№ 5678
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110159573 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Х. К. И., ЕГН: **********, срещу Столична община, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, по чл.
439 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 200 лв. – глоба по Наказателно
постановление № ***/2017, издадено от зам.-кмета на Столична община, която сума е
предмет на принудително изпълнение по изп.д. № *** на ЧСИ Милен Бъзински, рег. №
838 в КЧСИ, с район на действие СГС.
С определение № 9955 от 01.12.2021 г. постановено по настоящото дело, влязло
в сила на 29.12.2021 г., исковата молба в частта по предявения отрицателен
установителен иск за сумата от 146,50 лв. – начислени такси на основание чл. 81 и т. 6
ТЧСИ по изп. д. № *** по описа на ЧСИ Милен Бъзински, е била върната, поради
което предмет на настоящото производство е единствено искът за недължимост на
сумата от 200 лв. – наложена глоба по НП № *** от 14.12.2017 г., издадено от зам.-
кмета на Столична община.
Ищецът твърди, че срещу него въз основа на възлагателно писмо на ответника от
26.02.2021 г. било образувано изпълнително дело № 6343/2021 г. на ЧСИ Милен
Бъзински, рег. № 838, за събиране в полза на ответника на публични вземания по
повод издадено срещу него наказателно постановление № *** от 14.12.2017 г. за глоба
в размер на 200 лева. Поддържа, че била изтекла погасителната давност досежно
постановлението и изпълнителното дело било образувано на база на отпаднало
основание, поради което същото не се дължи.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения за
нередовност на исковата молба. Оспорва вземането да е погасено по давност. Отделно
от това твърди, че наложената глоба, ведно с разноските по изпълнителното дело, е
била събрана преди образуване на настоящото дело.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
1
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК.
По подсъдността на спора
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински
вземания по влезли в сила наказателни постановления. Когато публичните вземания са
възложени за събиране на съдебен изпълнител, какъвто настоящият случай е,
събирането се извършва по реда на ГПК (чл. 163, ал. 4 ДОПК). Редът за събиране на
публичното вземане определя и компетентния съд, който следва да се произнесе по
исковата молба за установяване несъществуването на оспорено вземане от този вид
(Определение № 46 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14/2021 г., 5-членен с-в;
Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020г., 5-членен с-в;
Определение № 39 от 02.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 23/2020г.; Определение № 87
от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 45/2019 г., 5-членен с-в; Определение № 48 от
22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г.; Определение № 63 от 17.10.2017г. на ВАС
по адм. д. № 47/2017 г.).
По допустимостта на иска
Предмет на иска по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на
вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността (Решение №
257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.; Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.). Поради това са неотносими са
доводите на ответната община, че ищецът е пропуснал възможността да атакува
процесното наказателно постановление по съдебен ред или по реда на
възобновителното производство по гл. III, раздел VIII от ЗАНН.
Неоснователен е доводът на ответника, че исковата молба била нередовна, тъй
като ищецът искал прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла изпълнителна
давност и същевременно се позовавал на погасителна давност. На първо място, липсват
ищцово искане за прекратяване на изпълнителното производство. Видно от
обстоятелствената част и петитума на самата искова молба ищецът заявява
отрицателна установителна претенция по отношение на процесното вземане на
основание изтекла погасителна давност, от което се извежда, че исковата молба е
редовна при наличие на съответствие между двете части на молбата с едно и също
заявено основание. Двегодишната погасителна давност, която сочи ищецът, е именно
двегодишната изпълнителска давност по чл. 82 ЗАНН, която урежда правото на
принудително изпълнение на процесното вземане, чието несъществуване е
претендирано изрично от ищеца с исковата молба, както уточнява и ищцовият
представител в открито съдебно заседание на 13.02.2023 г.
За да е допустим отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с
който се оспорва изпълняемото право, същият следва да е основан само на
новонастъпили факти, а именно факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на
производството по издаване на процесното наказателно постановление - факти,
настъпили след стабилизиране на същия акт (чл. 439, ал. 2 ГПК и Решение № 451 от
29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о.; Решение № 333 от 5.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о.; Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 12/2010 г., III г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2
1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
7393/2013 г., IV г. о.; Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. №
1366/2015 г., II т. о.; Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010
г., I т. о.).
Не се спори между страните и се установява от приложеното изпълнително дело,
че ответникът е образувал изп. д. № *** на ЧСИ Милен Бъзински срещу ищеца за
принудителното събиране на сумата 200 лв. – глоба, за която е издадено наказателно
постановление № ***/2017 г., изд. от зам. - кмета на Столична община. Ищцата
претендира погасяване по давност на вземането за глоба, която давност твърди, че е
изтекла след влизане в сила на процесното наказателно постановление.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищцата е да установи
съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през
цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за
правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е
недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията
за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без
да се произнася по основателността на иска.
В случаите, когато сумите са били преведени на взискателя, то длъжникът в
изпълнението разполага с осъдителен иск по реда на чл. 55 ЗЗД срещу взискателя,
поради което следва да се приеме, че отрицателния установителен иск е недопустим,
тъй като за тази сума той няма интерес да води иск по чл. 439 ГПК. Основание за
правен интерес у длъжника от предявяване на този установителен иск е наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист. При
условие че принудителното изпълнение е приключило, сумите по изпълнението са
били принудително събрани и преведени на взискателя и той е изцяло удовлетворен, не
е налице правен интерес за ищците от предявяване на иск по чл. 439 ГПК
(Определение № 364 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 238/2018 г., III г. о.; Решение
№ 1261 от 17.02.2020 г. на СГС по гр. д. № 13328/2016 г.).
В конкретния случай изпълнителното производство е висящо, като не е
прекратено и не е приключило поради изпълнение на задължението от длъжника, тъй
като от представените съобщения от третите задължени лица – „Централна
кооперативна банка“ и „Юробанк България“ АД, се установява, че цялата дължима
сума е била преведена по сметка на ЧСИ, който е вдигнал наложените запори видно от
приложените съобщения в тази връзка по изпълнителното дело, но по делото липсват
доказателства, че съдебният изпълнител е превел събраните суми по сметка на
взискателя. По гореизложените съображения се явяват изцяло неоснователни доводите
в отговора на исковата молба, че към момента на завеждане на иска процесната глоба,
ведно с разноските била събрана, поради което приключило принудителното събиране
на публичното общинско вземане. Поради това съдът възприема, че е компетентен да
разгледа спора, с който е допустимо сезиран с оглед ищцовите твърдения и събраните
към момента на приключване на съдебното дирене доказателства, като пристъпва към
изследване основателността на иска.
Глобата е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН,
като съгласно чл. 79, ал. 1 ЗАНН наказателните постановления и решенията на съда, с
които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата,
се изпълняват по реда за събиране на държавни вземания (ТР № 2 от 12.04.2017 г. на
ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия)
3
Предвид това, че се касае за наложено административно наказание, приложим е
чл. 82, ал. 1, б. „а” вр. ал. 2 ЗАНН, който предвижда, че глобата не се изпълнява, ако са
изминали 2 години от влизане в сила на акта, с който тя е наложена. Видно от разписка
към процесното наказателно постановление същото е връчено лично на ищцата на
24.04.2018 г. и при липса на доказателства за неговото оспорване същото е влязло в
сила на 02.05.2018 г.
Изпълнителното дело за събиране на сумата от 200 лв., с която е санкциониран
ищецът, е образувано на 20.05.2021 г. видно от входящия номер на възлагателното
писмо на ответника до ЧСИ Милен Бъзински. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не установи, че в периода от влизане в сила на наказателното постановление до
образуване на изпълнителното дело е предприел действия, които по естеството си са в
състояние да спрат или да прекъснат започналата да тече давност. При това положение,
съдът не изследва дали е изтекла абсолютната давност, предвидена в чл. 82, ал. 3
ЗАНН в двегодишния срок от влизане в сила на процесното постановление не е
образувано изпълнително производство за събиране на наложеното с него
административно наказание „глоба“ (чл. 82, ал. 4 ЗАНН). Така към 20.05.2021 г.
давността е изтекла, с което задължението на ищеца се е превърнало в естествено и
може да бъде изпълнено само доброволно от негова страна, но в случая ищецът
оспорва принудителното изпълнение на задължението.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска.
По разноските
Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение при липса на доказателства по делото в тази насока.
Неоснователен е и доводът на ищцовия представител, че ищецът следвало да
заплати по 150 лв. на час - допълнително адвокатско възнаграждение за всеки започнат
час от 10,45 ч до часа на приключване на съдебното заседание в 12,21 при липса на
правна норма, която да предвижда заплащане на подобно възнаграждение без
представяне на доказателства в тази насока, само въз основа на присъствието на
процесуалния представител на страна за съответно време в съдебно заседание.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 7, ал. 9 НМРАВ за заплащане на допълнително
адвокатско възнаграждение при защита по дело с повече от две съдебни заседания,
след като в случая е проведено само едно открито съдебно заседание, в което делото е
обявено за решаване.
Въпрос на професионална преценка от страна на съответния адвокат е дали да
поема процесуално представителство на свой клиент в открито съдебно заседание, без
да знае изначално дали съдебното заседание ще започне в насрочения час съгласно
определението по чл. 140 ГПК, и да понесе сам тежестта да изчака не повече от един
час и 23 минути, за да започне съдебното заседание с негово участие, като съобрази и
несигурността колко време може да продължи същото заседание, имайки предвид и
поетото от него задължение по чл. 40, ал. 2 ЗА да защитава правата и законните
интереси на клиента си по най-добрия начин, като в случая му се е наложило да изчака
именно един час и 23 минути до началото на съдебното заседание, за да проведе
защитата на своя клиент, като направи съответни искания и вземе становище по
твърдяна от ответника, макар и неоснователно, нередовност на исковата молба, след
като самият ищцов представител не е счел за нужно да стори същото с допълнителна
уточнителна молба преди откритото съдебно заседание.
4
По искането за издаване на обратен изпълнителен лист, заявено от ищцовия
представител
По правило изпълнителен лист се издава по искане на съответна страна въз
основа на влязъл в сила осъдителен съдебен акт, поради което по аргумент за по-
голямото основание същата принципна постановка следва да се прилага и при искането
за издаване на обратен изпълнителен лист от ответника по делото, а настоящият акт
все още не е влязъл в сила (чл. 404 ГПК).
На следващо място, обратен изпълнителен лист се издава, когато насрещната
страна е получило съответни суми, които не й се следват, тъй като спорът е разрешен
със сила на пресъдено нещо в полза на другата страна по делото (чл. 245, ал. 3 ГПК).
Както бе посочено по-горе, процесното задължение по изпълнителното дело не е
събрано, тъй като ответната община в качеството си на взискател по делото не е
получила суми в съответен размер. В противен случай, настоящото производство би се
явило недопустимо образувано по гореизложените съображения.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 50 лв. за държавна такса.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК по отношение на
Столична община, ЕИК: *********, адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, че Х. К.
И., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ***, не й дължи сумата от 200 лв. – глоба по
Наказателно постановление № ***/2017, издадено от зам.-кмета на Столична община,
която сума е предмет на принудително изпълнение по изп.д. № *** на ЧСИ Милен
Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, ЕИК: *********,
адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на Х. К. И., ЕГН: **********,
адрес: гр. София, ***, сумата от 50 лв. – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за издаване на обратен изпълнителен лист
на ищеца, заявено от ищеца в открито съдебно заседание на 13.02.2023 г.
Решението, включително в частта с характер на разпореждане, с която е
оставено без уважение искането за издаване на обратен изпълнителен лист, подлежи на
обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5