Определение по дело №438/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 ал.1 ГПК във вр.с 259 и сл.ГПК. С решение №137/15.11.2011г. по т.д.№927/2010г. на ВКС-ТК-І т.о. делото е върнато за ново разглеждане по същество от въззивния съд по жалбата на „. Е. Б” против решение №16/15.01.2010г. на РС-гр.П. по гр.д.№563/2008г. в частта ,в която е отхвърлен като неоснователен предявения установителен иск от въззивника против П. А. К. с адрес:гр.П.,ЖК”И.” Б. В., А.,ЕГН-* за установяване съществуването на вземането му ,за което по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение №574/02.06.2008г. по чгр.д.№248/2008г. по описа на Петричкия РС.

Като разгледа жалбата ,съобрази доводите на въззивника и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства,Благоевградският Окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно ,че между страните е възникнала облигационна връзка по продажба на ел.енергия за периода от 31.01.2003г.-31.01.2008г. Ответницата /въззиваема в настоящата инстанция / в съд.заседание на 13.02.2009г. е заявила ,че от 2003г. не е заплащала потребената от домакинството й ел.енергия.Това признание следва да се цени като признание на факт по смисъла на чл.175 ГПК.Установява се от представените писмени доказателства,че в процесния период уредбата на отношенията между доставчик на ел.енерия и потребител е била динамична и многократно променяна .В Представените Общи условия за продажба на ел.енергия за битови нужди на потребителите на „Е-С. област”ЕАД /на л.108-119 от първоинстанционното досие на делото/ е посочено в чл.40 ал.1 ,че са приети от СД на „Е С. област”ЕАД с протокол №66/25.07.2002г. и са одобрени с решение на ДКЕВР от 27.08.2002г. За периода след 01.09.2005г. са били приложими Общите условия ,приети от ДКЕВР с решение №ОУ-045/01.09.2005г. и Общите условия,одобрени от УС на продавача с протокол №8/14.03.2005г. и протокол №23/26.07.2005г.,изменени с протокол на УС на „Е С. област”ЕАД с протокол №82/28.11.2006г.,одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-096/29.11.2006г. ,а за периода след 26.11.2007г. са представени Общи условия ,одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007г. ,в сила от 26.11.2007г. Във всички изброени по-горе Общи условия е посочено,че действието им е обвързано от публикация поне в един централен и един местен всекидневник след одобряването им от ДКЕВР и влизат в сила 30 дни след първото публикуване,без да е необходимо да бъдат изрично приемани от потребителите на ел.енергия.Ищецът не е представил доказателства за публикуването на Общите условия за продажба на ел.енергия за процесния период по указания в тях ред ,съответно не е доказал и моментът на влизането им сила за потребителите на ел.енергия,каквато е била ищцата.От заключението по извършената ССЕ от вещото лице Ст.Н се установява,че извършените по счетоводните книги на ищеца записвания по партидата на ответницата за дължими суми за потребена ел.енергия са въз основа на издадените данъчни фактури ,като само за периода от м.01/2006г. до м.01/2008г. са приложени първични счетоводни документи-карнети за отчитане на изразходваната ел.енергия.За периода от 31.01.2003г. до 31.12.2005г. карнети не са открити в дружеството-ищец.Констатацията си за правилно попълване на карнетите за отчитане на изразходваната от ответницата ел.енергия за периода м.01/2006г. до м.01/2008г. вещото лице прави само въз основа на съответствието на данните,отразени в карнетите и издадените данъчни фактури.Както за периода м.01/2006г. до м.01/2008г.,така и за предходния период от 31.01.2003г. до 31.12.2005г. издадените от ищеца данъчни фактури не носят подписа на ответницата като потребител на ел.енергия.Експертът Н докладва в т.ІV от заключението,че след проверка на дневника за първично отчитане на изразходваната ел.енергия за периода от 1006-2008г. е установил вписване на извършен демонтаж и монтаж на средството за измерване на изразходвана ел.енергия от домакинството на ответницата-електромер ,за което ищецът-продавач е съставил констативен протокол от 01.10.2008г. Посоченият констативен протокол и становището на инж.К –ръководител РЗ”М”-гр.П.,звено на „. Е. Б” са приложени към заключението на вещото лице,но не са приети като писмени доказателства предвид отсъствието на такова доказателствено искане от страните.За установяване на факта ,че е извършена смяна на електромера ,отчитащ изразходваната от домакинството на ответницата ел.енергия съдът цени заключението на вещото лице Н..В тежест на ищеца е да установи изпълнението на всички условия за правомерна смяна на отчитащото устройство ,вкл. съставянето на констативен протокол с подписа на ответницата или с подписите на двама свидетели при отказ на потребителя,съгласно приетите за процесния период Общи условия на договорите за използване на разпределителната мрежа и чл.120 ал.1 и 5 от ЗЕ. Въззивникът не е ангажирал доказателства за причините за смяната на електромера на ответницата ,извършена на 01.10.2008г. според констатациите на вещото лице Н,както и за показанията за потребена ел.енергия към момента на смяната на отчитащото устройство.Предвид отсъствието на такива доказателства отразените в карнетите данни за периода м.01/2006г до м.01/2008г. не могат да се приемат за коректни за установяване количеството на изразходваната от ответницата ел.енергия,което се оспорва от ответницата.

При така установената фактическа страна на спора съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.91 ал.2 и 3 от закона за енергетиката сделките по продажба на ел.енергия за потребители се извършват по приети от ДКЕВР правила по предложение на енергийните предприятия.Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса ,въззивникът в качеството си на доставчик на ел.енергия е следвало да докаже при условията на пълно главно доказване по какви правила е доставял ел.енергия на ответницата за процесния период ,като установи одобряването им от надлежния орган и моментът на влизането им в сила.Продажбата на ел.енергия на потребители ,макар да е сделка при общи условия по смисъла на чл.298 ТЗ,съществено се отклонява от общите правила за търговските сделки по въпроса кога ОУ стават задължителни за потребителите.Съгласно чл.98 ал.4 /отм./ от Закона за енергетиката,която разпоредба е действала три дни след обнародването на закона –ДВ бр.107/09.12.2003г. до отмяната й-ДВ бр.55/2007г. в сила от 01.07.2007г./ -обществените снабдители с ел.енергия публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия за продажба поне в един централен и един местен ежедневник ,а ОУ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване и са приложими за всички потребители без да е нужно изричното им приемане от тях.С действащата след 01.07.2007г. разпоредба на чл.98а/нов-ДВ бр.74/2006г./ от Закона за енергетиката влизането в сила на Общите условия за продажба на ел.енергия също е поставено в зависимост от изпълнението на условието-публикация в един централен и един местен ежедневник ,но е дадена възможност в 30 дневен срок от публикуването ,потребителят,който не е съгласен с тях да внесе при доставчика предложение за специални условия ,по които страните могат да се споразумеят с допълнителни споразумения.След изтичането на 30дневния срок от публикацията на ОУ,те стават задължителни за всички потребители ,които не са ползвали горепосочената възможност да предложат специални условия.По делото ищецът не е установил изпълнението на регламентираните със ЗЕ условия за влизане в сила на Общите условия ,на които се позовава за да докаже договорното си правоотношение с ответницата и твърдяното неизпълнение от нейна страна.Влизането в сила на представените по делото ОУ не може да се приеме за общоизвестен по смисъла на чл.155 ГПК факт и съответно –неподлежащ на доказване./реш.№104/05.07.2010г. на ВКС-ТК-ІІ т.о. по т.д.№885/2009г./ Ищецът не е провел пълно главно доказване за установяването му,което обосновава неоснователност на твърденията за приложимост на представените по делото Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия за домакинството на ответницата по откритата на нейно име партида на потребител. Не е доказано какво количество ел.енергия е ползвана от домакинството на ответницата,за което също ищецът носи доказателствената тежест.Представените по делото данъчни фактури не са доказателство за количествата потребена ел.енергия защото представляват частни свидетелстващи документи, които не носят подписа на ответницата и удостоверяват изгодни за издателя си факти и обстоятелства.Частните свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила,освен ако удостоверяват неизгодни за издателя си факти и обстоятелства.Доказателственото им значение се ограничава с посоченото в чл.180 ГПК.Предвид характеристиката на фактурите като частни свидетелстващи документи оспорването истинността на съдържанието им по реда на чл.193 ал.1 ГПК е недопустимо.РС неправилно е открил производство по оспорване на фактурите досежно верността на съдържанието ,но тъй като няма произнасяне по този въпрос,процесуалното нарушение не се е отразило на допустимостта на обжалваното решение.За пълнота следва да се отбележи, че във всички представени по делото фактури след посочения срок за плащане е отразено едно и също обстоятелство „считано от 24.02.2009г.”,а следващия период на отчитане и датата на следващо плащане са едни и същи и се отнасят за периоди от 2009 г. Ако фактурите за процесния период от 2003-2008г. действително са издадени след изтичане на отчетните периоди за засичане на показателите за потребена ел.енергия,няма как да отразяват следващо отчитане и срок на следващо плащане през 2009г.При това съдържание на фактурите следва извод,че са съставени за нуждите на процеса и не установяват реално отчитане на потребената от домакинството на ответницата ел.енергия. С оглед установените данни за извършена смяна на електромера от служители на ищцовото дружество без да са доказани причините за това и без да е установена с надлежни доказателства вината на ответницата за неизправността на отчитащото устройство ,не може да се приеме,че и карнетите за периода 2006-2008г. ,въз основа на които са съставени данъчните фактури за този период отчитат действително изразходваната ел.енергия в имота на ответницата.Предвид изложеното ищецът не е установил съществуването на вземането си за главницата, представляваща неплатена цена на изразходвана ел.енергия за процесния период,което предопределя неоснователността на иска и за акцесорното вземане за мораторна лихва. Постановеното от РС решение е правилно и следва да се потвърди.

Искането на процесуалния представител на въззиваемата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции не следва да се уважава,тъй като е назначена по реда на чл.25 ал.1 ЗПП и за заплащане на предоставената на въззиваемата правна помощ намират приложение разпоредбите на чл.37-39 ЗПП./така в опр.№786/21.06.2011г. на ВКС-ІІІг.о. по гр.д.№74/2011г./ Хипотезата на предоставена правна помощ за процесуално представителство на основание чл.23 ал.4 ЗПП е различна от назначаването на особен представител на ответника на разноски на ищеца по реда на чл.29 , чл.47 ал.6 и чл.48 ал.2 ГПК.Съгласно чл.37 и чл.39 от ЗПП заплащането на предоставената на ответницата правна помощ следва да се извърши от НБПП въз основа на отчета на адвоката по чл.38 от същия закон.Без данни за конкретния размер на възнаграждението за предоставената правна помощ на ответницата, определимо по чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с ПМС №4/2006г. и без доказателства за реалното му изплащане на представляващия ответницата адвокат съдът не може да постанови осъждане на въззивника да заплати по сметка на НБПП разноските за правната помощ на ответницата по реда на чл.78 ал.7 ГПК.Едва след определяне и изплащане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата от НБПП ,ще възникне основание за присъждане в полза на НБПП на разноските за адвокатско възнаграждение на представляващия въззиваемата адвокат за сметка на ищцовата страна.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №16/15.01.2010г. на РС-П. по гр.д.№563/2008г. в частта,в която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от ЧЕЗ Е. Б. ,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление:гр.С.,район С ,ул."Г." №1. ,представлявано от Р Д и К С С-членове на управителния съвет ,против П. А. К. ,ЕГН * ,с адрес:гр.П.,ЖК"И." Б. В. А. за установяване съществуването на вземяанията ,за които е издадена заповед за изпълнение по чгр.д.№248/2008г. по описа на РС-П..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: