№ 1553
гр. Варна , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100500748 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 263756/18.01.2021 г.,
депозирана от К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *******, чрез адв. П.Г., срещу Решение от
260000/04.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4936 по описа на РС - Варна за 2020 г., ГО,
XXV състав, в частта с която е отхвърлен предявеният от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 8, ул. „Търново“,
срещу блок 817, срещу К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *******, иск с правно основание
чл.79, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 370,00 лева, представляваща дължима сума, получена от ответника в качеството му на
довереник по Договор за цесия от 19.05.2015 г., сключен между цедента „КНМ ГРУП“
ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.05.2020 г., до окончателното изплащане,
като погасен чрез прихващане на насрещно вземане на К. Д. Т. срещу „КНМ Груп“
ЕООД, предявено по реда на чл. 289, ал. 4 от ГПК в размер на 370,00 лева, представляващо
присъдени разноски в полза на „Интейк“ ЕООД по Решение от 27.05.2020 г. по арбитражно
дело № 174/2018 г. на Арбитражен съд - Варна, което вземане е прехвърлено на К. Д. Т. с
договор за цесия от 01.07.2020 г.
В жалбата се излага, че първоинстанционното решение е правилно като краен
резултат, но неправилно предявеният иск е отхвърлен поради извършено съдебно
прихващане, което обуславя наличието на правен интерес от обжалване.
Счита, че неправилно съдът е приел, че не се е сбъднало условието, при което ищецът
е следвало да прехвърли вземането си за разноски срещу цена от 5,00 лв., като е намерил
процесния Анекс за сключен без основание. Изтъква, че такова възражение не е било
релевирано от ищеца, поради което произнасянето на първоинстанционния съд е в явно
противоречие с принципа на диспозитивното начало и не е следвало да бъде обсъждано, тъй
1
като е извън предмета на делото. Счита за неправилен и необоснован извода на съда, че не
било доказано „Интейк“ ЕООД да е финансирало съдебното дело. Излага подробни
съображения, че К.Т. е отчел процесната сума, като в тази връзка сочи, че жалбоподателят е
доказал сключването на допълнителен Анекс между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД,
по силата на което адв. Т. е върнал лично обратно всичко на „Интейк“ ЕООД.
Сочи, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че сумата в размер на
1365,21лв е получена от К.Т. в качеството му на пълномощник на „КНМ Груп“ ЕООД по
процесния Договор за цесия. Излага, че недоказано остава още и съществуването на
твърдения договор за поръчка между К.Т. и „КНМ Груп“ ЕООД.
Настоява атакуваното решение да бъде отменено, в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен поради извършено съдебно прихващане със същата сума, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като недоказан и неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от „КНМ Груп“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Я. – ВАК с който оспорва жалбата. Излагат се аргументи
относно правилността на обжалвания съдебен акт. Счита, че основание за сключване на
Анекса, настъпило след сключване на Договора за цесия и станало причина за подписването
му, не се установява нито от събраните в хода на производството писмени доказателства,
нито от изявленията на страните при сключване на Анекса.
Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение.
С молба вх. № 8093/27.04.2021г., подадена от "КНМ ГРУП" ЕООД, представлявано
от управителя П.Н.К. и от адв. Д.Я. от ВАК, се заявява отказ от спорното право, предмет на
в.т.д. № 748/2021г. по описа на ОС-Варна, образувано по въззивна жалба срещу Решение №
260000/04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4936/2020 г. по описа на РС-Варна. Направено
е искане за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството поради
отказ от иск. Посочено е, че молителят е наясно с последиците от процесуалното действие.
Съдът като взе предвид, че отказът е направен от управителя на ищцовото дружество
(сега въззиваем), намира, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а
производството по първоинстанционното дело и въззивното дело следва да бъде
прекратено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.233 ГПК, съставът на ОС-Варна.
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОБЕЗСИЛВА решение № 260000/04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4936/2020г.
по описа на РС-Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4936/2020г. по описа на РС-Варна и по
в.т.д. № 748/2021 г. по описа на ОС-Варна на основание чл.233 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3