МОТИВИ
към присъда постановена по НОХД № 306 от 2016г. по описа на Пазарджишки окръжен
съд на 23.02.2017г.:
Пазарджишка
окръжна прокуратура обвинява А.Л.Д. в това, че 26.07.2014 година, около 23.55
часа, на път I–8,
километър 186, пътен участък между село З. и село М., при управление на МПС,
лек автомобил марка „Пежо 206“ с рег. №
РА *** ВМ, собственост на В.А.К. ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата, както следва: чл.6 ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.47 ал.3 от ПП ЗДвП – управлявал е МПС със скорост 105
километра в час в нарушение на въведеното с пътен знак Б-26 ограничение на
скоростта до 60 км/ч и в нарушение на въведените с пътен знак Б-24 забрана за
изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош, е предприел изпреварване, чл.20
ал.2 от ЗДвП – при избиране на скоростта не се е съобразил с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, чл.21 ал.2 от ЗДвП - превишил е максимално допустимата скорост за
движение от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак Б 26, като се е движил със
скорост от 105 км/ч., чл.25 ал.1 от ЗДвП – преди предприемане на маневра
изпреварване и преминаване в лентата за насрещно движение не се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението и не се е съобразил с
тяхното положение, посока и скорост на движение, чл.25 ал.2 от ЗДвП – при
предприемане на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента не е изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по
нея, чл.42 ал.1, т.2 от ЗДвП – преди да предприеме изпреварването не се е убедил, че има видимост и свободен
път на разстояние, достатъчно за изпреварване, чл.42 ал.2, т.2 от ЗДвП – при
навлизане в пътна лента, предназначена за насрещно движение не е изпълнил
задължението си да не създава опасност за превозните средства, движещи се по
нея, и по непредпазливост е причинил смъртта на Б.Н.Х. с ЕГН-********** ***,
настъпила на 17.08.2014г., като деецът е избягал от местопроизшествието,
престъпление по чл.343 ал.3, предложение 6-то, буква „б“, във връзка с ал.1
буква „в“, във връзка с чл.342 ал.1 от НК.
Настоящето
обвинение е такова по реда на чл.287 ал.1 от НК като прокурора измени
първоначалното такова в съдебно заседание на 13.02.2017г.
По
делото като частни обвинители са конституирани лицата Ф.К.Х. и Н.Б.Х.
наследници на пострадалия.
Подсъдимият
не се признава за виновен и дава обяснение по обвинението.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. е правоспособен водач на МПС
от 1996 год.категории А,М и В.
На инкриминирата
дата около 23.50 ч.той се движил с управлявания от него л.а.Пежо
206,собственост на приятеля му-св.К. *** по първокласен път І-8 от
републиканската пътна мрежа като скоростта на движение била около 105км/ч.След
подминаване на с.З. посока П. пак според обясненията му пред него се движил
друг л.а.”Форд-Мондео”,той карал зад него в своята
лента за движение която била с разделителна прекъсната маркировка.Времето било
добро,сухо,с нормална видимост и той управлявал автомобила на „къси”светлини.На
около 130м. западно от ориентир 1 /от скицата на първия огледен
протокол/ се намира стълб със знаци.Единият от знаците указва ограничение на
скоростта на 60км.ч., а другият забранява изпреварването. Подсъдимият преминал
покрай тези забранителни знаци, но не намалил скоростта си. В един момент
водачът на предния автомобил ударил рязко спирачки и дал десен мигач за
спиране.Тъй като дистанцията между двете коли не била голяма Д. предприел маневра
завиване в ляво с цел заобикаляне за да не настъпи удар между двете МПС-та, продължавайки
да се движи с около 105 км/ч.според заключението на повторната АТЕ и на
„къси”светлини.В момента когато той се изравнил с Форда,и
предприемайки маневра в ляво и навлизайки в насрещното платно за движение,той превключил на „дълги”светлини, при което видимостта му
отпред станала значително по-голяма.
В
същото време в посока П.-с.З. се движил с велосипед пострадалия Х. със скорост
в границите от 5 до 30км.ч. Велосипедът не бил оборудван фабрично със светлотехнически средства,но имал допълнително поставени и
захванати с щипки светлоотразители и лампички.Х. се движил в насрещната/северната/лента за
движение, където участъкът е двулентов, прав и
двупосочен, без завои.Велосипеда е отстоял на 0.5 до1,5м северно от
разделителната линия между лентите за движение.Настъпил сблъсък между
автомобила и велосипеда като мястото на сблъсъка е в полоса ограничена на около 23-24м. западно от ориентир 1 и
продължава до 19-20 метра източно от него. По ширината на платното мястото на
удара е на разстояние 0,5 до 1,5 северно от разделителната линия между лентите
за движение.Велосипедиста е бил с ръце на кормилото като в монета на
съприкосновение пострадалия е бил косо на оста на автомобила. Оста на рамката
на велосипеда е сключила ъгъл около 30 градуса с оста на автомобила, а оста на
предната вилка и колелото са сключвали ъгъл около 5 градуса с оста на
автомобила. По отношение на велосипедиста контакта е започнал от лявото рамо на
предната вилка, след това се е задълбочил и е достигнал до рамката. Пострадалият се е приплъзнал
по предния капак като е достигнал до предното обзорно стъкло. Там главата на
пострадалия е произвела удар в мястото на пробив на стъклото и се е появила
точка на въртете около хоризонтална ос. В следващия момент краката на
пострадалия са се озовали над пострадалия и над автомобила, а контакта с
автомобила е бил прекъснат. В резултат на въртенето е последвало нов удар при
който най-вероятно крак на пострадалия е ударил стопа на автомобила и го е
счупил.
В момента, в който водача на лекия автомобил
е започнал да реагира на възприетата от него опасност скоростта на автомобила е
била около 105 км.ч.
При установената скорост на движение на
лекия автомобил опасната му зона за спиране в конкретните пътни и
метеорологични условия и при появата на препятствие с характеристиките на
пострадалия велосипедист е била около 120 мета. При скорост на движение на
лекият автомобил с 60 км.ч., каквато е
била разрешената за този участък, опасната му зона за спиране в конкретната
ситуация е била около 53 – 54 метра.
В момента в който водача на автомобила е
започнал да възприема опасността, автомобила му се е намирал в началото на
отбивката за базата на „АВТО НАЙ“ на около 54 метра западно от ориентира. Към
този момент автомобилът е бил на 76 метра след групата знаци ограничаващи
скоростта и изпреварването. Хоризонталната пътна маркировка в този участък
съответства на знаците. Преди тях двете ленти за движение се разделят от
прекъсната линия, а след групата от
описаните два знака лентите се разделят от непрекъсната и прекъсната линии,
като непрекъснатата линия е южно разположена спрямо прекъснатата. Зоната през
отбивката за базата на „АВТО НАЙ“ линията отново става само една –
непрекъсната. След отбивката на около 10 метра източно от ориентира линиите
стават две, като южната е прекъсната а северната е непрекъсната. От момента в който водача на автомобила е
започнал активно спиране, автомобила е оставил спирачна следа с дължина около
56 метра, която е изцяло в платното за движение за велосипедиста и се отклонява
на ляво и излиза извън пътя.
Според обясненията на подсъдимия след удара
той се изплашил и изпаднал в шок,почти в един момент спрял,но като видял какво
се е случило веднага продължил с колата в посока П. и по този начин се дезинтересирал от състоянието на пострадалия Х.. От удара с
автомобила на подсъдимия последния изпаднал от велосипеда си в канавката
отстрани на северната лента за движение в неговата посока, в която се е
движил,и останал да лежи там, тъй като състоянието му било много тежко.
Велосипедът му се бил разпаднал на части като рамката му останала на пътното
платно за движение.
Вече след полунощ на 27.07.2014 год.св.Г., който
пътувал с колата си заедно със сестра си и приятелката си от П. за с.З., забелязал
по този пътен участък на 186
км.спрели други автомобили в лявата част на платното за
движение с включени аварийни светлини,както и намиращи се около тях хора.Той
започнал да намалява скоростта и в един момент видял в средата на своята лента
за движение рамката от велосипеда на пострадалия. Натиснал рязко спирачки, но
не успял да спре навреме и колата му минала през рамката. Той отбил вдясно и
веднага слязъл да види какво става. Забелязал че рамката се намира под
автомобила му, както и че в дясно в канавката лежи човек, който бил пострадалия
Х.. Когато отишъл до него Г. забелязал че той е в безпомощно състояние, явно в
безсъзнание, дишал тежко, при което той веднага се обадил на тел.112 и съобщил
за станалото. След няколко минути се появил първо автомобил на полицията,а след
това и СМП.Свидетелят бил изпробван за употреба на алкохол, след което органите
на МВР установили че той не е съпричастен към станалото ПТП. Междувременно
пострадалия бил откаран с линейка за оказване на първа помощ в МБАЛ-П.,където
бил приет в ОАРИЛ в коматозно състояние.Оказало се,че
той има множество тежки счупвания по различни части на тялото,състоянието му
останало крайно тежко до 17.08.2014 год.когато настъпила смъртта му.
За
времето от 1 ч.до около 3 ч.през нощта на местопроизшествието били извършени
редица процесуално-следствени действия,иззети и веществени д-ва
в пътния участък 186 км.от път І-8, иззети са също така и части от
автомобила, който бил управляван по време на ПТП-то от подсъдимия.
След като избягал от местопроизшествието
подсъдимия отишъл с автомобила до П.,и по-точно на ул.Синитевска
в близост до централния вход на завод „М.”/промишлената зона/.Там спрял и се
обадил по мобилния си телефон на св.К.,с когото се познавали,и който е бивш
служител на МВР.Обяснил му какво се е случило и тръгнал пеш за центъра на града
към х-л „Т.”.От своя страна К. уведомил дежурния в ОДЧ на РУП-П..
По повод получената в РУП информация за
станалото ПТП дежурна оперативна група посетила мястото на произшествието,а
подсъдимия останал до х-л „Т.”, където по-късно бил намерен от
разследващите,който им указал къде е паркирал автомобила ,с който е станало
ПТП-то и същия бил намерен на това място, спрял в затревена площ до дърво. На
място бил извършен оглед на колата, било фиксирано и мястото, където е намерен
и били описани намерените по него поражения по купето от сблъсъка с пострадалия
велосипедист. Автомобилът бил иззет и като веществено доказателство.
От
заключението на СМЕ, депозирана от в.л.д-р П., което съдът прие като дадено
компетентно и добросъвестно, е установено следното по отношение причините за
настъпилата смърт на пострадалия във връзка с получените от него увреждания от
станалото ПТП: По начало причината за настъпването на леталния изход за Х.,на
29 години, е била тежката и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, довела
до нарушаване функциите на жизненоважни мозъчни центрове, което е довело и до
спиране на сърдечната дейност и дишането. Получената гнойна пневмония на белите
дробове е ускорила фаталния край на организма. При извършената аутопсия
подробно е описана получената черепна травма, която е била закрита, счупване на
черепа, получени кръвоизливи в синусите, тежка коремна травма, разкъсване на
далака, кръвонасядания по меките мозъчни покривки в
лявата теменнослепоочна област на главата, множество
охлузвания на крайниците. Обяснен е от експертизата и механизма на станалото
ПТП и получените телесни увреждания от пострадалия, а именно действие на твърд,
тъп предмет чрез удар с или върху такъв, тоест те са получени при ПТП-блъскане
на пострадалия велосипедист от л.а.с лявата му част, с последващо
падане върху терена и удар, локализиран в дясната част на главата. Смъртта на Х.
е настъпила бавно, за около 20 дни, като е било налице и пряка причинна връзка
между нея и станалото ПТП.
Тази фактическа обстановка съдът възприе
на базата на разпитаните по делото свидетели В.Г.,М.Н., Д.Г., Л.А.-прочетени по
реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК/ дадени в съдебно заседание от 05.06.2015г. по
НОХД № 650/14г. на ПОС/, показанията на М.Д. , С.Б. дадени в съдебно заседание
и тези дадени на стр.65 от ДП, Н.М., Р.Р. и И.Д.
както и от обясненията на самия подсъдим.Съдът кредитира назначената повторна
комплексна автотехническа и медицинска експертиза, приложената по делото
психиатрична експертиза, както и СМЕ дадена в ДП.Възприеха се напълно и
събраните по делото писмени доказателства и протоколи за оглед.
Показанията на свидетелите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и няма основание да не бъдат кредитирани
в процеса.Съдът възприе показанията на св.С.Б. дадени по НОХД № 650/14г. на ПОС
и тези в ДП .Напълно нормално е свидетелят да забрави част от фактите с оглед
на изминалото време.
Съдът не кредитира комплексната е-за изготвена
от инж.М. и д-р.П. в авто-техническата и част и
дадена по НОХД № 650/14г. на ПОС. В съдебно заседание се изложиха доводи от
подсъдимият за пристрастност на експерта-инж.М.. От друга страна в дадената от
инж.М. експертиза отсъстват важни факти като ограничението на скоростта,
забраната за изпреварване.Всичко това мотивира съдът да допусне повторна
автотехническа и СМЕ изготвена от инж.П.П. и д-р П..
Тази експертиза съдът кредитира като обоснована, неоспорена от страните, кореспондираща
с изисканата справка от ОУ на АПИ- П. и събраните по делото писмени и
веществени доказателства.
Съдът възприе първоначалната автотехническа експертиза на инж.М., дадена в ДП, в частта
досежно техническото състояние на автомобила. В тази част експертизата не е
оспорена и няма твърдения автомобила да е бил технически неизправен.
Изцяло
се възприе и депозираната по делото психиатрична експертиза. Същата бе поискана
от защитата и се изготви от д-р Н.П..
Съдът кредитира така приетата експертиза, въпреки, че в състава и няма
психолог. На първо място д-р П. заяви, че на поставените въпроси може да
отговори и сам и има необходимата квалификация.От друга страна същия в съдебно
заседание подробно разясни изводите си. Не на последно място тази експертиза
съвпада и с поведението на подсъдимия след деянието. Д. не се е обадил на
телефон 112, а е потърсил съдействие от свои приятел работещ в полицията- св. В.К.,
укрил е автомобила в промишлената зона на града. Всичко това сочи, че същия е
бил с ясно съзнание и не отговаря на твърденията му , че едва ли не, не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е
могъл да ръководи постъпките си.
Съдът
не възприе обясненията на подсъдимия в частта в която твърди, че пострадалия е
карал велосипеда с вдигнати ръце. Това се обори от повторната автотехническа и
медицинска експертиза. Експертите са
категорични, че при вдигнати ръце травмите по пострадалия биха били други.
Съдът
не възприе и обясненията на Д. в частта им в която твърди, че след деянието и
до преместването на автомобила на 2 км. от произшествието не помни какво е
станало. В тази насока психиатричната експертиза дава подробен отговор и
опровергава твърдението на подсъдимия. Освен това както се отрази по- горе
действията на Д. са такива, че сочат на една спокойна обмисленост
и няма основание да се приеме, че същия не е избягал от местопроизшествието.
С
оглед на така възприетата фактическа обстановка съдът намери от правна
страна,че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП като се е
движел със скорост над разрешената за конкретния участък посочена със знак В26
„ Забранено движението със скорост по висока от обозначената“ в случая 60км/ч.
Според повторната комплексна
автотехническа и мед. е-за се установява, че при скорост на движение от
60км./ч. опасната зона за спиране на
автомобила, независимо при какви светлини се движи е 53-54м. и произшествието е било предотвратимо. Тоест,
основната причина за настъпването на произшествието е движението със скорост
над разрешената за този пътен участък.
Другото
нарушение на правилата за движение е чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП. Според обясненията
на подсъдимия пред него е имало автомобил който е намалил рязко. Това е
наложило Д. да предприеме маневра изпреварване. При изпреварване и навлизане в
насрещната пътна лента водача е длъжен да не създава опасност за движещите се
по нея ППС. В случая Д. е започнал навлизане в лентата за движение на велосипедиста
без да се убеди, че същата е свободна и може да извърши безопасно маневрата
изпреварване. Съдът прие , че това нарушение на правилата за движение по
пътищата е също в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
Вмененото
нарушени на чл.6 ал.1 от ЗДвП е несъставомерно тъй като това е общо правило и
не създава конкретни забрани. Не е
съставомерно и нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП. При нарушение на чл.21
ал.2 от ЗДвП –движение със скорост над разрешената не може да има и
несъобразена скорост на движение. Щом скоростта на движение е над разрешената
тя винаги е несъобразена. Не е в пряка
причинна връзка и вмененото нарушение по чл.47 от ЗДвП . В случая не се касае
за участник в движението който идва от кръстовище, макар и да е имало
кръстовище в този участък. И подсъдимия и велосипедиста са се движели по
главния път.
Няма
връзка с произшествието и вмененото нарушение на чл.42 ал.1 т.2 от ЗДВП.
Подсъдимият не е принудил предно движещия се автомобил да намалява скоростта си
или да спира след изпреварване.
Не
е в причинна връзка с деянието и вмененото нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП. В
случая се касае не за маневра по смисъла на чл.25 ал.2 от ЗДвП, а за предприето
изпреварване на предно движещ се автомобил в нарушение на чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП.
По
тези съображения съдът оправда подсъдимият да е допуснал нарушение на правилата
за движение по ЗДвП по чл.6 ал.1, чл.20 ал.2 , чл.47, чл.42 ал.1 т.2 и чл.25
ал.2 .
Нарушението
на чл.21 ал.2 и чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП е извършено от Д. умишлено. Самият
подсъдим признава, че пътува често по този път, знае, че се движат
велосипедисти и пешеходци, знае ограничителни знаци и същите са съществували
към момента на деянието.Въпреки това се е движел с скорост над разрешената за
този пътен участък от 60км.ч. с 105км.ч. Не
е намалил скоростта си въпреки, че е видял предно движещия се автомобил,
че намалява. И не на последно място не се е убедил, че в насрещната лента за
движение няма други участници.
Съдът
не възприе тезата на защитата, че велосипедиста е навлязъл косо пред автомобила
движещ се пред подсъдимия и е преминал в насрещната лента за тях. Дори и това
да е така то велосипеда би бил в опасната зона за спиране на предния автомобил,
а не на автомобила на подсъдимия.
От
изложеното съдът възприе, че подсъдимият е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл.343 ал.3 предложение 6 б.“б“ във връзка с ал.1
б“в“ от НК във връзка с чл.342 ал.1 от НК и във връзка с чл.21 ал.2 от ЗДвП и чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП. Като е допуснал
цитираните нарушения на ЗДвП Д. е причинил смъртта на пострадалия Б.Х..
Деянието
е извършено при форма на вината непредпазливост. Д. не е искал настъпването на
общественото опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият знае пътния участък, знае , че по него се движат велосипеди и вечер
включително и пешеходци.
Налице
е и квалифицирания състав на избягал от
местопроизшествието. След деянието подсъдимият напълно съзнателно е напуснал
мястото, укрил е автомобила и се е свързал със свой познат полицай да търси
помощ.
При
определяне на наказанието съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства
обремененото съдебно минало на дееца и негативните характеристични данни.Отчете
си и като утежняващо вината факта, че подсъдимият е започнал маневра
изпреварване на място забранено за това.Не на последно място се отчете и
множеството наложени санкции за допуснати нарушения по ЗДвП като нито едно от
издадените НП не е платено от подсъдимия.
Като
смекчаващи вината обстоятелства се отчете не малкия период от време от деянието
до постановяване на присъдата, за което вина няма подсъдимия.Отчете се и факта,
че след деянието Д. е съдействал на органите на реда, макар и със закъснение.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете и поведението на самия
пострадала. Липсата на предна бяла светлина на велосипеда и движението в
близост до осевата линия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
При
така преценените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и на основание
чл.54 от НК съдът определи наказанието при превес на смекчаващите такива в
размера на четири години и 6 месеца.
На
основание чл.343Г от НК се лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от
шест години.Допуснатите нарушения на правилата за движение са изключително
груби и именно това мотивира състава на съда да определи лишаването от права в
тази граници.
На
основание чл.68 ал.2 във връзка с ал.1
от НК се постанови подсъдимият да изтърпи и наказанието по НОХД № 132/2014г. на
РС-П. в размера на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода. Присъдата по НОХД №
132/14г. на РС-П. е влязла в сила на 21.03.2014г., а настоящето деяние е
извършено на 26.07.2014г. тоест, в изпитателния срок от цитираната присъда.Съдът приложи разпоредбата на чл.68
ал.2 от НК като присъедини наказанието
изцяло. Това съдът стори като прие, че за поправянето на дееца и постигане
целите на чл.36 от НК същият следва да търпи и предходното наказание.
Подсъдимият е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, очертан
е като негативна личност и макар престъплението да е по непредпазливост за
превъзпитанието на дееца и обществото същият следва да изтърпи и отложеното
наказание по НОХД № 132/14г. на РС-П. изцяло.
На
основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС се определи първоначален „общ“ режим
на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
След влизане на присъдата в сила веществените доказателства:
Л.а. „Пежо 206“ с рег. № РА **** ВМ – на съхранение в Тилова база на ОД на МВР
гр. П. да се върне на собственика му В.А.К.; Предно колело с кормило от
велосипед, задно колело, рамка от велосипед, 2 бр. части от мобилен телефон „Нокиа“, 1 бр. мъжка джапанка, 1 бр. светлоотразител
с диоди, 3 бр. парчета от стоп светлини - червени на цвят да се унищожат като
малоценни, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК се осъди подсъдимия А.Л.Д.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - П. сторените по делото разноски в размер на 352
лв. и по сметка на Окръжен съд П. сторени разноски в размер на 1908.38лв.
Осъди се подсъдимия да заплати на частните
обвинители Ф.К.Х. и Н.Б.Х. 300 лева разноски за адвокат.
С
оглед на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ДОКЛАДЧИК: