РЕШЕНИЕ
№ 899
гр. Плевен, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430100186 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от В. ИВ. Ц. от гр. П. против „***“ АД гр. П..
В молбата се твърди, че по изпълнително дело № ***/ *** год. по описа на
*** *** с район на действие Плевенския окръжен съд ищцата е придобила
следния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в гр. П., ***, с площ
от 62, 29 кв. м., за сумата от 32 500 лв., която е изплатена изцяло. Твърди се,
че изпълнителното дело е било образувано срещу ответното дружество за
задължения към работници, но с получената сума изцяло е погасено публично
задължение към НАП. Твърди се, че непосредствено след придобиване на
апартамента от *** П. е била предявана претенция срещу „***“ АД за същия
имот, тъй като има издаден акт за общинска собственост. Твърди се, че
ищцата е предявила иск срещу наемателя по чл. 108 от ЗС, но по
образуваното гр. дело № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд
искът е бил отхвърлен, тъй като съдът е приел, че дружеството не е
собственик на продадения в изпълнителното производство апартамент и
ищцата не е доказала правото си на собственост. Твърди се, че ищцата е
1
предприела редица действия за уреждане на въпроса по доброволен начин, но
до споразумение с *** П. и „***“ АД не се е стигнало. Твърди се, че през ***
год. е приключила проверка от *** прокуратура гр. П. относно извършената
продажба, като становището на прокуратурата е било, че се касае за
гражданскоправен спор. Твърди се, че тъй като с преведената от ищцата сума
в размер на 32 500 лв. ответното дружество е погасило задълженията си към
взискателите и НАП, същото следва да я възстанови на ищцата поради
получаването й на отпаднало основание. В заключение ищцата моли съда да
осъди ответното дружество да й заплати сумата от 10 000 лв., представляваща
частичен иск от сумата 32 500 лв., получена на отпаднало основание, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че с влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот от *** год. по изп. дело № ***/ *** год. по описа на *** *** с
район на действие Плевенския окръжен съд на ищцата В. ИВ. Ц. е бил
възложен апартамент № ***, находящ се в гр. П., ***, с площ от 62, 29 кв. м.,
с идентификатор ***, собственост на „***“ АД, за сумата от 32 500 лв.
Безспорно по делото е, че по предявен от *** П. против *** и „***“ АД
гр. П. иск с правно основание чл. 440 от ГПК е било образувано гр. дело №
***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд, по което е признато с
влязло в сила на *** год. решение, че „***“ АД гр. П. не е собственик на
апартамент № ***, находящ се в гр. П., ***, с площ от 62, 29 кв. м., с
идентификатор ***.
Безспорно по делото е, че по предявен от *** П. против В. ИВ. Ц. иск с
правно основание чл. 124 от ГПК е било образувано гр. дело № ***/ *** год.
по описа на Плевенския районен съд, по което е признато с влязло в сила на
*** год. решение, че *** П. е собственик на апартамент № ***, находящ се в
гр. П., ***, с площ от 62, 29 кв. м., с идентификатор ***.
2
Безспорно по делото е, че по предявен от В. ИВ. Ц. против *** иск с
правно основание чл. 108 от ЗС е било образувано гр. дело № ***/ *** год. по
описа на Плевенския районен съд, по което с влязло в сила на *** год.
решение искът е бил отхвърлен като неоснователен.
При тези безспорни обстоятелства се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 499 ал. 1 от ГПК ако с влязло в сила
решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения
имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е
изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки
от тях, както и от длъжника това, което е получил, като и в двата случая той
има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта.
Разпоредбата има за цел да уреди материалноправните отношения, които
възникват между купувача на имота по публичната продан от една страна и
длъжника и взискателите от друга страна в случаите, когато имотът не
принадлежи на длъжника, а на трето лице. С нея с оглед на конкретния случай
се определя кои са лицата, които са задължени да възстановят на купувача
заплатената от него при публичната продан сума лица, а също така и до какъв
обем отговаря всяко едно от тях. Възстановяването на заплатената от
купувача по публичната продан цена се налага поради това, че той не е
придобил правото на собственост върху имота, за който е заплатил сумата.
Затова плащането на тази цена е лишено от правно основание и не съществува
възможност за задържането й било от взискателите, които са получили част
от нея, било от длъжника. В конкретния случай твърдението на ищцата В.
ИВ. Ц. е, че с изплатената от нея при възлагането на процесния недвижим
имот сума по по изп. дело № ***/ *** год. по описа на *** *** са били
погасени задължения на ответното дружество „***“ АД, с което последното
неоснователно се е обогатило. Това твърдение на ищцата обуславя и
пасивната процесуална легитимация по делото. Подобни са положенията и в
правната теория и съдебната практика: процесуалната легитимация следва не
от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от
правното твърдение; когато съдът проверява дали искът е предявен от и
срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между
3
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по
същество, който съдът изследва с решението и който обосновава
основателността, но не и допустимостта на иска. Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан по същество. Не може да породи съмнение в тази
насока обстоятелството, че ищцата разполага с облекчения ред за снабдяване
с изпълнителен лист за своето вземане по чл. 499 ал. 2 от ГПК. Възможността
на купувача по публична продан на недвижим имот, от който впоследствие е
бил съдебно отстранен, да се снабди с изпълнителен титул на специфично
извънсъдебно основание /разпределението на сумите, получени при проданта,
и удостоверенията по чл. 498 от ГПК/ не изключва правния интерес от
предявяването на вземането чрез иска по чл. 499 ал. 1 от ГПК, който
представлява кондикационен иск, основан на забраната за неоснователно
обогатяване /определение № 182- 2022- IV г. о./. По този начин възникналият
материалноправен спор би се решил със сила на присъдено нещо, каквато
съдебните актове постановени в производства по издаване на изпълнителен
лист на извънсъдебно основание не притежават.
По основателността на предявения иск.
В хода на съдебното дирене не се събраха никакви доказателства в
подкрепа на твърдението на ищцата В. ИВ. Ц., че с получената сума по
процесното изпълнително дело ответникът „***“ АД е погасил свои
задължения и по този начин се е обогатил. От приложеното по делото писмо
изх. № *** от *** год. на *** на *** на *** - *** П. се установява, че липсват
данни за образувано изпълнително дело за публични задължения на „***“ АД
с № ***/ *** год., както и липсват данни за издавани удостоверения по чл.
191 от ДОПК по искане на *** ***. Отделно от това следва да бъде
съобразено направеното от ответника с отговора на исковата му молба
възражение за изтекла погасителна давност. Предвид характера на предявения
иск давностният срок за предявяване на същия започва да тече от датата,
когато със сила на присъдено нещо е отречено правото на собственост върху
имота на длъжника в изпълнителното производство. В настоящия случай това
е станало на *** год., когато е влязло в сила решението на Плевенския
районен съд по гр. дело № ***/ *** год. Това решение, с което са отречени
правата на длъжника по изпълнението, е противопоставимо на купувача на
4
публична продан, и от този момент последният е имал правото да предяви
иска за връщане на дадената сума. Искът е предявен на 14. 01. 2022 год., т. е.
далеч след изтичането на предвидения в закона петгодишен срок и се явява
погасен по давност. Единственият юридически факт, който би могъл доведе
до отпадането на правните последици от изтичането на давността, се явява
отказът на длъжника от изтекла давност по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но
настоящият случай не е такъв.
В заключение може да се обобщи, че независимо от настъпилата
евикция не се налице предпоставките за възстановяване на процесната сума
от 10 000 лв. на ищцата В. ИВ. Ц. и предявеният като частичен осъдителен
иск следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 830 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. ИВ. Ц. от гр. П.,
ЕГН **********, против „***“ АД гр. П., ЕИК *********, иск за заплащане
на сумата от 10 000 лв., представляваща частичен иск от сумата 32 500 лв.,
получена на отпаднало основание.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК В. ИВ. Ц. от гр. П., ЕГН
**********, да заплати на „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., ***, представлявано от ***, сумата от 830, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5