РЕШЕНИЕ
№ 1313
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330108470 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Делта Кредит
АДСИЦ, ЕИК ****** против Л. Г. Н., ЕГН **********, с която се предявени искове с
правно основание член 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чр.
365 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и член 86 ЗЗД.
В исковата молба са изложени следните твърдения, възражения и доводи:
На 29.01.2021г. в Районен съд Пловдив е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в полза на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, срещу
Л. Г. Н., ЕГН **********, като е издадена заповед за изпълнение на парчино
задължение, която е редовно връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 7, вр. ал. 5
ГПК, след залепване на уведомление по постонни и настоящея му адрес, като в срока
по член 414, ал.2 ГПК по делото не е депозирано възражение.
С разпореждане на PC – Пловдив по ч.гр.д. № 20215330101619, връчено на
..ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ на 21.05.2021 г., в съответствие с чл.415, ал. 1, т.2 от ТПК,
Дружеството е уведомено за възможността в едномесечен срок да предяви искове
срещу длъжника Л. Г. Н., за установяване съществуването на вземанията по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20215330101619. Ето защо за ищеца
било налице правен интерес да предяви настоящите искове.
С договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г. "АЛФА БАПК" А.Е.,
дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, ЧРЕЗ клона си
„АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ, с ЕИК *********, прехвърля възмездно на
"С.Г.ГРУП“ ООД, *******, вземания към свои длъжници, произтичащи от сключени
договори за потребителски кредити, изброени и специфицирани в Приложение № 1
към Договора, срещу посочената в договора цена, която цссионерът е заплатил в
цялост на цедента.
С договор за продажба на вземания от ****** г. и Приложение № 1 към него,
"С.Г.ГРУП“ ООД прехвърля възмездно на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, с ЕИК ******,
1
гореописаните вземания, изброени и специфицирани в Приложение № 1 към договора
за продажба на вземания от 25.03.2010 г., срещу посочената в договора от 26.03.2019 г.
цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента.
С последващ договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение
№ 1 към него "МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД прехвърля възмездно на "АЛФА КРЕДИТ"
АДСИЦ, ЕИК********, с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ,
гореописаните вземания, изброени и специфицирани в Приложение № 1 към договора
за продажба на вземания, ведно с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето
лихва, срещу посочената в договора от 29.03.2019 г. цена, която цесионерът е заплатил
в цялост на цедента.
С договор от 06.10.2006 г., сключен между „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ /сега
„ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ и „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД /сега „Делта Кредит
Мениджмънт” ЕАД/, на основание чл.18 от ЗДСИЦ /отм. на 12.03.2021 г. със
ЗДСИЦДС/, ищцовото дружество, в качеството си на Възложител е възложило на
„Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД, в качеството му на обслужващо дружество, да
управлява придобити от „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ вземания и да осъществява
представителство от името и за сметка на „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ, вкл. при
сключване на договори, анекси и споразумения за възлагане на дейности на грети лица.
В допълнение към това „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ е предоставило право на
обслужващото дружество да ползва подизпълнители при изпълнение на задълженията
си. /член.5. от договора/.
На 29.03.2010 г. между „Алфа Кредит Мениджмънт” АД /сега „Делта Кредит
Мениджмънт” ЕАД/, с ЕИК *********, действащо в качеството си на обслужващо
дружество по чл.18, ал.1 ЗДСИЦ на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК *********, в
качеството му на възложител и "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, в качеството му на
изпълнител, е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да извършва от свое име, но за сметка на ’’АЛФА КРЕДИТ”
АДСИЦ, извънсъдебно събиране на вземанията на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ,
представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица, с
първоначален кредитор „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, изрично посочени в
нарочни списъци, приложени към договора. С договор от 29.03.2010 г. "МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, в качеството му на възложител, е възложил на „С.Г.Груп“ ООД, в
качеството на изпълнител, да извършва извънсъдебно събиране на вземанията на
"АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, представляващи просрочени потребителски кредити на
физически лица, с първоначален кредитор „АЛФА БАНКА — КЛОН БЪЛГАРИЯ“,
изрично посочени в нарочни списъци, приложени към договора.
Сред цедираните вземания, описани в Приложенията към горепосочените
договори за цедиране на вземания, както и в списъците към описаните договори за
възлагане, фигурира и вземането на „АЛФА БАНК" А.Е., действаща чрез клона си
„АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ срещу Л. Г. Н., произтичащо ог сключения
между него и банката Договор за потребителски кредит - ******** съгласно който
банката е предоставила на Л. Г. Н. банков кредит, предназначен за текущи
потребителски нужди в размер на 15 000 лева за периода от 27.03.2008 г. до 27.02.2016
г. вкл., а ответникът се е задължил да го върне заедно с начислените договорни лихви
разсрочено, на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 231.60 лв.,
при падеж 27-мо число на месеца.
В срока на действие на договора, Л. Г. Н. не е изпълнявал коректно
задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което към 25.03.2010 г. -
датата на прехвърлянето на вземането от Банката, непогасената от Н. сума възлиза на
16734.38 лв., от които 14489,39 лева главница и 2244,99 лв. възнаградителна лихва.
В съответствие с чл. 99, ал.З от ЗЗД, ответникът е уведомен за прехвърлянето на
вземанията и за новия кредитор, като на 15.04.2010 г., от името на "МТ ПРОДЖЕКТ“
2
ЕООД, действащо чрез упълномощен представител "С.Г.ГРУП“ ООД, и за сметка на
"АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, е сключено споразумение с Л. Г. Н., представляващо
договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, по силата на който страните, с цел
да избегнат един правен спор и след направени взаимни отстъпки, са преуредили
отношенията си по следния начин: Л. Г. Н. признава, че дължи сумата от 16734.38 лв.,
представляваща неплатената част от задължението му съгласно сключения с Банката
Договор за потребителски кредит - ******* Страните са се съгласили Н. да изплати
задължението си разсрочено за периода от 10.05.2010 г. до 10.05.2018 г. вкл., на 97
/деветдесет и седем/ ежемесечни анюитетни вноски съгласно Погасителен план. при
уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с надбавка
от десет пункта, при първа вноска в размер на 250.00 лв., всяка следваща в размер на
250.00 лв. и последна изравнителна, при падеж - 10-то число на месеца, за който се
отнасят.
С посоченото споразумение, представляващо договор за спогодба по смисъла на
чл.365 от ЗЗД, страните доброволно преуредили по описания начин отношенията си,
свързани с вземанията на ..АЛФА БАНК" А.Е., действаща чрез клона си „АЛФА
БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“’ към ответника, произтичащи от Договора за
потребителски кредит******., цедирани последователно на "С.Г.ГРУП“ ООД , на "МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД и на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ съгласно горепосочените
договори за прехвърляне на вземания.
Претендират се вземания от 6 635,48 лева /шест хиляди, шестстотин тридесет и
пет лева и четиридесет и осем ст./, представляваща сборът от 28 броя неплатени
ежемесечни вноски за главница, с настъпили падежи в периода от 10.02.2016 г. до
10.05.2018 г. вкл., възлизащи общо на 6614.11 лв. и 4 броя вноски за възнаградителна
лихва, с настъпили падежи в периода от 10.02.2018 г. до 10.05.2018 г. вкл., възлизащи
на общо 21.37 лв., дължими от ЛЮБ. Г. Н., на основание на сключено от името на "МТ
ПРОДЖЕКТ” ЕООД, но за сметка на ’’АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ, /с ново
наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ/ и Н. споразумение от 15.04.2010 г.,
представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, за признаване и
разсрочване на задълженията му, произтичащи от сключен между Н. и ’’АЛФА БАНК”
А.Е., чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, Договор за потребителски
кредит - Ваканция № *********г., вземанията за които са прехвърлени с договор за
продажба на вземания от 25.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от ’’АЛФА БАНК”
А.Е., чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, на "С.Г.ГРУП“ ООД,
впоследствие прехвърлени с Договор за продажба на вземания от 26.03.2010 г. и
Приложение № 1 към него от "С.Г.ГРУП“ ООД на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД и с
Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от
”МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД на "АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ, /с ново наименование
„ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ/; 1240.48 лв. мораторна лихва върху главницата, считано
от 10.05.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл.; 364.95 лв. мораторна лихва за периода 15.07.2020
г. до 28.01.2021 г. вкл .; законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
От назначения на ответника от съда особен представител адв. Н.З. е подаден
писмен отговор, с който се излагат възражения за недействителност на сключения
договор за потребителски договор поради неспазване изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 -
14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 от ЗПК. Също така се излага, че ответникът не бил
уведомен за предсрочната изискуемост на договора за кредит, като такова уведомяване
не можело да се извлече и от исковата молба, а се извличало само от представените от
ищеца Договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г. и уведомление за прехвърляне
на вземания с изх. № 1617/08.04.2010 г. Ако съдът приемеле, че в исковата молба се
съдържа такова изявление, да се съобрази, че същата с приложенията не е връчена на
ответника, а на назначения му особен представител, а това връчване не може да бъде
приравнено със личното такова. Представителната власт на особения представител
3
била ограничена и последният не може да приема волеизявления, които изменят
материалноправното правоотношение между страните. Невъзможно било по този
начин волеизявлението да бъде доведено до знанието на ответника, като в този смисъл,
е Решение № 260756 от 03.06.2021 г. по в. гр. д. № 242 / 2021 г. на V състав на
Окръжен съд - Пловдив. Доколкото не било налице надлежно уведомяване за
предсрочна изискуемост към датата на прехвърляне на вземането от страна на „Алфа
Банк“ А.Е., то същата не е имала вземане в посочения размер към ответника и не е
могла да го прехвърли чрез договор за цесия. Размерът на вземането на банката към
25.03.2010 г. е в максимален размер до падежиралите към този момент вноски по
кредита или 5 326.80 лева (9 вноски за 2008 г., 12 вноски за 2009 г. и 2 вноски за 2010 г.
по 231.60 лева всяка) и то при условието, че не са извършвани никакви погашения към
този момент. Последното очевидно не съответствало на действителността, доколко при
продажбата на вземането банката е признала, че главницата е в размер по-малък от
отпуснатия. На следващо място се прави възражение за неуведомяването на ответника
за прехвърляне на вземането, доколкото ищецът не бил представил доказателства, от
които да се установи, че процесната цесия е била съобщена на лицето от всеки от
цедентите, по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което за ответника не съществува
задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след
получаване на съобщението от предишния кредитор, т.е. цедента, ето защо нито една
от цесиите не е произвела действие спрямо ответника, поради което титуляр на
спорното вземане продължава да бъде първоначалният кредитор по договора за
потребителски кредит - „Алфа Банк” А.Е., а не ищецът. Не били налични
доказателства за представителна власт у лицата подписали уведомленията, като
уведомлението от „Алфа Банк“ (л. 47 от делото) е с авторство от лицата Т. М.и А. С.,
които не фигурирали сред представителите, посочени в ТР към Агенция по
вписванията, като не са представени и доказателства за овластяване на лицата
подписали документа, а уведомлението, изготвено от името на „С.Г. ГРУП“ ООД било
подписано от „Изпълнителен директор“, като в самия текст на документа се сочило, че
дружеството се представлява от управителя - С.И. Ц.. При избраната правно-
организационна форма - дружество с ограничена отговорност, фигурата на
изпълнителния директор не е предвидена от ТЗ, ето защо подписът положен под текста
не принадлежи на/не е изпълнен от посоченото лице - С.Ц., и не може да произведе
желаните последици по уведомяване на длъжника. Това уведомление страда и от друг
порок. В текста на същото се твърди „С.Г.ГРУП“ ООД да е придобило вземане от
„АЛФА БАНК“ по Договор за предоставяне на потребителски кредит с номера и дата,
които не отговарят на тези по представения по делото договор за потребителски
кредит, нито по предходното уведомление или по който и да е договор за прехвърляне
на вземания. Освен това счита, че предявяването на исковата молба от цесионера и
получаването й от ответника не може да се счита за валидно уведомление за
извършеното прехвърляне. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението
до длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението, извършено от цесионера.
Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с
прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето
от цедента, на осн. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 243 от 06.08.2017 г.
по т.д. № 3501/2015 г. на ВКС, I т.о.). Това уведомяване е направено от новия кредитор
и на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД няма правно значение за ответника. До изпълнение
на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а именно длъжникът да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо Л.Н..
Приложените уведомления са представени по делото от ищцовото дружество като
никъде не е посочено, че последното действа по силата на пълномощно от цесионер,
делегиращо му права да уведомява длъжника, която хипотеза би могла да санира
посочения порок. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна произтича от акт за назначаването му, постановен от съда. Според
мотивите на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК,
4
представителната власт на особения представител е ограничена, като той не притежава
пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение. Особеният представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява. Той не може да сведе до
знанието на ответника съобщението за цесия, респективно - приемането на изявление
от него не може да породи действие за длъжника. Връчването на особен представител
не е и идентично с връчването на упълномощен адвокат, тъй като отсъства връзката на
доверие, която се предполага по силата на договорното отношение между ответника и
пълномощника му.“ По делото не са представени доказателства за заплащане на
цената по договора, поради което правата на цесионера са отпаднали. В исковата
молба се твърди, че дължимостта на претендираните суми е основана на от
15.04.2010г., от което е видно, че Кредитор по него се явява дружеството „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД. Към тази дата г., обаче, видно от Договор за прехвърляне на
вземания от г. (л. 69 от делото), към датата на подписване на споразумението,
посоченото за кредитор дружество „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД вече не било носител на
спорното вземане, а това е „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ и в този смисъл няма основание
„МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД да претендира да е носител на вземане, отношенията по
което да се уреждат със споразумение и последното не може да произведе ефект по
отношение на ответника. Дори споразумението да се характеризира, като спогодба по
смисъла на чл. 365 от ЗЗД, волеизявлението на ответника не е признание на дълг,
доколкото последният не е договарял с титуляра на вземането. В този смисъл е
постановената по реда на чл. 290 практика на ВКС, обективирана в Решение № 100 от
20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №105 от 5.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1697/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. Също така в споразумението е
посочено, че „С.Г. ГРУП“ ООД действа като „упълномощен представител“ на „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, но доказателства в тази насока липсват. Оспорва се
обстоятелството двете дружества да имат посочената облигационна връзка, както и че
на „С.Г. ГРУП“ ООД е делегирана възможността да сключва споразумение под каквато
и да е била форма с длъжници на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД. В Договора за събиране на
вземания от 29.03.2010 г. (л. 102 от делото), сключен между горните дружества, не е
предвидена възможност за „Изпълнителя“ да договаря с длъжниците, да сключва
споразумения, да уговаря погасителни планове или изобщо да изменя по някакъв
начин спорното материално правоотношение, като права по събиране на вземанията на
„АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ (сега ДЕЛТА КРЕДИТ) изобщо не са били делегирани на
нито едно от дружествата. В Договор от 06.10.2006 г. (л. 84 от делото), сключен между
„АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ, като „Възложител“ и „АЛФА КРЕДИТ МЕНИДЖМЪНТ“
ЕАД, като „Обслужващо дружество“ е договорена консултантска дейност по изготвяне
на документация за придобиване на вземания, изготвяне на анализи, управление на
придобити вземания, изготвяне на мотивирани предложения за покупка на вземания,
но не и събиране на вземания или промени в материалното правоотношение. На
„АЛФА КРЕДИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД не била предоставена възможността (същото
не е овластено от „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ) да събира вземанията на контрахента си
- нито лично, нито чрез възлагане на трети лица, да предоговаря условията за
погасяване, в това число размера на дълга и сроковете за издължаването му. С всеки от
последващите договори за събиране на вземания (със страни „Алфа Кредит
Мениджмънт“ ЕАД, „С.Г. ГРУП“ ООД и „МТ ПРОДЖЕКТ“ ООД) не биха могли да се
делегират повече правомощия от тези по първоначалния, ето защо нито „С.Г. ГРУП“
ООД, нито „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД са овластени надлежно да изпълняват дейности
по събиране на вземания от името или в полза на АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ (сега
ДЕЛТА КРЕДИТ), изразяващи се в сключване на споразумения с длъжниците. Отделно
от горното, се настоява на това, че няма данни за автора на подписа в споразумението
от 15.04.2010 г. от името на „Кредитора“, като лицето Христо Иванов не било сред
управителите на „С.Г. ГРУП“ ООД, а и не били представени доказателства за
представителна власт. Към 15.04.2010 г. не били падежирали всички вноски по
5
потребителския кредит, не било налице също така и основание за претендиране
предсрочно на сумата по кредита, съответно вземането срещу ответника да е в
размерите посочени в Споразумението, а е ограничено до вече падежиралите към този
момент вноски по главница и възнаградителна лихва. Релевира се възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Между вземанията в заповедното и исковото ппоизводство е налице пълен
идентитет, като срокът за предявяване на уст. иск е спазен, с оглед на което искът като
допустим подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно представения към исковата молба договор за продажба на вземания от
25.03.2010 г. се установява, че АЛФА БАПК" А.Е., дружество, учредено и
регистрирано по гръцкото законодателство, ЧРЕЗ клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН
БЪЛГАРИЯ, с ЕИК *******, е прехвърлило възмездно на "С.Г.ГРУП“ ООД, с
ЕИК*****, вземания, произтичащи от сключени договори за потребителски кредити,
изброени и специфицирани в Приложение № 1 към Договора, срещу посочената в
договора цена, която цссионерът е заплатил в цялост на цедента.
Според представения към исковата молба договор за продажба на вземания от
26.03.2010 г. е видно, че "С.Г.ГРУП“ ООД прехвърля възмездно на "МТ ПРОДЖЕКТ”
ЕООД, с ЕИК *******, вземания, изброени в Приложение № 1 към договора за
продажба на вземания от 25.03.2010 г., срещу посочена в договора от 26.03.2019 г.
цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента, а от представения към исковата
молба договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. е видно, че "МТ
ПРОДЖЕКТ” ЕООД прехвърля възмездно на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ с ЕИК
*********, с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ, гореописаните вземания
в Приложение № 1 към договора за продажба на вземания, ведно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на
прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора от 29.03.2019 г. цена, която
цесионерът е заплатил в цялост на цедента. Посочените договори за продажба на
вземания влизат в сила от датата на подписването им, като изложеното от особения
представител на ответника, че договорите от 25.03.2010 г. и от 29.03.2010г. не били
продили действие, поради недоказано заплащането на цената от цесионерите е
неоснователно. Незаплащането на цената би дало основание за разваляне на договора
от изправната страна по договора за цесия, нищо повече.
От приложените извлечения от Приложение № 1 към гореописаните договори за
прехвърляне на вземания, е видно, че сред цедираниге вземания фигурират и
вземанията на „АЛФА БАНК" А.Е., действаща чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН
БЪЛГАРИЯ” срещу ответника Н., произтичащи от сключения между него и банката
Договор за потребителски кредит - Ваканция № **********г., а от представения и
приет като писмено доказателство по делото договор от 06.10.2006 г., сключен между
„АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ /сега „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ и „Алфа Кредит
Мениджмънт“ ЕАД /сега „Делта Кредит Мениджмънт” ЕАД/, се установява, че на
основание чл.18 от ЗДСИЦ ищцовото дружество, в качеството си на Възложител, е
възложило на „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД, в качеството му на обслужващо
дружество, да управлява придобити от „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ вземания и да
осъществява представителство от името и за сметка на „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ, вкл.
при сключване на договори, анекси и споразумения за възлагане на дейности на трети
лица. Освен това в член 5 от договора „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ било предоставило
право на обслужващото дружество да ползва подизпълнители при изпълнение на
задълженията си,с оглед на което възраженията за обема на представителната власт,
делегирана на Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД /сега „Делта Кредит Мениджмънт”
ЕАД/ съгласно посочения договор от 06.10.2006 г. са неоснователни.
6
Видно от договора от 29.03.2010 г. сключен между „Алфа Кредит Мениджмънт”
АД, действащо в качеството си на обслужващо дружество по чл.18, ал.1 ЗДСИЦ /отм./,
на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, в качеството му на възложител и "МТ ПРОДЖЕКТ”
ЕООД, в качеството му на изпълнител, както и от приложеното към него извлечение, се
установява, че възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши от свое
име, но за сметка на "АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ извънсъдебно събиране на вземанията
на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, представляващи просрочени потребителски кредити на
физически лица, с първоначален кредитор „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, в
това число и вземанията срещу Л. Г. Н., ЕГН **********, произтичащи от Договор за
потребителски кредит - Ваканция № ******* г. От съдържанието на т.2.1. и т.2.2. от
договора се установява, че начинът и способите за събиране на задълженията се
определят от "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, като дружеството е длъжно да изпълнява
задълженията си лично и/или чрез свои подизпълнители, е които се намира в
договорни отношения.
Според договор от 29.03.2010 г. сключен между "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, в
качеството му на възложител, и „С.Г.Груп“ ООД, в качеството на изпълнител, както и
приложеното извлечение от списък към договора, се установява, че на „С.Г.Груп“ ООД
е възложено да извършва извънсъдебно събиране на вземанията на "АЛФА КРЕДИТ"
АДСИЦ, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица, е
първоначален кредитор „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, в това число и
вземанията срещу ЛЮБ. Г. Н., ЕГН **********, произтичащи от Договор за
потребителски кредит - *********г. В т.2.1. и т.2.2. от договора е записано, че начинът
и способите за събиране на задълженията се определят от „С.Г.Груп“ ООД, като
дружеството е длъжно да изпълнява задълженията си лично и/или чрез свои служители
или подизпълнители, с които се намира в трудови или други служебни
правоотношения.
Възраженията на особения представител на ответника за липса на доказателства
за „валидна представителна власт“ на лицата, подписали горепосочените договори за
продажба/прехвърляне на вземания и за събиране на вземания, на споразумението от
15.04.2010 г., са неоснователни, доколкото в случая намира приложение установената
от законова презумпция по чл.301 от ТЗ, съгласно която действията от името на
търговец без представителна власт, се смятат потвърдени от търговеца, ако той не се
противопостави веднага след узнаването.
От представения Договор за потребителски кредит - ********г. и погасителния
план към него, както и от обективното, пълно и всестранно допълнително заключение
на изготвената по делото ССЕ се установява, че на ответника е предоставен банков
кредит, предназначен за текущи потребителски нужди в размер на 15 000 лева за
периода от 27.03.2008 г. до 27.02.2016 г. вкл., като ответникът се е задължил да го
върне заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на 96 ежемесечни анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 231.60 лв., при падеж 27-мо число на месеца.
Процесният договор за потребителски кредит съдържа изчерпателно всички
законоустановени реквизити, сключен е в писмена форма и отговаря на императивните
изисквания на действащия към момента на сключването му Закон за потребителския
кредит. В същия са посочени датата и мястото на сключването му, вида на
предоставения кредит, индивидуализиращите данни за страните, срокът на договора,
размерът на получената сума, условията за усвояването му /т.З и т.4/, фиксираният
годишен лихвен процент /т.6/, годишен процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит /т.9/.
В т.3 и т.11.2. ясно е посочено, че кредитът се погасява чрез банкова сметка,
като в съответствие с чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК, в т. 9 от договора са посочени размерът,
броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Правата и
задълженията на страните, както и последиците при неизпълнение на задълженията, са
изложени по ясен и разбираем начин, като по своето съдържание договорът отговаря
напълно на чл.7 от ЗПК. Налице са ясни и конкретни договорни условия, отделните
компоненти като главница и договорна лихва са известни при подписване на
7
договорите, така че ответникът е бил наясно и е могъл да прецени икономическите
последици от този договор. Ето защо неоснователни са възраженията за
недействителност на договора за потребителски кредит.
Видно от представените извлечения от Приложение № 1 към Договора за
продажба на вземания от 25.03.2010 г., към Договора за продажба на вземания от
*******и към Договора за продажба на вземания от******г. както и от приетото
заключение на допълнителната Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в
срока на действие на договорите, ответникът е в неизпълнение, като към датите на
прехвърляне на вземанията от Банката и от последващите цеденти дължимата от
ответника сума възлиза на 16734.38 лв., от които 14489.39 лв. главница и 2244.99 лв.
за възнаградителна лихва/.
Във връзка с извършените цесии и в съответствие с чл.16 от Закона за
потребителския кредит в т.22 от Договора за потребителски кредит - **********г., е
предвидено, че кредитополучателят дава своето изрично съгласие Банката да
прехвърля вземанията си по договора на трето лице по своя преценка, без да променя
условията на същия. С оглед на изложеното не е налице пречка „АЛФА БАНКА -
КЛОН БЪЛГАРИЯ" да прехвърли всички вземания по сключения Договор за
потребителски кредит - ******** г., в това число и вземанията за всички разсрочени
вноски, включително и тези с ненастъпили падежи и неоснователни са направените в
тази връзка възражения на особения представител на ответника.
Следва да се посочи, че ищецът не се е позовал на предсрочна изискуемост на
вземанията по ****************въпреки че такава е била налице към 25.03.2010 г. и
което е било изрично признато от ответника в т.3 от приетото по делото споразумение
от 15.04.2010 г. Обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е ирелевантно,
т.к. със сключване на споразумението от 15.04.2010г. страните са преуредили
отношенията си, свързани с вземанията към ответника, произтичащи от посочения в
т.3 от споразумението Договор за потребителски кредит Ваканция № 390-
228/27.03.2008 г., като са уговорили задълженията на ответника да се разсрочат на
вноски, чиито размери и падежи са изрично посочени в това споразумение.
От допълнителното заключение на ССЕ и от уведомление по чл.99 ог ЗЗД,
изготвено от името на "МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД се установява, че номерът на
потребителския кредит, посочен в уведомлението по чл. 99 от ЗЗД, изготвено от името
на „С.Г.Груп“ ООД - ******,*********представлява вътрешнобанков номер на
кредита, отпуснат с Договора за потребителски кредит - ******** г., поради което
неоснователно е възражението на ответника, че процесното уведомление по чл.99 от
ЗЗД на „С.Г.Груп“ ООД/ не се отнася до вземанията по договора за потребителски
кредит - ******** г.
Също така от споразумението от 15.04.2010 г., подписано от ответника, се
установява, че в съответствие с чл. 99, ал.3 от ЗЗД, ответникът е уведомен за
извършените цесии и за новия кредитор. Депозирането на исковата молба от
цесионера, придружена с документи, обективиращи цесията, следва да се счита за
съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника, в този смисъл е теорията и
съд. практика, обективирана в Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009г.,
II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение №
78/09.07.2014 г. но т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 114/07.09.2016 г. по
т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о, ето защо следва да се счете, че ответникът е надлежно
уведомен за извършените цесии и за новия кредитор, доколкото доказателствата,
приложени към исковата молба са връчени на ответника по реда на чл.47, ал.1 - ал.5 от
ГПК, в това число и изходящите от „АЛФА БАНК" А.Е., действаща чрез клона си
„АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, „С.Г.Груп“ ООД и „МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД
уведомления за прехвърляне на вземания срещу ответника, произтичащи от сключения
Договор за потребителски кредит - Ваканция № 390-228/27.03.2008 г.
В т.3.1 от договора за продажба на вземания от 25.03.2010 г. изрично е посочено,
че изготвянето, получаването и предаването на всяко съобщение или документ,
свързани с този договор, от името на продавача "АЛФА БАНК" А.Е., действащо чрез
8
клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ, е възложено на Т. П. М.в, а това е
лицето подписало изготвеното от името на банката уведомление по чл.99 от ЗЗД, изх.
№ 1617/04.04.2010 г., ето защо неоснователно се явява възражението на ответника, че
то е подписано от лице без надлежна представителна власт.
Налице е фингирано връчване на уведомленията преди назначаването на особен
представител на ответника, като адресираните до него уведомления на цедентите са
надлежно връчени на ответника, с което, на основание чл.99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за ответника.
Съдът счита, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител, като от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл Решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., ВКС, I т. о., Решение № 148/02.12.2016г. по
т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016 г.
на ВКС, II г.о., постановени във връзка с връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост на особен представител/.
Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника, за
погасяване на вземанията по давност. Правопораждащият факт е споразумението от
15.04.2010 г., сключено от името на "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, действащо чрез
упълномощен представител "С.Г.ГРУП“ ООД, и за сметка на ’’АЛФА КРЕДИТ”
АДСИЦ и Л. Г. Н. , имащо силата на закон за сключилите го страни /чл.20а от ЗЗД/,
според което ответникът признава, че дължи сумата от 16734.38 лв., представляваща
неплатената част от задължението му съгласно сключения с Банката Договор за
потребителски кредит - ******** г. Според това споразумение ответникът следва да
изплати задължението си разсрочено за период от 10.05.2010 г. до 10.05.2018 г. вкл. на
97 /деветдесет и седем/ ежемесечни анюитетни вноски съгласно Погасителен план, при
уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с надбавка
от десет пункта, при първа вноска в размер на 250.00 лв., всяка следваща в размер на
250.00 лв. и последна изравнителна, при падеж - 10-то число на месеца, за който се
отнасят. Със сключването на спогодбата страните са се съгласили да считат помежду
си, че действителното правно положение е такова, каквото го прогласява спогодбата,
като са изключили възможността да се оспорва предхождащото я правно
положение,като спогодбата може да включва в себе си воля за частичен отказ от
съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо
задължение /чл.365, ал.2 от ЗЗД/. Действието на договора за спогодба освен
декларативно, изразяващо се във взаимното съгласие на двете страни, че правното
положение между тях е такова, каквото го прогласява спогодбата, има и
преобразуващо действие по отношение на съществуващите до подписването му
правоотношения между страните, които се изменят съобразно уговореното в договора
за спогодба /Решение № 985 от 27.12.2004 г. на ВКС по т. д. № 97/2004 г., ТК, II т.о./
От заключението на Съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от
ответника не е извършено нито едно плащане за погасяване на договорените
анюитетни вноски по спогодбата, като не е изтекла както петгодишната, така и
тригодишната кратка погасителна давност по отношение на вноските за главница и
възнаградителна лихва към момента на депозиране в PC - Пловдив на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
ЛЮБ. Г. Н..
С оглед изложеното, установителните искове като основателни и доказани ще се
уважат, като на ищеца ще се присъдят разноски в заповедното производство от 164,82
лева държавна такас и 50 лева юрк. възнаграждение, а по исковото в размер на 200,60
лева държавна такса, 500 лева за две ССЕ, 742 лева за особен представител и 300 лева
за юрк. възнаграждение. Ето защо, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК в отношенията между „Делта
Кредит АДСИЦ“, ЕИК ****** и Л. Г. Н., ЕГН **********, че Л. Г. Н., ЕГН **********
дължи на Делта Кредит АДСИЦ, ЕИК ******* парично вземане по споразумение от
15.04.2010г. в размер на 6 635,48 лева главница, представляваща сбор от 28 броя
неплатени ежемесечни вноски за главница, с настъпили падежи в периода 10.02.2016
г.-10.05.2018 г. вкл. и 4 броя вноски за възнаградителна лихва с падежи 10.02.2018г. –
10.05.2018г. вкл.; 1240,48 лева мор. лихва върху главницата за периода 10.05.2018 г. –
12.03.2020 г. вкл.; 364,95 лева мораторна лихва върху главницата за периода
15.07.2020г. – 28.01.2021г. вкл., ведно със зак. лихва върху главницата от 29.01.2021г.
до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр.д. № 20215330101619 по описа на ПРС,
ІV бр.с-в .
ОСЪЖДА Л. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на Делта Кредит АДСИЦ, ЕИК
******* разноски в заповедното производство от 214,82 лева и разноски в исковото
производство в размер на 1742,60 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10