Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 29.06.2018 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание
на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря
Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 189/2017
год. по описа на същия съд, взе предвид следното:
Софийският окръжен съд е
сезиран с въззивна жалба от Г. А.С. чрез адв. С. от САК срещу решение № 213 от 04.11.2016 год. по
гр.д. № 785/2014 год. на РС-Костинброд, както и с въззивна
жалба на ищцата срещу допълнително решение от 14.12.2016 год. по същото дело, с
което са отхвърлени предявените от нея искове срещу „М.“ ООД, *** за заплащане
на сумата 4000 лева – внесен капитал по договор за съвместна дейност, с правно
основание чл. 359, ал. 3 от ЗЗД; за заплащане на неустойка в
размер на 0,027% за всеки просрочен ден върху главницата от 4000 лв., считано
от 19.04.2014 год. до датата на подаване на исковата молба, както и
на сумата 4000 лева – дял от печалбата от съвместната дейност съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, реализирана през периода 03.09.2011 год.
– 19.03.2014 год., с правно основание чл. 361, ал. 1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Твърди, че обжалваното
решение е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Моли съда да го отмени и да уважи изцяло предявените
искове.
Ответникът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на
районния съд.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът прецени следното.
Жалбите са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
поради което същите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество от настоящата
инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск от Г. А. С. гр. К. срещу „М.“ ООД, *** за връщане на сумата
4000 лева, внесена от нея в учреденото от страните на 03.09.2011 год. дружество за съвместна дейност, ведно с
дължимата неустойка върху главницата в размер на 0,027% за всеки просрочен ден,
на основание чл. 12, ал. 2 от договора. С уточняваща молба от 18.04.2017 год.
ищцата е конкретизирала, че размерът на претендираната
неустойка върху главницата в размер на
0,027% за всеки просрочен ден, считано от 19.04.2014 год. до датата на подаване
на исковата молба възлиза на 247,32 лв. Твърди, че е внесла сумата 4000 лева
при учредяване на дружеството за съвместна дейност, като с посочената сума е
финансирала търговската дейност на един от магазините на „М.“ ЕООД, находящ се в гр. К., ул. „С.“, чрез предоставянето на средства
в посочения размер за закупуването на стоките в обекта на 05.09.2011 год.,
съгласно представените с исковата молба стокови разписки. Ищцата е предявила и
иск срещу дружеството за заплащане на сумата 4000 лева, представляваща дела й
от печалбата от съвместната дейност съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. С уточняващата молба ищцата е конкретизирала
и периода, през който е реализирана печалбата, дела от който претендира да й
бъде изплатен, а именно: 03.09.2011 год. – 19.03.2014 год., т.е. целия период
от сключване на договора за съвместна дейност до прекратяването му.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с възражението,
че представеният по делото договор за съвместна дейност не е подписан от
управителя на „М.“ ООД А.А., нито от упълномощено от него лице, поради което
същият не е породил задължения за дружеството.
По делото е представен договор за съвместна дейност от 03.09.2011 год., с
който страните по делото са договорили да обединят усилията си за
осъществяването на търговската дейност на един от магазините на „М.“ ООД, ***-89,
като договорът е сключен за неопределен
срок. Уговорено е, че при осъществяване на съвместната дейност финансирането ще
се осъществява, както следва: дружеството ще предостави сума в размер на 8000
лв., представляващи 70% от общата инвестиция, а ищцата – сумата 4000 лв., представляваща
30% от общата инвестиция. Посочено е, че страните приемат да разпределят
получените в резултат на съвместната дейност печалби и загуби и да поемат
разноските по нея съответно на процентното им участие във финансирането на
съвместната дейност, описано в договора. Договорът се прекратява по взаимно
писмено съгласие на страните или с 30-дневно писмено предизвестие, отправено до
другата страна. При прекратяване на договора всяка от страните в 60-дневен срок
следва да получи обратно вложената сума, определена като процентно съотношение
на вложения капитал във финансирането на търговската дейност. Уговорено е, че
при забава в плащането на тази дължима сума виновната страна дължи неустойка в
размер на 0,027% за всеки просрочен ден.
В проведеното о.с.з. на 14.04.2015 год. ищцата чрез адв.
С. изрично е заявила, че не оспорва направеното от ответника в отговора на
исковата молба възражение, че договорът за съвместна дейност не е подписан от
управителя на дружеството А.А., а от съдружника в дружеството И.Г.
С покана-предизвестие от 18.02.2014 год. ищцата е поканила дружеството,
представлявано от А.А., да й заплати полагащия й се дял от реализираната
печалба по договора за съвместна дейност от момента на сключването му, като й предостави
и всички счетоводни документи с оглед установяване на реализираната печалба за
периода от 03.09.2011 год. до датата на поканата. В случай, че отношенията не
бъдат уредени в рамките на един месец, считано от датата на получаване на
поканата, последната следва да се счита като писмено предизвестие за
прекратяване на договора съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия. Иска също така
да й бъде възстановена внесената от нея при сключването на договора сума в
размер на 4000 лв. Дружеството е поканено да изпрати представител с оглед
уреждане на взаимоотношенията на 27.02.2014 год. в кантората на нотариус В.,
ул. С. №00 в 15.00 ч. Поканата-предизвестие е изпратена до ответника чрез „С. Е.
к. у.“ и е връчена на дружеството на 19.02.2014 год., видно от представения по
делото служебен бон. Видно от констативен протокол от 27.02.2014 год. на
нотариус Х. В.с рег. № 628 на НК, на посочената дата дружеството не е изпратило
представител в отговор на отправената покана.
По делото са представени стокови разписки от 05.09.2011 год. за закупени
стоки – напитки за магазин на „М.“ ООД, ***-89, на обща стойност 3 367,37
лв. Стоките са закупени от дистрибутор Галя Г..
В уведомление до Г. С. от 27.03.2014 год., отправено от „М.“ ООД чрез А. А., ищцата е уведомена,
че договорът за съвместна дейност е подписан от съдружника И.Г., който няма
право да го управлява и представлява, нито е бил упълномощен за сключването на
договора, както и че през процесния период не е
реализирана печалба. В отговор на изпратената от ищцата покана да й бъде
върната вложената при сключването на договора сума в размер на 4000 лв., в
уведомлението се изтъква, че не е посочена банкова сметка, ***, нито е уточнен
начина на плащане. В случай, че бъде установено наличие на вземане на ищцата
срещу дружеството в посочения размер, предлага сумата да бъде изплатена на 12
равни месечни вноски по 333,33 лв. по посочена от ищцата сметка след подписване
на документ – анекс.
Според заключението на съдебно-графическата експертиза на вещото лице Ц. от
29.09.2015 год. и тройната графическа експертиза от 19.09.2016 год. подписът
под уведомлението от 27.03.2014 год. за „управител“ на „М.“ ООД не е положен от
А.Г. А.
Съгласно заключението на изслушаната във въззивното
производство тройна съдебно-счетоводна експертизи приходите от продажби на процесния обект магазин на ул. „С.“ № 00-00, гр. К. за
периода 10.09.2011 год. – 19.03.2014 год. с ДДС възлизат общо на 558 456,11
лв., изчислени на база предоставените месечни отчети от фискална памет;
отчетната стойност на продадените стоки /себестойността на стоките, генерирали
приходите от продажба/ възлиза на 507 871,14 лв., а брутната печалба,
която е функция на разликата между отчетените приходи от продажби и отчетната
стойност на продадените стоки възлиза на 50 584,97 лв. Оперативната
печалба се определя, като от брутната печалба се извадят всички останали
разходи по дейността на фирмата – разходи за трудови възнаграждения, социални
осигуровки, наем на помещение. Източник за определяне на оперативната печалба
са финансовите отчети на дружеството, в т.ч. отчета за приходите и разходите.
Вещите лица са изчислили разходите за трудови възнаграждения на служителите в
магазина на базата на специализирания софтуер за изчисляване на трудови заплати
и осигуровки, детайлно представени в Приложение № 2 към експертизата. През процесния период разходите за трудови възнаграждения са в
размер общо на 28 198,43 лв., разходите за осигуровки – 14 077,70
лв., а разходите за наем – 9000 лв. /договор за наем от 01.09.2011 год.,
01.10.2013 год. и анекс от 01.10.2014 год., протокол от 20.01.2016 год. на
НАП/. С оглед това оперативната печалба на процесния
обект като обобщен резултат е „загуба“ -отрицателна величина /-991,16 лв/. В този смисъл са и заключенията на приетите в първоинстанционното производство единична и тройна
съдебно-счетоводни експертизи. Експертизите са работили въз основа на цялата
налична документация в счетоводството на дружеството.
Според показанията на свидетеля С. през м. септември 2010 год. или 2011
год. /за годината не е сигурен/ ищцата сключила договор за съвместна дейност с
„М.“ ООД, като за целите на договора /отваряне на втори магазин на фирмата и
зареждане със стока/ същата изтеглила от банковата си сметка 4000 лв., за да
предостави нейната вноска по договора. Уговорката била с този дял ищцата да
участва в дружеството за съвместна дейност. Сумата била предадена на съдружника
в „М.“ ООД И. Г. в магазина на дружеството в гр. Костинброд.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск за връщане на сумата 4000 лева, внесена от ищцата в учреденото от страните на 03.09.2011 год. дружество за съвместна дейност е с правно основание чл. 359, ал. 3 от ЗЗД. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел, като за постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти. Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците /чл. 357-358 от ЗЗД/. Съгласно цитираната по-горе разпоредба съдружникът може да иска своя дял от общата собственост при излизане от дружеството или при прекратяването му.
Установи се от събраните по делото доказателства, че страните са сключили договор за съвместна дейност за постигане на обща цел – осъществяването на търговската дейност на един от магазините на „М.“ ООД, ***-89. Договорът не е формален, не се нуждае от особена форма за действителност, чиято липса да се отразява върху неговата действителност. С оглед това без значение в случая е обстоятелството, че представеният по делото писмен договор от 03.09.2011 год. не е подписан от управителя на дружеството, а от негов съдружник. Безспорно по делото се установи от събраните гласни и писмени доказателства, че страните са постигнали уговорка за извършване на посочената съвместна дейност, като именно с тази цел ищцата е внесла сумата 4000 лв. в началото на месец септември 2011 год. и с тази сума е закупена стоката в посочения по-горе обект, видно от представени стокови разписки от 05.09.2011 год. за закупени стоки – напитки за магазина, на обща стойност 3 367,37 лв. Според показанията на разпитания във въззивното производство свидетел сумата е предадена на съдружника Г. в магазина на дружеството. Без правно значение е обстоятелството, че ищцата е предала сумата от 4000 лв. не на представителя на дружеството, а на негов съдружник. Сделката за гражданско дружество е за постигане на стопанска цел, като едната страна по договора е търговско дружество. Ето защо съгласно чл. 286 и чл. 287 ТЗ, когато дори едната страна по сделката е търговец и същата е сключена в кръга на занятието му и за постигане на стопанска цел, тази сделка има търговски характер и за нея са приложими разпоредбите за търговските сделки по ТЗ. С факта на получаване на сумата от страна на ответника и закупуването с нея на стоката в посочения по-горе обект /видно от представени стокови разписки от 05.09.2011 год./ е изразено неформално /конклудентно/ съгласие за сключване на договора за съвместна дейност и за приемане на направената от ищцата вноска в посочения размер, като в този смисъл са и събраните гласни доказателства. Достатъчно е парите да са получени от дружеството за целите на съвместната дейност. Поради това, дори да се приеме, че съдружникът И.Г., на когото ищцата е предала сумата, не е имал право да я получи, в случая е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, според която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая ответното дружество се е възползвало от сумата - същата е предадена в магазина и с нея е закупена стока. Ако търговецът е считал, че тя е предадена на неупълномощено лице, то е бил длъжен веднага след узнаването да се противопостави, като оспори правомощията на получателя – нещо, което не е направено. Установи се също така, че ищцата се е възползвала от възможността да прекрати договора с едномесечно предизвестие /с поканата от 18.02.2014 год./. С оглед това ищцата има право да иска своя дял от общата собственост поради излизане от дружеството/прекратяването му, на основание чл. 359, ал. 3 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира за основателен предявеният главен иск за връщане на сумата 4000 лева, внесена от ищцата в учреденото от страните на 03.09.2011 год. дружество за съвместна дейност, като ответникът следва да бъде осъден да й заплати посочената сума, на основание чл. 359, ал. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Неоснователен е акцесорният
иск на ищцата за осъждане на ответника да й заплати сумата 247,32 лв. - неустойка върху главницата от 4000 лева в размер на
0,027% за всеки просрочен ден, считано от 19.04.2014 год. до датата на подаване
на исковата молба. Такава клауза за неустойка се съдържа в чл. 12, ал. 2 от представения по делото
договор за съвместна дейност. По делото не се
спори, че същият не е подписан
от представителя на дружеството, а
от друго лице - съдружника Г., за което не се установи да е имало представителна
власт, а именно - да е
било упълномощено от управителя на ответника А. А. да сключи договора, поради
което не може да се приеме за валидна и цитираната санкционна разпоредба в
писмения договор, за което трябва изрично съгласие на двете страни - съвпадане
на насрещните волеизявления, недоказано в производството по делото. От
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства също не се
установява страните да са постигнали съгласие /устно или писмено/ за прилагане
в отношенията им на посочената санкция /неустойка/ в случай, че дружеството не
изпълни задължението си да върне на
ищцата внесената при учредяването на договора за съвместна дейност сума, на
основание чл. 359, ал. 3 от ЗЗД. С оглед това и акцесорният
иск за заплащане на неустойка следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен.
Съдът
намира за неоснователен и предявеният иск на Г. С. срещу дружеството за заплащане на сумата 4000 лева, представляваща дела й
от печалбата от съвместната дейност, реализирана през периода 03.09.2011 год. –
19.03.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Това е така, тъй като
от приетите по делото единична и две тройни съдебно-счетоводни експертизи се
установи, че оперативната печалба на процесния обект
през посочения период като обобщен резултат е „загуба“ /отрицателна величина/.
Съдът кредитира изводите на експертите в този смисъл, тъй като същите са
работили въз основа на цялата налична документация в счетоводството на
дружеството, като са взели предвид всички установени с нея релевантни фактори,
въз основа от които се изчислява размера на реализираната печалба, а именно: приходите
от продажби в процесния магазин; отчетната стойност
на продадените стоки; брутната печалба и всички останали разходи по дейността
на фирмата – разходи за трудови възнаграждения, социални осигуровки, наем на
помещение, подкрепени с писмени доказателства. С оглед това съдът намира, че
ищцата не проведе успешно пълно доказване на твърденията си, че през поцесния период дружеството е реализирало печалба, което
налага отхвърляне изцяло на иска с правно основание чл. 361, ал. 1 от ЗЗД,
ведно със законната лихва.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск срещу „М.“ ООД, *** за връщане на сумата 4000 лева, с правно основание чл. 359, ал.
3 от ЗЗД и вместо него съдът следва да постанови друго, с
което да осъди ответника да заплати на ищцата посочената сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. При този изход на спора решението следва да бъде
отменено и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски
за адвокатско възнаграждение за разликата над 309 лв. и разноски за вещи лица
за разликата над 216 лв. Въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на ищцата и сумата 1204 лв., представляваща направените по
делото разноски пред двете инстанции, съобразно уважената част от исковете. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата 412 лв., представляваща направени в настоящото производство
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 213 от 04.11.2016 год. по гр.д. № 785/2014 год. на РС-Костинброд и допълнително
решение № 652 от 14.12.2016 год. по същото дело в ЧАСТИТЕ, с които е отхвърлен предявения от Г.А. С. гр. К. срещу „М.“ ООД, *** иск за връщане на сумата 4000 лева,
внесена от ищцата в учреденото от страните на 03.09.2011 год. дружество за съвместна дейност, с правно основание чл. 359, ал.
3 от ЗЗД, и
ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над 309 лв. и разноски за вещи лица за разликата
над 216 лв., като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М.“ ООД, *** да заплати на Г.А.С. гр. К. сумата
4000 /четири хиляди/ лева, внесена от ищцата в учреденото от страните на 03.09.2011 год. дружество за съвместна дейност, с правно основание чл. 359, ал.
3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.11.2014 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213 от 04.11.2016 год. по гр.д. №
785/2014 год. на РС-Костинброд и допълнително решение от 14.12.2016 год. в ЧАСТИТЕ, с които съдът е отхвърлил предявения
от Г.А. С. гр. К.срещу „М.“ ООД, *** иск за заплащане на
сумата 247,32 лв. - неустойка в размер на 0,027% за всеки просрочен ден върху
главницата от 4000 лв., представляваща внесена от ищцата сума в учреденото от
страните на 03.09.2011 год. дружество за
съвместна дейност по чл. 359, ал. 3 от ЗЗД, считано от 19.04.2014 год. до
датата на подаване на исковата молба; отхвърлил е иска на Г. А. С. срещу дружеството
за заплащане на сумата 4000 лева, представляваща дела на ищцата от печалбата от
съвместната дейност съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, реализирана през периода
03.09.2011 год. – 19.03.2014 год., с правно основание чл. 361, ал. 1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане; осъдил е ищцата да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение до размера от 309 лв. и разноски за вещи лица до размера от 216
лв.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, *** да заплати на Г.А.С. от гр.
К. сумата 1204 лева, представляваща направените по
делото разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.А. С. от гр. К. да заплати на „М.“ ООД, *** лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.