№ 468
гр. Сливен, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200759 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „Л.У.” ЕООД – гр. Сливен,
представлявано от Ф.М.Ш. - прокурист, подадена чрез процесуален представител,
против НП № 20-2200108 от 17.06.2022 год., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Сливен, с което е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ за
нарушение на чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и претендира направените разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 31.05.2022 год. бил съставен АУАН № 20-2200108 от същата дата против
жалбоподателя, в който било отразено, че на 14.05.2022 год. била извършена проверка
по спазване изискванията на трудовото законодателство на място в Предприятие за
производство и преработка на вълна и изделия от вълна, намиращо се на адрес Област
1
Сливен, общ. Сливен, гр. Сливен, *****. В акта било посочено, че при преглед на
Правилника за вътрешния трудов ред (намиращ се на разположение на работници и
контролни органи, на информационното табло, монтирано в коридора на сградата) се
установило, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време за
част от работещите в обекта, съгласно Приложение 2, т. 2 (Списък на длъжностите, за
които е установено сумирано изчисляване на работното време и работа на смени към
Правилника за вътрешния трудов ред от 20.06.2020 год.) с период на отчитане от един
месец. В акта било отразено, че във връзка с осъществявания контрол, на 20.05.2022
год. отново бил посетен обекта на контрол, като съгласно събраните в хода на
административното производство данни било установено, че периода на отчитане на
сумираното изчисляване е променен на два месеца (считано от 01.11.2021 год., или
периодът е както следва: м. 11 – м. 12; м. 01 – м. 02 и т.н.), като на 25.05.2022 год. била
предоставена по електронен път Заповед № 790-А/25.10.2021 год. и работното време
било разпределено в две смени: дневна смяна (11 часа) от 07,00 до 19,00 часа и нощна
смяна (12 часа) от 19,00 до 07,00 часа. В акта било посочено, че при преглед на
представените при посещението на същата дата присъствени форми за
явяване/неявяване на работа за м. януари 2022 год. и м. февруари 2022 год. и ведомости
за заплати на дружеството било установено, че част от работещите в рамките на
периода на отчитане на установеното сумирано изчисляване на работно време са
положили извънреден труд. В акта било отразено, че съгласно Присъствени форми за
м. януари 2022 год. и м. февруари 2022 год. 85 броя лица са положили извънреден
труд, в т.ч. при установена норма за м. януари 2022 год. 160 часа и за м. февруари 2022
год. 160 часа или общо за периода 320 часа лицето В.А.Т. е отработило както следва –
през месец януари 2022 год. седем дневни и осем нощни смени (с включени 7 часа
нощен труд); през месец февруари 2022 год. осем дневни и девет нощни смени (с
включени 7 часа нощен труд), или лицето е отработило общо 352 часа (383 след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата). В акта било посочено, че В.А.Т. е
положил извънреден труд през периода м. 01.2022 год. – м. 02.2022 год. В акта било
посочено, че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР
на КТ е допуснал със свое знание и без противопоставяне полагането на извънреден
труд през периода м. 01.2022 год. – м. 02.2022 год. (в т.ч. и от В.А.Т.), като последният
не попада в хипотезата на чл. 144 от КТ. В акта било отразено, че нарушението било
извършено на 28.02.2022 год. (до последния работен ден на отчетния период, а именно
м. януари 2022 год. – м. февруари 2022 год.), а е установено на 20.05.2022 год. на
място в обекта на контрол, а именно Предприятие за производство и преработка на
вълна и изделия от вълна, намиращо се на адрес Област Сливен, общ. Сливен, гр.
Сливен, *****. В акта било отразено, че жалбоподателят бил поканен да се яви на
30.05.2022 год. за съставяне на АУАН, както и че бил уведомен, че при невъзможност
2
за лично явяване и/или осигуряване присъствието на лице, упълномощено по
надлежния ред, АУАН ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя; както и че не се е
явил законен представител на жалбоподателя, поради което АУАН бил съставен на
31.05.2022 год. в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В акта
било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ. Актът бил
връчен по ел.поща на прокуриста Ф.М.Ш. и подписан на същата дата (л. 10 – 11, 101 –
105 от делото).
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2200108 от 17.06.2022
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ, за нарушение на чл. 143, ал.
2 вр. ал. 1 от КТ. В НП административнонаказващият орган е посочил, че срещу АУАН
е постъпило възражение, след разглеждане на което е преценил, че нарушението е
правилно индивидуализирано и конкретизирано, санкционната норма е правилно
определена и не са налице основания за прекратяване на
административнонаказателната преписка. В НП било посочено, че нарушението се
явява повторно за жалбоподателя, тъй като с НП № 20-003017/30.06.2021 год., влязло в
сила на 12.07.2021 год. и НП № 20-002979/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021
год. на дружеството са наложени имуществени санкции за нарушение на същото
основание, т.е. нарушението се явява повторно, тъй като е извършено в рамките на
едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което
нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. В НП е отразено, че нарушението
не може да бъде квалифицирано като маловажно, както и че при определяне на
имуществената санкция е взет предвид характера и степента на обществена опасност
на извършеното нарушение, направена е преценка, че за постигане на специалната и
генералната превенция и предвид, че нарушението се явява повторно, следва да наложи
санкция в минимален размер от 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ. НП
било връчено на упълномощено лице на 17.06.2022 год. (л. 8 – 9 от делото).
От приложените по делото заверени копия от НП № 20-003017/30.06.2021 год.,
влязло в сила на 12.07.2021 год. и НП № 20-002979/30.06.2021 год., влязло в сила на
12.07.2021 год. се установява, че на жалбоподателя са били наложени административни
наказания „Имуществена санкция” за извършени нарушения на чл. 143, ал. 2 от КТ (л.
95 - 98 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява, че работодателят „Л.У.” ЕООД – гр. Сливен е допуснал (при работа в
условията на сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане – два
месеца) полагане на извънреден труд през месец януари - февруари 2022 год. (без да е
налице някое от основанията на чл. 144 от КТ) за работещите в Предприятие за
производство и преработка на вълна и изделия от вълна, намиращ се на адрес гр.
Сливен, ***** както следва: при норма 160 часа за всеки месец - м. януари и за м.
февруари 2022 год. или общо за периода 320 часа, работещият В.А.Т. е отработил през
месец януари 2022 год. седем дневни и осем нощни смени (с включени 7 часа нощен
труд); през месец февруари 2022 год. осем дневни и девет нощни смени (с включени 7
часа нощен труд), или лицето е отработило общо 352 часа (383 след превръщане на
нощните часове в дневни с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата). Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от КТ
извънредният труд е забранен, като видно от представените по делото писмени
доказателства не са били налице основанията на чл. 144 от КТ за допускане на
извънреден труд. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ, поради което същият следва да понесе
предвидената в чл. 414, ал. 4 от КТ отговорност, тъй като е безспорно установено, че
нарушението е извършено при условията на повторност. Жалбоподателят е извършил
нарушението в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
същото нарушение по чл. 143, ал. 2 от КТ с НП № 20-003017/30.06.2021 год., влязло в
сила на 12.07.2021 год. и НП № 20-002979/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021
год.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано
извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона
минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
обосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва
да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на
чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото
4
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С
оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2200108 от 17.06.2022
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на
„Л.У.” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от Ф.М.Ш. - прокурист е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 15 000,00 лева на
основание чл. 414, ал. 4 от КТ за нарушение на чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Л.У.” ЕООД – гр. Сливен с ЕИК ***** , представлявано от
Ф.М.Ш. - прокурист, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5