Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.............. 10.09.2020г., град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, IV-ти състав, в открито съдебно
заседание на 10.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
Секретар: Л. Р.
като
разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
т.дело № 31
по описа за 2019 година на ЯОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. София, ул. "Околовръстен път" № 260, представлявано
от П. Н.Д. и Д.Б.Ш., чрез пълномощника си адв. Г.Х.,
вписана в АК-К., с адрес за призоваване: С., бул.„*/******"
№ *******, ет. *, ап. **,
тел: *******, срещу
"Никтон - Р.Н."ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ямбол, пл."Освобождение" № 10, ет.1, ап.3, и Н.Г.Г.
с ЕГН **********,***, пл."********" № **,
ет.*, ап.*. В исковата молба се
твърди, че с договор за банков кредит продукт "Бизнес помещение" № ВL
22573 от 05.09.2008г. (Договора) ищецът е предоставил на ответното дружество
сумата от 100 000 швейцарски франка за довършителни строителни дейности на
недвижим имот, който ще използва за своята дейност, а именно: триетажна сграда
с партер за магазини и кафене, твърди че длъжникът е преустановил плащанията и
кредитът е обявен на длъжниците за предсрочно изискуем. Ищецът моли съдът да осъди
„НИКТОН - Р.Н." ЕООД, ЕИК ********* и Н.Г.Г. с ЕГН ********** солидарно да
заплатят на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД следните суми: сума в размер на 51
639,56 швейцарски франка, представляваща част от усвоената и непогасена
главница по Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения" № BL
22573 от 05.09.2008 г. и анекса към него, чийто общ размер възлиза на 102
827.62 швейцарски франка; - сума в размер на 110,73 швейцарски франка,
представляваща част от дължимите и незаплатени застраховки по кредита за
периода от 21.09.2016 г. до 29.08.2018 г. по Договор за банков кредит, Продукт
„Бизнес помещения" № BL 22573 от 05.09.2008 г. и анекса към него, чийто
общ размер възлиза на 298,38 швейцарски франка; - сума в размер на 824,10 лева
- разноски за нотариални такси за периода от 16.05.2018 г. до 07.02.2019 г. по
Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения" № BL 22573 от
05.09.2008 г. и анекса към него. Моли да му бъде присъдена законната лихва от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
вземанията, както и ответниците да бъдат осъдени да му заплатят и всички
направени разноски по настоящото производство.
С ОИМ ответниците оспорват изцяло
предявените искове като неоснователни и излагат съображения. Възразяват, че
ищцовата банка не съблюдавала принципите за добросъвестно и точно изпълнение по
чл.63 и чл.79 от ЗЗД, с което довела до невъзможност ответниците да обслужват
кредита. В нарушение на добрите нрави и без наличие на облигационна връзка
относно компонентите и методологията за формиране на референтния лихвен
процент, именуван в договора Базов лихвен процент, банката едностранно
увеличавала цената на заемния ресурс. Без да съблюдава добрите нрави и за да
реализира свръхпечалба, ищецът остойностил кредита в швейцарски франкове, с
което прехвърлил изцяло върху кредитополучателя валутния риск от повишаването
на курсовата му стойност спрямо българския лев. Твърдят, че Банката е извършила
привидна кредитна сделка в швейцарски франкове, тъй като съгласно чл.2, ал.З от
договора предоставеният кредит се превалутира служебно в левове, която валута е
усвоена от заемателя. Признава, че за да избегне инициирането на заповедно и
изпълнителни производства срещу него, ответното дружество се съгласило да
сключи допълнително споразумение от 13.10.2010г., с което просрочените вземания
са капитализирани към главничния дълг. Възразяват, че Анексът от 13.10.2010г. е
изначално недействителен, тъй като съставлява спогодба върху непозволен договор
и поради това е нищожен на основание чл.366 от ЗЗД. Твърди се, че Анексът не е произвел
правен ефект и защото е сключен с цесионера „Бългериън Ритейл сървисъз"
АД, който не е страна в кредитното правоотношение, поради което не е
оправомощен да изменя съдържанието на правата и задълженията по него.
В с.з. ищецът се
представлява от процесуален представител - адв. К. от САК, който поддържа
иска и моли да бъде уважена исковата претенция. Претендира направените от ищеца
разноски, оспорва претенцията за разноски на ответната страна и прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.
В с.з. ответникът Н.Г.
лично и като представляващ ответника "НИКТОН - Р.Н."ЕООД изразява
становище, че искът на банката е неоснователен. Представени са писмени защити.
След преценка на
събраните по делото доказателства ЯОС прие за установено следното:
По делото е приет като
доказателство Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения" № BL
22573 от 05.09.2008г., видно от който ищецът е предоставил на ответното
дружество сумата от 100 000 швейцарски франка за довършителни строителни
дейности на недвижим имот, който ще използва за своята дейност, а именно:
триетажна сграда с партер за магазини и кафене. Съгласно чл.1 от Договора
кредитополучателят се задължава да върне кредита за срок от 240 месеца, считано
от датата на откриване на заемната сметка - 11.09.2008г., а съгласно чл.3, ал.1
от Договора, кредитът вкл. лихвите се погасява на равни месечни вноски съгласно
погасителен план като датата на изискуемост на месечните вноски е 21-о число на
месеца. Съгласно чл.3, ал.4 от Договора погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен, а именно - швейцарски франкове.
Кредитополучателят е
усвоил сума в общ размер на 99 693.56 швейцарски франка на два транша, а
именно: 49 693.56 швейцарски франка на 11.09.2008 г. и 50 000
швейцарски франка на 12.09.2008 г..
В чл.4 от договора е
договорено заплащането на годишна лихва за предоставения кредит, която за
първата година след откриването на заемната сметка е фиксирана на 6.25 % като
за останалия период е договорен променлив лихвен процент, образуван от Базовия
лихвен процент (БЛП) - малки фирми на банката в швейцарски франкове, плюс
лихвена надбавка в размер на 1.75%. или към датата на сключване на договора
променливия лихвен процент е 8 %. В чл.5 е предвидено увеличаване на лихвата за
предоставения кредит с наказателна надбавка за просрочие на погасителните
вноски и в случай на предсрочна изискуемост, а в чл.6 - заплащането на такса за
одобрение и такса за предсрочно погасяване. В чл.11 е договорено задължение на
кредитополучателя да заплаща всички разноски свързани с предоставяне,
регистриране, вписване и подновяване на обезпеченията, както и всички разноски
по принудително изпълнение. В чл.23 кредитополучателят се задължил да представи
на банката застрахователна полица в нейна полза за недвижимия имот служещ за
обезпечение на кредита и оправомощил банката да сключва от негово име
имуществена застраховка на обезпечението, да я подновява за срока на действие
на договора, да заплаща дължимите застрахователни премии на застрахователя като
разходите са за сметка на кредитополучателя
и представляват задължение по договора за кредит при неизпълнение.
Представен е Договор за
цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 14.11.2008 г. и Анекс
4 към него от 15.01.2015 г., сключени между „Юробанк И Еф Джи България" АД
(с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД) - Цедент и "БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД - Цесионер, с който банката е прехвърлила на цесионера
вземанията по процесния договора за кредит срещу кредитополучателя, заедно с
всички акцесорни вземания.
Представен е Анекс № 1
от 13.10.2010г., с който на основание чл.101 и сл. от ЗЗД, ответникът Н.Г.Г., е
встъпил като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „НИКТОН - Р.Н."
ЕООД, произтичащи от договора за банков кредит и всички анекси към него.
Съгласно чл.1б от Анекса, кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към
Банката за цялото задължение по кредита като солидарни длъжници.
С Договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 17.07.2014 г., сключен между „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД - Цедент и „Юробанк България" АД - Цесионер,
Цедентът прехвърля обратно на Банката вземания по договори за кредит, сред
които и процесния.
Видно от Уведомление с
peг. № 1591 от 17.05.2018 г., том 1, акт 52 на Нотариус с peг.№ в РНК 454,
връчено на 04.02.2019г. лично на Н.Г.Г. в качеството му на Управител на
Кредитополучателя и в личното му качество на солидарен длъжник, ответниците са
уведомени за извършеното прехвърляне на вземания от Банката и „Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД на 04.02.2019г.. В текста се съдържа и уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита, поради непогасяване на дължими вноски по
кредита. Нотариусът е удостоверил връчването на 04.02.2019г. на уведомлението
на адресатите.
В заключението по
назначената ССЕ се посочва, че общият размер на предоставената и усвоена
главница, съгласно условията на Договор № BL22573/05.09.2008 г. и Анекс
№1/13.10.2010 г. към него е 107 275,47 CHF (швейцарски франка), последното
плащане с вноски от ответниците е извършено на 21.10.2011 г. в размер на 690,00
CHF като е погасена договорна лихва в размер на 654,20 CHF, вноска №30 от
Погасителен план с падеж 21.03.2011 г - изцяло и част от вноска №31 с падеж
21.04.2011 г. Последното погасяване на главница с вноски на ответниците е
извършено на 21.05.2010 г., когато е погасена вноска № 20, с падеж 21.05.2010
г., в размер на 156,98 CHF. Първата изцяло непогасена вноска за главница е №50
с падеж 21.11.2012 г..Главницата с настъпил падеж до датата на връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост - 04.02.2019 г., е в размер на 21
765,94 CHF. Остатъчната главница до датата на връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост - 04.02.2019 г., е в размер на 81 061,68 CHF. От усвоени
107 275,47 CHF са погасени 4 447,85 CHF. Остатъчната главница до датата на връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост - 04.02.2019 г., е в размер 84 907,12 CHF.
В.л. по ССЕ установява,
че общият размер на дължимата от ответниците сума за застраховки по Договор за
кредит № BL22573/05.09.2008 г. и Анекс №1/13.10.2010 г. към него е 298,38 CHF
като за претендирания период 21.09.2016 г. - 29.08.2018 г. размерът на дължимата
сума за застраховки е 110,73 CHF. Дължимите от ответниците разноски за
нотариални такси за претендирания период 16.05.2018 г. - 07.02.2019 г, са в
размер на общо 824,10 лв.
ЯОС приема, че от
заключенията по назначената СИЕ се установява, че Кредитополучателят е получил
швейцарски франкове по валутната сметка на фирмата на два транша които са на
дати: на 11.09.2008г. - 49 693.56 CHF и на 12.09.2008г.- 50 000 CHF, които по
силата на договора на 12.09.2008г. са прехвърлени по левовата сметка на фирмата
по курса на БНБ за съответния ден също на два транша които са на стойност от:
59 870.80лв. и 60 240.00лв. Общият размер на извършените по кредита погашения
са 20635.64 CHF, от които главница - 3643.62 CHF, лихви по редовна главница -
16811.43 CHF, лихви просрочена главница - 55.80 CHF и такса за администриране
на просрочен кредит - 124.79 CHF.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявената искова
претенция е с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ. Съгласно чл.430,
ал.1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока.
По делото безспорено се
установи, че по силата на договор за банков кредит продукт "Бизнес
помещение" № ВL 22573 от 05.09.2008г., сключен между "Юробанк И Еф
Джи България"АД (предишното наименование на ищеца) като кредитор и
ответното дружество като кредитополучател, кредиторът е предоставил сумата от
100 000 швейцарски франка за довършителни строителни дейности на недвижим
имот, който ще използва за своята дейност. Договорът е подписан от страните.
Договорът за банков кредит е търговска сделка и на основание чл.302 от ТЗ към
страните са поставени по-високи изисквания при изпълнението на търговските
сделки. Търговецът по дефиниция е професионалист, защото извършва търговска
дейност по занятие. Затова и изискванията към него са по-високи. Затова грижата
на добрия търговец е с по-голям интензитет в сравнение с грижата, която дължи
субектът на гражданското право – грижата на добрия стопанин. Именно с оглед
качеството на търговец на страната – кредитополучател по договора за кредит,
към него законът поставя по-големи изисквания при участие в търговския оборот,
поради което и правата му при участие в сделка, която за него е търговска, не
се ползват със засилената потребителска защита, която ЗЗП дава на по-слабата и
уязвима страна по договора. В случая страните са договорили кредит в швейцарски
франкове, като съответно са уговорили и погасителните вноски да са в швейцарски
франкове. Неоснователно е възражението за нищожност на договора за кредит като
привиден, прикриващ кредитна сделка в левове. Кредитът е договорен в швейцарски
франкове, усвоен е в швейцарски франкове и по чл.3, ал.4 от договора е
договорено между страните погасяването да се извършва в швейцарски франкове.
При така договореното отпускане и връщане на кредита във валута, различна от
лева, валутният риск се носи от кредитополучателя - ответното търговско
дружество. След като кредитополучателят се е съгласил да получи кредита във
швейцарски франкове и да го върне в същата валута от самото естество на
договора се предпоставя валутният риск да се носи от кредитополучателя, тъй
като той е задължен да връща кредита на месечни вноски в швейцарски франкове в
един продължителен период, през който могат да настъпят промени във валутния
курс. Същевременно изменението във валутния курс може не само да доведе до
повишаване на вноските, но и до тяхното намаляване, при евентуално повишаване
на курса на лева спрямо швейцарския франк, поради което не е налице
неравновесие в правата и задълженията.
По делото е установено,
че ответникът Н.Г. е встъпил като съдлъжникк в дълга на управляваното от него
дружество на основание чл.101 от ЗЗД с подписване на Анекс 1 и заедно с
кредитополучателят отговарят към кредитора като солидарни длъжници. С решение №
50 от 26.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 489/2019 г., I т. о., ТК, е прието, че
договорът за встъпване в дълг, сключен между цесионер и трето лице, преди
цедентът да е съобщил на длъжника за извършеното прехвърляне на вземане, е
действителен, като правните му последици ще се породят от момента на съобщаване
на цесията от цедента на длъжника, което в случая е станало на 04.02.2019г. -
датата на връчване на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
От подписаното от
страните приложение № 1 към договора за банков кредит е видно, че датата на
усвояване на кредита е 11.09.2008г.. По делото се установи, че получената от
кредитополучателя от банката сума е общо 99693.56 CHF, както следва: на
11.09.2008г. - 49693.56 CHF и на 12.09.2008г.- 50 000 CHF. Банката е изпълнила
задължението си по договора за кредит да отпусне на заемателя парична сума при
уговорените условия. Установено е по делото, че първата изцяло непогасена
вноска за главница е №50 с падеж 21.11.2012 г. като до момента не са изплащани
дължими погасителни вноски. С оглед установеното по делото преустановяване на
плащанията, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.26 б.г от Договора
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането на ищеца по процесния
договор. В този смисъл неоснователно е възражението, че не са настъпили
обективните обстоятелства, даващи право на кредитора да упражни потестативното
право да обяви предсрочната изискуемост на кредита. С връчването на
уведомлението на 04.02.2019г. е обявена предсрочна изискуемост на кредита. С
обявяването на кредита за предсрочно изискуем се дължи връщане на главницата
изцяло. От ССЕ се установява, че общият размер на дължимата от ответниците сума
за застраховки по Договор за кредит № BL22573/05.09.2008 г. и Анекс
№1/13.10.2010 г. към него е 298,38 CHF като за претендирания период 21.09.2016
г. - 29.08.2018 г. размерът на дължимата сума за застраховки е 110,73 CHF.
Дължимите от ответниците разноски за нотариални такси за претендирания период
16.05.2018 г. - 07.02.2019 г, са в размер на общо 824,10 лв. Въпреки дадената
от съда възможност ответниците да докажат извършване от тяхна страна на изплащания
на погасителни вноски по договора за кредит и изпълнението на задълженията им
по същия договор, не се представиха доказателства ответниците да са изправна
страна по договора и да са изпълнил точно задълженията си по него. Ето защо,
съдът счита, че исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде
уважена за предявените размери, както следва: 51 639,56 швейцарски франка,
представляващи част от усвоената и непогасена главница по Договор за банков
кредит, Продукт „Бизнес помещения" № BL 22573 от 05.09.2008 г. и анекса
към него, чийто общ размер възлиза на 95848.12 швейцарски франка
(99693.56-3845.44); 110,73 швейцарски франка, представляващи част от дължимите
и незаплатени застраховки по кредита за периода от 21.09.2016 г. до 29.08.2018
г. по Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения" № BL 22573 от
05.09.2008 г. и анекса към него, чийто общ размер възлиза на 298,38 швейцарски
франка; 824,10 лева - разноски за нотариални такси за периода от 16.05.2018 г.
до 07.02.2019 г. по Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения" №
BL 22573 от 05.09.2008 г. и анекса към него, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на
подаване на искова молба - 04.04.2019г., до окончателното изплащане на
вземанията.
При този изход на делото
в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски пред настоящата
инстанция в размер на 8212.62лв.
На основание изложеното,
ЯОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА "НИКТОН -
Р.Н."ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
пл."Освобождение"№10, ет.1, ап.3, и Н.Г. ***, пл."********"№**,
ет.*, ап.*, с ЕГН **********,
солидарно да заплатят на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД с ЕИК *********, (с
предишни наименования „Българска пощенска банка" АД и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД), представлявано от П. Н.Д. и Д.Б.Ш., седалище
и адрес управление: гр.София, ул."Околовръстен път" № 260, следните
суми: сумата 51 639,56 швейцарски франка (петдесет и една хиляди шестстотин тридесет
и девет швейцарски франка и петдесет и шест сантима), представляваща част от
усвоената и непогасена главница по Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес
помещения" № BL 22573 от 05.09.2008 г. и анекса към него, чийто общ размер
възлиза на 95848.12 швейцарски франка; 110,73 швейцарски франка (сто и десет
швейцарски франка и седемдесет и три сантима), представляващи част от дължимите
и незаплатени застраховки по кредита за периода от 21.09.2016 г. до 29.08.2018
г. по Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения" № BL 22573 от
05.09.2008 г. и анекса към него, чийто общ размер възлиза на 298,38 швейцарски
франка; 824,10 лева (осемстотин двадесет и четири лева и десет стотинки) -
разноски за нотариални такси за периода от 16.05.2018 г. до 07.02.2019 г. по
Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес помещения" № BL 22573 от
05.09.2008 г. и анекса към него, ведно със
законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на искова молба -
04.04.2019г., до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА „НИКТОН -
Р.Н." ЕООД, ЕИК ********* и Н.Г.Г. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТЯТ на
"Юробанк България"АД гр.София, с ЕИК *********, сумата 8212.62лв. -
разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд Бургас, в двуседмичен срок от връчване
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: