от съда, на
който делото е било върнато за ново разглеждане, би било в разрез с основния
принцип за решаване не делата по вътрешно убеждение, основано на обективно
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се
от закона.
Именно
ръководейки се от закона и изискванията, поставени пред съдържанието на АУАН и
НП, регламентирани в разпоредбата на чл. 42 и 57 ЗАНН, съдът достигна до извод
за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено
нарушение на процесуалните правила, довело и до ограничаване правото на
санкционираното лице да разбере защо е била ангажирана отговорността му. В
настоящия случай съдът намира, че са били нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото както в АУАН, така и в НП липсва надлежно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като
липсват и фактически твърдения, обосноваващи обективната страна на нарушението
на разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 ВЗ, която се твърди, че е била нарушена.
Както в АУАН, така и в НП е
описано, че нарушението е извършено на МП „Калотина“, трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси“, около 12.35 часа, където жалбоподателят не е декларирал
във валутна митническа декларация по чл. 9 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл.
10а ВЗ, пренасяната от него (а в НП е допълнено и „през границата на страната“) чуждестранна валута в размер на 12100 евро. Посочената като нарушена норма
е тази на чл. 11а, ал. 1 ВЗ.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ВЗ физическите лица могат
да пренасят през границата на страната неограничено количество парични средства.
С разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 ВЗ е предвидено допълнително изискване по
отношение на лицата, пренасящи парични средства в размер на 10 000 евро или
повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета
страна, а именно задължението да декларират същата във валутна митническа декларация по чл. 9
от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и
водене на митнически регистри по чл. 10а ВЗ. Изложеното сочи, че, за да е съставомерно от обективна
страна по чл. 11а, ал. 1 ВЗ е необходимо лицето да пренася паричните средства за или от трета страна, който съставомерен елемент задължително
следва да се съдържа в описанието на нарушението, доколкото само така
наказаното лице ще може да разбере защо е бил санкциониран. Нещо повече,
нарушението следва да бъде така описано, че да става категорично ясно дали
паричните средства се пренасят за или от трета страна- държава, която не е
членка на ЕС.
В настоящия случай в АУАН липсва описание
на това къде въобще е пренасяна тази валута, дали в страната или през границата
на страната, като това нарушение е било отстранено от АНО по реда на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН и в НП изрично е било посочено, че средствата са пренасяни през
границата на страна. Въпреки това и контролните органи, и АНО са пропуснали да
отразят в съдържанието на издадените от тях актове, дали се касае до пренасяне
през границата за или от трета държава, а също и коя именно е тази трета
държава, за да може нарушителят да разбере защо е бил санкциониран при влизане
в Р. Б. (държава членка на ЕС), след като пътува от Г. (друга държава членка на
ЕС). Описанието на МП
„Калотина“, трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ по никакъв начин не може да
санира това нарушение, тъй като не може да се приеме, че по този начин са
въведени фактическите твърдения, обуславящи съставомерността на нарушението по
чл. 11а, ал. 1 ВЗ, което следва да бъде описано точно и ясно, доколкото само
така на нарушителя ще бъде осигурено правото на справедлив процес по смисъла на
чл. 6 ЕКПЗ, която разпоредба безспорно намира приложение и по отношение на
производството по ЗАНН.
На последно място следва да се
отбележи, че липсата на такова фактическо описание на нарушението, което да
съответства на разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 ВЗ, препятства възможността
санкционираното лице да разбере защо отговорността му е била ангажирана на
основание чл. 18 ВЗ, респ. защото, наред с наложената му глоба, пренасяната от
него валута се отнема в полза на държавата, доколкото разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 ВЗ е неприложима, когато се касае до пренасяне на парично средства в
рамките на ЕС, а както беше изложено жалбоподателят е пътувал от Г., т.е. от
държава-членка на ЕС.
С
оглед горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 764/16.03.2017 г., издадено от М.Я.К.-
заместник- началник Митница Столична, с което на R.R., роден на *** г., гражданин на Република Т., живущ в Г.,
гр. Ф., ул. „А.“ № ** на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 18, ал. 1 ВЗ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
11а, ал. 1 ВЗ и са отнети на основание чл. 20, ал. 1 ВЗ в полза на държавата
12100 евро като предмет на нарушението по чл. 18, ал. 1, вр. чл. 11а, ал. 1 ЗВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: