№ 28109
гр. София, 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110114376 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по молба на назначения за особен представител на ответника
по делото Р. С. Г. – адв. И. Г. с искане от 14.07.2023г. определения по делото размер на
депозит за особения представител от 280,00 лева да бъде изменен на 753,47 лева на
основание Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски
възнаграждения.
Ответната страна по молбата и ищец по делото „Т.С.“ ЕАД чрез юрисконсулт Р. П. заявява
становище за неоснователност на молбата.
При разглеждане искането за допълване съдът съобрази следното.
Предмет на делото е иск по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 139 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати /в случая в качеството му на наследник на своя наследодател – бивш
потребител на услугите на ищеца/ използвана топлоенергия за посочен период. В момента е
на етап размяна на книжа преди насрочването му. Вземайки предвид ниската правна
сложност на делото към момента, и евентуална и много вероятна кратка продължителност
на процеса съдът е определил ищецът да внесе 280,00 лева депозит за бъдещото
възнаграждение на особения представител, което указание страната е изпълнила и се стига
до назначаването на адвоката, молител в настоящото произнасяне. В разглежданата молба се
изтъква, че размерът не отговарял на минималния размер, определен в Наредба № 1 на
Висшия адвокатски съвет, която следвало да се прилага в случая директно.
Съдът, след анализ на приложимите норми и фактите по делото намира следното.
Цитираната от молителя Наредба с изменението от 28.03.2014г. и последващото такова
според настоящия състав не следва да се прилага. Това е така, защото по силата на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС действително когато се
определя юрисконсултско възнаграждение трябва да се определи размер по Наредбата – но
онази Наредба, съществувала към момента на тълкуването, т.е. преди изменението й от
28.03.2014г. Тълкуването винаги е темпорално в зависимост от нормативната база към
1
момента на постановяването му, ако ВКС имаше предвид да се прилага изменената Наредба
след като вече е постановено Тълкувателното решение следваше то да бъде актуализирано.
Ясна е целта на изменението от 28.03.2014г. на цитирания подзаконов нормативен акт
(чийто автор дори няма нормотворчески правомощия) след като вече ТР № 6 е било факт –
да се увеличат автоматичното възнагражденията. Прилагането й в този изменен вид обаче е
заобикаляне на закона, тъй като ако тълкуваната норма е изменена – отпада тълкуването.
Стремежът на професионалните среди за по-високо заплащане на нашия труд е похвален, но
не следва да бъде облечен в неправилно приложение и заобикаляне на правилата, които
всички прилагаме. Конкретно в случая няма място за увеличение на възнаграждението в
посочения размер, а с по-малко – до размер от 400,00 лева с оглед растящите цени и
регистрираната инфлация в страната, но не и в поискания размер. Размерът от 400,00 лева
се определя по справедливост, пар. 2 от същата наредба не се прилага съгласно цитираното
вече ТР и съдът е свободен да определи размерът, както е и сторил.
Отделно от това определянето на възнаграждение на особен представител по конкретно
дело винаги се извършва след комплексна преценка от страна на съда и по своя характер е
такава по справедливост – взема се предвид не само и автоматично цената на иска, а и
правната сложност, евентуално отсега предвидимата продължителност и всякакви други
характеристики на процесуалното представителство. Според молителя определянето се
свежда до сляпото прилагане на една таблица с размери, каквато теза настоящият състав не
споделя. Цената на един иск може да е много висока и правната сложност на делото да е
ниска, и обратното – при ниска цена делото да мине по трудоемко и времеемко
производство. Затова справедливостта изисква да се гледат всички обстоятелства
едновременно, а не само цената на иска. Конкретният казус – осъдителен иск за неплатена
топлоенергия – е вече типичен и рутинен както за представителите на ищеца, така и за
повечето практикуващи адвокати, като се отчита, че няма данни към настоящия етап по
делото да има непредвидени усложнения от фактическа или правна страна.
Цитираната Наредба има най-вече указателни функции при договарянето на адвоката с
неговия клиент и в рамките на тези свободни пазарни отношения професионалната
организация, каквато е Висшият адвокатски съвет /ВАС/, би могла да определя минимални
прагове на възнагражденията, каквито практики има в много други професии, но в никой
случай не би могло да се твърди, че с тези си действия твори задължителни норми.
Единствените нормотворци са посочени лимитативно в Конституцията на Република
България и Висшия адвокатски съвет не е сред тях.
Съдът намира за необходимо да посочи още, че в случай, че размерът на възнаграждението
се определя общо и ако конкретно назначеният адвокат не е доволен от него, или счита, че
не може да поеме процесуалното представителство при тези условия, същият може да
подаде молба да бъде заменен и тогава съдът ще поиска от САК определянето на нов такъв.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
УВЕЛИЧАВА определения от съда размер на особения представител от 280,00 лева на
400,00 /четиристотин/ лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. Г. за
горницата над определения размер от 400,00 лева до пълно претендирания такъв от 753,47
лева като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението може да бъде обжалвано пред СГС в седмичен срок от връчването му в
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3