Р Е Ш Е Н И Е
№ 233 14. 02.2020г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Вяра
Стоянова
прокурор: Андрей
Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов КАНД дело № 34 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Община Бургас,
против решение № 1454 от 27.11.2019г., постановено по НАХД № 2657 по описа
за 2019г. на Районен съд гр.Бургас, с което е отменено Наказателно
постановление № 210/28.01.2019г. издадено от зам.кмета на Община Бургас, , с
което на М.И.С. е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение по чл.94,
ал.3 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.178е от ЗДвП.
Касаторът счита решението за неправилно. Не споделя
мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление.
Заявява, че М.С. е собственик на автомобила и той е възразил срещу съставения
фиш. Сочи, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на
нарушението. Иска се отмяна на съдебното решение, като се потвърди
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – М.И.С., редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. Петров.
Участващият в процеса
представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено
и да се потвърди НП.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество същата се явява основателна поради следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил НП
№ 210/28.01.2019г. издадено от зам.кмета на Община Бургас, с което на М.И.С. е
наложена глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение по чл.94, ал.3 от Закона за
движение по пътищата, на основание чл.178е от ЗДвП, за това че на 07.01.2019г.
около 13.15 часа в гр.Бургас на ул.„Патриарх Евтимий“ № 64 е паркиран върху
тротоар, извън определените от администрацията места за паркиране на
автомобили, л.а Мерцедес, рег № А 2137 КН, собственост на М.И.С.. Видно от Свидетелство
за регистрация част І и част ІІ на автомобила, същият е собственост на М.С.,
Иван Митков С. и Мирослав Митков С.. За да постанови решението си, съдът е
приел, че нарушението е действително извършено, но не е доказано извършването
му от наказаното лице.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Обжалваното съдебно решение е допустимо,
правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му.
Съдът следва да
отбележи, че съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни,
които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а
тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В
настоящия случай, такива доказателства не са представени, както пред
първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. При тези
обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства,
съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема
и от касационния състав.
Правилно е приел решаващият съд, че при
съставянето на актът за установяване на административното нарушение и на
наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2.5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Неспазването на тези
правила съставлява административно нарушение по чл.178е ЗДвП, в
която разпоредба е предвидена санкция за водач, който неправилно паркира върху
тротоара.
От събраните в хода на производството
доказателства се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй
като на посочената дата и място в гр.Бургас, лек автомобил марка л.а Мерцедес, рег № А
2137КН
е установен паркиран върху тротоара на ул. "Патриарх Евтимий" до №
65. По делото не е налице спор, че този автомобил е собственост на касатора и
още двама съсобственици.
Не се споделят наведените от наказаното
лице доводи, че в случая не е бил паркирал собствения си автомобил, а е го е
бил спрял за извършване на товарно-разтоварителна дейност. Разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДвП дефинира, че пътно превозно средство е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно - разтоварни работи в присъствието на водача, а според
ал.2 на същата норма - паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в
движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата
за движение. От разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДвП следва, че паркирането, представлява спиране на превозното
средство извън обстоятелствата на ал.1. От събраните по делото доказателства,
безспорно се установява, че на посочените в акта място, дата и час е паркиран
процесния автомобил. От показанията на свидетеля Петров, се установи, че
водачът, не е бил непосредствено в или до МПС, извършвайки дейността, за която
твърди, че е причина за спиране на автомобила, както указва нормата на чл. 93, ал.1 от ЗДвП.
От приложения към административната
преписка снимков материал ясно се вижда, че мястото, където автомобилът е бил
паркиран представлява тротоар и същото не е обозначено с пътен знак, пътна
маркировка или надпис, указващи условията на паркиране, за да се приеме, че
паркирането е допустимо.
В този смисъл и настоящият съдебен
състав приема, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора, на основание чл.178е от ЗДвП.
Правилно е бил определен и субектът на
нарушението - ответникът по касация като собственик на МПС. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Касационният ответник не е декларирал, че МПС е било управлявано на
процесната дата и място от друго лице. Напротив, видно от собственоръчно
написаното от него възражение в съставения му АУАН – не може да посочи кой е
паркирал и карал автомобила на процесната дата. След като не е декларирал, че
друго лице е управлявало автомобила на процесната дата и час, М.И. в качеството
му на собственик съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП следва да понесе административнонаказателната отговорност
за установеното нарушение.
Оспореното пред Районен съд - Бургас
наказателно постановление е издадено при липсата на съществени нарушения на
процесуалните правила и в съответствие с приложимото материално право. Като е
достигнал до противните на тези изводи и е отменил процесното НП, районният съд
е постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено, а при решаване на
спора по същество наказателното постановление - да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1454 от 27.11.2019г.,
постановено по НАХД № 2657 по описа за 2019г. на Районен съд гр. Бургас, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 210/28.01.2019г. издадено от зам.кмета
на Община Бургас, , с което на М.И.С. е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за
нарушение по чл.94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.178е
от ЗДвП.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.