РЕШЕНИЕ
№ 3828
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330110990 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК:
********* с адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, против Д. П. И. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. ********, бул. ****** № ***, ет. **, ап. ***, общ.
********, обл. *********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. член 415 ГПК, вр. член
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и осъдителен иск по член 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД – за признаване за
установено между страните, че ответникът Д. П. И. с ЕГН: ********** дължи на
ищеца ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: ********* парично вземане в
размер на 1867,17 лева – остатъчна главница по договор за потребителски кредит №
*********/21.08.2019г.; 622,82 лева – договорна лихва за периода от 20.11.2019г. до
04.11.2020 г.; 97,27 лева мораторна лихва за периода от 21.09.2019г. до 04.11.2020г.;
735,11 лева законна лихва за периода от 04.11.2020г. до 30.05.2022г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.05.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 7883/2022г. по описа на ПРС, 17 гр.с. и
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 536,24 лева, представляваща
възнаграждение за закупена и използвана услуга ******, както и сумата от 1608,74
лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга ********,
дължими на основание договор за потребителски кредит № *********/21.08.2019г.
обявен за предсрочно изискуем, считано от 04.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
1
за изпълнение на парично вземанепо член 410 ГПК - 31.05.2022г. до окончателното им
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.08.2019 г. между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № ********* между него и ответникът Д. П. И., като
на същата е била предоставена сума в размер на 1950 лв. за срок от 24 месеца, с ГПР от
48,96 % и ГЛ % от 41,00 %, като общото задължение по кредита възлизало на 2873,01
лв.
Била поискана и закупена и допълнителна услуга ******“ в размер на 585 лв.;
закупена услуга ********“ в размер на 1755 лв., като така общото задължение на
кредита възлизало на общо 5213,01 лв.
Ищецът твърди, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит, неразделна част от него били Общи условия, които са предадени при
подписване на договора и с които ответникът внимателно се е запознал преди
подписване на договора, приел е и няма забележки към тях и се задължава да ги
спазват, за което положил подписа си под клаузите им.
Ищецът сочи, че от своя страна е поел задължение по Договор за потребителски
кредит № *********, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 217.22 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора,
като е превел парична сума в размер на 1950.00 лв. по посочена от ответника Д. П. И.
банкова сметка.
Сочи се, че съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне
на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по процесния договор,
страните се споразумяват възнаграждението за закупения пакет от допълнителни
услуги, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема да
се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Твърди се, че закупуването на услугите ******“ и ********“ са изцяло по
желанието на длъжника, като последният се е съгласил с определеното между страните
възнаграждение предоставянето на услугите - ******" сума в размер на 585.00 лв. и
********“ сума в размер на 1755.00 лв.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е
направили само една пълна и една частична погасителни вноски, видно от
приложеното извлечение по сметка към договора, като след изпадането в забава и
съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора
за потребителски кредит, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с
писмено уведомление, когато кредитополучателя просрочи две или повече
оследователни месечни вноски в пълен размер, като на 04.11.2020г. договорът е
обявен за предсрочно изискуем. Претендират се разноски в заповедното и исковото
производство..
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал писмен отговор и не се явява в
откритото съдебно заседание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За основателността на предявените искове следва да са се проявили следните
2
факти в обективната действителност, а именно: да е налице валидно правоотношение
между страните, в това число и валидни клаузи по предоставените от кредитора доп.
услуги, въз основа на който договор за ответника да са възникнали задължения да
заплати претендираните главница, договорна лихва, както и сумите за доп. услуги.
Видно от приложеното ч. гр. дело заявлението е било уважено за следните суми
1867,17 лева – остатъчна главница по договор за потребителски кредит №
*********/21.08.2019г. 622,82 лева – договорна лихва за периода от 20.11.2019г. до
04.11.2020г. 97,27 лева мораторна лихва за периода от 21.09.2019г. до 04.11.2020г
735,11 лева – законна лихва за периода от 04.11.2020г. до 30.05.2022г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.05.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на сумата от 66,45 лв.
за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание сключен
договор за потребителски кредит № *********/21.08.2019г., обявен за предсрочно
изискуем, считано от 04.11.2020г., за което са представени договорът и доказателства
за обявяването му за предсрочно изискуем, като доколкото ответницата не е доказала
изпълнение по договора, следва да се приеме, че уст. искове са установени по
основание и размер и следва да бъдат уважени..
По отношение на предявените искове за сумата от 536,24 лева, която
представлява неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга ******“ и за
сумата от 1608,74 лева, която представлява неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга ********“ исковете са неоснователни.
Съгласно член 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Клаузите на договора, предвиждащи възнаграждение за закупени услуги
******“ и ********“ се явяват нищожни на основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД и
неравноправни. Същите заобикалят забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явяват
неравноправни на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП доколкото уговорените
пакети от услуги представляват възможност и право, а не задължение за упражняване
на права, които по закон са предоставени на кредитора, с което необосновано се
оскъпява кредита.
Клаузите за допълнителен пакет услуги ******“ и ********“ са нищожни и на
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и противоречат на добрите нрави, защото пораждат
задължение за заплащане на услуга, която не е еквивалентна на насрещната престация
и по същество представлява законово право на кредитора, за което потребителят не е
нужно да заплаща, респ. заплащането е за услуга, която касае упражняването на права,
което е недопустимо.
Клаузите са нищожни тъй като стойността на услугите ******“ и ********“ не
са включени в ГПР, с което потребителят е поставен в заблуда за реалното оскъпяване
3
на дълга.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски по
съразмерност се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представени
са доказателства за платена държавна такса в заповедното в размер на 109,35 лева и
180 лева за юрк. възнаграждение, а в исковото доказателства за платена държавна такса
в размер на 109,35 лева и 300 лева за юрк. възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство от 66,45 лева платена държавна такса и 50 лева за юрк. възнаграждение,
а в исковото платена държавна такса в размер на 66,45 лева и 100 лева за юрк.
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК между страните, че Д. П.
И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *******, бул. ******* № ***, ет. ***, ап. ***, дължи
на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: ********* с адрес: гр. София,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В парично вземане в размер на 1867,17 лева –
остатъчна главница по договор за потребителски кредит № *********/21.08.2019г.;
622,82 лева – договорна лихва за периода от 20.11.2019г. до 04.11.2020 г.; 97,27 лева
мораторна лихва за периода от 21.09.2019г. до 04.11.2020г.; 735,11 лева законна лихва
за периода от 04.11.2020г. до 30.05.2022г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 31.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по член 410 ГПК
по ч. гр. д. № 7883/2022г. по описа на ПРС, 17 гр.с.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК:
********* с адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В против Д. П. И. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. *******, бул. ******* № ***, ет. ***, ап. ***, иск за
осъждането й да заплати сумата от 536,24 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга ******“ и за сумата от 1608,74 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга ********“
на основание договор за потребителски кредит № *********/21.08.2019г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично вземанепо член 410 ГПК - 31.05.2022г.
до окончателното им изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. П. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *******, бул. ******* № ***,
ет. ***, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК:
4
********* с адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В разноски в
заповедното производство в размер на 66,45 лева платена държавна такса и 50 лева за
юрк. възнаграждение, а в исковото производство платена държавна такса в размер на
66,45 лева и 100 лева за юрк. възнаграждение.
Банкова сметка по която може да се плати присъдената сума:
BG94BPBI79401057379002, BIC BPBIBGSF при Юробанк България АД
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п./___________
5