№ 171
гр. Петрич, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230101019 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от С. А. Т., ЕГН **********, гр.П.,
ул.“Ц. С.“ № **, действаща чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
БУЛСТАТ № *******, седалище и адрес на управление гр.С., жк „М.л.“,
бл.***, вх.“*“, ет.*, офис **, представлявано от управителя Д. М. М. срещу
„С.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.“О.“ № ***,
представлявано от С. Н. Т..
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски
кредит от разстояние № 820579 от 19.04.2022 година, съгласно който
дружеството - ответник се е задължило да предаде на ищеца кредит в размер
на 1 200 лева, а последният се е задължил да върне кредитната сума чрез
заплащане на 12 погасителни месечни вноски. Страните уговорили ГЛП 27%
и ГПР 30,60% лева или общо дължима от ищцата сума в размер на 1 406,69
лева.
Ищецът твърди, че към датата на депозиране на исковата молба в съда е
погасил задължението си за главница по договора. Твърди, че по силата на
постигнатите договорености – чл.17, ал.1 от договора, се е задължила да
обезпечи кредита с гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ, доход
1
или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Сочи се, че в чл.27 от договора страните уговорили в случай на
неизпълнение на задължението по чл.17 от договора, задължение на
кредитополучателя за неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоения
кредит, платимо разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Страните уговорили, че непредставянето на договореното обезпечение
причинява вреди на кредитора в посочените размери. Твърди, че в случая
кредитодателят е начислил неустойка в общ размер 751,42 лева, тъй като
кредитополучателят не изпълнил задължението да представи уговореното
обезпечение. Сочи, че общо дължимата от кредитополучателя на основание
договора за кредит сума е в размер на 2 158,11 лева, а размерът на
погасителната месечна вноска - 179, 84 лева.
В молбата се релевират подробни съображения за нищожност на
процесната неустоечна клауза поради: - неспазване на предвидената в чл.10,
ал.1 вр. чл.22 ЗПК форма – договорът не е написан по ясен и разбираем начин,
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните.
Твърди, че на ищцата не е предоставен екземпляр от договора, нито
преддоговорна информация, ОУ и СЕФ; - нарушение на чл.11, ал.1 т.10 вр. с
чл.22 ЗПК – не е налице съществен елемент от договорното съдържание, а
именно ГПР, тъй като в случая не са изрично посочени данните, послужили
за изчисляване на ГПР; липса на ясно разписана методика на формирана на
ГПР по кредита, с което е нарушен чл.19, ал.1 вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и
ал.4 ЗПК; в договора е посочен ГПЛ без да става ясно как тази стойност се
отнася към ГПР. Твърди се в молбата, че в договора е записан грешен ГПР, а
действителният такъв е в размер многократно над допустимия в чл.19, ал.4
ЗПК.
Ищецът релевира подробни правни доводи за нищожност на процесната
неустоечна клауза поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК, както и за
неравноправност по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП. В исковата молба се
релевират подробни доводи и за нищожност на целия договор за кредит
поради противоречие на клаузата да възнаградителна лихва с добрите нрави.
Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна
неустоечната клауза на чл.27 от Договор за потребителски кредит №
2
820579/19.04.2022 година, сключен между С. А. Т., ЕГН **********, гр.П.,
ул.“Ц. С.“ № ** и „С.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.Ш., пл.“О.“ № ***, представлявано от С. Н. Т., поради заобикаляне на
закона – чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.22 и чл.11 от ЗПК и
поради неравноправност по чл.143, ал.1 ЗЗП.
Ищецът претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания,
представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор.
Предявява и насрещен иск – да се осъди С. А. Т. да заплати на „С. К.“ АД,
сумата от 863,30 /осемстотин шестдесет и три лева и тридесет стотинки/ лева
– главница по Договор за потребителски кредит № 820579/19.04.2022 година,
сключен между С. А. Т., ЕГН ********** и „С.К.“ АД, ЕИК ****, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до погасяване
на вземането, както и сумата от 85,34 /осемдесет и пет лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща договорна лихва, дължима на основание
Договор за потребителски кредит № 820579/19.04.2022 година, сключен
между С. А. Т., ЕГН ********** и „С.К.“ АД, ЕИК ****. Представя писмени
доказателства. Дружеството релевира подробни твърдения относно
възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните, по силата на процесния договор за кредит. Оспорва като
несъстоятелни всички доводи и съображения, с които Т. обосновава тезата за
нищожност на процесния договор за кредит и в частност на процесната
неустоечна клауза. В допълнение на посоченото в исковата молба /въз основа
на която е образувано делото/ твърди, че договорът за кредит е сключен от
разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организира от кредитора и при спазване на изискванията на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи, че ОУ са неразделна част от договора и са
общодостъпни на уебсайта на дружеството-кредитор. Твърди, че сключването
на договора е инициирано от ищцата на 22.02.2022 г. с попълване на
електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството-ответник.
Ответникът е изпратил необходимата преддоговорна информация на ищцата,
включваща СЕФ, след което на потребителя е предоставена възможност да
изтегли проект на договора за кредит, ако е съгласен с неговото съдържание.
Твърди, че на посочената от Т. електронна поща е изпратен проект на
3
процесния договор с приложение Погасителен план към него, Стандартен
Европейски формуляр, с които ищецът се е запознал, след което е подписал
договора. С изложеното обосновава теза, че договорът е подписан във
формата на електронен документ, съобразно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и всички
други приложими нормативни документи. Твърди, че е изпълнил
задължението си да предаде на ищеца – кредитополучател заемната сума.
Оспорва като несъстоятелни всички доводи за нищожност на процесния
договор и в частност на неустоечната му клауза. Сочи, че в случая на ищцата
не е начислявана неустойка, респективно такава не е събрана.
С горното дружеството обосновава искане за отхвърляне на предявения иск
като недоказан и неоснователен.
С насрещна искова молба страната-юридическо лице заявява, че не оспорва
факта на сключване на релевирания в исковата молба на Т. договор за
паричен заем, с посоченото от същата съдържание. Твърди, че до образуване
на делото кредитополучателят Т. е извършила на основание процесния
договор плащания както следва: на 15.07.2022 г. в размер на 48 лева; на
29.07.2022 г. в размер на 50 лева; на 01.08.2022 г. в размер на 780 лева; на
19.08.2022 г. в размер на 30,49 лева; на 21.10.2022 г. в размер на 258 лева.
Твърди, че към датата на предявяване на иска кредитополучателят Т. дължи
на дружеството, на основание процесния договор, сумите: 863,30 лева
непогасена главница и 85,34 лева непогасена възнаградителна лихва. Твърди,
че с връчване на насрещната искова молба, на Т. е съобщено за волята на
кредитора да обяви кредита за предсрочно предсрочно изискуем, на каквото
основание претендира горепосочените вземания. Сочи правни доводи в
подкрепа на тезата, че процесният договор за потребителски кредит от
разстояние е действителен, не противоречи на закона и на добрите нрави, не
заобикаля закона. С посоченото дружеството обосновава правния си интерес
от предявяване на насрещните осъдителни искове.
В законоустановения срок ответникът по насрещните претенции депозира
писмен отговор, с който оспорва същите като неоснователни. Твърди, че Т. е
правила погашения съгласно постигнатите договорености като е изплатила
изцяло дължимата по договора главница. Навежда правни доводи, с които
обосновава теза за недействителност на процесния договор и за дължимост
единствено на дадения заем/кредит.
4
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. С
писмено становище поддържа предявения иск и сторените с исковата молба
доказателствени искания. По същество пледира за уважаване на иска като
доказан и основателен. Претендира съдебни разноски съгласно списък по
чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника възнаграждение за процесуален представител.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира
писмено становище, с което заявява, че поддържа доводите, възраженията и
доказателствените искания, сторени с писмения отговор. Претендира съдебни
разноски, представя списък по чл.80 ГПК. Оспорва претендираните от ищеца
съдебни разноски като неоснователно. Счита, че в случая не са доказани
предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание,
заключението е приобщено към доказателствената съвкупност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 820579 /19.04.2022
година, Общи условия към договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, Погасителен план към договора,
установиха, че на 19.04.2022 г. страните са сключили Договор за
потребителски кредит № 820579, съгласно който дружеството - ответник се е
задължило да предаде на ищцата -кредитополучател кредит в размер на 1 200
лева, а последният се е задължил да върне кредитната сума чрез заплащане на
12 погасителни месечни вноски. Страните по сделката уговорили ГЛП 27 % и
ГПР 30,60 % лева или общо дължима от ищцата сума в размер на 1 406,69
лева.
Страните по сделката уговорили /чл.17, ал.1/ задължение за
кредитополучателя да обезпечи кредита с гарант, отговарящ на условията,
посочени в ОУ, доход или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита. В случай на неизпълнение на това задължение, съгласно
5
договореността в чл.27 от договора, страните уговорили задължение на
кредитополучателя за неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоения
кредит, платимо разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Страните уговорили, че непредставянето на договореното обезпечение
причинява вреди на кредитора в посочените размери.
Съгласно всички писмени доказателства по делото, на основание процесния
договор за кредит в тежест на кредитополучателя Т. е начислена неустойка в
общ размер 751,42 лева, тъй като кредитополучателят не е изпълнил
задължението да представи уговореното обезпечение, както и че общо
дължимата от кредитополучателя на основание договора сума е в размер на 2
158,11 лева, а размерът на погасителната вноска 179, 84 лева.
Съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът изцяло кредитира с доверие като компетентна, обективна, неоспорена
от страните и необорена от останалите доказателства по делото, сумата
платена от Т. на основание процесния договор за кредит е в размер на 711,47
лева, с които съгласно записванията в счетоводните книги на кредитодателя
са погасени както следва: 336,70 лева главница, 121,34 лева възнаградителна
лихва, 253,47 лева такси, неустойки и наказателни лихви. Експертът сочи, че
непогасената от кредитополучателя към същата дата /11.04.2024 г./ част от
главницата по кредита е 863,30 лева, а от възнаградителната лихва – 85,34
лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Няма спор по делото, че ищцата е кредитополучател по договор за кредит,
като между страните по делото е възникнало валидно заемно облигационно
правоотношение, по силата на което ищцата е усвоила заемната сума,
предоставена й от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ. Ищцата е физическо лице, което при сключване на сделката е действало
именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат качеството :
ищцата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът на кредитор
съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Несъмнено е, че сключеният договор за заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК
6
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.
Както бе посочено по-горе не е спорно, че процесния договор съдържа
клауза за неустойка /чл.17, ал.1/ за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 0,9% от
стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено
обезпечение. За потребителя е договорено /в чл.7, ал.1 от договора/, че
третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на
изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Съгласно чл.20,
ал.1 от ОУ поръчителят следва да е дееспособно физическо лице, навършило
21 години, български гражданин, с постоянно местоживеене в България, с
непрекъснати осигурителни права, което полага труд по безсрочен договор и
не е в период на предизвестие за прекратяване на трудово/служебно
правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и други
изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. При
неизпълнение на това задължение съгласно чл.17, ал.1 от договора се
начислява неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като
начислената неустойка се заплаща периодично заедно с вноските по
погасителния план.
Съдът счита, че така уговорената неустойка действително излиза извън
присъщите й функции, предвид уговорения с договора твърде кратък срок за
предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, и
многобройните изисквания към поръчителите. Налага се извод, че целта на
уговорената неустоечна клауза не е да гарантира предоставянето на
обезпечение за изпълнение на основното задължение на кредитополучателя
по договора за кредит – да върне получената в заем сума, и да обезщети
кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а
да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на кредита, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. Съдът счита, че в
случай, че кредиторът е искал да получи реално обезпечение на вземането си
под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като
кредитополучателя осигури поръчителя, или поради евентуалния висок риск
от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договора. Изводът,
че така уговорената неустойка представлява скрита добавка към
възнаградителната лихва се подкрепя и от начина, по който страните са
7
уговорили изплащането на вземането за неустойка – разсрочено, чрез всяка
от погасителните вноски съгласно погасителния план към договора.
Предвид горното съдът счита, че процесната неустоечна клауза излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
което прави клаузата нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този
смисъл са и разясненията по т.3 от ТР № 1/2009 г.по т.д. № 1/2009 г. на
ОСГТК на ВКС. От събраните по делото писмени доказателства се установи
по несъмнен начин, че начислената на ищеца неустойка надвишава
половината от размера на предоставения кредит. В тази връзка при включване
на неустойката към разходите по кредита, ГПР по процесния договор ще
прехвърли законоустановения лимит на разходите по чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.5 ЗПК клаузи в договора, надвишаващи определените по
ал.4 ограничения, се считат за нищожни. В допълнение съдът следва да
посочи, че процесният договор за кредит не е съобразен с изискванията на
чл.10, ал.1, ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4, чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 ЗПК. Съгласно
императивните разпоредби на ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита
на потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Т.е. в ГПР следва по ясен и разбираем
за потребителя начин да са посочени всички разходи, които ще стори и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за
кредит е посочен ГПР 30.60 % без ясно да е разписана методиката на
формирането му – кои компоненти участват. Следователно не е ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя. Ето защо съдът счита предявения
иск за доказан и основателен и като такъв следва да го уважи.
Поради изложеното съдът намира за основателно възражението на
кредитополучателя Т. за изначална недействителност на процесното
облигационно правоотношение между страните, поради което и по аргумент
на чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквито в случая се явяват
начислени неустойка и лихви за забава.
В казуса безспорно се установи, че платената/върнатата от
кредитополучателя по процесния договор за кредит сума на кредитора е в
общ размер 711,47 лева. Следва, че невърнатата част от дадения на Т. кредит
е в размер на 488,53 лева. Съдът намира за недопустимо присъждането на
8
тази сума –488, 53 лева на кредитодателя, тъй като последният обосновава
двете кумулативно обективно съединени искове – за главница и
възнаградителна лихва, като дължими на основание валидно договорно
заемно правоотношение между страните, а не на основание чл.23 от ЗПК –
като дадени по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл.23 от
ЗПК е аналогична на чл.34 от ЗЗД и се базира на института на
неоснователното обогатяване –при липса на основание, всеки дължи връщане
на това, което е получил. По тази причина насрещните претенции на „С.К.
ООД за присъждане на сумите от 863,40 – дължима и невърната главница и
85,34 лева дължима и неплатена възнаградителна лихва, са неоснователни и
като такива следва да се отхвърлят. Съдът счита, че уважаването на
предявените в случая насрещни претенции предвид обстоятелствата, на които
са основани, би довело до постановяване на решение извън предмета на
делото, т.е. до постановяване на решение по същество на делото по
непредявен иск, което представлява съществено процесуално нарушение.
Неоснователността на предявените главни насрещни осъдителни искове
има за последица неоснователност и на акцесорната такава с правно
основание чл.86 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 50 лева
заплатена държавна такса, 5 лева държавна такса за съдебно удостоверение,
100 лева депозит за вещо лице или общо сумата от 155 лева.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца, а именно Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ №
*******, седалище и адрес на управление гр.С., жк „М.л.“, бл.***, вх.“*“, ет.*,
офис **, представлявано от управителя Д. М. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна
адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 вр. с чл.2, ал.2 и ал.5 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 480 лева /с
вкл.ДДС/ възнаграждение по предявения и уважен иск за недействителност на
неустоечната клауза, както и по 480 лева / с ДДС/ възнаграждение по всеки от
предявените и отхвърлени насрещни претенции или общо сумата от 1 440
лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие / на
9
гърба на лист 134 в делото/, съгласно който на ищеца е предоставена
безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА
на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника по
първоначалния иск възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна възнаграждение за процесуален представител, тъй като
същото е определено в размер на минимума, съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото в частта относно предявените насрещни искове,
на ищеца /дружеството/ по същите не се дължат съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна неустоечната клауза на чл.27 от Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние с № 820579/19.04.2022
година, сключен между С. А. Т., ЕГН **********, гр.П., ул.“Ц. С.“ № ** и
„С.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.“О.“ № ***,
представлявано от С. Н. Т., поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1,пр.2
ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, като противоречаща на добрите нрав – чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД и поради неравноправност по чл.143, ал.1 ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „С.К.“ АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.“О.“ № ***, представлявано
от С. Н. Т., действащо чрез пълномощник, срещу С. А. Т., ЕГН **********,
гр.П., ул.“Ц. С.“ № **, обективно кумулативно съединени осъдителни искове
за вземания на основание Договор за потребителски кредит №
820579/19.04.2022 година, сключен между С. А. Т., ЕГН ********** и „С.К.“
АД, ЕИК ****, в размер на : 863,30 /осемстотин шестдесет и три лева и
тридесет стотинки/ лева, представляваща главница, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на иска /20.10.2023 г. / до погасяване на
вземането и 85,34 /осемдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/ лева,
представляваща договорна лихва.
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Ш.,
10
пл.“О.“ № ***, представлявано от С. Н. Т. да заплати на С. А. Т., ЕГН
**********, гр.П., ул.“Ц. С.“ № ** съдебни разноски по делото в размер на
155 /сто петдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Ш.,
пл.“О.“ № ***, представлявано от С. Н. Т., да заплати на основание чл.38 от
ЗА сумата от 1 440 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева с вкл. ДДС
адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ *******, адрес на упражняване на дейността гр.С., жк „М.л.“,
бл.***, вх.“*“, ет.*, офис **, представлявано от управителя Д. М. М. за
осъществената от дружеството в полза на Св. А. Т. безплатна адвокатска
помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11