Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Н. НИКОЛОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Рени Атанасова, като разгледа докладваното от
съдия Крънчева ВНЧД
№ 2499 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано
е по повод подадени частни жалби от адв. И.Ю. – от САК, в качеството му на служебен повереник на частния тъжител Е.Д.М., както и от частния
тъжител Е.Д.М., срещу разпореждане
от 08.04.2019 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 94-ти
състав, постановено по НЧХД № 1291/2019 г. по описа на СРС, НО, с което е оставено без уважение искането на
частния тъжител за отвод на съдията – докладчик по цитираното наказателно
производство, оставено е без разглеждане
искането на частния тъжител за продължаване на срока за изпълнение на дадените
с разпореждането от 12.03.2019 г. указания и е прекратено наказателното
производство по НЧХД № 1291/2019 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав.
Служебно
назначеният повереник на частния тъжител Е.Д.М. – адв. И.Ю. – от САК, обжалва съдебният акт в частта му, в
която е оставено без уважение искането на частния тъжител за отвод на съдията –
докладчик, както и в частта му, в която е прекратено наказателното
производство, като моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да
бъде върнато на друг състав на СРС, за продължаване на процесуалните действия
по разглеждане на тъжбата.
В
жалбата си изтъква, че макар съдът правилно да е интерпретирал критериите по
чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, не е обсъдил причината, поради която съдията – докладчик е
отказал да освободи частния тъжител от заплащането на държавна такса,
съставляваща отказ от прилагане на европейското право, гарантиращо достъп до
правосъдие, предвид обстоятелството, че тъжителят е задържан вече шест години,
няма доходи и имущество, и не разполага с финансовата възможност да заплати
държавната такса. Сочи, че именно в това отношение към тъжителя се състои
липсата на достатъчно гаранции за безпристрастността на съда от гледище на
обективния критерии за това.
Повереникът излага съображения, че в частта, с която
съдията – докладчик е прекратил производството по делото, се е позовал на
аргументи, които не касаят допустимостта на тъжбата, а нейната основателност и
са въпроси по същество. Сочи, че преценката дали описаните в тъжбата фактически
твърдения осъществяват състав на обида или клевета, следва да се прави след
събиране на всички доказателства по делото. Излага съображения по същество,
като изтъква, че инкриминираното твърдение, ако е невярно, може да се приеме за
подигравателно и осмиващо тъжителя.
Частният
тъжител Е.Д.М. обжалва разпореждането на съдията – докладчик от 08.04.2019 г.
изцяло, като сочи, че същото е произволно, немотивирано, необективно,
абстрактно и шаблонно, и не е съобразено с разпоредбите на европейското
законодателство. Намира, че не му е осигурен честен процес, като съдът брани
интересите на подсъдимия. Изтъква доводи по същество. Моли разпореждането на
съдията – докладчик при СРС да бъде отменено, като незаконосъобразно и делото
да бъде върнато за разглеждане от друг състав на СРС.
В
съдебно заседание, служебно назначеният повереник на
тъжителя М. – адв. Ю. – от САК, поддържа частните
жалби по съображенията, изложени в тях, и моли разпореждането на СРС, НО, 94-ти
състав да бъде отменено в обжалваните части, и делото да бъде върнато на друг
състав на съответния първоинстанционен съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Тъжителят
М. поддържа депозираните частни жалби и моли да бъдат съобразени правата му на
европейски гражданин и да получи защита съобразно актовете на Европейския съюз
и по-конкретно чл. 47 от Хартата на ЕС. Посочва, че предаденото на съд лице е
нарушило правата му по чл. 1 – 4 от Хартата на ЕС, като му е нанесъл обида с
инкриминирания по делото документ. Прави искане за отмяна на атакувания съдебен
акт, като сочи, че същият е неправилен, немотивиран и абстрактен, и за връщане
на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Предаденото
на съд лице Н.П.П., редовно призован, не се явява и
не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване и по депозираните въззивни частни жалби.
Пред
настоящата съдебна инстанция не се сочат нови доказателства.
Съдът,
като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото
и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, по реда
на чл. 313 НПК, намери за установено следното:
Производството пред СРС, НО, 94-ти състав е
образувано въз основа на подадена на 22.01.2019 г. в СРС тъжба от Е.Д.М., с
посочени в тъжбата ЕГН и постоянен адрес, срещу Н.П.П.,
за осъществени състави на престъпления от частен характер – квалифицирани
състави на обида и клевета. В тъжбата М. е направил искане да му бъде назначен
служебен повереник. По постъпилата тъжба е образувано
НЧХД № 1291/2019 г. по описа на СРС, НК, 94-ти състав.
Със свое разпореждане от 05.02.2019 г.,
съдията – докладчик при СРС, НО, 94-ти състав е оставил без движение частната
тъжба, като е указал на тъжителя в 7-дневен срок от получаване на
разпореждането да представи декларация за семейно и имуществено състояние,
образец от която да му се изпрати, както и други доказателства, в случай, че
разполага с такива, относими към преценката на
обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП.
Разпореждането
на съдията – докладчик при СРС от 05.02.2019 г. е връчено на тъжителя на
12.02.2019 г.
С
молба, рег. № 866/14.02.2019 г. по описа на Затвора – София, вх. №
1012201/19.02.2019 г. по входящия регистър на СРС, тъжителят М. е представил
декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл. 83,
ал. 2 от ГПК, удостоверение от ГД „ИН“ – МП, ОС „ИН“ – София за задържанията на
лицето и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Със
свое разпореждане от 12.03.2019 г. съдията – докладчик при СРС, НО, 94-ти
състав е предоставил, на основание чл. 100, ал. 2 от НПК, правна помощ под
формата на процесуално представителство на тъжителя М., като е назначил адв. И.Ю. – от САК, за служебен повереник
на М. по НЧХД № 1291/2019 г. С разпореждането съдът е оставил без уважение
искането на частния тъжител М. за освобождаването му от държавна такса по НЧХД
№ 1291/2019 г., като му е указал в 10-дневен срок от получаване на преписа от
разпореждането, да представи доказателства за заплатена държавна такса по
сметка на съда в размер на 12,00 лева.
Разпореждането
на съдията – докладчик при СРС от 12.03.2019 г. е връчено на тъжителя на
19.03.2019 г.
С
молба с вх. № 1019447/19.03.2019 г. по входящия регистър на СРС, адв. Ю. – служебно назначеният повереник
на тъжителя М., е представил доказателства за заплатена държавна такса по
сметка на съда в размер на 12,00 лева – вносна бележка (л. 28 от съд. п-во).
На
26.03.2019 г. в деловодството на СРС е депозирана молба от тъжителя М.,
съдържаща искане срокът за изпълнение на указанията на СРС да бъде удължен до
20 дни, по съображения, че е необходимо същите да бъдат изпълнени чрез други
хора, както и искане за отвод на съдията – докладчик.
С
разпореждане на съдията – докладчик при СРС, НО, 94-ти състав от 08.04.2019 г.,
е оставено без уважение искането на частния тъжител за отвод на съдията –
докладчик по цитираното наказателно производство; оставено е без разглеждане
искането на частния тъжител за продължаване на срока за изпълнение на дадените
с разпореждането от 12.03.2019 г. указания и е прекратено наказателното
производство по НЧХД № 1291/2019 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав.
За
да се произнесе в посочения по-горе смисъл, съдията – докладчик при СРС е
приел, че доколкото съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС всяко лице, при определяне на
неговите граждански права и задължения, има право на разглеждане на неговото
дело от независим и безпристрастен съд, то следва да се произнесе по
направеното искане по отвод, но по същество е намерил, че по отношение на съдията
– докладчик липсва което и да е от абсолютните основания за отвод по чл. 29,
ал. 1 от НПК, както и не са налице други обстоятелства, поради които съдията –
докладчик да може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от
изхода на делото (чл. 29, ал. 2 от НПК). Анализирал е критериите за приложение
на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС и е преценил, че в конкретния по делото случай липсват
каквито и да било основания за съмнение в личната безпристрастност на съдията –
докладчик, както и факти, които могат да породят съмнения в тази насока.
Преценил е, че неуважаването на исканията на страните, на каквото се основава
искането за отвод, съгласно константната практика на националните съдилища, не
е основание за отвод на съда и не сочи на предубеденост и заинтересованост.
По
отношение на искането на частния тъжител за продължаване на срока за изпълнение
на дадените с разпореждането от 12.03.2019 г. указания, съдията – докладчик е
приел, че макар същото да е направено преди изтичане на срока по чл. 185, ал. 1
от НПК, следва да се остави без разглеждане, тъй като за тъжителят липсва
правен интерес от продължаване на срока, доколкото действието, за чието
извършване се иска продължаване на срока, е извършено – с молба от 19.03.2018
г. е представена вносна бележка, удостоверяваща заплащането на дължимата
държавна такса по сметка на СРС.
Съдията
– докладчик е преценил, че не са налице основания за предаване на съд на
лицето, против което е подадена тъжбата, тъй като изложените в същата
фактически твърдения не сочат на осъществен състав на престъпление от Особената
част на НК, което да се преследва по тъжба на пострадалия до съда. Съдията –
докладчик е анализирал престъпните състави на обидата и клеветата, и е
достигнал до извод, че инкриминирания с тъжбата израз не съдържа изискуемата от
чл. 146, ал. 1 от НК обидна семантика; не се касае за епитет, квалификация или
сравнение, насочени към личността на тъжителя, а за оценъчно съждение, което
обективно не е обидно и не изразява отрицателна оценка на направилия изявлението
към личността на тъжителя; същото не съдържа и твърдения за каквито и да било
факти и конкретни действия на тъжителя или трето лице, поради което не е годно
да изпълни състава на престъплението клевета, по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК.
Препис
от разпореждането е връчен лично на тъжителя на 11.04.2019 г., а на адв. Ю. – лично на 10.04.2019 г.
Срещу
така постановения съдебен акт са подадени и сезиращите настоящата инстанция
документи – частна жалба от адв. И.Ю. – от САК, в
качеството му на служебен повереник на частния
тъжител Е.Д.М., вх. № 1029156/24.04.2019 г. по входящия регистър на СРС, както
и частна жалба от частния тъжител Е.Д.М., вх. № 52289/17.04.2019 г. по входящия
регистър на СРС, които съдът намери за допустими,
като подадени от лица с надлежна
процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, и по съществото им частично основателни,
по следните съображения.
І.
По искането за отмяна на разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 94-ти
състав от 08.04.2019 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на
частния тъжител за отвод на съдията – докладчик.
Съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 2 НПК, на инстанционен контрол по реда на Глава ХХІІ
НПК подлежат определенията и разпорежданията, за които това е изрично
предвидено в НПК. Атакуваният съдебен акт – разпореждане от 08.04.2019 г. на
Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 94-ти състав,
постановено по НЧХД № 1291/2019 г. по описа на СРС, НО, с което е оставено без
уважение искането на частния тъжител за отвод на съдията – докладчик по
цитираното наказателно производство, не подлежи на самостоятелен инстанционен съдебен контрол, отделно от постановения
окончателен за съответната инстанция съдебен акт. Неправилно в мотивната част на атакувания съдебен акт СРС е приел, че
разпореждането подлежи на обжалване и в тази му част.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че така депозираните частни жалби в обсъжданата част, са процесуално недопустими,
като подадени срещу неподлежащ на редовен инстанционен
контрол съдебен акт, поради което същите следва да бъдат оставени без
разглеждане.
ІІ.
По искането за отмяна на разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО,
94-ти състав от 08.04.2019 г., в частта, с която е оставено без разглеждане
искането на частния тъжител за продължаване на срока за изпълнение на дадените
с разпореждането от 12.03.2019 г. указания.
Видно
от материалите по делото, разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО,
94-ти състав от 12.03.2019 г., с което е оставено без уважение искането на
частния тъжител М. за освобождаването му от държавна такса по НЧХД № 1291/2019
г., като му е указано в 10-дневен срок от получаване на преписа от
разпореждането, да представи доказателства за заплатена държавна такса по
сметка на съда в размер на 12,00 лева, е връчено на тъжителя на 19.03.2019 г.,
който в срока по чл. 185, ал. 1 от НПК е депозирал молба за удължаване на срока
за изпълнение на това указание на 20 дни. При това правилно СРС е приел, че
искането за удължаване на срока е процесуално допустимо, като подадено преди
изтичането му.
Същевременно,
правилно СРС е преценил, че искането в тази му част, следва да бъде оставено
без разглеждане, поради липса на предмет, доколкото действието, за чието извършване се иска
продължаване на срока, е извършено – с молба от 19.03.2018 г. от адв. Ю. е представена вносна бележка, удостоверяваща
заплащането на дължимата държавна такса по сметка на СРС. Настоящата инстанция
изцяло споделя доводите на СРС в този смисъл и не намира основание да ги
ревизира.
Ето
защо и следва да се приеме, че частната жалба на тъжителя М. срещу разпореждането
на съдията – докладчик при СРС, НО, 94-ти състав от 08.04.2019 г., в частта, с
която е оставено без разглеждане искането на частния тъжител за продължаване на
срока за изпълнение на дадените с разпореждането от 12.03.2019 г. указания, е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният
съдебен акт – потвърден, като правилен и законосъобразен.
ІІІ.
По искането за отмяна на разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО,
94-ти състав от 08.04.2019 г., в частта, с която е прекратено наказателното
производство по НЧХД № 1291/2019 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав
В конкретния по делото случай,
производството пред СРС, НО, 94-ти състав е образувано въз основа на подадена
на 22.01.2019 г. в СРС тъжба от Е.Д.М., с посочени в тъжбата ЕГН и постоянен
адрес, срещу Н.П.П. за осъществени състави на
престъпления от частен характер – квалифицирани състави на обида, по смисъла на
чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и
клевета, по смисъла на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.
1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
В
тъжбата, тъжителят е изнесъл пред съда твърдение, което е ясно и недвусмислено
индивидуализирано, а именно, че „Видно от
констатацията на ИВСС, общият срок на наказателното дело по НЧХД № 21850/2014
г. по описа на СРС, образувано по Ваша тъжба, е 3 години 8 месеца и 2 дни на
две съдебни инстанции, като поведението Ви, както и това на процесуалният Ви
представител, е допринесло за удължаване срока на производството“.
Тъжителят М. счита, че с израза „като
поведението Ви, както и това на процесуалният Ви представител, е допринесло за
удължаване срока на производството“, лицето, срещу което е подадена
тъжбата, е казал нещо унизително за честта и достойнството му чрез печатно
произведение, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, и е разгласил
неистински позорящи обстоятелства за тъжителя отново чрез печатно произведение,
с което е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал.
1 от НК.
За
да приеме, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното
производство по НЧХД № 1291/2019 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав,
образувано въз основа на подадена тъжба от Е.Д.М. срещу Н.П.П.,
съдията – докладчик при СРС е преценил, че депозираната тъжба не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, по съображения, че описаните в тъжбата
фактически твърдения не съдържат обстоятелства на престъпление от Особената
част на НК, което да се преследва по тъжба на пострадалия до съда и в частност
– на обида или клевета.
Въззивният съд не споделя доводите на съдията – докладчик
при СРС, НО, 94-ти състав, че посочените в атакувания съдебен акт пороци на
иницииращия наказателното производство процесуален документ – тъжба, подадена
от тъжителя М., обуславят упражняване на правомощията на съдията – докладчик по
чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, респ. прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 1291/2019 г. по описа но същия съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът прекратява наказателното
производство: 1. в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10,
а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по
чл. 24, ал. 5; 2. когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата,
съставлява административно нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 5 от НПК, Освен в случаите по ал. 1, не се образува
наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъжбата
не отговаря на условията, посочени в чл. 81 (тази законова
разпоредба урежда императивното изискване тъжбата да бъде писмена и да съдържа
данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението); 3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е
изпълнил условията на помирението без уважителни причини; 4. частният тъжител
оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес
или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния
съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния
тъжител се яви негов повереник.
Изискванията
към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен да инициира
образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, са
регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК. Съгласно посочената законова разпоредба,
тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу
което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към
тъжбата да се приложи и документ за внесена държавна такса.
В
конкретния по делото случай, депозираната на 22.01.2019 г. тъжба от Е.Д.М.,
отговаря на всички формални изисквания, които законът поставя към съдържанието
на тъжбата: в така подадения процесуален документ се сочат данните за подателя
й; достатъчно данни за лицето, срещу което се подава, които да позволят то да
бъде индивидуализирано и призовано за участие в производството; описано е в
какво се състои, според тъжителя, извършеното престъпление; тъжбата е подписана
от подателя й и е придружена с препис за ответната страна, както и от документ
за внесена държавна такса. С това формалните критерии за образуване на
производство са били изпълнени от тъжителя М.. Ето защо следва да се приеме, че
са налице формалните основания за даване ход на тъжбата.
Дали
извършването на твърдяното от тъжителя деяние ще се яви несъмнено доказано,
дали то осъществява всички признаци от състава на престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, както и дали посоченото в тъжбата лице е
негов автор и действало ли е виновно, са въпроси на правна преценка на съда,
която следва да се извършва въз основа на установената от събраните в хода на съдебното
следствие доказателствени източници фактическа
обстановка, а не да се предпоставя в разпоредително
заседание от съдията – докладчик. В този смисъл, дали се касае до осъществен
състав на престъпление клевета, както твърди тъжителят, съдът следва да провери
въз основа на доказателствената съвкупност, която ще
бъде събрана в хода на съдебното следствие, а не в разпоредително заседание.
Актуалната
редакция на разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК не предоставя
възможност на съда да прекрати наказателното производство на основание, че
описаното в тъжбата не представлява престъпление; съдът е длъжен да развие
същински състезателен процес, преди да се произнесе в този смисъл. Волята на
законодателя, при изричната отмяна на това правомощие на съда в този етап на
съдебното производство – със ЗИДНПК, обн., ДВ, бр. 63
от 2017 г., е неоспорима – произнасянето по съществото на спора е допустимо
след като се развие същинския състезателен процес и след събиране на
релевантните доказателствени източници. В този смисъл
е и изричното пропускане на т. 1 на чл. 24 от НПК в т. 1 на ал. 1 на чл. 250 от НПК.
В
случая не са налице и основанията на чл. 24, ал. 5, вр.
чл. 81 от НПК, досежно съдържанието на тъжбата. Нещо
повече, навсякъде в разпореждането на първия съд се посочва, че наказателното
производство се прекратява, защото описаното в тъжбата „не съставлява
престъпление“, което е изрично извадено от обема обстоятелства, на които в този
етап на съдебно – наказателното производство, може да се прекрати същото.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира
правните изводи на съдията – докладчик при СРС, НО, 94-ти състав за наличието
на предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК, за прекратяване на наказателното производство по НЧХД №
1291/2019 г. по описа на същия съд, образувано въз основа на подадена тъжба от
частния тъжител Е.Д.М. срещу Н.П.П., за
незаконосъобразни.
Атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправилен и
делото следва да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Съдът:
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частни
жалби от адв. И.Ю. – от САК, в качеството му на
служебен повереник на частния тъжител Е.Д.М., както и
от частния тъжител Е.Д.М., срещу разпореждане
от 08.04.2019 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО),
94-ти състав, постановено по НЧХД № 1291/2019 г. по описа на СРС, НО, в частта му, с която с което е оставено без уважение искането на
частния тъжител за отвод на съдията –
докладчик по цитираното наказателно производство.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
08.04.2019 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 94-ти
състав, постановено по НЧХД № 1291/2019 г. по описа на СРС, НО, в частта, с която е оставено без разглеждане искането на частния тъжител за продължаване на срока за изпълнение на
дадените с разпореждането на съдията – докладчик от 12.03.2019 г. указания.
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.04.2019 г. на Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 94-ти състав, постановено по НЧХД № 1291/2019 г. по
описа на СРС, НО, в частта, с която
е прекратено наказателното производство по
НЧХД № 1291/2019 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд,
по компетентност, за продължаване на съдопроизводствените
действия по НЧХД № 1291/2019 г. по описа на СРС, НО.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/